Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 6

Към всичко написано в първия постинг, от предната тема добавих Диагностични критерии , които публикува Катина. Ако решите, че още нещо може да се добави, пуснете едно ЛС Изчетох още веднъж всичко, има толкова много интересни неща,които си заслужава да са на първа страница,  надявам се новаците да прочетат цялата тема, а desi направо може от това, което е писала да издаде някакво ръководство за тукашните специалисти
Аз да ви се оплача, моята щерка напоследък спи лошо и малко. Наложи се да постои няколко дни по много време на слънце, дали това не й повлия

Любознателна,   
И Мими напоследък спи малко. Мисля, че жегата не и се отразява добре. У дома нямаме климатик.

Ние имаме, чак ми става студено понякога. И с климатик и без - все същото Но мъжа ми беше в отпуск и бяхме по цял ден на мястото, там сянка няма, правих й голяма локва и цял ден шляпаше там и се мажеше с кал. От време на време като не се издържаше, я водех в мазето на отсрещния строеж, на хладинка. Последните няколко дни се цапотеше под чадър, но си изкара десетина дни на жегата по 4-5 часа. На брат й не се отрази никак, на мен даже ми действа обратно, но тя дали от това, дали от друго, нещо се е превъзбудила, вечер като загасим става и започва една веселба - скача, вика, пляска по стената...голяма радост   После има будуване през нощта и за капак - рано ставане. Вече си е на сянка и климатик по цял ден, но това продължава, затова се чудя дали може да е от слънцето или си е нещо по реда си - идва, отминава, без логика.

Аз искам пак да напомня за едно мое наблюдение.Както знаете миналата година четох на Мишо три пълни месеца маматерапия точно след като направихме стволовите клетки.Сега - една година по късно пак я чета.Междувременно за маматерапия и холдингтерапия разговарях с една психиатърка, и три психотерапевтки.Всичките одобриха идеята, и ме подкрепиха в наблюдението ми, че не си въобразявам.Обясниха ми го много научно и с термини от които нищо не разбрах освен да продължавам да чета  .Горещо ви препоръчвам да опитате да я четете на децата.Определено след всяко четене детето ме изненадва с нещо ново.Не успявам да я чета всеки ден, но в дните, когато я прочитам винаги, ама винаги се случва нещо ново и положително.
Благодаря на Любознателна, че ни обърна внимание за нея.
За холдинг терапия, аз лично си я правя по мое усмотрение без да спазвам точно по описанието.Подкрепиха ме, че дори и така е хубаво, че я прилагам.

Любознателна винаги има някакво обяснение за поведението на децата.Дано бързо я откриеш и то е ясно ще я отстраниш 

Здравейте, мами и татковци /предполагам и такива се завъртат тук /!

От близо година съм във форума и туко хвърлям поглем в темата, но все не съм се наканвала да пиша... Е, вече се наканих!   Както се досещате също съм родител на дете с диагноза "ГРР-детски аутизъм". Не знам какви са традициите в темата.., вероятно трябва да се представя по някакъв начин - себе си и детето ми... и за целта реших направо да копирам свои постове от една друга тема --->

"...поради спецификата на състоянието й, речевата комуникация с Лора е на много ниско ниво. Т.е. тя ме разбира като й говоря, но сама не инициира словесен контакт - просто не се  е отключила още в нея необходимостта да се изразява по този начин - чрез думи и макар че има изграден достатъчно добър речник, не го използва активно... Все трябва да изисквам от нея да се изразява с думи, когато иска да ми каже нещо, а не да се опитва да ме "дерижира" жесто-мимично  ...  Както и да е, искам да кажа, че поради неизползването на речева комуникация и изобщо липсата на желание за контактуване, характерно за нейната диагноза, колкото и да сме постигнали напредък в тази посока, между нас все още много силно действа интуитивната емоционална връзка. С нея сме като скачени съдове - взаимно си приливаме емоции.., но докато аз контактувам и с външния свят, тя все още има много да наваксва в тая посока... и тъй да се каже използва мен като проводник, чрез който да го възприема... "

"Лорка посещава Дневен център за деца с увреждания в Б-с и съм много доволна. Групичките им са малки - от по 6-8 деца, с възможност за много индивидуална работа, с логопед, психолог.., имат и сключено споразумение с Инспектората и учители ходят там на място да провеждат уч.занимания. До 5-годишна възраст и ние посещавахме масова детска градина, но там не бях доволна и то не от отношението на децата /то и в по-ниска възраст още и не се усеща така контрастно специфичния проблем/, а по-скоро на госпожите... Абе с две думи прецених, че много по-полезно за детето ще е да е в специализирано заведение, но да се държат с нея като с пълноценна личност, от колкото в масово такова, но да я третират едва ли не като малоумна.   
         Тя е на 10г."

