Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 6

Деси, писали сме заедно явно...
Не ме разбирайте погрешно, принципно аз също съм "за" масовото у-ще, но поради това че Лора ми е лабилна - в миналото сме имали много лоши периоди на свръхпревъзбуденост /на два пъти/ и не искам да си спомням какво чудо беше... и какви усилия съм полагала докато ги преодолее... Та затова още не смея да предприема такава стъпка... През последните 2г. детето ми дръпна значително в емоционално отношение и на този етап все още не смея да поема този риск - да разклатя и без друго крехкото й равновесие измествайки я в изцяло нова среда. Просто в този дневен център тя наистина се чувства добре, белижи напредък, хвалят ми я - и действително не ми стига кураж да заложа на карта всички тези позитиви и да я пусна в масов клас, където всичко ще й е напълно непознато - обстановка, деца, учители... и дори и само процесът на адаптация към тази изцяло нова среда /без да броим евентуални подигравки/ може да отключи стари негативи...  Та на този етап не смея... За по-натам ще видим... Тия от комисията бяха много напористи и ме убедиха догодина /в края на 5-ти кл./ пак да се срещнем и да коментираме преместването ни в масово у-ще. Кой знае, ако тази уч.година нещата продължат да прогресират, току виж съм се престрашила...

П.П. Само да попитам, че нещо ми убягва  - какво е СИД, че така на прима виста не ми идва със сигурност? - за Даун ли става въпрос или... /ето на изложих се /

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=108366.0

Кажете моля ви се кога започнаха да казват думички вашите деца? Много ме мъчи това негово мълчание, снощи за не знам кой път сънувах, че говори.

Гери, благодаря за линка! Трябва срам-не срам да призная, че тая диагноза изобщо не я бях и чувала.

Lacio, доколкото виждам от лентичката в подписа ти, детенце е едва на 3,5г. така че имай търпение. Моята дъщеря беше си проговорила съвсем нормално на около година и 5-6м. Не беше натрупала кой знае какъв речник, но основни думички за възрастта си казваше... И после тъкмо като навърши две години изкара една много неприятна поредица от тежки респираторни заболявания - три за два месеца /тъкмо се поосвести от едното и хоп - следващото/. И точно по това време млъкна напълно. Спря да реагира и на повиквания и се държеше като нечуващо дете. Почти бяха успели да ми внушат че е с увреден слух /даже компютърната аудиограма показа намеление в слуха по-изразено в едното ухо - уж/. Да де, ама едно нещо й фиксираше винаги вниманието - музиката. Поради това започнах като развален грамофон едва ли не по цял ден  да й пея детски песнички. Към едната даже бях измислила танц, който да я илюстрира - абе на маймуна се правех само и само да й задържа интереса... И един хубав ден, малко преди да навърши 3г. госпоЙцата пропя с думи - направо се оцъклих от изненада При това пропя и абсолютно интонационно вярно, във връзка с което по-късно една сурдо-логопедка ме увери, че даже и да има проблем със слуха, той е минимален, защото тя прави по-трудното да пее, а не иска да говори. Диагнозата ни я поставиха едва на 4г. и 3м.  в "Св.Никола"-Сф./клиниката/. Та думичките при нас се появиха сравнително рано, но друг въпрос е кога целенасочено е започнала да използва речта.

Изобщо не съм съгласна.Какво значи имай търпение.Напълно погрешно е да се надяваме на времето и провидението.Голяма част от децата с тази диагноза никога не проговарят.Според статистиките, ако не проговорят до 5г. след това е почти невъзможно това да се случи.Много лекари, че и педагози препоръчват работа с логопед след 4 г. възраст.Това е направо осакатяващо и подсъдно според мен.Много родители ги слушат и осакатяват децата си.Почват терапия късно и вече са нанесени почти непоправими щети на детето.Общуването не са само думите.Казването на думи не значи проговаряне.За да проговори детето се изисква невероятен труд от наша страна - 24 часа в денонощието.

Lacio, поне три пъти седмично трябва да работи детето ти с логопед, или психолог.Ако може и с двата вида специалисти.Стой в кабинета и ти.Ако не те пуснат, стой пред вратата и слушай и си води записки.Прави в къщи това, което правят терапевтите.Чети - особено постовете на Деси в тази тема.Не чакай на провидението.Няма никакво значение кое дете на каква възраст е почнало да казва думи.Има значение с кое дете колко се работи.
Казвам всичко това, защото напредък при детето ми имаше чак когато се стреснах, и започнахме истинска работа.Когато попрочетеш малко из темите ще видиш, че напредват най много тези деца, чиито родители участват активно - например Деси и Bluevelvet.Постовете на тях двете  /и на всички други разбира се/ както казва и Любознателна са като учебник за терапевтична работа.

