Лятото е във разгара, януарчето расте в кор&#

добро утро и от мен...и спорна седмица на всички работещи...на остналите като мен, приятно мързелуване..при повече късмет към края на седмица може пак да пътувам към морето, този пък посоката ще е Варна...моя любим град....и така момичета, това беше първата ми нощ от доста време, в която спах без кошмари и сънища, без въртене в леглото, два пъти ставах до WC-то и пак заспивах...а сега пак ми се спи и днес цял ден май ще съм в легнало положение, само ще ходя да си купя някакви неща за ядене...

много,много,много хубав ден на всички  и повече усмивки

Честита нова седмица.....дано е по- добра за всички нас и да няма отпаднали момичета...Eho, мно го ми е мъчно за теб и се надявам скоро за добри новини около теб!..Ще повторя молбата на Лорини, ако имаш сили да разкажеш защо се получи тъка.

За възпитанието....както е казала Evjeni, много е трудно, особенно ако става въпрос за по-щуро дете( Слава Богу, моето не е от тях).....имам" светли" примери пред себе си и вярвайте на родителите хич не им е лесно. Е, друг е въпроса, че е по-лесно да отстъпят пред желанията и капризите на детето, отколкото да заявят  твърдо своята позиция.

Но пък от друга страна, всичко си зависи от характера на детето. С един тип характер се "работи" да речем само по метода на убеждаването и общуването, с друг тип дете пък - само с бой и наказания( защото думите не помагат).  Характера си е вроден и ние, родителите не можем да го променим....Както казваме с мъжа ми" каквото дете ни се падне", защото това си е точно тъка.

За тръшкането и истерията, въргалянето по земята в магазина"за да се купи точно определено нещо" и ние сме го минали този период. И точно тогава е момента да се покаже на детето"кой командва". Защото ако от тогава ( 1,5-2 год)  почне да му се угажда( щото се тръшка и реве).....помислете си какво ще стане като стане на 18?

Както е казала Evjeni...много е трудно и сложно- хем трябва да си строг, но същевременно да не го "пресираш" прекалено много, за да не израстне комплексар/ка... хем трябва детето да ти има доверие и да споделя, да си приятел, но без да разрешаваш "свободия".

Здравейте момичета,   

Как сте днес?
Относно възпитанието и това да си родител – да и мен ме плаши тази мисъл, но според мен всеки отговорен човек би се плашил от това. Може би и за това толкова се забавих с решението да имаме дете. Плаши ме влиянието на улицата и на средата, плаши ме това, че много зависи от характера на детето. Разбирасе това което зависи от нес с баща му ще бъде направено, но.....колко са нещата на които не можем да влияем. Ужасно много искам да възпитаме детето си на отговорност за постъпките и решенията, които взима иска ми се да го научим на самостоятелност.
Напълно съм съгласна със sladur4esta – много мразя някой да ми каже скучно ми е и мисля като нея по този въпрос. И съм много съгладна с Коприва относно работата – трябва да е наясно за цената на парите. Аз самата също работя от много рано, просто защото не можех да допусна, че след като завърших средното си образование някой ми е длъжен да ме издържа, плащах си сама университета, а когато си намерих и стабилна работа поех заплащането на всички сметки в къщи, предполагам, че ако майка ми и баща ми по това време на бяха болни щях да се изнеса от вкъщи. Искам да възпитам така детето ми, че то на 18 да знае, че трябва да поеме живота си само в ръце, да си намери дом и работа и да се справя със ситуацията. Разбира се помощ никога няма да му бъде отказана, но и разглезване от сорта на тати носи – мама меси ми е доста противна.
За тръшкането и истерията, въргалянето по земята – детето на една приятелка правеше следното – ако нещо не му се угоди се тръшкаше на земята и почваше да си удря главата със все сила в земята...нали се сещате майката как освен да се втурне да го спасява, за да не се нарани,друго не и минава в главата и детето се чувства победител. Да ама на моята приятелка и писнаха тези номера – и знаете ли какво помогна: Тръшна се веднъж малката в магазина, майка и обаче се тръшна до нея и почна и тя да си удря главата в земята. Детето замръзна на място – и от тогава не го е правила. Няма да ви разправям обаче в магазина какво шоу стана 
Smiling_Sisi, сънят ти е страхотен! Мислех, че аз съм малко перната с моите сънища, ама явно има и други като мен. Аз пък тази нощ сънувах нещо, което доста често си сънувам – че съм мушичка еднодневка кацнала върху прекрасна жълта маргаритка. Къпех се в какпка утринна роса.
daninceto, аууу пази се! Не можеш ли да вземеш още няколко дни отпуска или напарво доки да ти даде болнични! Може ли с тези възпаления и болки и да се мъчиш на работа!
tanitka – честито, влизаш в хубавия период!

