Как се държат родителите ви, когато ви гостуват?

моята майка се държи абс нормално и и е много приятно да ми гледа децата. 
на нея и харесва холандия и се чувства добре.

Biz, много ми харесват разсъжденията ти.

За щастие, аз съм от другата страна на нещата и времето, в което моите родители са тук (остават за по 3-6 месеца обикновено) е много ценно за всички, без излишни вменявания на вина и подобни проблеми, за които чета. Харесва им тук, искат да идват, ние ги искаме. Разбира се, че не минава без някоя буря и гръмотевица, но в рамките на нормалното. То е така и аз като си отида в София; който каже, че няма абсолютно никакви търкания с другото поколение, вероятно се заблуждава.
Имането на внуче също усложнява нещата; страшно, страшно много им липсва, понякога виждам и усещам огромната им болка, че не е наблизо, но се държат мъжки и успяват да ме освободят от ужасното чувство, че ги лишавам от тази толкова чакана и от тях радост.

Благодаря ви за интересните разсъждения. И аз не мога да определя дали е до поколение или до човек, сигурна съм, че на всеки родител ще му е мъчно за детето му, ако е далеч и не го вижда, но не ми се струва нормално постоянно да ми внушава чувство на вина и да ме кара да се чувствам задължена да я взема за постоянно у нас.

В интерес на истината знам, че ще ми помогне много с детето и домакинската работа, обаче ей не мога да търпя вечните капризи, вечното мрънкане, вечното недоволстване и сърдене за всяко нещо. Аз просто не мога да говоря нормално с нея. Каквото и да кажа я обижда. Имам чувството, че като говори (а понякога говори безумни глупости), трябва само да кимам с глава и да се съгласявам, щото в момента, в който кажа нещо ще го приеме като дълбока форма на дисреспект

Тва май си е до характер...

Не, не е нормално да се държи така, но пък едва ли можеш да я промениш. Ограничи контакта, а докато сте заедно, наистина преглъщай и кимай с глава. За съжаление, това е от най-трудните неща в живота и лесно решение няма.

Бог ме е дарил с много мъдри родители. Да видим дали нашите деца ще случат на такива.
Опора са ми и ако ще и на 30m² да живеехме, присъствието на майка ми би се усещало, освен като една добра фея.

В нашето семейство на свекърва ми ú беше трудно да проумее, че когато птиченцето хвръкне от гнездото, майката-птичка спира да му дава с човка червейчета в устата, то е просто отлетяло!
Радвам се, че след свършилото вчера последно нейно посещение сега "поне за нас" не се притеснява.

На няколко пъти това, което ú казах, не се хареса на свекърва ми. Няма право обаче, а и тя не се разсърди, защото си имаме обещанието, на когото каквото му тежи на сърцето да си го казва. Респект към всичко, но започвайки изречение с: "Не искам да се меся и не казвам нищо, ама..." не може да очаква друг отговор от моя страна освен: "Когато не искаш да кажеш нещо, то моля те не го и казвай. Отгледала си две деца както ти си знаела, сега ме остави аз да си гледам децата, така, както аз намеря за добре. Всеки си окепазява децата по негов си начин."
И край. Темата е приключена. Поне за мен. И да ми цъка с език - не чувам.

Някой спомена понятието "авторитарност".
Една авторитарна личност, загубвайки контрол, невиждайки щастието в дребните неща, неспособността ú да се зарадва на чуждото щастие и неприемайки, че децата ú могат да бъде щастливи далеч от нея, развива невероятни патологични психически състояния.
Намесата в чуждите семейни отношения е най-леката форма, според мен. Истериите и самосъжалението са също спътници на тези състояния.
Най-неприятното е, че изпадат в танатофобия (страх от смъртта) и много често развиват хипохондрия (вманиачаването в собственото здраве и намирането на симптоми на всяка чута болест) само и само да предизвикат внимамието и съжалението на "неблагодарните" си деца.
В скоби, моя леля-хипохондрик преди години беше "заболяла" от рак на простатата.
За здравия човешки разум това е смешно, но за близките на тези хора настъпва адът на земята.
Един вид, страх ги е да умрат, а не могат и да живеят. Но фактът, че имат нужда от професионална помощ, било то психолог или психиатър, е най-труден за проумяване и бива отричан с репликата "Ето, докъде ти стигна "обичта" - искаш в "Карлуково" да ме вкараш!". Едва, ако някоя приятелка или друг авторитет за страдащия каже, че си пие редовно розовото хапче и препоръча специалист, ситуацията се пооправя.