Здравей и добре дошла   
като заговори за училището се сетих да питам другите майчета  на 5-6 годишни деца те какво са мислели/мислят за избор на училище - специализирано или масово?

Нашия избор го знаете - опитваме се да отложим с 1 година в момента започване на училище и след това да опитаме да почне масово. Ако не ни разрешат отиваме в специално . Съмнявам се че няма да ни одобрят, вече подадохме всичките "хартии"  и чакаме заключението на училищен психолог, според жената която ни прие документите нямало да има проблем.
А след една година ще опитаме масовото....   на мен най-големия им страх беше, че няма как да го накарам да облече униформа, ама като ме успокоиха, че не той , а училището ще се съобрази с него и страха ми мина  Сега ме е страх, че за 1 година няма да успее да "узрее" достатъчно обаче все се успокоявам с това колко много постигна последната  година и половина ... и пак си ме е страх - нещо се депресирах като носих всички документи за отлагането защото там всичко изглеждаше много черно 

Добре дошла и от мен.
Деси, абе когато написа резултатите ви от теста аз изобщо не ви обърнах внимание.Сега когато почнаха да те поздравяват се сетих за резултатите ви.Знаеш ли защо не ви обърнах внимание - защото просто го сметнах за нещо нормално и нещо което просто се очакваше.Изобщо не ми е минавало през главата, че точно Арти няма да вземе изпитите с отличен  Това какво ти говори а.
На мен ми изглежда така.
Една майка от другия край на света има доверие в Арти, а собствената му майка се съмнява.Недей така имаш прекрасно дете, което навакса за една година повече отколкото си и мечтала.Имаш още една година, и ако не мине котка път, а ти ще си вземеш куче  и ще учи Арти в масово училище.

Нашите планове са същите като твоите.Ще караме два пъти предучилищна - веднъж в детската, и веднъж в училище.И аз имам надежди, тъй като психолога от ресурсната комисия/най великата психоложка/ ме посъветва да го направя и категорично заяви, че Мишо не е за помощно училище  .

Ето ни и нас в новата темичка 
Вчера реших да снимам нещо с телефона си, но установих, че капацитета на телефона ми е запълнен. Реших да видя какво съм снимала толкова и установих, че моят малък Мири се е потрудил и усъвършенствал фотографирането си. От всичките му снимки, ви показвам последната му, която в случая е най-добра. Снимал е всичко, което му е било любимо /включително и мама, но все едно пръстче е имало отпреде и общо взето нищо не се вижда  /.
http://media.snimka.bg/0496/007247780-big.jpg

blondy-mamma добре си дошла   

Аааа и друго. Преди малко ми се обадиха от Инспектората и ни поканиха да отидем в понеделник на комисия за отпускане на Ресурсен педагог 

Здравейте отново и добре заварили!

pepi_r, видя ли, обещах и се вписах То добре че ти ме подбутна, че иначе сигурно още щях да се назландисвам...

Момичета, понеже виждам, че ви вълнува темата училище - предстои ви и сте се насочили към масовите у-ща.., та се чудя не изпитвате ли страх как децата ви ще бъдат приети от съучениците си... Може би ако са в един клас заедно с другарчетата от дет.градина, с които са свикнали взаимно, преходът ще е плавен. Но вие смятате да ги отлагате, т.е. отпада този шанс да са в един клас с деца, които познават... ---- Сега да не вземете да си помислите "таз дойде-недойде и вече се опитва да всява паника в редиците"?   Ще опитам да си аргументирам въпроса: Навремето, когато Лора трябваше да започне 1-ви клас, аз също тръгнах да я отлагам с идеята, че за една година може да дръпне достатъчно напред за да я запиша в масово у-ще и даже бях подготвила всички документи за отлагане, но накрая в самото начало на уч.година разбрах, че в Дневния център, където ходи се отваря паралелка 1-кл. и че на следващата година със сигурност няма да има... и някак спонтанно, вече при започнала учебна година я записах първокласничка ---> прецених, че и да изчакам следващата година я стане работата за масово у-ще, я не.., пък в помощното в Бургас какви хуни има - търчат, крещят - ужасих се от мисълта, че евентуално би попаднала в такъв зверилник /съжалявам за това изказване, но такива ми бяха наблюденията/.  Сега в края на 4-ти кл. ни викнаха на комисия и взеха да ме агитират да съм  я прехвърлела в масово у-ще, че имала доста голям напредък, но аз отказах, защото прецених, че това по-скоро ще я дръпне назад в емоционалното й развитие, вместо да я интегрира. И причината за това ми мнение е, че синът на моя близка приятелка, който е глух и с мозъчен слухов имплант /иначе наистина будно и умно дете/, периодически изпада в нервни кризи заради подигравките на някои деца и приятелката ми е зверски стресирана от тези инциденти, защото наближават и пубертет /той е също на 10г./ и изобщо...
       Голямо писание дръпнах, за което се извинявам, но исках да бъда разбрана правилно защо задавам такъв въпрос.

