тити, браво на батко Дидко! Аз чакам новини от прословутия 3-ти ден, в който вече се усещали, че това е за постоянно.
Майче, хич не ги мисля аз твоите камъчета - смели, железни, оправни като мама и тати!

май ще трябва да запретвам ръкави и да търся рецепта.


На едната искат да почна на 15.09, тъпото е, че днес се видях с останалия екип и осъзнавам, че ще трябва да ги обучавам и ще трябва да ръководя целия офис. Другата работа трябва да я започна след 2-3 месеца. Дотогава голяма фирма ще трябва да закупи административна сграда и да наеме персонал. Във втората фирма ще имам много големи шансове за развитие и доста по-висока заплата. Сега съм в огромна чуденка има ли смисъл да започвам в първата фирма, след като след около 3 месеца ще ги напусна
Между другото съм предупредила първата фирма, че вероятността да ги напусна скоро е голяма, и въпреки всичко ме искат
Охххх, ако можеше някой да реши вместо мен .... чувствам се много зле
Да ми се чуди човек на акъла, станала съм май ужасно капризна 


и се върнах - Деян седеше на една пейка с една от госпожите на по-големите и тя му обясняваше, а той клатеше нещастно крака. И пак рев, и пак цирк....и по пътя също, и вкъщи лиготии...

! Явно на Деян много му харесва в градИната, а И тИ беше споделИла, ако не се лъжа, че добре се заИграва с ИграчкИ. Може бИ точно това го прИвлИча там.
, заЩото мИнавам колкото да почерпя!




, а след малко ще ходим до детската градина да разпитам утре как ще се развие първият ден там. 
и ще има да го мисля...
И няма да работя всяка сряда, защото тук учениците и децата от детските градини в сряда почиват.




Иначе все оЩе сИ пИта ''ЗаЩо трябва да ходя на ДГ?'' Аз продължавам с теорИята, че когато децата пораснат И не се возят в колИчка, не ползват бИберон И могат вече самИ да ходят И говорят е време за ДГ.
тази сутрин го посреща госпожата с думите "ето го детето, което е съгласно на всичко, само да стои в градината"/това понеже Деян съдейства за обувки, за подреждането на шкафчето, носи си раницата и т.н....|/
леле, чак се притесних.
а приятелите ни съвсем съзнателно ни избягваха първите 3-4 месеца. няма да забравя как всички си тръгнаха облекчено от погачата на камен и чак тогава се сетих, че ние пита не сме чупили - беше невъобразим рев
спирам.Препоръчани теми