Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.
НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.
НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.
НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.
НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.
"Лошо ми е, лошо ми е" и почва да се дави...ще трябва да почвам с хапчетата, а то не може всеки път да го планирам 2-3 дена предварително, за да ги давам. 
Спирахме 3 пъти по 20-30 мин. се разкарваме из гората, пак бяхме на чист въздух сред природата, ама ми се искаше да стигнем до горе, пък то стана обяд и трябваше да се прибираме...Тази неделя пък направо ме разби - бяхме до Гребната база (напоследък всяка неделя ходим) и на връщане се качваме в колата и на 2-та минута Руми пак вика "Лошо ми е!", едвам се прибрахме, а пътя е не повече от 10 мин. и мъжът ми караше съвсем бавно и внимателно, без резки спирания. Така ми се иска да идем някъде по-далеч, ама с това нейното лошо никъде не може да иде човек.
Да сте здрави всички вкъщи и догодина едно дъъъъъъълго и хубаво лято на морето 
) 
