С много любов и малко инат - добре дошли при нас, в арабския свят! -82

екстра идея   

Дойде си, дойде си, 10тина мин след поста ми, към 5 часа някъде. Та днес цял ден черпя с баклави и локуми из работата 

Олдспот, в обикновена стая сме, с остъклена тераса, която влиза в ролята на кухня, така че нямам кой знае колко за чистене и ще  е срамота да има прашинки някакви си 

Дина , това за гостоприемството  ми беше удар под кръста  Ми, аз обичам нормално гостуване, час-два , а не денонощно и опустошително  Иначе самата аз рядко ходя на гости, не обичам на чужди места да седя   

Саратед,   винаги скапаните  пари       

Момичета, вечерята е от мен  ! Черпя за новата си кола   
Вилито и шефа много ми помогнаха при избора  . Виленце,   





               

Катенце, много се радвам ,че се събрахте 
Олд спорт, толкова тъжна история...
Дани, какви са тия съседи, кво е това чудо!!! Тия хора срам нямат - да клеветят многодетна майка!!

Iman Честита Кола!!!    

Веси,честито возило!!!Да си го караш със здраве и да навъртиш много километри!
Така е, много е тъжна историята.Аз вчера бях като смазана и днес още не се чувствам добре.Просто много зле ми подейства.Да не дава Господ!Мисля обаче да доразкажа пътешественическата история от миналия ден.Само интернета да позволи 
Секси, много хубаво това ливанче,пу-пу да не му е уроки.Ако и по характер е свястен,хващай го за гърлото 
Кате, днес премиерът бил в Студентски град,видях по новините с една каска в един блок,който се ремонтира в момента 

Весе,честито  Колата си е голямо удобство,само трябва да се внимава,
че то по нашите пътища да ни пази господ    Това не е лично към теб,знам че ти си разумен човек   
Олее все едно не съм ви посещавала цяла вечност,като гледам малкия Тарик
колко е пораснал .Направо ми иде да го нацелувам 

весе, 4естито кола!  вили, ш?фе, поздрави и знаете колко ви ценим и ние тримката  тука! весе, много пораснал тарик, погледнах албума, ами голямо мом4е с много хубава коса,(разбирай букляна)!             

Иман, честита кола. Леко да я караш и весело и много километри по приятни поводи. Иначе другото Кате /Шилан/ се събра с момчето си, ние още чакаме разрешение.   

Другарче, дала, тарикмом, нафасима, амал, къде сте?     

Към списъка на Катя добавям Абра,Гали,Рени,Мегли и Надя.За Рали знам,че няма интернет,иначе и нея бих включила в списъка на липсващите!А пък аз мислех да разказвам..

олди, разкажи б,бре! те да видиш как ще се примъкнат!

