С много любов и малко инат - добре дошли при нас, в арабския свят! -82

Камелчо, как пък намерихте лоша диня.Тук при нас продават от тези огромните,нарязани на големи парчета.Ние точно изядохме нашата - беше доущ като на картинката, и сега сме се разплули и двамата изглеждаме така, все едно след малко ще раждаме 
Интернета ми се възвърна,после водата спря.Сега си имаме всичко (да чукна на дърво) и пералнята продължава да пере.
Гледам тук доста хора четат,пък не пишат.Хайде,не бъдете толкова мързеливи или свенливи!

Олди, мързел си е точната дума, има хора, с месеци четат, с никове при това - да ги видим хубаво, не като гости, и току вземат та си отидат, и после пак. Ми аз какво да пиша, честита  нова тема, да се изписва леко и остроумно.
Моят мъж преди малко ме разсмя по нет-а, очакавам скорооо, иншалла, да ме разсмива и наяве.  Аллах какъв човек ми прати, отговорът на моите молитви е това, само да дойде!!
 
Лили, много хубав пост. Викам си, аз да не съм ненормалник  да пиша по тези форуми, че и във 2 теми, други само да четат, няма да пиша, ама ей на, олди, приятелката по бебешорска съдба ме покани и ето ме ида.

Мароканци да ви споделя, имат много хубави списания - за кулинария, култура, обзавеждане, тематични - за всеки град... за мода много няма, но кулинарните са прекрасни и при това - доста скъпички идват. На френски са и съответно и за френския пазар, но сега вече започват да публикуват и диети и "Златните правила за храненето през Рамадана".

С моят конник много се вълнуваме, че това ще е първият Рамадан заедно като семейство. Той приготвя сега храните и продуктите за Рамадан и само да ми дойде милият, ще има пак свръхбагаж. Само да дойде.

Много са хубави тези диети - как да не преяждаме, а да си хапваме добре!!                   

Момичета  много хубави притчи сте публикували, има над какво да се замисли човек, само да не си остане само с мисленето.....
Спорти непременно ще си взема от динята  щото е без семки, аз така обичам  ако ти се намира и риба без кости  какво стана с енд-а дето не е хепи?
Найра ще уважа и твоя шейк 
Марси нашите гости заминаха преди една седмица, а ние другия месец ще направим една разходка до Рилски манастир и Кръстова гора, дано всичко мине добре  много целувки на Линда 
Дани весело изкарване в съседния град  а за корема - само коремни преси 
На всички хладен следобен и приятна неделя 

Ами и аз това се чудя,какви са тези дини по това време,а уж било "сезона на дините"
Сега като е студеничка,мога да се примиря с избора ,а и на вкус не е чак толкова зле.
Но от къде толкова семки на едно място,идея нямам.Но ще и видим сметката за нула време.
А после среща пред   

спорти и аз искам дини без семки,и пуберитета да свършва по бързо ,ама няма  ,голямото 4удовище пак ми вдигна адреналина 
и помооооооооооооощ
взех usb кабел ,оба4е когато го свържа с компа,ми дава 4е няма връзка-и софтуера го свалих от оригиналния сайт на Нокиа-някой да има идея къде греша ,4е ве4е гледам на кръв

ех Кате,иншаАллах да прекарате един страхотен Рамадан двамата и наяве да те радва много повече !    
 Аз вече нямам търпениее Даноо следващата седмица бързоо да минее!!  
Шехи,щом нета е окейй, когато можешш...  метнии някоя историйкаа  

  
Шейкаа е специална почерпка по случай новината с Пам  

Така ви искам,момичета.Наблюдва се леко раздвижване! То,че е горещо и на човек нищо не му се прави...ма пък чак толкова; два реда да драснеш не отнемат кой знае колко време,а и разхлаждат. 
Кате, стискам палци за скорошно пристигане на твоя конник. И ако ти попадне някое списание за обзавеждане по марокански - запази ми го,плийз!
Рафке, енд-а е далеч,започвам отначало сега.А началото беше хепи 
Камелчо, аз нали приключих с моята диня и сега май е по-добре да се пренеса във WC-то с лап топа ...хем е и най-хладно.

