Дете, отглеждано от баба и дядо

Мога да се сетя за няколко причини да не могат да си гледат детето - сериозна болест на единия от родителите; пълна мизерия; опасност за живота на детето. Всичко останало ми се вижда глезотия и безотговорност.
 Ако родителите го искаха досега да са го взели. Явно си имат други по-важни занимания от отглеждането и възпитанието на детето. Ако сега не го разбират, след години ще си сърбат попарата, а може и да не я сърбат, защото няма да им пука. Бабата ще го гледа докато може, а после... Жалко за детето, че не е случило на родители.

Все пак тук е изнесена гледната точка на страничен човек. Само в семейството знаят каква е истината.

Историята ми е много близка и позната.
Ами какво да кажа - случва се. Ще стане човек от това дете, ще знае кои са родителите му, ще се разбират много добре сигурно. Щом родителите така са решили, значи смятат, че това е най-добре за детето. Съвсем не е единичен случай и не виждам какво можеш да направиш и защо искаш да се месиш. Вече ако бабата и дядото не могат физически и финансово да се грижат за детето - това е друго. Но ако се притесняват за психиката му - няма смисъл, има много деца, отгледани от баба и дядо и нищо не им е станало. Като порасне, ще разбере защо е било такова положението.
Няма смисъл да говориш с родителите, какво ще им кажеш? Те знаят всичко, което би им казала, няма да им "отвориш очите" с нещо ново.
А и като са ти толкова близки, би трябвало да знаеш повече подробности около причините за това, а ти казваш само "след 5 месеца бабата се появи с внучето". Със сигурност не е станало просто така, а са го обмислили и си имат причини.

  и аз съм на това мнение!
bonbonela, за съжаление можеш да им помогнеш само със съвети и евентуална помощ в отглеждането след като са ти близки. Понякога дори да го наглеждаш докато тича из парк или детска площадка да си отдъхне бабата пак е огромна помощ.  Книжка да му прочетеш или да рисувате заедно, да  разглеждате списание или да гледате някое филмче.. Варианти - много.

Наистина родителите най-много губят. След време сигурно ще се сетят, че имат дете и ще си го вземат. Сигурно, когато детето вече не изисква чак толкова грижи и може да се обслужва само... 

Имам познати, които заминаха за чужбина и оставиха детето на 2 годинки на бабата и дядото. Не са си идвали вече 1 години и няколко месеца! Сигурна им е мъчно и дори и не се съмнявам в това! Май месец малката направи 3 години. Те се обаждат, пращат напрекъснато подаръци. Не е същото да го прегърнеш и целунеш, но все пак те са там заради детето си. В тази част на БГ, от където са родом взимат малки, дори смешни пари, но поради факта, че няма много избор са съгласни и на малкото, което им се дава. Затова заминаха да работят в чужбина за да могат поне да усигорят след време по-добър живот на детето им.
Незнам какъв е случая на тези твой познати! Недейте да съдите така! За мен също ми бе в началото странно как така моите познати са си оставили детето, но сега ги разбирам... Много е лесно да се съди отстрани!
На моята най близка приятелка мъжа и е отгледан от баба му. Майка му го е оставила по ред причини. Бабата го гледа, но не може да издържи финансово и го оставя в дом за отглеждане и замина да работи в чужбина, за да може един ден да има някакъв лев събран и да му даде един по нормален живот. И така от дом в дом! Бабата се завърнала от странство и си го е взела отново. Вярно не е било малкото детенце, което е оставила! Какво му е било на него из тези домове само той си знае. Какво е било на бабата пак ще си остане за нея! Повечето от вас сигурно не биха го разбрали това! Този човек сега е благодарен на тази жена! Грижи се за нея и помога. Той е един прекрасен, отговорен мъж, преуспял и благодарен. Оценил е жертвата на баба си, дори и тази на майка си. Може да я съди, но никога не я е изоставил. Затова не съдете хората, за неща, които не знаете!

Само в случай на болест ,както беше писал някой преди мен,бих оправдала такива хора/не казвам родители/.Според мен детето започва да се възпитава още от раждането си,а в случая детето даже няма да е наясно кои точно са родителите му и кои баба и дядо.Пък и съм на принципа,че който има деца да си ги гледа.Децата изискват мн. грижи,а една възрастна и работеща жена не искам да мисля как се справя физически и емоционално.То е радост и бреме.Мен ми е съвестно,че си оставям детето понякога в събота само, като знам колко е буйна,та какво остава за по-дълго.Имам 2 случая пред очите-първия работещи бизнесмени,децата са само с бабата и дядото-определено не ми допада никак възпитанието на децата-агресия ужасна,а втория сл. е приятелката ми,която е гледана от баба и дядо до 7год. на село.Тя почти не можеше да общува с майка си,после някак и с бащата на децата си-просто нямаше модела на семейството от детството си.Не ги разбирам такива хора.