blondy-mamma , добре си ни дошла! Всичко, което разказваш за Лора звучи страхотно! Имаш прекрасна дъщеричка!
Понеже стана дума за училище, да кажа и аз. Няма да отлагам Мими от 1-ви клас. Да, едната от причините е, че ще я запиша в масово училище, заедно с дечицата, с които е израснала от бебе, заедно са в детската градина и я приемат безусловно. Една година период е доста време, но се страхувам че и тогава няма да чувствам, че детето е подготвено да тръгне на училище. Сега Мими е на 6г. и ще бъде в предучилищна група в детската градина.

Не мога да разбера кое изкара Кирил от релсите.
Дали втората матура, или последвалите ги майстори в къщи, които чукаха 3 седмици в банята.
Разбираме, че сме сбъркали, след като сбъркаме. Снощи заспа в 5 сутринта, сега -  преди малко.

A аз в повечето случаи дори и не разбирам,защото не откривам никаква причина.Струва ми се ,че всичко е в главата им.И аз понякога се чувствам необяснимо нервна и нещастна ,но овладявам реакциите си.А те не могат.А относно сънят ,и Рони заспива в повечето случаи към 2.Понякога и в 6,ако го оставя на компютъра и спи до обяд.Понякога се събужда към4-5 и казва, че се е наспал.Ако успея да го убедя да легне,пак заспива.Изобщо никаква система,но така са и повечето тинейджъри,ако им позволят.
 
Аз съм с две ръце за масово училище.В 5 клас дилемата помощно-масово стоеше пред мен ,точно заради отношението на децата.Смятах ,че сред подобни на него че е по-защитен.Но рискувах,записах го в масово,говорих с всички възможни-родители,учители,деца-неведнъж.Не успях съвсем да го опазя,макар,че почти всеки ден бях в училище.Имаше и подигравки ,и удряне,и заяждане-все неща към които ние /родители и децата ни сме прекалено чувствителни/.Има ги и към всички останали деца ,но те го приемат без нашите драми.Сега си давам сметка ,че ако някой нахлупи кошчето за боклук на главата на малкия ми син,едва ли ще се впечатля така,както когато  това се случи с големия.Но малкия може да се защити,а големия не .Но това важи и за деца без проблеми.Така ,че преекспонираме страховете си.Моето семейство позволи на страха да надделее и Рони сега си е в къщи.Докато ходеше на училище той живее сред деца такива каквито хора ще има и след това в живота.Вижда как се държат,как говорят,как общуват изобщо как един човек се държи в общество.Можеше да говори с хората като ги гледа,за да не маха и върти ръце ги държеше една за друга,когато усети,че на другите деца родителите не ги прибират от училище когато е тъмно,ми забрани да го прибирам,и още много дребни наглед неща от ежедневието.
Сега когато се е в къщи и общува предимно със семейството,трудно издържа на погледи-прави такава гримаса когато усети,че го гледат все едно изпитва физическа болка,стериотипните движения се върнаха с пълна сила.За мен целта на  ходенето му на училище беше да се научи да живее в общност в каквато ще бъде цял живот.