Blondy-mamma, преди две седмици бяхме при детската психиатърка, завеждаща детското отделение в света Марина във Варна - д-р Лекова. Тя бе категорична, че щом детето веднъж е проговорило, а след това е спряло, не става въпрос за аутизъм.
Моя син проговори правилно, много бързо трупаше богат речник, заби на около 3.5-4 години.

Катина, вероятно не съм се изразила ясно. Като казвам на  Lacio да има търпение, изобщо не съм имала предвид да стои и да бездейства. Разбира се, че с детето трябва да работят специалисти. По-скоро исках да кажа, че всеки случай е строго индивидуален и това кога е проговорило моето, твоето или кое да е друго дете не воже да се ползва като сигурен ориентир. Две деца с еднаква диагноза, на горе-долу едно изходно ниво и една възраст, един и същи логопед и/или психолог да работи с тях, резултатът ще е различен. В крайна сметка всичко е заключено в самото дете и в това доколко ще поддаде. Дори едно и също дете има различни периоди на "гъвкавост"/поддатливост/ към работа с него и съответно различни са и резултатите - поне такива са ми скромните наблюдения върху собствената ми дъщеря.

Вълкът с дълъг ник, верно ти е много дълъг ника.
Явно сме писали едновременно.., ама с последния си пост направо ме хвърли в оркестъра! А стига бе! Значи ние след като минахме през всевъзможни други изследвания, целящи да изключат други възможни диагнози, в т.ч. кариотипно, АЕГ, скенер на гл.мозък и т.н., имахме едноседмично наблюдение от психиатър в детско-юношеска псих. клиника в Княжево /Сф./ и първоначалното й заключение беше че не е аутизъм... Но тогава Лора беше още твърде малка - 2г. и 8-9м. /още не беше проговорила наново/. А в клиниката  "Св.Никола" ходихме след навършени 4г. и то беше едномесечно обстойно наблюдение и накрая поставиха диагнозата...
     Би ли ми дала някакви по-точни координати за тази варненска психиатърка - точно в коя болница завежда детското... Защото ние така или иначе ходим до Варна. Не съм споменала още но лекувам Лора с хомеопатия и там ни е лекарката-хомеопат. Всъщност от както започнахме това лечение Лорка влезе в този си по- емоционално устойчив период и да напредва осезаемо.

Не знам, не искам да ви обърквам, само споделям.
Тя твърди че става въпрос за психоза, за страхова невроза.
Цял живот това е работила, в момента е на 60г.
Мобилен 0887330480, 052 302851 е централа, като поискаш д-р Лекова и те свързват.
В България детските психиатрични отделения са две - това в Княжево, и в св. Марина.
Май има и частен прием, не знам къде. В св Марина е 20 лв.
Предишната ръководителка на отделението се пенсионира, но май преглежда още в частна клиника Европа - д-р Иливанова, 0888889604.

Вълкът с дълъг ник, може и тогавашната руската школа да й е оказала голямо влияние, а според нея аутисти няма - те са шизофреници или психично болни. Според американската школа регреса е от основните признаци.

Тя каза, че са имали деца аутисти за пациенти, но работата им с тях не е дала резултат.

Много ти благодаря за инфото!
Никога не е излишно човек да чуе още едно мнение на специалист.
Навремето в "Св.Никола" ни изпрати бургаската специалистка детски психиатър, която беше почти убедена, че става въпрос за аутизъм, но настояваше да отидем именно там, защото по думите й "Св.Никола" било към момента единственото заведение където имали натрупан опит именно в диагностицирането на аутизма.
Обаче историята на медицината бъка от случаи на погрешни диагнози, така че нищо няма да ми навреди една консултация, пък и доста време е минало от поставянето на диагнозата ни...
Мерси още веднъж!

ljuboznatelna , според американската школа регреса е от основните признаци на какво? - на аутизма ли? Щото при на смея да твърдя, че е налице прогрес...

става въпрос за регрес между 2 и 3 годинки. Детето тогава спира да говори, загубва очен контакт, започва да се тръшка, да играе само, да "не чува" като му се говори.
Класическия пример на аутизъм е точно такъв - до 2рата година детето се развива нормално. Загубата на умения в коя да е област е първия признак.

А, това ли - да тази теория ми е известна, губеше ми се само че принадлежи на американската школа... По онова време /като ни диагностицираха в "Св.Никола"/ бая литература изчетох, но вече явно някои детайли ми се губят.
Мерси за разяснението!