Аутистичен спектър - обединена тема

  • 141 574
  • 806
  •   1
Отговори
# 255
  • густо майна Филибето
  • Мнения: 8 539
Имаше период преди около година и половина - две, когато ми ги даваше при поискване (напр. дай червената топка) , ама сега - не. Sad  Иначе като я питам за цвят ми казва някакъв, колкото да спра да питам Simple Smile Иначе имам основания да смятам, че разпознава прекрасно поне основните.

# 256
  • Мнения: 3 591
Ние неможем да дадем синя топка ако са 2 -примерно синя и червена, ама можем да я посочим ако е само една и е синя  newsm78
ljuboznatelna, щом ти казва произволен цвят явно има понятие за цвят - просто не знае кой кое според мен.
Аз като го питам с 2 червени блокчета примерно  сини ли са или червени и той ми оговаря "Блокс!" /т.е. блокчета/
Ще споделиш ли вие как учите цветовете?

При нас ОТ иска да научим син и червен /синия го познава/, т.е. че има само 2 цвята. После като почне да ги разпознава /примерно след месец - зависи кога ще е готов/ ще вкараме само още един - зеления... и т.н.

# 257
  • густо майна Филибето
  • Мнения: 8 539
Досега не съм разбрала дали има понятие. Например ако иска сок , я питам - жълта или зелена сламка( да ти дам), тя повтаря фразата или едното. Като й давах бонбони с различен цвят я питах - какъв цвят е? , тогава ми казваше някакъв произволен, ама така набързо, като отбиване на номера, за да си вземе бонбона.Ученето е стандартното - предмети с еднаква големина (топки, кубчета) и различен цвят, на списанията(любимото й занимание) - като ми покаже предмет, аз казвам - зелен (дезодорант) На рекламни брошури например има много шампоани от една марка, с различни цветове - посочвам зеления, казвам - зелен шампоан, в каталозите на AVON пак по същия начин, роклите на певиците - все неща , които са й интересни. Само че, носи ми топката ако кажа - дай като лимона, а не - дай жълтата. Ако изобщо я донесе. Най-често имаме успех с червения цвят (защото Камелия беше с такава коса преди 2г Laughing)
Честно казано и логопедката ми се струва, че не знае как да работи с такова дете, тази в градината едва ли не ми каза , че с нея не може да се работи...."ама ще повтарям, пък ако запомни, добре" Rolling Eyes
Иначе и цялата азбука я знае като "Буквичката на Анелия, буквичката на Белослава, на Галя (певици)", а не като "А", "Б"...

# 258
  • Мнения: 549
Пробвайте с много любими играчки. При нас това са колите. Започнахме с "кафява" кола  Laughing Не е най-популярния цвят, но него произнесе най-лесно и беше много доволен от себе си. След това включихме жълта и червена. Синьо и зелено все още ги бърка. Оранжевото трудно го произнася, но го разпознава. Кубчетата и топките са му малко скучни, но навън назовава цветовете на колите и автобусите  Wink

# 259
  • София
  • Мнения: 9 859
И на мен ми е доста трудно да разбера дали всъщност Буби знае някои неща,дали ги разбира,тъй като не говори.На моменти имам чувството,че разбира неща,които не съм и предполагала,че може.в други случаи ми се струва,че въобще не ме разбира. ConfusedВодя и аз тука една тетрадка-какво може да прави,как го прави,какво не може,и сега в петък ще я разглеждаме с психолога.Мен ме радва поне това,че е изпълнителна,в смисъл поддава се на различни команди.На някои неща много лесно се научава,само с едно показване,на друти и на миглите да си стъпя,пак не мога да я науча.
Друго,което малко ме смущава е,че с логопедките прави неща,които с мен не иска.Нали вкъщи идва логопедка два пъти седмично,и в градината друга логопедка-пак два пъти седмично.И в двата случая аз не съм в стаята,но чувам какво правят.Ами с мен повечето неща не се получават.Примерно с логопедката играят на барабанче-тупка тя два пъти,Буби след нея два пъти,и такива подобни уж прости неща,които обаче са доста важни.С мен не иска да ги прави.аз ли греша нещо не знам.