Това е и моето мнение. Не мисля, че баби и дядовци са ни длъжни да ни гледат децата. За съжаление не знам какво може да направиш след като родителите са били така безотговорни да го изоставят по този начин.

Все пак бабата и дядото не може да не са на ясно защо се е стигнало до там,предполагам,че това  решение е обмисляно и взето от всички членове на семейството.
Има много родители работещи в чужбина ,по принуда и децата са отглеждани от бабата и дядото.
Това ,че аз или някоя от вас не би се отделила от детето си,не е мотив да укоряваме хората,всеки си знае чудото.....,детето не е оставено нито на улицата,нито е подхвърлено в  някой дом за сираци и това пребиваване на родителите в чужбина определено не е свързано за задоволяване нуждите и бъдещето на съседите.
Дете лесно не се гледа,особено,ако си емигрант и се установяваш в друга държава.
По мое скромно мнение загрижеността ти прераства в нещо друго........,което никак не ти прави чест, особено след като се явяваш толкова близка приятелка на родителите.

Момичета не трябва да сме крайни, не знаем как живее майката в чужбина. Може на този етап за детето наистина да е по добре при баба му. Да, не трябва да си прехвърляме децата на нашите родители, но за всичко си има причина на тази земя. И при положение, че детето е обградено с любов, не виждам на какво основания чужд човек трябва да се меси.

Мястото на детето е при родителите му и няма вариант, при който е по-добре да бъде отглеждано далече от тях! Още повече, че Самата баба също много се измъчва от тази ситуация и казва, че на няколко пъти е разговаряла с тях, да измислят някакъв вариант при който детето да си бъде с тях.
Но за съжаление ти нищо не можеш да направиш вслучая.

Добре,че не разчитам на никой,защото като чета авторката,какво пише за бабата, отново стигам до извода ,колко лицемерни могат да бъдат хората.....майката ,ако прочете или по точно разбере за какво идва реч едва ли ще остане безучастна в тази ситуация ,да не говорим,че повече няма да разчита на предложената и помощ.
Детето на колко годинки е сега?

P.S.Да видях годинките - три...
До пет месечна възраст е било при родителите си,на десетия месец майката е дошла да го види и след това до третата години по няколко месеца в година е с родителите си....

Извинявам се много, но не разбрах какво точно имаш предвид с това изречение. Както и да е.

Не съм човек, който не си дава сметка за нещата и който се меси в нещата на другите. Просто ви споделих нещо, което ми тежи. Споделих го и защото самата баба се чувства в безизходица и двете сме говорили много дълго и нашироко по темата. Тя иска да накара синът й и снаха й да се вразумят и да направят нещата така, че детето да си бъде с тях. На няколко пъти се е опитала да води разговори с тях, при което отговора е бил -  Не искаш ли да го гледаш? Тежи ли ти? и така нататък, при което тя веднага започва да се чувства виновна от това, което казва и започва притеснението, да не се засегнат децата, да не си помислят, че тя не иска да им помогне. Говорила е и с бащата на снаха си - да се намеси и той. Той обаче и е заявил, че не може да приеме подобно нещо. Че не може да си представи как една майка ще позволи детето й две години да се отглежда далече от нея. На практика другия дядо е категорично против това, което става - казал е мнението си, повишили са си тон дори на няколко пъти с дъщеря му.

Относно решението на родителите - взели са го двамата. Един ден са дошли и са казала на бабата, докато е била при тях, че засега ще им е много трудно да го гледат. Ще го вземе ли в България за няколко месеца? Разбира се, че като баба е казала, че ще помогне, ще го вземе ако обаче те са напълно убедени, че няма друг начин. Уговорката тогава е била за няколко месеца, след което те ще дойдат да си го вземат. Така и не дойдоха. Както казах вече по-нагоре, майката дойде когато детето беше на 10 месеца. След това никой не е идвал. За втората годинка на детето бабата отиде за 1 месец при тях. Това е виждането им за всичките три години.

Нямам намерението да се превръщам в съдница на един или друг. Знам само, че не мога да приема никакво друго оправдание за подобно нещо освен смърт на някой от родителите или сериозно заболяване. Разбира се, всеки има право на избор и на свое виждане. Проблема в случая е, че заради деликатната ситуация никой не смее да каже как се чувства. Бабата и дядото вече нямат сили, но не смеят да кажат на децата, защото не се знае те как ще го изтълкуват и какво ще си кажат. Това е общо взето. Аз така или иначе своето решение да не се намесвам съм го взела. Помагам с каквото мога. Мислех си, че да стоя безучастно е грешка, но като прочетох повечето мнения си казах, че това е най-доброто решение.

Моето мнение е, че бабата изобщо не е трябвало да взима детето. И като е отишла за втората годинка защо не го е оставила с родителите му?!