Много точно казано. и това е тайната на успеха на някои родители
Eho, много съжалявам миличка. Моята най-добра приателка на 5-ти загуби беето си в 19 седмица. Много ми е мъчно за нея, а  тя горката много страда. Сга като знам, че постоянно ще сравнява моята бременост с нея, моето бебе с нейното... миличка Eho знам какво ти е.... преръщам те силно, за съжаление само  това мога да направя за теб
Espa, много е смела твоята приателка. Поздравления

Съгласна съм, че с бой не става. Аз, въпреки че в този момент ми е кипнало, не бих ударила който и да е, камо ли дете. Но когато се опитах да обясня на детето, което изрита котката, че "така не се прави и котето го боли", то каза "еми и тати така прави". Та в крайна сметка стигнах до извода, че това все пак идва от родителите. Явно какъвто бащата, такава и дъщерята. Всичко е до възпитание. Не, че знам как се възпитава дете, но имам пред себе си един много добър пример - майка ми (има 2 дъщери) и баба ми (с 3 дъщери), който са възпитали децата си на труд, възпитание, любов и т.н. И явно са успяли да ги научат на нещо в живота. Едва ли е само от характера на децата, защото от толкова деца, вероятността да са еднакви характери е нищожна. Та незнам, не ми се иска да вярвам, че каквото ми се падне, такова.

Здравейте момичета! 

Доста съм притеснена от нещо, което ми се случи снощи, точно след като си легнах. Коремът ми се втвърди, без да ме боли обаче, но стана твърд като камък и по-странното е, че не целия корем, а от дясно, изглеждаше като подутина от едната страна на корема. Веднага пих едно но-шпа. Дали това е контракция и трявба ли да се обадя на док? Някоя от вас изпитвала ли е подобно нещо?

Всъщност имах в предвид, че детето се ражда "с характер" , който не зависи от нас....Можем само да се съобразим с тактиката на възпитание, според типа характер на детето.

Моят син, например е  много чувствителен и никога не би посегнал на друго дете( аз го уча  да се защитава, но той не се бие за да се защити), винаги би помогнал и съчувства на болките на другите....Сега само ми целува корема и ме кара да не се преуморявам...Снощи даже чете приказка на бебето , Обясняваше ми че за бебето даже ще си даде събраните парички в касичката, за да му купи шише с Мечо Пух( негов любим герой)......Много е мил и любвовилен.

Съзнавам, че в този просташки и груб свят ще му е много трудно, но не мога насила да го накарам да се бие или държи грубо....просто такъв тип характер е.....това имах в предвид "че каквото ни се падне" и Благодарна съм на Бог за него

Elli_g  , мисля че е било контракция. Ако е еденично и не е но. болезнено, няма смисъл да ходиш на лекар. Ще ти каже да пиеш - Магнерот + Нош Па.

Ако продължи по-дълго и те боли или има кръвотечение- тичай на лекар.

