ще си скъсиш живота - Публикувана: 27 авг. 2008, 22:57 ч.
- Последно мнение: 28 авг. 2008, 20:35 ч.
Въпрос към "привързаните" родители
KatiABV
Благодаря за психологическия анализ
Аз самата съм достатъчно навътре в психологията за лаик и по тази и други причини се самооперирах от чувство за вина - нямам такова по никакъв повод
Но може би вътрешното ми убеждение, че никой не протестира/плаче, ако няма причина и че не би трябвало да е толкова сложно да се разбере каква е причината при едно малко бебе, не е съвсем "наместено".
Не мисля, че привързаното родителство е мода, именно заради последиците, които незадоволяването на нуждите в най-ранна бебешка възраст може да има върху психиката по-късно.
Предполагам, че все още не съм се научила да разчитам от какво точно има нужда бебето, когато единственото му средство за комуникация е мятане на ръчички и краченца и плач. Факт е, че общуването с него беше много лесно и безпроблемно, когато все още беше в мен (има тук тема за пренаталното общуване и възпитание) и аз просто очаквах, че нещата ще продължат по същия начин. Не ми остава друго, освен да се науча да разбирам новите средства за комуникация и да се откажа от старите, които сега работят на друго ниво...
Много ми се иска да си прекарам първите 40 дни само в грижи за бебето, но тогава някой друг трябва да се грижи за мен и къщата, а това няма как да стане...
Благодаря за психологическия анализ
Аз самата съм достатъчно навътре в психологията за лаик и по тази и други причини се самооперирах от чувство за вина - нямам такова по никакъв повод Но може би вътрешното ми убеждение, че никой не протестира/плаче, ако няма причина и че не би трябвало да е толкова сложно да се разбере каква е причината при едно малко бебе, не е съвсем "наместено".
Не мисля, че привързаното родителство е мода, именно заради последиците, които незадоволяването на нуждите в най-ранна бебешка възраст може да има върху психиката по-късно.
Предполагам, че все още не съм се научила да разчитам от какво точно има нужда бебето, когато единственото му средство за комуникация е мятане на ръчички и краченца и плач. Факт е, че общуването с него беше много лесно и безпроблемно, когато все още беше в мен (има тук тема за пренаталното общуване и възпитание) и аз просто очаквах, че нещата ще продължат по същия начин. Не ми остава друго, освен да се науча да разбирам новите средства за комуникация и да се откажа от старите, които сега работят на друго ниво...
Много ми се иска да си прекарам първите 40 дни само в грижи за бебето, но тогава някой друг трябва да се грижи за мен и къщата, а това няма как да стане...
Мога само да ти пожелая кураж и много търпение, другото - сама си го разбрала.
Нормално е, че си неуверена - само 3 седмици стаж имаш! Нормално е и че бебето плаче - то така комуникира в този период. За плача винаги има някаква причина (4-5 за момента).
Не мога да те посъветвам от личен опит, защото и двечките бяха тихи бебета - съседите разбираха с месец закъснение, че бебето е факт. Плакали са за цокане само, а мама като е под ръка - едно изреваване стига и се разбираме.
И друго - мисля, че практикувам привързано родителство, но чак пък нон стоп носене със слинг и гушкане - не предлагам. Ако носиш на ръце за заспиване - научаваш бебето на това, създаваш му ритуал, който после трудно ще прекратиш. Какъв е проблемът да се заспива по малко по-щадящ майката начин: на гърда или просто гушнати? По тази логика разсъждавам и за останалите "привързани" дейности.
За кърменето - не съм спец, но май се заиграва по този начин. Кърменето не е само за наяждане. Пие си кафето един вид човекът!
Нормално е, че си неуверена - само 3 седмици стаж имаш! Нормално е и че бебето плаче - то така комуникира в този период. За плача винаги има някаква причина (4-5 за момента).
Не мога да те посъветвам от личен опит, защото и двечките бяха тихи бебета - съседите разбираха с месец закъснение, че бебето е факт. Плакали са за цокане само, а мама като е под ръка - едно изреваване стига и се разбираме.
И друго - мисля, че практикувам привързано родителство, но чак пък нон стоп носене със слинг и гушкане - не предлагам.
Ако носиш на ръце за заспиване - научаваш бебето на това, създаваш му ритуал, който после трудно ще прекратиш. Какъв е проблемът да се заспива по малко по-щадящ майката начин: на гърда или просто гушнати? По тази логика разсъждавам и за останалите "привързани" дейности.За кърменето - не съм спец, но май се заиграва по този начин. Кърменето не е само за наяждане. Пие си кафето един вид човекът!
