стига ли ви времето

А свекървата, вместо да гледа по цял ден сериали, 'що не вземе да свърши нещо. Включвай и мъжа си в домашните задължения и има шанс хем да свършите заедно повече, хем да ти остава повече време за детето.

Аз без да ходя на работа не ми стига времето (, но съм с две деца ).

А представям си като тръгна

А ти,се организирай сама ( до колкото ти възможно ) и на бабиерата не и обръщай внимание.

Аман от съкровища бе

Ако чуя,че свекърва ми говори неща от сорта въобще няма да се впрегна...Просто не ми дреме за нейното мение.Важно е все пак какво мисли мъжът ми -нали той живее с нас.Не ми стига времето въобще.Работя 46 часа седмично и от всичко най-много гледам да съм си с детето,когато съм свободна.Винаги ще предпочета да я изведа на разходка или да играем,което не означава,че не готвя,не върша друга домакинска работа-всичко правя сама-от време на време само някоя от бабите ми измива по някоя чиния ако е дошла да гледа детето и не съм в къщи.Това е помощта,така че никой да не смее да ме коментира и да ми дава ъкъли.Признавам-не съм перфектна домакиня-мъжит ми не помага за нищо в къщи,но пък гледа малката като се наложи,което за мен е по-важно.Гладенето и аз го приемам като чиста загуба на време-гладя само като се наложи,което е много рядко.

1. Имам готови варианти.
2. Работим си вкъщи.
3. Пазарите са максимално улеснени. Готвя за удоволствие. Играем си според зависи. Не гладя. Имам миялна...

Свекърва ми, ако ме коментира зад гърба ми, няма да види лицето ми повече   
И ти не питай за тези неща във форума, ами си организирай живота според собствените си правила и разбирания. Иначе жалко за теб и за вас 

Винаги ми е стигало времето, но и децата ми са с голяма разлика. Работя, уча задочно и ги гледаме сами с мъжа ми. Точно защото никой не помага, никой не си и позволява да ми дава оценки. В домакинството при мен приоритет е чистотата пред готвенето - ако се налага закуска е нещо бързичко, цял ден ни няма всички, вечер който се върне първи има задача за вечерята. , След работа прахосмукачка, моп, миялна и пералня през нощта, гладене в почивен ден. Децата и мъжа подреждат и почистват след себе си, не е сложно. Като почнеш работа ще е по-лесно, защото цял ден сте извън дома и не се цапа и разхвърля толкова много. Поне при мен е така

Може спокойно "праве куме в очи" да кажеш на свекито си, вместо да те разнася по хората, какво можеш и какво не, да вземи да ти помогне.Намекни й, че каквото и да каже (дали тя права, или ти) , хората все на вашето семейство ще се смеят, а всички сте от едно семейство и имате взаимен интерес да не се вадят "кирливи ризи " пред хората.  Единствения правилен начин да се разпредели времето е, всички в къщи да помагат и да имат собствени задължения. Ние често ходим на разходка след работа и после всички задружно - мъжа ми, дъщеря ми и аз готвим и почистваме в къщи. Днес например правихме компоти, готвихме пилеша яхния, къпахме се и ходихме на разходка - всичкото това след работа.
Свекито ми наряза прасковите за компота. Така ами, трябва да помага! Дъщерята изми бурканите, аз прасковите, а моя мъж ги свари.
Казвам го това, за да дам пример, че времето е достатъчно когато всички са задружни.

Ако ходиш на работа това е мисия невъзможна. Всичко остава за уикенда - игрите с детето, къщната работа, готвенето, пазаруването... През седмицата буквално нямах време да се наспя, да не говорим за разходки, занимания, домакинство. Но все пак винаги ми е било приоритет разходката на децата навън, ако ще и после да вечерят филия с лютеница. Манджите са за почивните дни, както и хигиенизиране на жилището. Ако времето е лошо, се затваряме вкъщи и имам време да обърна внимание на битовизмите, но ако е хубаво - задължително сме навън с децата. Майната й на прахта по мебелите и задръстения кош за пране!

Работя на половин работен ден, имам помощ - баба ми живее с нас и гледа детето, докато съм на работа и пак едвам се оправям. Но честно казано не си давам много зор. Важното е да имаш приоритети. Моите са: 1. Да изведа детето на разходка, да си поиграем, да го нагушкам едно хубаво и вечер задължително го къпя, сама. Просто къпането е нещо като малък ритуал при нас. 2. Да сготвя. Старая се всяка вечер да приготвя по нещо вкусно, макар и бързо.

Съдове не мия-имаме миялна, прането го оставям за уикенда. Не простирам, имаме сушилня, на която ползвам специална програма, с която дрехите не се мачкат, така, че и не гладя.

Бабето постоянно се опитва да ми помогне с чистенето, но в повечето случаи ми пречи: пример мие пода без да измете и така само замазва говоря, обяснявам, приказвам, никой не ме слуша... ама поне детето доста добре го гледа.