Ами да, ето поредното доказателство. Катрин също е много любвоовилна, даже прекалено. Целува и мляска на ред. Страда ако някое дете като я нарани, но пък защитава своето си със зъби и нокти (в буквален смисъл). И както е ангелче, така може в седващия момент да овърти някое дете. А що приказки са изприкзвани... просто две пълни противоположности
Ellie, това си е контракция. Аз имам такива когато съм била с по-тесни дрехи по-дълго време. Ако зачистят е притеснително. Бръм добре е обяснила

Бръмче, Evjeni благодаря ви за отговора!  
Ами нямаше болка, по скоро се шашнах от вида на корема ми, издут и твърд от едната страна. Но както казвате, определено ще звънна на док., понеже аз все още не пия магнезий, а но-шпа само, ако ме заболи.
А и миналата седмица като бях на преглед на видеозона се видя контракционна вълна, както док. я нарече и каза, че е нормално, не ми изписа нищо. Друго се чудех - бебчето усеща ли по някакъв начин тези контракции? Дали го боли, малко наивно го зададох въпроса, но наистина ме интересува.

Добро утро!!!
Да започнем седмицата с вкусен пай и чаша кафе

и само хубави нещица да ни се случват  

Гледам обсъждате детския пубертет.
Не искам да си спомням  , дано момата да е по кротка и разбрана от брат си защото ако трябва да мина още веднъж през това ще се метна  
Калоян ми е правил такива циркове, влачил се е по земята, търкалял се е...много е трудно. Аз го подминавам, той става, застава пред мен, започва да се блъска в мен и пак ляга на земята в краката ми и започва да се търкаля. И съм обяснявала и се молила и шамари съм раздавала....
Няма да забравя един случай, тръгвам за работа, закъснявам, свеки е с мен и ще го води към тях. Той решава, че ще мъкне една количка, детска тип строителна с глава на костенурка заедно с всичките и прилежащи аксесоари. Те живеят в Бояна и имат бъхтане пеша, не могат да мъкнат и количка. Започвам да обяснявам, че не може да ходят с количката, баба му не може да я носи, но не! Ината си е инат! Започва да пищи и да се налага, аз не искам да го бия и започвам да обяснявам  с добро. Накрая стигнахме дотам, че "на костенурката и се доспа" и я сложихме да си легне в неговото легло, завихме я и пяхме песни за приспиване...Свеки си глътна граматиката, аз закъснях за работа, но поне не се бихме.
Имало е обаче и много случаи, когато просто НЯМАМ време да се занимавам с лигавщините му и  получава 2 шамара, реве известно време и нещата се наместват. Чак сега мога да кажа, че вече влезе в релси и пак на моменти ни побърква и ни прави луди.

Ели, струва ми се, че говориш за контракции. Обади се за всеки случай на доктора си и той да прецени. Нали знаеш, страх лозе пази.

Добър ден на всички тумбести.
Ехо, направо ми се скосиха краката като прочетох какво ти се е случило, пожелавам ти да нямаш повече такива препитавания, само здраве и щастие с другите бременности.
Аз живот и здраве в понеделник отивам на серклаж, няма да ми се размине. Сега си лежа и чакам.
Относно възпитанието, наистина е много трудно, но слава Богу за сега чуваме много добри отзиви от учителките и обкръжението ни.
Важното със съпруга ви да сте на едно мнение пред детето, например ако единия е наказал детето, но другия не одобрява това, не се коментира пред детето от вида:"Защо сега го наказваш?". Трябва да има ясни правила, които на детето да се обяснят обстойно.
Например вчера ми се моли че иска да полее градината на село, макар че преди 10мин е спряло да вали. Аз му казвам ясно Не, но той продължава да ми се моли, като видя че аз няма да отстъпя отиде при баща си да пита, а той му отговаря:"майка ти каза Не", и спора свърши.
Така че разни книги и тем подобни не могат много да ви помогнат, няма никъде да намерите вашият случай, трябва да се действа малко интуитивно. Но не е много страшно, най-трудното е до към 3-3,5г. възраст.

