Изпадам в ужас: от десетина години се чудя какво не му е в ред на мъжа ми, или на отношенията ни, в какво не съм добра, на него какво му е прещракало и пр. И ето, че се наложи баща ми да поживее у нас (вече около месец) и май всичко разбрах: забелязах, че отношението ми към татко е точно такова, каквото е на мъжа ми към мен - рязко, троснато, сякаш твърде много неща у него ме дразнят, все нещо не разбира, не се справя както трябва, измисля разни лудости, пък и се хвърля да ги осъществява без реален поглед върху ситуацията... 
Точно същите реакции, каквито виждам у мъжа си, ги правя към баща си! Боже, съзнавам, че нещо не е в ред, но дори не мога да си обясня ситуацията - на какво се дължи това, а камо ли да измисля какво да правя
Направо се побърквам
!
Точно същите реакции, каквито виждам у мъжа си, ги правя към баща си! Боже, съзнавам, че нещо не е в ред, но дори не мога да си обясня ситуацията - на какво се дължи това, а камо ли да измисля какво да правя
Направо се побърквам
! 
Кофтито е, че наистина ме изнервя, изкарва ме просто извън нерви... 
А той е мил и кротък човек, не е агресивен, не е груб, напротив - по-нисък е от тревата, чувства се неудобно, че живее у нас, все иска с нещо да помогне, да е полезен, ама...
(мислех си, че ще трябва да обяснявам в поне още два-три отговора, за да "се изясни положението"! Ти си просто страхотна! 
Не знам обаче, как да го контролирам...
Аз самата панякога се улавям,за да не противореча и да се караме ,премълчавам,но си го изкарвам на някой друг!!!!Не знам дали е страх или "от мен да мине" 
), но не забравям факта, че ми е баща и по дефолт му дължа уважение. Тъй че си затварям голямата уста. От обясненията ти разбирам, че ти самата не се харесваш. Може би тайно в себе си приемаш критиките на мъжа си за верни (Ами да, той смята, че съм дебела/грозна/тъпа....и т.н. (зачертай излишното) и трябва да е прав, защото моето вътрешно гласче ми нашепва, че съм дебела/гозна/тъпа...). Разбираш ли какво искам да ти кажа? Ако имаше самоуважение, не би допуснала да влачиш 10 години тази ситуация. Опитай се ТИ самата да се убедиш, че си стройна, красива и умна (или за каквото там те критикува любимия образ), пък да видим дали той няма да си промени отношението. Макар че ако ти се почувстваш стойностна, много голяма е вероятността да смениш мъжа 
, но тя се усети и почна с неговите камъни по неговата глава и така сега той само си остана един "мрънкялник", както баба ми викаше, дето никой не го слуша. Но беше изнервил майка ми много по едно време и тя си го искарваше на всички...докато един ден баба ми и леля ми седнаха да говорят с нея и май тя се осъзна малко та му тегли контра...Беше много смешно в началото, като той и каже как нищо не става от нея и не може да готви, а тя му каже: Много се радвам тамън няма да готвя повече...Ето ти тенджерата и имаш 2 часа до вечеря. В къщата има 4 деца (две нейни и две негови от предишни бракове) и всичките тебе чакаме. 
