Ноемврийчета 2005 - 18 тема

земи иди, да. Малко са мъжете, дето ще те карат да си починеш в Мадрид без тях.
и другия път се обади за самолетите, аз мислех утре да ги водя.

Ходихме на чиста молитва на Ясен. той си спа, проблем не е създал. Обаче Деян като отвързан - искаше да ми вземе свещта, да я духа, после ме дърпаше "мамо ела", изобщо не се държа благоприлично и смирено. После не искаше да си ходи. Поне не подпали нищо.

май се навих достатъчно. ще изчакам другарката ми да се върне от почивка по турско и ще пазаруваме, ако е навита. дано да е - сама няма да се вдигна. а за това много ли мъжете поощряват подобни начинания - нали се вя по пирин. сега изглежда отпочинал и доволен от живота. вероятно иска да ми се случи същото ...или пък се чувства виновен, че ме остави сама с 2 болни деца и поръчки до шия

а вашите деца кой номер обувки носят? аз съм накупила 28 като за зимни. кога ораснаха тия маймуни...

а за подаръци за рд замисляте ли се? струва ми се, че аз съм долу-горе готова с идеите

Майче, върви, върви. А за подаръци-може би колело, че сега е с една триколка и едно старо.

моите палачинки претърпяха крах. петра сигурно е единственото дете, което не обича палачинки. е, може и да обича, но не пожела да ги опита 

че и Деян не яде палачинки.

как ги разнасяте колелата насам-натам? Деян може би няма да се научи да кара колело, понеже майка му не й се мъкне по стълбите 4 етажа.

Обувките сега са 26 размер.
А рожденият ден е далеч. Имам обаче известна идея къде ще бъде.

Тити, ние сме с двор и там се упражнява с колелото. Не съм я учила. Тъй като тук всичко е под наклон, сама се ориентира, че може да се спуска по нанадолнището. Избута го нагоре, после по инерция върти педалите. Сега вече може и нагоре да го кара.

и аз имам идея - ако кухнята, която още не съм си поръчала, стане до тогава, ще е у нас 

Здравейте и от нас
Бяхме малко на моренце и добре си починахме Филип охърбавя съвсем, защото отказваше да яде там и сега е само 11 кг въшчица но му хареса и се държа като едно добро пораснало дете

Със зъкаснение - Честито на всички празнували през изминалите дни

Чета за детските градини - нашата ще почва на 15 септември. Трябва да отида тези дни да питам какво трябва да се носи... откъм дрешки и т.н.... че нещо не ми е ясно какво да купувам и по колко бройки....иначе за сега Филип приема добре идеята - все повтаря, че иска на градината и децата...но надали съзнава, че мама няма да е там:)

За рождения ден - струва ми се много далеч А не е чак толкова....колело, ще купуваме другото лято...не виждам смисъл зимата да купуваме...защото ноември си е зима...няма защо да прашасва до пролетта....а и за сега не бих излязла с такова нещо сама с детето...той не може да подкара...нито триколката си нито колелата на другите, та само да размъквам колело - не мерси ))

А тази седмица му предстой да му направят и първата пломба....зъболекаркаа е обнадеждена и смята, че ще успее..пък да видим....дано издържи....никога не съм вярвала, че на няма и тригодишно ще се наложи пломба...ама на....

Милейди -  дано този път всичко е ОК.

рожденият ден ми се вижда още далеч, далеч...няма идея какво да купувам, нито къде да празнуваме.
сега в главата ми е само предстоящата детска градина и не мога да мисля за нищо друго.
кейти отказа да върти това лято педалите на триколката, затова и отложих колелото за другото лято. колкото и да я карах, все искаше аз да я бутам.
обувките някъде 26 номер, но предполагам са й малки вече. поне на сандалите пръстите доста й стърчат. купих й една леки затворени, те са май 26. но за есента и зимата ще трябва да взимам поне 27.
май не съм споменавала, че от няколко месеца си имам злоядо дете  яде малко и то невсичко. къде отиде доброто прасенце на мама 

какви големи крака имат децата...моя е още на 23 номер....