Въпреки деликатното положения, нещата трябва да се наричат с истинските им имена. Аз, на ваше място, също бих си отстоявала правото на собствено семейно щастие. С издебване на удобния момент за подобен разговор и с поемането на риска да ми се разсърди. Колко време ще се цупи? Нали уж вие сте им единствената опора - при настоятелство от ваша страна, ще ви простят "тежките думи".
Успех, момичета!

Благодаря ти за хубавите думи! Радвам се, че освен директно потърпевшите и някой друг разбира положението ни. Защото най-честия съвет, който чувам е да си замълча или да потърпя, защото все пак ми е майка и т.н. Смятам, че достатъчно съм мълчала и търпяла и за съжаление това започна да не й стига  За да се стигне до игнориране на съпруга ми и определено търсено и желано лошо отношение към мен в труден момент. Да, признах си и че съм угаждала, следвайки точно този начин на мислене и аз съм си виновна. Но за да съм добра дъщеря какво трябва да направя - да си зарежа съпруга, за да се върна при мама ли? Да сме нещастни всички заедно ли?
Радвам се за тези от вас, които имат добри отношения с родителите си, но не поставяйте всички под един знаменател, много е лесно да се дават добронамерени съвети отстрани - ще потърпиш, ще мине, не ги съдете толкова... За съжаление положението съвсем не е толкова лесно и лично на мен подобни съвети ми дава всеки, но само увеличават чувството ми на безпомощност и на вина 

fata morgana, майка ти има ли някакво конструктивно предложение за "подобрение" на твоя живот или просто си мрънка?
Момичета, споделете и вие?

Трудно е да надскочиш егоизма си и да приемеш съществуването на друг по-важен фактор в живота на детето си. Но какво е твоето решение на проблема, при положение, че детето е вече голямо и има собствено семейство? Къде според теб е златната среда? Това бих попитала тези майки.

Аз за щастие нямам проблеми от този род. Моите родители винаги са ми казвали "Когато ти и семейството ти сте добре и сте щастливи, тогава и ние сме добре и сме щастливи". Майка ми е имала вашия проблем през целия си живот. Баба ми Бог да я прости беше властна и изискваща, така че мама просто не може и да си помисли за такова нещо.

Момичета, искам да се обърна към вас с едно предупреждение. "Добри познати от БГ са ме "раз-конспирирали" във форума и са разнесли слухове и интерпретили моите постове в доста колоритен вид. Не че ме интересува и не че се вълнувам от това, какво се говори, но никак не ми е приятно. Имайки предвид проблема, които имате и той е наистина деликатен, не смятам, че имате нужда от допълнителна намеса. Сигурна съм, че вие всички обичате майките си, но това е един тънък момент, които ти се иска да споделиш, но...

Обичам форума и от години съм тук. Наложи ми се да помоля модераторите да изтрият мои постове,смених си ника, не защото ме засяга лично, просто не желая когато детето ми отиде да гостува да чува тези неща. Съжалявам, че говоря с недомлъвки, но наистина съм разочарована. Понякога когато пишеш във форума и срещнеш разбиране споделяш лични неща, плачеш, смееш се, ами това му е чара на форума. Много неща съм научила, много съм се смяла и плакала тук.
На дамата, която ме е украсила ще кажа само, че пожелавам много здраве на нея и детето й - нищо друго   

 

DonnaLee, предполагам на всички от форума е ясно, че могат да бъдат разпознати  Лично аз заставам съвсем спокойно зад всяка своя дума тук.
А за онези, които поради липса на свой собствен пълноценен живот се занимават с този на другите, просто нямам думи. Мъчно ми е за хората, които запълват ежедневието си по този начин.