blondy-mamma , моето детенце няма в момента шанс за масово училище, а трябва да тръгне идващата учебна година. Освен това още в детската градина, при първата среща с психоложката го върнаха една година назад и той всъщност е с деца които тази година навършват 5 а не 6 години. Така, че ако имаме възможност за екстра година ще си тръгне точно със "връстниците" от групата. Разбира се тези които преценят да са в същото училище като това което аз съм избрала. Моето дете не е с диагноза аутизъм, това което как да кажа ..."официално" е потвърдено е СИД - но в толкова обширна форма, че всичко от встибуларен апарат до говор е засегнато.... в резултат на което детето живееше в свой собствен свят, не общуваше с нас, има постоянни изблици на тръшкане, не играеше с деца, имаше (и все още има) някои стериотипи, изисквания за непроменяне на режима и обстановката,   и т.н. докато стигнеш до там, че заради високата тактилна чувствиетелност нямаше доскоро начин да го облечем дори  и за нас това че носи някакви дрехи съобразени със сезона за нас е огромен прогрес. Детето ми вече говори много, но все пак колкото и да е напреднал, изоставане в говора има и то огромно. Емоционално функционира като по-малко дете - имам предвид,ч е е още много егоцентричен, не може да дели, да изчаква ред, зависим е от нас, не се справя с критика, и изпълнение на задачи подадени в група и т.н. Все още в градината не участва в занятията с другите деца. Играе основно с 1-3 години по-малки от него деца. До скоро не спеше и нощем - будеше се по 199 пъти като после нямаше заспиване....
Пиша това просто за да ти дам идея защо се чувствам като част от тази тема. Не познавам други деца които имат сензорни проблеми освен  на мамите тук. И заради СИД -  "ефекта" който се получи при сина ми е същия като при децата с ГРР и аутизъм - разтройство във социалните умения което го отдели от света.... Възможно е сина ми и да е аутист - но за мен диагнозата не е важна, е бих изхарчила парите за тестване на детето да ми се даде точна диагноза, след като мога да ги дам за терапии.
При нас има страшно много "специални" деца интегрирани в масово училище. Дори в класа на 11 годишния ми син примерно не дават на децата да си носят плодови сокове на училище заради това, че са сладки и не са подходящи за деца с хиперактивност(а имат 10тина деца които са с тази диагноза в класа). За подигравките - при хас някакси хората са по-склонни да приемат различните... не мисля,ч е някой би му се подигравал за това, че е различен. А наче всички деца минават през подобни фази - аз гледам моя голям хлапак - и той ми реве от време на време кой какво му казал и кой не искал да играе с него.... Той има нещастието да е "умното дете" в гласа и "непохватен" в спорта....  и заради това също си страда. Но нали ние сме тук за да ги научим точно че това, че са различни в нещо не ги прави по-лоши от другите.
Незнам... аз искам много детенцето ми да е във масово училище.  Просто при нас след специализирано училище шансове за отиване в гимназия и после последващо още обучение няма почти.... а и аутистите всичките ги интегрират в масови. Само тежките случаи (на неговорещите) остват в специализирано. Общо взето това по което ги делят е АйКю-то ако е над 80 - масово училище. При по-ниско специализирано. Децата с Даун примерно също има в масови училище. Разбира се това не значи всички деца...имам колега с дете с ХАДВ - той си премести детето с 5ти клас в специализирано защото детето много се подтискало в масовото...
Обаче пък в съседния клас на големия ми син(също 5ти) има 3 близнаци - (тризнаци) аутисти и тези деца се справят съвсем добре.
Така, че според мен е хубаво да чуваме повече мнения - какво и дали ще изберем правилното решение един оспод знае, но информацията е важно нещо....а като сбъркаме - както каза Вълчо ще разберем след като сбъркаме  Аз поне в това съм факир - разбрах, че детето ми има проблем след 4тата му година  имам 3 деца и "специалното" ми дете по нищ оне ми изглеждаше по-различно....много време ми трябваше да осъзная,ч е всъщност нищо не е наред и всичко което прави "не е в реда на нещата"

Мари_Анка, благодаря ти и на теб за топлото посрещане и милите думи!    Напълно съм съгласна с мотивите за решението ти да не отлагаш детенце от 1-ви клас. Мисля, че за деца като нашите емоционалният комфорт е първата предпоставка за да разгърнат от там нататък потенциала си - и в чисто учеблен план, и изобщо. Поне при Лора е така. Затова и аз реших да не изчаквам  и да не я отлагам от 1-ви кл. /навремето/, защото човек изобщо не би могъл със сигурност да прогнозира /особено при нашите деца/ как ще се развият нещата в някакъв  по-дългосрочен план... А в този дн.център тя си беше свикнала вече с децата и макар и всичките да са с някакви увреждания, има не малък брой деца с чисто двигателни проблеми и напълно съхранени в интелектуално отношение. Т.е. прецених че контактът с тях ще я дърпа напред не по-малко от колкото ако контактува с връстници в масово у-ще. А от друга страна отпадаше притеснението ми дали и доколко адекватно отношение ще имат съучениците й в масовото у-ще.., докато в дневния център децата наистина са се приучили на толерантност и взаимопомощ...
       
Същото усещане имам и аз! Понякога причините Лора да започне да нервничи или да се натъжава до сълзи са видими - идентифицирам конкретния "дразнител" и се опитвам да го елиминирам... Но друг път просто се чудя от къде ми е дошло, никаква причина не откривам за промяната /и то внезапна, поне за мен/ в настроението й/, започвам на посоки да се опитвам да я успокоя, но като не знам източникът провокирал реакцията й какъв е, обикновено опитите ми са безуспешни... .. и докато сама не започне да се овладява, аз съм един вид безполезна - няма как да й помогна. В такива ситуации имам чувството, че тя просто има нужда да се потопи до край в негативното си настроение, да си го изживее, за да изкара отрицателната енергия вън от себе си и да се успокои накрая...  Та наистина и според мен всичко е в техните глави, но в такива моменти се чувствам адски безпомощна и понякога ми се доревава, а по друг път направо ме хващат дяволите и си изтървам нервите и й се развиквам - обикновено когато сме навън и устройваме "представление" на минувачите... /не че като се развикам нещо постигам, ама и аз душа нося и понякога просто ми избиват бушоните/