Хайде и другите, събирайте се, че започвам да разправям!
Ей тук се разполагайте, пуснала съм климатика: А ето и чаят чака - по рецептата от Катината магрибска тема (кедровите семки са по желание,за да и хареса и на Дани)


Деси, за първите две неща мога да помогна,ама за кабела ...той за какво се ползва.Звучи ми познато,обаче само толкова 

спорти телефоните на нашите нямат блутуут и единствено с кабел могат да свалят и ка4ват неща от и към компа-та затова

Мда,ясно,ама пак не мога да помогна.
Абе я да започвам да разправям,в туй ме бива,пък виж там някой междувременно да ти помогне - някой дет' е по АйТи-то - Рали например,но пък тя няма нет 

олди, аз се настаних и 4ай с бондук искам, многооооооооо бондук, дани ще ми даде нейната доза, щом не оби4а! та слушам приказките ти, ех, 4е ме мързи днес, наистина съм за полегнала е тодора сред готини мацки и на сладка приказка и да слушам! сладките липсват на каринката, но има, има! за послаждане и ядките, мммммммм!   

Dtti , пробвали да рестартираш комютара си,после да инсталлираш софтуера , и после да сложиш юсб кабела и така да свържеш телефона? 

Такаа, бяхме стигнали дотам,че вече вкъщи, се опитах да забравя доколкото мога летните египетски страсти и да си гледам студентския живот. Първите няколко седмици се получи, даже забърсах едно младо гадже,да ме разведрява.Ходихме по разни вили, насам-натам из Пловдив,учебната година започна и трябваше и на лекции да се ходи.Дотук добре. Но едни ден все пак трябваше да отида на интернет кафе и какво ме очакваше там: гневен мейл от Грит,защо не съм се обадила,жива ли съм, здрава ли съм и прочие. Но това не беше най-лошото - казваше,че малко след като съм си тръгнала, хабибито катастрофирало в пустиянята с мотор, счупило си ръката и крака и по спешност излетяло към Луксор. Излишно е да казвам,че се почувствах адски виновна.Няколко дни си мислех,че аз съм предизвикала съдбата...Извиних се на Грит за мълчанието,казах и да ме държи в течение и така..Криво ми беше, избутах семестъра, взех си изпитите подобаващо добре, разкарах младока,защото ми лазеше по нервите и посрещнах пролетта. Животът продължаваше.Новини от Египетско получавах от Грит, дори получих две писма от болницата от хабибито - пазя си ги и до днес - на лист от тетрадка, в плик с марка от Луксор.Момчето се възстановяваше,тъгуваше по мен и по Шарм.И аз така.
Последният семестър свърши, дойде ред на дъжавните изпити   Три месеца учих по 14 часа на ден, нен излизах никъде, не позлвах интернет, изчезнах от лицето на земята.И един следобед получих смс! Хабибито се беше окопитило, беше се върнало в Шарм и чакаше хабер от мен. Пратих аз хабер,но ми беше ясно,че скоро няма да се видим. Продължихме периодично да си пишем и да си казваме колко си липсваме.Най-зловещият изпит мина,аз реших да се върна в немската фирма за лятото и наесен да продулжа с науките. От фирмата бяха повече от радостни,имаха спешна нужда от опитен човек,да върти клуба в новооткрит хотел на Дружба.За лятото отказваха да изпращат хора в чужбина, трябваха им у нас.Примирих се.Събрах багажа и хайде в Дружба.Бяха сама,нямах колеги,което хем беше добре,хем не.Сама трябваше да правя всичко, в началото даже нямахме никакви материали,но нали съм креативна (или по нашенски казано Сиромах човек-жив дявол) измислих как да използваме всичко подръчно - тоалетна хартия,листа,пясък,камъчета,кестени...абе всичко,за което се сещате.Децата бяха във възторг.Лятото мина бързо - в игри,пътешествия с пиратски корабчета, цирк Балкански (гастролираше на Златните) и прочие забавления.Срещнах прекрасни хора, децата ме обичаха (още получвам картички за Коледа),но в личен план - тъпота.Напразно разни хора се опитваха да я запълнят,не се получаваше.Египет, та Египет....Дойде есента.За награда ни изпратиха на екскурзия в Истанбул - изкарахме си страхотно.Но лятото беше свършило,ставаше студено и противно,така както само край морето може да стане.Междувременно бяха казали,че който иска,може да замине с фирмата за Египет.За искане,исках - но какво да правим с оставащите изпити??Трябваше да се замине с последните чартъри в средата на октомври,твърде рано за мен.Все пак,нали бях стар и добър кадър,разрешиха ми да пътувам с автобус до Германия и оттам с чартър за Египет по някое време през ноември.Трябваше да кажа на нашите...Баща ми го понесе учудващо спокойно.Ясно им беше,че като искам нещо,не могат да ме спрат,по-добре да ме подкрепят.Много ги обичам за тази им позиция и подкрепата,която винаги са ми давали.Това,ако бяха други родители - два шамара и хоп-обратно в правия път-да ставаш адвокат и да не си гъкнал!!
Нещата не бяха съвсем ясни относно пътуването,предстояха множество телефонни разговори,но като цяло беше ясно,че заминавам.За голямо радване беше рано,още повече,че казаха,че ще бъда в Хургада...Ами сега?!
Все пак (с големи усилия на моменти) успях да си събера мозъка,взех поредния държавен и хайде на юг!!