Момичета отидох да си напазарувам, за да мога после цял ден да си мързелувам....но....първо всички магазини все още не бях заредили пресни плодове и си взех някви гадни...след това спирам да купя храна на котките и....един тир ми отнесе колата...на мен нищо ми няма, щото бях в магазина, но задната лява врата и стъклото са ми  ....но както и да е...излизам аз от магазина и гледам тира не може да завие и тичам да си преместя колата, за да не пречи, а пича с предния си прицеп влезнал в стъклото ми и ми влачи колата...даже не слезна да види какво е направил...върна малко назад изправи и си тръгна...а аз милата като почнах да  newsm4 и се чудя номера на КАТ къв беше...звъня на мъжа той не вдига, звъня на брат ми той ми вдигна, ама аз и дума не мога да обеля от рев...само му викам аз съм добре, ама.....и обадих се на КАТ, казах че п*******а с тир-а го няма, те ми викат чакай половин час, ако не се върне се обади пак, да ти кажем кога да дойдеш да ти направим протокол...и така дойде един приятел и пихме по едно кафе, да видя дали нещастника поне ще благоволи да се дойде да види какво е направил, но не...понеже не успя да продължи в посоката си, завил понадолу и мина покрай мен...дори не се огледа, а аз си седях до колата...и бебето почна да мърда, сякаш ми вика "мамо спокойно"...и така сега съм си вкъщи...малко ми е нервно...колата ми няма каско, ама както и да е, то не е много пари, но можех да съм вътре майната му...искам да направя нещо, дайте някъв съвет, мой приятел ми каза че най-вероятно няма да се занимават да го търсят....така че по-добре да не ходя...мога ли да използвам това че съм бременна и ми е изкарал акъла и да го съдя....знам, че звучи тъпо, но наистина ми е нервно...ебаси безотговорните хора....



бхя забравила да си направя текста цикламен....това говори колко ми е нервно...

само исках да ви кажа нещо като бъдещ психолог...относно характера и темперамента на децата...вродени са личностовите черти,демек темперамента... а характера е нещо, което се възпитава и научава...т.е. дали това че едно дете е активно, спокойно, буйно, срамежливо, "отворено" и знаете ги др. неща, това си е вродено...докато това дали ще се тръшка, това си е чист вид манипулация...моята любима преподавателка е детски психолог, но моето мнение е че трябва да се работи с родителите, защото от тях идват проблемите на децата...те не са в самите деца...и така, да нямам опит с деца и може да ви се стори безумно това което пиша, но това е което знам, от опита на преподавателите ми (уча в НБУ- психология трета година)...това за шамарите, с коко сме на различно мнение, понеже майка му го е била и то доста...да ама мен с пръст не са ме докосвали...и винаги са ме подкрепяли и окуражавали...докато на него един ден се беше скарал с майка си и го попитах откога не и е казвал, че я обича и тя на него, а той много тъжен ми каза, че тя не му го е казвала никога...това ме потресе, та аз на него му го казвам поне по милион пъти на ден...момичета много се разписах, но това е защото ми е нервно, а съм сама, всичките ми приятелки са на работа и на море...няма никой около мен и ако не говоря(или в случая пиша) сигурно ще се побъркам...
и моето мнение е че на децата трябва да се обяснява...действа и при много активни и буйни деца, каквото е детето на Милена(моята преподавателка,за да е по лесно)....та тя така го е научила, че когато му забрани нещо и му каже ще направиш това, защото аз така искам, то и отговаря, не може да ми говориш така, и аз съм човек трябва да ми обясниш...и когато му се обясни той я разбира...и при по-малки деца действа, той сега е на 9г...имам предвид че е по-лесно да говориш на детето, отколкото да му удариш шамар...и е по-правилно...знам не съм гледала деца, но така искам да постъпвам...както прочетох някъде, децата на учат да бъдем добри родители...така че ще ги питаме тях, а не книгите...
искам да кажа че съм доста глезена винаги била и винаги съм получавала каквото искам, но от малка знам цената на парите и мога да заявя твърдо че съм стойностен човек, който си знае качествата и ценностите...така че само мога да кажа, да са ни живи и здрави децата, пък когато не можем да се справим сами (затова сме ние психолозите и психотерапевтите,какъвто се надявам един ден да бъда) да търсим професионална помощ...

Лорини, ужас!!!
А ти записа ли му номера???
В кой квартал се развива действието? Питам защото може би тирът не е имал право да е там, тогава имаш всички права.
А къде беше паркирала, на позволено място ли според правилника???

Между другото, ние двете с теб сме постоянното присъствие тук . Явно и двете нямаме в момента много съществени неща за правене, можем да минем на кю или на скайп за да не пълним темата с глупости