Дразнят ли ви бабичките?

И аз ще разкажа случка, в която ме издразниха 2 конкретни баби. Пътувам в трамвая и ми е много лошо - бях дълго болна и сядам на свободно място за 1 спирка- толкова ми е зле.Едната баба ме моли да отстъпя на другата.Аз обяснявам, че ми е лошо.И тя почва - да, и аз като бях бременна, ми беше зле- ама с такъв, заядлив тон, сигурно мислеше ,че съм по-млада и ще ме е срам да съм бременна. Когато слязох от трамвая, си помислих- дано е осъзнала, че щом за една спирка сядам, значи наистина ми е лошо.Но ми беше обидно от бабата.

Темата за възрастните хора винаги ме е вълнувала, затова ще си позволя малко по-дълги размисли. Така зададен, въпросът като цяло е с отрицателен отговор от моя страна. На възрастните хора трябва да се засвидетелства уважение и да им се помага. Не виждам защо в автобуса  или в парка трябва да се отстъпва място на майки с колички. Децата са в количките, а майките пращят от здраве за разлика от безбройните здравословни проблеми на нашите майки и бащи.
Има невъзпитани хора от всяка възраст - тийнейджъри, пораснали и възрастни. На порасналите най-не бих им простила дебелашко поведение. Млади са, силни са, здрави са. Пораснали са най-вече. Докато при тийновете я има незрелостта, неопитността, неовладяността на характера. Приемам различни техни изблици с усмивка. Дразни ме нахалството и себеизтъкването, предявяването на претенции – полови, възрастови и др., настояването за ползването на някакви измислени от известана група хора привилегии и т.н.
Но… Прочитайки поста на авторката се сетих за някои случки или по-скоро превърнали се в закономерности житейски епизоди.
От колата почти не слизам. Такава ми е работата в момента. Та за кръстовищата иде реч. И за улиците изобщо. Абсолютно неконтролируемо пресичане на и извън пешеходните пътеки, както от старци, така и от майки с колички. И не говоря за бавното им предвижване по обективни причини, а за онова предумишлено мотаене. Поглеждат някак победоносно, с пренебрежение и с омраза шофьорите. „Ще чакаш, каква ти е работата…” 
Пресене случай - на едно кръстовище в последния момент прецених, че няма да мога да се изнеса на ляв завой и спрях върху пешеходната пътека, което правя изключително рядко и само в подобни случаи. Назад не може да се даде, има километрична колона зад мен, типично обедно задръстване.  Един гневен дядо, пресичайки, почна да ми тропа по капака и дойде на прозореца да крещи, че заради такива като мен ставали катастрофите и умирали хора, че трябвало да ми вземат книжката…
Аз съм кротък човек, някак се ме огорчи подобно отношение, но по-скоро ми стана болно за човека. Какво ли е преживял, за да е толкова искрено озлобен и да вдига скандал за нищо.Извиних се, че съм предизвикала гняв у него, но не смятам, че съм виновна. Цял ден милите ми се занимаваха с това. Агресия и озлобеност у човек, който изглеждаше добре, чист, спретнат, изправен…
Изключително много ме дразнят майките с колички, които (за да не кажете, че обобщавам)
1. Се движат по платното за движение, сякаш тротоар като слънце няма и то на групички от по 2-3, че дори и 4.
2. Нагласата им, че едва ли не са героини с това, че са дали член на обществото и всички трябва да им са длъжниици.
Прясна случка. Отиваме на гости. Късно вечер – след 22ч. Лятно време. С колата сме. Мъжът ми намери едно местенце и се мъчи няколко минути да паркира. Аз седя до колата и чакам. Тъкмо паркира и слезе от колата, от една тераса се провикна млада жена да сме махнели колата от там, защото това бил маршрутът на майките с колички. Тротоари наоколо колкото си искате, места за преминаване също. Още повече, че изчака да се паркира и чак тогава се сети да се провикне. Да уточня, през цялото време наблюдаваше зорко маневрите по паркирането. Мъжът ми отбеляза, че по това време майките с колички отдаван трябва да са се прибрали и бебчетата им да спинкат сладко, та едва ли през нощта така оживената пътечка за колички ще бъде натоварена. Но ако все пак колата попречи на някоя окъсняла майка, посочихме къде сме на гости.

Иначе мен животът ме е срещал по-често с мили старици, дребни, мънички, работливи, услужливи. Рядко съм се сблъсквала със „сърдитите старчета”, но както казвам, разбирам ги и ми е болно, че са такива.

Дядото е бил прав. Без значение каква е причината да нарушиш правилника, нарушението и следователно опасността са налице. Българският пешеходец има за какво да е озлобен.

Моето впечатление като шофьор е, че майките с колички ходят платното не за да дразнят шофьорите, а защото и да е свободен тротоара, той е преграден от двете страни от коли, паркирали по ъглите. Тоест за да пресечеш улицата, трябва да слезеш на платното.

Абе да не подхващаме темата... 

Не съм съгласна по тази логика ако той върви по улицата /независимо от причината/  всеки шофьор може да му се разкрещи.
Майките с количките вървят по-улиците просто ,защото така им е удобно и не им пука ,че нарушават правилата.Просто не се замислят.

Ако повечето хора се замислят и за тези около тях ще живеем много по-спокойно щото то друго ни е достатъчно.
Днес излизам от паркинга пред блока имаме синжир на изхода и едно момиче видя усмихна се и махна синжира .Дребно ,но ми сгря сърцето.

Да се включа и аз в темата. С две случки.