Аз съм една изключително добре организирана майка, като и аз самата не знам, как го постигам. даже план не съм си правила. Просто дните ми протичат по определен начин, като намирам време за всичко. Мъжът ми ми е казвал неведнъж, че ако е на мое масто, ще умре на 2-я ден още.
Аз работя от 9,00 до 18,00 ч., като сутрин излизам от къщи в 7,30 ч., а вечер се прибирам в 19,00 ч. Живеем у свекърите, но вкъщи готвя и чистя основно аз. Всъщност, цялата домакинска работа я върша ОСНОВНО аз.
Закуски правя в събота и неделя, защото през седмицата синът ми е на ясла и закусва там. Аз го взимам от ясла едната седмица, а другата - свекърва ми, защото взима и племенника ми. Като се прибера от работа, сготвям за около час - час и половина нещо, като често ядем два пъти от едно и също ядене. Понякога свекърва ми също готви. Чистя основно през уикенда, а през седмицата - понякога вечер преди лягане измивам ламината, колкот да обера праха. Обирам каквото има за пране - пералнята сама пере. Простирам късно вечер.
С детето излизам навън след работа, докато яденето е във фурната или на котлона. Но не всяка вечер излизаме, защото децата в яслата са навън и преди, и следобяд.
Сега свекърва ми гледа сина ми и племенника ми през деня, а вечер като се върна от работа, готвя аз, ако тя не е сготвила, докато е навън с децата, слагам масата.
Не знам, как смогвам. Майка ми казва, че съм много чевръста, но не знам, докога ще ми стигнат силите. Да не говорим, че се грижа и за племенника ми покрай сина ми.

Не ми стига, но съм елиминирала част от домакинската работа, така че всъщност ми стига. 
Не гладя, готвя само в събота и неделя, за щастие от малка съм "разхвърляна", така че се примирих, че живеем в хаос.
Разпределяме по равно домашната работа с мъжа ми, за да са що-годе приемливи "условията ни на живот".

От скоро тръгнах на работа, а малката (на 9 месеца) я гледа бавачка. Излизам в 8.30 и се прибирам в 18.25. Ставам в 5.50 и лягам в 0.30. Имаме куче и всяка сутрин чистя целия апартамент, заради космите  Приготвям на детето манджа за обед и нещо за следобед, за бавачката остава само да му пасира плод. Мъжа ми разхожда и храни кучето. Той глади сутрин нещата които ще обличаме и вади нещата за закуска, аз ги прибирам после. Закусвам на крак и изпразвам сушилнята или миялната. Ако съм пускала пералня на детето не закусвам за да й изгладя нещата. Междувременно я кърмя два пъти - в 6.40 и в 8 часа и й сменям пампата. Ако оцеля момента я слагам на гърне, но за сега нещо не успявам  сутрин Вечер я извеждаме с кучето  , къпем я, кърмя, през това време мъжа ми забърква нещо набързо. После й додавам каша или АМ с бисквитка и плод, играем малко и тя ляга. Вечеряме и ние, къпя се, поподреждам, спя набързо и пак отначало.
Вкъщи не е супер подредено, но хич не ми пука 
Всеки си прави свой режим според нуждите си - успех!

Изобщо не ми стига, но се оправям някак. Мъжът ми помага за готвенето, даже почти изцяло е иззел тази функция, аз върша май всичко останало. А какво говорят другите за мен като домакиня - хич не ми пука. Идеални хора няма.

Първо да уточня че моето дете скоро проходи а от няколко дни най-голямото забавление е са се катери по мебелите.По тая причина ако вали я оставям да вилнее и гледам да не се удари = неотлъчно до нея=никаква свършена работа.На вън пак съм все до нея още не съм сигурна че няма да налапа нещо.Имам излкючително енергично хлапе и буквално се стапям с всеки изминат ден ,а домакинството....е май вече свикнахме с бъркотията играчки навсякъде по пода.
Докато спи през деня готвя,гладя,пера,простирам/за около 2 ч./ хвърча като финикиец,
После пак подир малката и вечер едвам гледам от умора,НО мъжът ми проявява разбиране и е изключително толерантен към неспособността ми да съм домакиня и майка едновременно.Дори понякога през почивните дни чисти и простира докато аз съм навън с детето.
ЕСТЕСТВЕНО че критериите ни за чистене се промениха ДРАСТИЧНО от времето преди да станем трима ,но всичко си има цена и сега сме много по щастливи макар и по уморени и в не до там искрящ от чистота дом.

Ами не ми стига времето  Най-редовно се случва да чистя и пускам прахосмукачка след 22 часа,когато малката спи,тогава зареждам и пералнята.Ако през деня не съм на работа, готвя по време на обедния сън на дъщерята,ако пък съм на работа - отново след 22 часа. Е,вярно,че рядко си лягам преди 00,30-1 . В къщи не е перфектна чистота,но гледам да поизчистя поне малко,че ми е неудобно от бавачката  А ти предложи на свекърва ти вместо да те коментира,поне да сготви докато си гледа сериалите 

Заета мама

Ръцете ми заети бяха през деня.
Не можех да играя или да ти почета;
Когато молеше и канеше ме ти,
за теб минутка аз не отделих.

Днес кърпих дрехите и сготвих, после прах,
ти дотърча с рисунка и със весел смях
и каза:"Мамо, виж каква шега!"
Аз рекох:"Синко, чакай малко, не сега".

Внимавам хубаво да те завивам,
молитвата като си кажеш и излизам,
на пръсти отивам лампата да загася -
а трябвало е още миг да постоя.

Животът кратък е, годините летят и изведнъж -
момченцето пораснало е и е вече мъж.
Не е край теб с молбите си безкрайни
и не споделя скъпоценните си тайни.

Албумите с картинки са прибрани,
игрите до една са изиграни.
Молитвата вечерна, целувка за нощта -
това са вече минали неща.

Ръцете ми, заети постоянно,
сега притихнали стоят.
Тъй бавен, муден, празен е денят.
Да можех да се върна и да сторя
онези нещица, които искаше ми ти с:"Мамо, моля!"