Такаа,бяхме стигнали до там,че се оказа,че не искат да ни качат на самолета,защото нямаме визи.След първоначалния шок се обадихме на жената от фирмата,която се занимаваше с нас.Събудихме я,защото беше порядъчно рано (към 6ч.) и се оплакахме.Тя помисли-помисли и накрая измисли - да стигнем някак до Лайпциг   (За справка - това е в другия край на страната) Обаче имаше и добра вест - оттам трябваше да летят 3 бг-ки за Шарм (!).Две от тях се били отказали в последния момент и можело да ги заместим.Можеше и още как.Само,дето не разцелувах слушалката!!!
Речено-сторено.Завлякохме се обратно до гарата.Билетите до Лайпциг погълнаха всичките пари,с които разполагахме (това ни обрече на глад и жажда в следващите 24 часа).Все пак се натоварихме на влака (много бърз и модерен) и запътувахме.След не знам си колко часа стигнахме,оттам се натоварихме на автобус и поехме към гарата.Очакваше ни поредната безсънна нощ - трета по ред.Освен това се оказа и много студена,защото на летището поддържаха минусови температури.То беше мъничко летище,пребродихме го отвсякъде,висяхме по столовете като прани гащи с часове.Бяхме загубили представа за ден от седмицата,час и изобщо бяхме в много особено (предсмъртно) състояние на духа.Разбира се,усещането за мръснота се увеличаваше постоянно.Колкото и да се опитвахме да се хигиенизираме в тоалетните,не се получаваше особено.Беше отвратително!По едно време се появи въпросното трето момиче,което трябваше да пътува с нас (или по-точно ние с него).Моята спътница се познаваше с нея.Тя беше доста свежа,защото като пристигнала,си взела стая в хотел,къпала се,поспала и така....а ние като първите мърли бяхме пребродили Европа без да се къпем или спим от няколко дни.Обзе ни голяма злоба и завист,но вече нищо не можеше да се направи,а и нямахме почти никакви пари.Бяхме като сестричките на Гаврош - само се облизвахме покрай ресторанта на летището.По едно време играхме карти даже - като се има предвид,че мен хич ме няма в тези игри.Но бях готова на всичко само и само времето да мине по-бързо.Най-смешното е,че Грит живее близо до Лайпциг и ако знаех,че ще се озова там,щях да организирам да ни вземе,да се поразходим и да си поприказваме,ама нейсе...
И така в ранната утрин на н-тия ден от нашето пътешествие се наредихме за сетен път на гишето за чек-ин.Опитвахме се да изглеждаме бодри,но нямаше смисъл - бяхме капнали,гладни и мръсни (поне 2 от нас) и никак не се вписвахме сред картинката от спретнати германци,отиващи на почивка.Ето,че ни пуснаха без проблем,не ни потърсиха проклетите визи.Скоро се качихме на самолета.За жалост не седяхме една до друга.Аз не,че исках.То вече си бяхме опротивяли отвсякъде,но ме беше срам да стоя до тези чисти къпани германци,до които се паднах.Най-добре за всички щеше да е,ако ни бяха сложили трите заедно,че да не миришем на хората.Но поне бяхме до пътеката,та имаше как да се отдръпваме,ако хората до нас искаха да ни кажат нещо и се приближаваха леко,за да ги чуем.Беше много срамно.Не можех да се понасям,но нямах никакъв избор и трябваше да издържа още няколко часа.Полетяхме най-после.Каква беше изненадата ни,когато стюардесата с най-милия глас на света ни заяви,че понеже нямало много пътници и обединявали два полета (беше точно след атентатите в Ню Йорк),за "по-кратко" ще кацнем не къде да е,а във Франкфурт(!!),за да вземем и останалите пътници....Схванахте,нали??Оказа се,че ходенето ни до Лайпциг е било напълно безмислено.Можели сме да си останем във Франкфурт,да си наемем стая в хотел,да се изкъпим и наспим и да летим направо оттам.Е,това беше най-голямата подигравка на съдбата,никога няма да и го простя!!
И така стигнахме Франкфурт,кацнахме,трябваше и да слезем,да почакаме малко докато заредят с гориво и да се качим пак.Абе изобщо пътуването се очертаваше напълно безкрайно.Вече исках само да си взема душ и да си легна,а къде - ни най-малко не ме интерсуваше!
Надявахме се,че в самолета ще ни нагостят подобаващо.И тук надеждите ни не се оправдаха.Макар и да бях гладна като вълк,храната ми се стори ужасна (явно такава си беше),боцнах оттук-оттам и се отказах.Бяха някакви притоплени ньоки с бял сос,направо срамота за немския кетъринг!
Но ето,че след 5 часа летяне наближавахме Шарм.Започнахме да се спускаме и да виждаме курорта под нас.Вълнението ми беше неописуемо.Забравих на мига и мръсотията,и глада, и недоспиването.Сърцето ми щеше да избухне!
Кацнахме,слънцето ни грабна в прегръдките си.Бях си у дома!

Иман , Честита ти кола със здраве да си я караш и без аварийно ! 

ехаа Олди какви приключенияяя!     

Спорти ама и не те мързи да пишеш 

Момичета
запис набързо...като заспи къщата ще се примъкна на споко под одеалото с компа да изчета....
Саратед-сърдечно мерси за ценното инфо.Лелеее ,ама си е солено в часните колежи-що за цени ,що за чудо-все едно че тука учат 
Олди-мерси за новото разказче-не ме свърта да го изчета....
Да се къпем по ред на номерата че от това Парижко  Метро дълбоко под земята миришем на умрели къртици...
Марси-