Проект на Наредба за обучение на деца със спец.образователни потребности

     Привет на всички !
  Темата много ме интересува и изчетох постингите ви до тук. Да в момента у нас, а и в други държави  в Европа децата се насочват към интегрирано образование от екип. Той не случайно е наречен Екип за комплексно педагогическо оценяване. В екипите обикновено се канят знаещи специалисти в съответната област т.е. с практика и признати за съответния град.
В някои страни е достатъчно да е дори само един специалист /по дислексия например/. Всичко това се прави не за друго, а точно за да се оценят СПЕЦИАЛНИТЕ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ПОТРЕБНОСТИ на всяко едно дете. Родителите могат и да не се съгласят със становището му или последващата индивидуална програма на детето или ресурсна подкрепа, която се прави в училището. Давам ви конкретни примери за ресурсна помощ. Това дори може да е нужда от някакво специфично средство за комуникация. Софтуер за четене, ако детето не може да чете по друг начин, пособия за придвижване /за ДЦП/, различна система по която да учи математика. По света има много и всякакви. Това е и смисъла от екипно оценяване и на база на заключението тези ресурси е редно да се осигурят на детето. Те са различни от обичайните методи, форми и пособия за учене. Затова и дислексията например по света се води все още в графата увреждане, за да може човек да има правото да използва специални облекчения. Отделно се набляга върху развиване на силните страни. Всеки човек може нещо. Някои  деца със СОП дори могат много по-добре от другите нещо специфично. Тези детайли екипа е редно да прецени и напише в картата за която пита pogar.
Миналата година участвах като част от работна група в МОН в писането на специален допълнителен наръчник как да работи ЕКПО. Той беше разпратен до всички екипи в страната. 
  Всичко по-горе е описано във въпросното ръководство. След може би повече от 2-3 месеца заведох сина ми на въпросната комисия, точно за да се произнесе със становището си и защото това се прави главно в полза на детето. Той е с ХАДВ, главно дефицит на вниманието. Освен че пише ресурсна подкрепа...абсолютно нищо от въпросния документ по който работихме 3 месеца не се случи. Нали разбирате, че един родител може да представи  каквито си иска епикризи и документи, които да не представят специфичните нужди на детето. т.е в този вид документи това дори не се пише. Ако едно дете е примерно с дислексия, дискалкулия това са вече две специфични образователни нужди.
Какво се случва в действителност у нас: Детето се вижда за около 5 мин. и никой не ти обяснява какви са неговите Специални образователни потребности. Нещо каквото правехме на бригадите едно време със сортиране на картофи - тези са първа категория, тези втора. На всеки родител е ясно, че детето му има нужда от допълнителна помощ. КОЙ и КАК обаче я измисля и прави!? Масовата практиката до момента е това да прави ресурсния учител.
  Не може да се очаква от един ресурсен учител с никаква подготовка да изготви някаква толкова специфична и индивидуална програма. Първо, защото той не познава всички нарушения на развитието и как да им помага специфично. Масовите чителите съвсем. Второ  у нас няма реална и съвременна подготовка на рес. учители. Трето среща се с децата със СОП 1-2 часа седм. И какво правим всъщност!? Покриваме ДОИ и искаме това да се случи с всяко едно дете, което има друг начин на възприемане и мислене пак по стандартни пътеки или примерно просто е с ДЦП?. Тези ДОИ всъщност са вид максимум, няма ясни критерии за писане на различните оценки. Децата със Соп винаги се сравняват с т.нар норма.
  Цяла година водихме безмислени разговори с различни учители и директори. Не става дума само за моето дете, а и за в деца с които работя / повечето са с обучителни трудности и това са най-лесните за ресурсна подкрепа деца/. Накрая директорката просто ми се чудеше защо не си поискам някаква оценка и да “мирясаме вееече!”. Не става въпрос за бележника и дипломата, а за знания които детето да придобие по алтернативни начини и специфична ресурсна помощ, която не се случва в България и още дълго време няма да я има, защото никой не си я иска в реалния и вид. Сценариите са два: родителите или въобще не знаят за екипа и какво трябва да прави или отказват да си заведат детето защото ги е страх от статута накрая, как завършва детето качествено или количествено. Айде за картофите някак е ясно с големината или в лявата или в дясната щайга, а как стои въпроса с умишленото лишаването от достъп до знания и умения, за огромните дупки в тях?  Всъщност тук дипломата не играе някаква съществена роля, защото децата трябва да бъдат учени по специфичен начин и с ресурси, а тях ги няма. Това всъщност е най-трагичното за дете със СОП.  Равно е на престъпление, защото за една голяма група деца и МОН и  Инспекторат и Регионални ресурсни центрове не правят реално нищо. Контролиращите органи ги няма. Имах жалба която седя цели 6 месеца в РИО без да е отворена. Това е повече от половината учебна година, защото преди това имаше стачка. И съм колега, а какво се случва с другите родители?

