Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 6

Тук цените са горе долу еднакви, но разликата в качеството на работа е огромна.За мен няма никакво значение каква е цената стига да получавам адекватна помощ.Много от терапевтите - да не кажа почти всички изключително много се пазят да не им се открадне технологията и може би е редно, защото това е интелектуален труд.И както виждате почти нито една майка не споделя какво работят терапевтите, или какви съвети дават.Защо?Може би ги е страх, че ще обидят терапевтите.Обаче има една психоложка - даже ни е съфорумка която ми разреши да и преразказвам идеите с цел да се помогне на повече деца.Именно затова постоянно пиша тук нейните идеи и подчертавам че са от специалист дадени за да може все някой да си вземе по нещичко каквото му е нужно.Разбира се друго е да си даде съвета според съответното дете, но като знам как много семейства изминават по сто и кусур километра в едната посока за да стигнат до логопеда  - поне да прочетат тези, които нямат възможност да се доберат до качествените терапевти  .
Като казах няма значение каква е цената - просто се съобразявам с цената за сметка на честотата на посещения.Лишавам естествено другото си дете, обличаме се да не казвам как, и ядем да не казвам какво.Но като виждам, че безплатните терапевти само вредят и как аз не мога сама - стискаме зъби, стягаме коланите и ...........така

при нас и дума не може да става да се вредиш на държавно пък и миналата година логопедите си прекратиха контракта с застрахователната компания и повее4ето са 4астни в момента. да изкарваме разли4но но тук вси4ко струва пари и то не малко пари .... уф маи ще се местя

Деси, веднъж ме попита къде съм чела статистика за IQ при аутистите.ето

Тази психоложка не е права. Съветът трябва да се дава за конкретното дете. Дори близнаците не са еднакви по характер, така че две еднакви деца няма, еднакви аутисти - още по-малко.
Трябва да се прави разлика между идеи и идеи. Едно може да помогне, а друго да навреди.
Споделяйки всичко това, ти оставяш на четящия избора да приеме или не съвета.
Добре, ама ако той не е толкова добре теоретично подготвен, и изтълкува някои неща буквално?
Душата е деликатно нещо... и трябва да се внимава с нея.

Да, тя го дава само за него.С него всички работят извън учебниците и извън правилата, защото той не върви по учебниците.Нагаждат се според състоянието му.Аз също.Всички дружно се учим в движение.Това, което преразказвам във форума е само общи правила.Когато казвам какъв съвет ми е даден  - винаги казвам и за какъв проблем.
Например когато дете се интересува от това какво е изакало - това е фаза в развитието на всяко едно дете.Децата приемат акитата си като подарък към майката.И е хубаво всяко дете да премине през тази фаза.При Мишо интереса към нещото се появи преди две години, а трябваше да е около годинка, но е хубаво, че се появи.Такива съвети преразказвам.Но това са и неща пишещи ги във всеки учебник по психология.Ама не всеки ги чете, а във форума малко или много се четем.Всъщност по късно го прочетох това с подаръка на акито, защото ме беше срам да попитам за цялата идея.Интересно е.И мноооооооооого логично.

Мда, ама е лошо ако изобщо не спре
Майките с още дечица, особено ако са след специалното, могат да си обяснят логично много неща, сравнявайки децата и откривайки повтарящи се неща, за съжаление в различни възрасти Другата разочароваща част на сравнението е времето, необходимо да се премине от един етап на друг, ако изобщо се получи.

Това , че детето не може да прескочи етапите в развитието си е така. Лошото е , че когато става по-късно е и по-продължително. Едно е да изживява кризата на отрицанието на 3-4 годишните на тази възраст , друго е това да става на 6-7г.. Казва неприлични думички и се забавлява и т.н.  Освен, че при нас много дълго продължава, отстрани изглежда като едно мнооооого лигаво и невъзпотано дете. Аз естествено винаги си признавам, че не съм го възпитала.  Пълен провал като родител!  Някои ми се връзват и понякога предизвиквам съчувствие. Все пак  по-добре е от открит негативизъм. 