Здрасти Мег
Незнам защо си сигурна, че не са колики, действително...И моят юнак е така нощем - гърчи се и стене, ръмжи и се напъва и аз определено знам, че го боли коремчето и се опитва да изкара газовете (умишлено не използвам тази дума "колики" - това наистина е евфемизъм на лекарска некомпетентност относно това, което се случва с детето в този период).
Относно привързаното родителство - не грешиш никъде, просто ти трябва време, както на всички новоизлюпени родители. И аз се чувствам до голяма степен по същия начин като теб и се питам всеки ден как така се твърди с лека ръка, че привързаното родителство било много лесно - ами не ми е лесно на мене Но съм убедена, че това е правилният начин и го правя и дори най-беглата усмивчица на детето ми е...как да кажа: "Стига ми тази награда" 
Незнам защо си сигурна, че не са колики, действително...И моят юнак е така нощем - гърчи се и стене, ръмжи и се напъва и аз определено знам, че го боли коремчето и се опитва да изкара газовете (умишлено не използвам тази дума "колики" - това наистина е евфемизъм на лекарска некомпетентност относно това, което се случва с детето в този период).
Относно привързаното родителство - не грешиш никъде, просто ти трябва време, както на всички новоизлюпени родители. И аз се чувствам до голяма степен по същия начин като теб и се питам всеки ден как така се твърди с лека ръка, че привързаното родителство било много лесно - ами не ми е лесно на мене
Но съм убедена, че това е правилният начин и го правя и дори най-беглата усмивчица на детето ми е...как да кажа: "Стига ми тази награда"
За коликите - не, че съм 100% сигурна - просто поведението не пасва на типичната за коликите картина - това е.
Иначе, намерих каквото търсех Тук: http://www.kellymom.com/ (поводът беше вит. Д, но човек като търси, винаги намира, макар и по неочакван начин )
Още въднъж, благодаря на всички
Иначе, намерих каквото търсех
Тук: http://www.kellymom.com/ (поводът беше вит. Д, но човек като търси, винаги намира, макар и по неочакван начин )Още въднъж, благодаря на всички
KatiABV
Благодаря за психологическия анализ Аз самата съм достатъчно навътре в психологията за лаик и по тази и други причини се самооперирах от чувство за вина - нямам такова по никакъв повод
Но може би вътрешното ми убеждение, че никой не протестира/плаче, ако няма причина и че не би трябвало да е толкова сложно да се разбере каква е причината при едно малко бебе, не е съвсем "наместено".
Не мисля, че привързаното родителство е мода, именно заради последиците, които незадоволяването на нуждите в най-ранна бебешка възраст може да има върху психиката по-късно.
Предполагам, че все още не съм се научила да разчитам от какво точно има нужда бебето, когато единственото му средство за комуникация е мятане на ръчички и краченца и плач. Факт е, че общуването с него беше много лесно и безпроблемно, когато все още беше в мен (има тук тема за пренаталното общуване и възпитание) и аз просто очаквах, че нещата ще продължат по същия начин. Не ми остава друго, освен да се науча да разбирам новите средства за комуникация и да се откажа от старите, които сега работят на друго ниво...
Много ми се иска да си прекарам първите 40 дни само в грижи за бебето, но тогава някой друг трябва да се грижи за мен и къщата, а това няма как да стане...
Благодаря за психологическия анализ
Аз самата съм достатъчно навътре в психологията за лаик и по тази и други причини се самооперирах от чувство за вина - нямам такова по никакъв повод Но може би вътрешното ми убеждение, че никой не протестира/плаче, ако няма причина и че не би трябвало да е толкова сложно да се разбере каква е причината при едно малко бебе, не е съвсем "наместено".
Не мисля, че привързаното родителство е мода, именно заради последиците, които незадоволяването на нуждите в най-ранна бебешка възраст може да има върху психиката по-късно.
Предполагам, че все още не съм се научила да разчитам от какво точно има нужда бебето, когато единственото му средство за комуникация е мятане на ръчички и краченца и плач. Факт е, че общуването с него беше много лесно и безпроблемно, когато все още беше в мен (има тук тема за пренаталното общуване и възпитание) и аз просто очаквах, че нещата ще продължат по същия начин. Не ми остава друго, освен да се науча да разбирам новите средства за комуникация и да се откажа от старите, които сега работят на друго ниво...
Много ми се иска да си прекарам първите 40 дни само в грижи за бебето, но тогава някой друг трябва да се грижи за мен и къщата, а това няма как да стане...
Къщата я зарежи за известно време или я остави на мъжа ти - каквото успее да свърши - тва ще е:) Успех! Препоръчани теми