С или без ЕКПО за момента у нас децата със специфични затруднения и потребности остават изгубени някъде между Могилино и словесноста, която ги залива в училищата ни.

Да ,Оля за пореден път държавата ни я захваща така да се каже от краката,за главата! 
Как ще може да се интегрира или приобщи едно дете със СОП без необходимите специалисти!
Отново само думи ,но делата за да са реалност липсват!
Каква полза от декларации ,конвенции и наредби след като го няма МОН да усигури нужното за да бъдат приведени в изпълнение!

Вече не се чудя-цялата работа продължи има няма 3 мин,егати комисията,жалко за добре изготвената карта за попълване от специалистите относно възможностите на детето.
Пълна порнография,горките ни деца,сега освен всички други специалности и учители ще станем у дома.
Резултата при нас е-ресурсен получихме чак ноември,психолог ни "видя" еднократно едва миналата седмица,логопед не се е мяркал-първия срок свърши,за мен тази година е изгубена.
За какво ли въобще ходим на училище
Както някой по-горе казва-не е само моето дете,май с всички се процедира така.

Изобщо не я разбирам тази интеграция, поне във вида, в който ни я предлагат за ВСИЧКИ деца. Вчера на родителска среща в специалната детска градина ни прочетоха новата наредба и се опитахме да я тълкуваме.  Едно, че комисията не може да прецени за малкото време с което разполага състоянието на детето, второ че крайната дума е на МОН, за които детето е само лист хартия. Родителя няма думата. Не зная как се е получило това и откъде е тръгнало. Дали от желанието на повечето родители да интегрират децата си на всяка цена, или всичко опира до бюджет и отпуснати бройки, според които се разпределят и децата. Безкрайно тромава процедура,с  която нещата могат да се забавят дотолкова, че детето да остане извън вратите на училището изобщо, докато някой чиновник не реши съдбата му.

 ljuboznatelna това, което са обяснили на Валенцето(другаде го беше написала) е че родителя може да реши неправилно да изпрати детето в помощно училище. 

Аз четох няколко пъти наредбата и в нея е записано точно това, че родителят обжалва решението, а по-горната инстанция има крайната дума, къде да учи детето. В това има известна логика, защото родителят може да е взел грешно решение / и в двете посоки/.
Само, че е абсолютно недостатъчно една комисия да види 10 деца в един ден и да им определи съдбите. А няколко пъти четох и не видях друг начин. Вярно е, че присъства и специалист от ДГ, но пак е недостатъчно.

Аз се чудя дали се придвижда възможност екип от 2-3 специалисти да посети няколко пъти детската градина, да види детето в детска среда, да присъства на занимание. Това наблюдение да се провежда в рамките на 6-12 месеца, например детето да се наблюдава на всеки 14 дни, да се дават указания на учителите и родителите и заключението да се прави след поне 6 месеца наблюдение. Четох няколко пъти и за мен това е начина, само че в наредбата няма нищо такова.
Пише че екип се свиква 1 път месечно, преглеждат се до 10 деца и се дава заключение. При всички положения остават по 30 мин. на дете.

TanyaMG, за жалост това че присъства специалист от градината се оказва невярно. Директорката сподели, че специалиста им не е бил допуснат до комисията, стоял е отвън Това с правилно/неправилно решение направо не ми се иска да го коментирам, някакви си чиновници дето не са му виждали очите на това дете, ще решат вместо мен кое е правилно?!

ljuboznatelna, това е достатъчно да подадете жалба, може и пред административният съд.

Ох, като четох Наредбата си помислих, че и най-големият престъпник има повече права да докаже невинноста си. И не се явава сам на изслушването.
А децата със СОП имат право в групи по 10 да се представят за по 10-15 мин. и това е, бъдещето им е определено... Все пак тази комисия дава препоръки, което не ми струва същото като решение. За въпросното обжалване никъде не пишеше да се прави нова комисия или нов преглед на детето. Написано е, че се уведомява отдела за закрила на детето и какво следва?
По натам тази препоръка се превръща в Заповед на Министъра. Пак се гледат само документите, комисии, не става ясно дали детето има шанс втори 10-15 мин., преди да бъде окончателно  разпределено.

Не знам какви ще бъдат ползите за детето от явяването, но самото й свикване и начин на работа не не ми се вижда в полза на детето.

Авторката на темата ни предупреди лятото точно това.Помоли за съдействие да се активираме, и да се опитаме да предотвратим включването на опцията комисия да решава бъдещето на децата ни.Е, ослушахме се  .Писах, писах мейли - естествено без отговор.Но, пък и май само аз писах.Авторката на темата няма дете със СОП, но пък ни покани и ние да направим нещо за децата си, не само да се жалваме впоследствие.
Чак ми е смешно