Зачетох се в новия брой на вестник Лечител.Има интересна статия за нервните тикове при децата.Статията не я намирам в нета, но е като тази и тук и тук

В статията във вестника има и една интересна препоръка за тиковете.Масаж в областа на врата за подобряване на кръвоснабдяването в мозъка /браво на стареца хомеопат - добре се е сетил  /

немога да ти разбера въпроса...
Повечето аутисти започват да правят това след 2.5 годишна възраст 
Люлеенето е търсене на стимулация - детето може да се научи да я получава по друг начин на всякаква възраст. Важно е да се разбере каква точно стимулация му е необходима и да се подаде правилното нещо. Шансовете да се изкорени люлеенето преди 2.5 години са огромни. На дете на 4 вече много по-трудно можеш да дадеш липсващата стимулация.... т.е колкото по-рано се открие проблема, толкова по-големи са шансовете за напълно преодоляване. За жалост тези които могат да заподозрат проблем преди 3тата година на детето са нищожни като процент....

 Гледането в очите е друго нещо - повечето родители забелязват, че детето не гледа в очите на 3, дори на 4 години. Предполага се че има някакъв регрес който става след втората година/разбира се не при всички деца е така/. Гледането в очите се "учи", когато неможе да стане спонтанно. Много родители се кълнат, че с въвеждане на БГБК диетата детето почва да гледа в очите. Интересно, че след спирането и това не изчезва - немога точно да си обесня какво става. Нито да претендирам, че това се случва със всички деца.
Моето на 4 имаше "липсващ или много кратък очен контакт"- това поне му е описано в оценката. Сега може да те гледа в очите с часове и да те дърпа да го слушаш какво ти бърбори  На 2.5 години според мен си ни гледаше в очите. Или поне като му гледам снимките - гледа си в камерата.... Но честно, никога преди 4тата му година не се бях замисляла гледа или не  Не и докато не ми казаха, че това е нещо, което "не е наред"

А за концентрацията на вниманието звучиш много странно - за дете на 2.5 години изискването са 4 /четири!!!!/ минути. И то за нещо , което наистина му е интересно. Мислиш ли че има родител или терапевт който да е способен да разбере дали дете на 2.5 години може или неможе да се концентрира ?????

  немога да ти разбера въобще въпроса - подиграваш ли се какво ли? За какви гении става дума????
Ако детето е усетено от родителите на 1 годинка, че започва да има проблеми, и е подложено на ранна интервенция почти е сигурно, че на 2.5 години ще има и очен контакт и реч, и справяне със самостимулациите и т.н. Обаче колко са тези деца? Моето поне на 2.5 години си изглеждаше като всяко друго дете в моите очи. А аз имам 3 деца. Не съм и без опит. Нито учителите му в яслата бяха забелязали нещо, нито аз.
на 4 години обаче трябваше да си сляп да не забележиш, че детето като отиде на градина отиваше в ъгъла и сядаше на пода там свряно и не излизаше от този ъгъл докато не го взема....Сега знам, че е имало много "сигнали" и на 1 и на  2 и на 3 годинки, че нещата не са наред...обаче това само специалист може да го види. Не и майката или учителката в детската градина. Поне аз нямах никакви познания за това що е СИД, аутизъм, ХАДВ ..... камо ли да знам как да следя за симптоми.... А коя майка, която не се е сблъсквала с проблема има?????

Toni*, ако ще питаш нещо, питай. Много неориентиран въпрос Погледа в очите се губи след определена възраст, която е под 2,5г. Та кой е гения?

Toni,Здравей:)
Детето без да е гений ТРЯБВА да може да се "справя" на 2,5 години :с очния контакт,да се радва да обменя играчки с други деца ,да може целенасочено да бъде занимавано(дори и за кратко)АКО всичко в развитието му се движи нормално-то е стимулирано, обгрижвано с любов и социализирано.
Ако искаш съвет просто разкажи повече за цялата картина около детето и теб.
 Това с монотонното люлеене трябва да АЛАРМИРА родителя...
 

Аз на Тони разбирам така въпроса - Говори се, че Нютон Айнщайн, Наполеон и други гении, които вече като какво ли не ги спрягат, хиперактивни, аутисти, че не са говорили до 5-7 год възраст и т.н. дали са имали очен контакт около 2.5 г. Предполагам, че и родителите им не са помнели, когато са станали известни. Аз не мога да кажа и за моето дете, според мен е имало много повече, отколкото сега, но  .

В последния брой на списанието "Родители" имаше интересна статия за децата с Аспергер.Колебаят се как да ги наречат "специални деца " или "малките професори"..Има ли мама ,чието дете е диагностицирано с Аспергер?  

Марти на Kezaja