Преди години се прибирах от университета с трамвай 9. Беше ми адски зле - оказа се, че карам остро възпаление в корема с незнам какви още усложнения, и всичко се разви от сутринта до обяд. Нямах пари за такси, всъщност нямах пари и за маршрутка. И зле, не зле, качвам се на трамвая. Никога няма да забравя как всички бабички се правеха че не ме виждат, и когато в един прекрасен миг се спуснах на пода само едно младо момиче ми помогна да седна на нейното място. Всички "мили баби" се правеха, че не съществувам и се въртяха на другата страна.

Втора случка. Разтегнах минискус, съвсем самичка в града, без помощ, и трябваше да стигна до лекарката (втори преглед). И бавно закуцуках към спирката с патериците. Нито на пейката на спирката, нито в автобуса някоя от тия приятни съсухрени женици не пожела да си вдигне тубите за вода, за да седна аз. Защото точно това бяха направили - бабата на едната седалка, тубите на другата, а като поисках да седна, ми се отговори, че няма сили сега да ги държи в ръце, пък и неудобно   Тогава обаче нервите ми не издържаха, и направо ми идеше да развъртя патериците по тия същества.

Та така, специално този тип бабички мноооооого ги ненавиждам. Виж, бабките, дето са като баба ми, много ги обичам - най-милите и услужливи женици, дано са повече такива

Е ако бабите не са със свръхестествени способности, от къде биха могли да знаят какво става с теб. А ако ти е личало, логично е "милото младо момиче" да не те чака да се метнеш на земята, а да ти отстъпи място преди това.
А за това с тубите, преиграваш. водоноските си държат шишенцата на земята по простата причина, че нямат сили да ги вдигнат върху седалките. Не са виновни бабите, а факта, че нямаш приятели, които да ти съдействат докато куцукаш с патерици. Не си го изкарвай на "водоноските". И те душа носят.

Боже,как може да се изкелиферчат нещата само и само някой да се оита да си затвърди мнението.

Ама като се замисля и аз не съм виждала туби по седалките....

От цялата просташка тема, стават ясни няколко неща:
Бабичките са гадна порода, обикновено ги отъждествяваме със свекървите.
Бабичките трябва да мълчат, да се събуват, да дават, да не искат, да не излизат, особено в часовете когато майките люпят семки или папкат катмички по пейките.
Бабичките трябва да стават веднага щом в трамвая (рейса, тролея или каруцата- за повечето от вас) се качи трудна булка, дори ако това се е случило преди половин час.
Бабичките не трябва да ходят на лекар особено в дните в които някоя от оскърбените е пръднала черезвичайно и се нуждае от спешна неплатена Джи Пи -помощ.
Мога да изреждам още, но ми е време да си сваля очилата, протезите, патериците и ченетата и оставям на Вас "будните гражданки" да допълните списъка със забраните. А аз от своя страна обещавам да го разпространя между Вашите майки и баби, че да не Ви дразнят излишно.
ПП. Използвам учтива форма (Вас, Ви, Вашите) не от уважение, а защото така е прието.

Бабилия не знам как си ги извади тези изводи 
Моите изводи са ,че явно който си е бил егоист и злобар с възрастта тези "качества" му се засилват и правят впечатление.И е тъпо всички възрастни хора да се слагат под един знаменател  само заради годините.Т.е. каквото и да направят и кажат те са добрички и не трябва да им се дразним,няма да е честно спрямо другите възрастни хора.
Същото важи и за младите и за мъжете и за жените.

Ами Илиана, извадих си ги изводите от написаното тук и в други подобни теми. Не допускам, че можеш да прочетеш написаното с моите очи. Но честно казано, ако аз бях автор на някои от постовете бих потърсила специализирана помощ от психотерапевт.
Не, че простотия и злоба се лекува, но поне може да си намалят пораженията.
С възрастта качествата не се засилват, а тъкмо напротив - омекват и добиват по-човешки измерения. С възрастта хората стават по-толерантни и по-прощаващи....
Нямам предвид теб конкретно.

Бабилия, аз само да допълня.
Бабичките трябва да строят къщи и апартаменти и безвъзмездно и безропотно да ги дарят на решилите да се оженят(омъжат) внуци, а те самите да идат в някоя кочинка на село и да не помислят даже да се връщат в собствените си домове в градовете. Ако не им представлява проблем, да се споминат преди чадото мило да реши да се задомява.
Защото и моите изводи от тази гадна тема, са като твоите. И не, не гледам с очите на жена в достолепна възраст. На 27 години съм, но ми става гадно, че има майки на моите години, които могат да изкажат глупости подобни на тези казани тук.

Анелим, и аз това написах преди време. (май на предната страница). Ако може да се гътнат всички баби, най-добре ще е...Срамота.

Темата беше повече за невъзпитанието, но повечето се нахвърлиха на бабите и дядовците като цяло. Пак срамота.

За жалост не е само тази тема. Кой кого изгонил, откъде, как...Все става дума за домовете на тези, които "гонят".

Под "бабичка" някой имат предвид жена около 60-те, най-вече над 50-те. Някой от пишещите направо говореха за свекърви и баби...баби на мъжете си, техните са "милички"...

За какво беше темата, а накъде отиде . Нищо общо с идеята на авторката.

Едно от заключенията от проверката за нивото на учениците в Европа е, че българските ученици са грамотни, но не умеят да разбират и тълкуват текстове.
Вече не се изненадвам от това заключение...
Ама нищо, продължавайте да питате!
То с питане, до Цариград се стига, а понякога и до МОЛ-а.