Здравейте, момичета!
Аз за първи път от месец насам успявам да прекарам и съботата и неделята у дома, и то без да имам ужасно много работа. Очаквах, че няма да има какво да правя през лятото, а се оказа, че работих толкова много, че накрая се наложи да ходя по лекари - явно стресът ми дойде повечеко. Сега съм общо-взето добре и взех радикално решение - нема да се пуаша 

Разбира се, точно когато беше най-натоварено бавачката излезе в отпуск и се наложи Роси да отиде на село, където беше едната от бабите й. Отначало се притеснявах за нея - че ще падне, ще я ужили пчела, ще се захласне и т.н., но в последствие се разбра, че тя се чувства прекрасно там, играе с децата по цял ден, къпе се със слънчева вода, щрапа боса по тревата и навсякъде другаде, катери се където свари и освен това порасна с поне 2 см. Всъщност престоят там й се отрази чудесно и много се радвам, че се получи така.

Илия пък беше с мен, ходеше на работа с нас, заведох го и на море за няколко дни с още две мои приятелки - излезе, че един мъж, макар и с тези размери, е способен да ангажира вниманието на 3 жени без особени проблеми. 

По-миналата седмица отново ходих до Англия - абе не им вярвам на англичаните, че им било кофти времето. Все се оплакват, а аз, като отида, времето е съвсем поносимо - е, превалява, духа, мрачнее и се мени на всеки 10 минути, особено по крайбрежието, но какво толкова...

В сряда, живот и здраве, с мъжа ми би трябвало да се отправим към 4-дневната, планирана още миналата година по това време, мини-почивка на Созопол в атмосферата на Аполония. Само двамата, преди да открием новия работно-ученически сезон.

Роси на градина няма да ходи засега. Детегледачката се справя отлично.
Номер на обувки - според мен не повече от 23.

Разглеждах снимките на ноемврийчетата - всички много са пораснали, вече си нямаме бебета. Е, някои си имат, но май носталгията при мен не е силна дотам, че да ме поведе към такива приключения.  Виж, на Милейди стискам палци!

майче и един глас от мен за почивката 
сиси със закъснение ЧРД   
за обувките Ема носи 25 но вече умаляват и есенно взех 26, а от редута взех зимни 29 и 30,основно защото бяха на изгодна цена
за РД още не го мисля но избамкахе колелото за подарък,защото взехме по-рано отпредвиденото и сега освен триколката върти педалите и на това ... за свалянето по стълбите не питайте - първо Ема и колелото,после Деа и количката но караме близо до нас в училището 

Привет и от нас! Цял месец не съм влизала, но след кратка почивка ме грабна една работа.....не е за приказване. Eдин-два пъти само успях да надникна в темите ни. При нас нищо ново - Ники  е добре, расте поразяващо бързо. През последните седмици чувам само, че прилича на четири годишна. Това предполагам се дължи на факта, че говори много  и доста добре. По-общителна е от колкото ме се иска. Ходи при непознати без задръжки и това за сега е най-притеснителното нещо около нея. Надявам се вече да вляза в час и да пусна скорошни снимки.
Ех, замириса вече на есен, това ме натъжава малко.......

Майче за палачинките и Ния не яде Тази вечер като каза, че иска да яде леща и аз се запретнах и й сготвих. Естесвено обяви, че вече не й се яде. Аз се ядосах на акъла си да й готвя, като я знам какъв е каприз. Е все пак хапна де да не е бех хич
Обувки 7 американска номерация, не знам каква е българската. Сега от Холандия ще ориентирам с европейската, но както винаги ще ходя с картонче с изрисувано краче в чантата си, че иначе нямам никакъв шанс да й купя читави обувки С обувките сме добре засега, но всички дрехи или поне панталоните са й яко къси. И как няма като носи панталони за 2 годишни, защото всичко друго й пада. Абе порастна това лято детето.
Уикенда бяхме на Боровец. Изкарахме си супер. Качихме Ния на лифта и походихме почти до хижа Мусала. Пипахме малко пони, което беше много по-безстрашно от наша Ния. Ходиме и до двореца. Много ми хареса хотел "Ястребец" сутринта пихме кафе там, че навън беше голям клинч.
Във вторник и сряда сме на концерт на Мадона в Амстердам

за обувките Криста е  25-26 номер, зависи от производителя, понякога й става и 23н. 
 Детската градина почваме от 15-ти "Даже  няма да е зле и ден -два след това, че персонала ни е в отпуска!" ....думи на директорката!! Но пък ние се гласим точно към 15-ти за планинката.. има време, а плановете се променят, така, че няма да си мъча мозъчето! 
 За колело все повече се отказвам, то като гледам само другите деца на колела как кротко се въртят в кръгче и после като погледна "шмати" как препуска като обезумяла из околностите.................................. ...няма как да стане, няма да й давам преднина, а и за етажа какво да кажа - ние сме на 17-я, по скоро да отидем пак навън отколкото да мъкна колело до горе!