Не, няма предложения, или поне не ги е споделяла с мен. Всъщност и никога не е мрънкала, но понякога мълчанието казва много повече от думите... В БГ имах хубава работа и знам, че щеше да е по-доволна ако си бях останала там, вместо да се омъжа в чужбина. Но всъщност преди описания от мен епизод сме нямали проблеми. Най-трудно ми е да преодолея факта, че след като си замина оттук не се обади почти 5 месеца да попита как сме. Приех го като един вид опит за "наказание" от нейна страна. Все очаквах, че ще осъзнае грешката си и вариантът сега да се правим, че нищо не се е случило, лично мен не ме устройва.

Моята майка беше като всичко описано и още 100 пъти отгоре. Какви неща са излизали от устата й, не е истина. Известно време за всяко нещо реагирах, обяснявах, че ме наранява, че не ми харесва, със спокоен тон, с добронамереност, с обич. И какво си мислиш, че стана? Тя седна и се плесна по главата и каза "Ей, верно, бе, няма да се държа така повече"? Глупости. Докрай приемаше всяко несъгласие като критика, все едно как е представено, и не си пестеше обидите. Какви скандали сме имали, какви случки, колко провалени съществени семейни моменти.

И накрая осъзнаваш, че или ще се научиш да търпиш малко и ще си избираш битките, или ще си прекарваш всеки момент с нея в скандал или в тих гняв. Това е общо взето най-лесният път към побъркването.

Затова аз съветвам да се търпи. Като вземе да прави гадости, като на малко дете да й се отвлече вниманието. Като те обижда, обиждай се само за големите неща. Ако държи да се меси в семейството ти, да се постави на разстояние, да не се споделя с нея, за да няма оръжие за нападание. В крайна сметка щади себе си и семейството си. Успех!

И аз заставам зад всичко, което съм казала. Става въпрос, че когато споделиш нещо така лично и се оплачеш от своята майка, която е чувствителна и разбира нещата по различен начин... Тогава иди и обяснявай, какво си имала предвид да кажеш. Както и да е аз просто споделих това, което ми си случи и наистина с добро чувство.

Майка ми и баща ми бяха тук на гости през  2006 година, лятото. Държаха се доста добре и се чувстваха доста добре.  С майка ми се скарахме само един път и то вече не помня за какво беше.   Явно е било глупост и нещо дребно.

Иначе всички си изкарахме чудесно, а на тях не им се тръгваше от тука.

Сега пак искахме да ги поканим, но те се дърпат. Не искали да пътуват толкова дълго по самолетите.
Било доста изтощително за тях, разбирам ги...

fata morgana,
  напълно те разбирам какво мислиш и чувстваш (от всичко написано в тази тема).
А ти защо не й се обади?
Признавам си, че аз съм много отстъпчива и в името на мира, бих го направила.

Чувството между чука и наковалнята е най-гадно в моят случай ( струва ми се, че и при теб е така). Отнема толкова енергия, че  Възхищавам се на майки, които приемат снахи и зетьове, като другата половинка, а не като допълнение.

В голяма част съм съгласна с другото поколение и някои произлизащи от това проблеми. Моята майка би била най-щастлива, ако сега са 80-те години на миналият век.

Как се държат родителите ви, когато ви гостуват?- Адекватно, разбрани хора са. Не се месят във взаимоотношенията с половинката ми и не дават съвети за възпитанието на синът ми.
Аз се притеснявам по- скоро дали те се чувстват добре тук. След две седмици престой бързат да се приберат- друга страна, друг език и други порядки. Разбира се, че имаме разминавания понякога. Често си казваме, че когато се караме не означава, че не се обичаме

Ох, болна тема ми е. Чак не искам да разказвам подробности, че се опитвам да забравя някои неща, които са направили и които са ми казали. Ние живеем от 3 години в Испания и родителите ни - и моите и тези на мъжа ми не могат да преглътнат този факт. Не сме до тях да ни се "радват".При всяко виждане неминуемо се обсъжда тази тема - "Няма ли да се прибираме...". А не дай си Боже да имаме някакъв проблем и да го споделим, първото, което ни се казва е - "Елате си тука, по -добре ще ви е..." Мога още много да напиша по темата, ама ще спра, че няма да кажа много приятни думи...