мила пробвах,ама явно е по голям инат от мен
спорти трябва да събереш писанията в книга

оххх Шехи не спирайй така  каквоо стана послее? видя ли се с Хабибито от Египетт?

Дтти, незнам тогава какво може да е 

Хабибито знаеше,че има шанс да ме пратят,но като разбрах,че ще съм в Хургада и направо спрях да му пиша.Сърце не ми даваше да му кажа.Между Хургада и Шарм има ферибот,но е скъп,не пътува всеки ден и изобщо нещата не изглеждаха особено розови.
Все пак не се отказвах.Още повече,че изпращаха още 2 бг-ки с мен,а там чакаха останалите бг-та.Ето,че в един мразовит ноемврийски ден (нещо като този,който е описан в Обесването на Васил Левски) баща ми ме закара на Централната автогара в София, срещнахме се с бг-ката,натоварихме се на автобуса и поехме към Франкфурт. Това пътуване влезе в историята.Автобусът не беше от най-луксозните,или беше горещо,или ставаше студено,пушенето беше разрешено (!!!) и изобщо беше отвратително.Имаше с кой да си говоря поне.Но след време и на двете ни писна и искахме просто да пристигнем.След 30 часа и това се случи!Имах чувството,че съм се вмирисала на цигари до мозъка на костите си (аз съм заклет непушач),отделно ми беше студено и изморено.Но поне слезнахме от този ужасен автобус!Посреднощ трябваше да се придвижим от гарата до летището.Полетът ни беше рано сутринта.Очакваше ни поредната безсънна,мръсна нощ.Стигнахме летището.Говорихме си,смяхме се,после го обърнахме на политика и направо се изпокарахме.Така става,като събереш две жени заедно за повече от едно денонощие...Да се спи беше невъзможно,седалките не го позволяват (умишлено е направено,да не се събират разни прошляци,в каквито ние бавно,но сигурно се превръщахме).Ето,че нощта мина,сдобрихме се по принуда и се заприготвяхме за полета.Изхвърлихме останалите ни от пътя сандвичи (нали щяха да ни гощават на самолета) - гояма грешка,както по-късно се оказа.Подредихме се на опашката за чекиране,дойде нашият ред и....голяма изненада!Къда си ви визите,момичета?!Аз знаех,че ще ги получим на летището в Шарм,бях пътувала така предното лято и нямаше никакъв проблем.Но те бяха на друго мнение.Започна една люта разправия,която,разбира се, не приключи в наш интерес.Казаха ни да се разкараме с една дума (и с една идея само по-любезно).По онова време в компютърните им системи Бг беше заедно със останалите страни от третия свят и за нас се изискваше предварително издадена виза.
Супер стана положението, спътницата ми от нерви го удари на рев.Не,че на мен не ми се ревеше,но някой все пак трябваше да помисли как да се уредят нещата....


Тук спирам,защото изчезваме за 2 дни.Като се върна,ако все още ви е интересно  , ще продължа.Както казах - това пътуване влезе в учебниците по история... никак,ама ника не беше приключило още.