# 260
  • Мнения: 4 585
Валенце, съвсем нормално е една логопедка да е по-добър логопед от теб. За мен е логично.

# 261
  • густо майна Филибето
  • Мнения: 8 539
Валенцето , нищо не грешиш, съвсем нормално е. Ти си МАМА и за нея твоята функция е друга, а  логопеда възприема по-скоро като учител. При нас в някой отношения е обратното - Наталия иска да пише с моята ръка, а на логопедката само казва какво да пише, изрязваме заедно фигурки, а логопедката сама си ги реже Rolling Eyes
Всъщност аз ще съм далеч по-благодарна ако този , който се занимава с нея , я научи на ежедневните дейности - да си налива вода, да се храни сама, ей такива неща. Всъщност се оказва , че повтарят (затвърждавали Wink) зеленчуци и плодове безкрай, а тя всъщност ги назовава мнооого отдавна, това са едни от първите й думи.

За цветовете ползвам http://www.kiddyhouse.com/Themes/colors/colorchange1.html и разни мои самоделки на компютъра.

Последна редакция: ср, 21 мар 2007, 08:56 от ljuboznatelna

# 262
  • София
  • Мнения: 9 859
Да,може би сте прави-аз съм мама и служа за забавление,не за учене Laughing.Но е факт,че с логопедките играта се превръща в учене,а с мен си остава просто игра.
Любознателна,това за ежедневните нужди и при нас е на дневен ред,но да ти кажа за тях като че ли аз разчитам на себе си,не на логопедите.В смисъл,че тези неща Буби по-добре ги заучава от мен.Но при всяко дете е различно-аз с Буби съм избрала следната тактика-показвам,без да я карам да го прави,обаче постоянно.Примерно за храненето-тя въобще не искаше да се храни сама.аз често и хващах ръчичкатаи заедно с моята отгоре опитвахме.Тя се съпротивляваше и аз я оставях.На другия ден пак...и така много дни.Сега сама хваща лъжичката,хапва си и я оставя в паничката Grinning.Все още не загребва,аз обаче и показвам как.Правя си и експеримент да местя паничката изцялата маса-тя си я търси,за да остави лъжицата в нея.Освен това като ме види,че идвам с паничките сама си взима столчето и го поставя на мястото за хранене.Това също и го показвах доста пъти и тя даваше вид,че не ми обръща внимание.Да,ама не-в един хубав ден го направи сама,като че цял живот само това е правила.Същото беше и с гърнето-с времето се научи да си го взима сама,да се съблича и сяда без да ме търси.Но си седи там докато не и кажа да стане Confused.От малка обича да седи на гърне.Даже беше на две годинки,когато една нощ с баща и я "забравихме" на гърнето.Стана тя да пишка и ние сме заспали като сме я сложили,и нашата си седи и се кефи...един час.Събудихме се от това,че почна силно да пляска с ръце от кеф Mr. Green.

# 263
  • Мнения: 278
Здравейте, понеже ме питахте за Марти на колко години е на 14 г вече е доста голям. По повод на обясненията на по-абстрактните неща, в тази връзка пиша това. Чета винаги всички постинги свързани с  такива въпроси за да си дам обяснение на себе си и да измисля и аз нещо.   Thinking

# 264
  • Мнения: 3 205
Есето на Темпъл Грандин - последни метри

НАСТАВНИК
„Изглежда, че един опитен учител, който притежава въображение и е подготвен да се радва и да бъде предизвикван от детето, много пъти е решаващ фактор за успеха и професионалната обучение на високофункционалните аутистични деца” (Newson, Dawson, & Everard, 1982). Bemporod (1979) също пише за важността на наставника.
Моят наставник от гимназията беше г-н Карлок – учителят ми по науки. Структурираните методи за модификация на поведението, които сработват при малките деца, често са безполезни за по-голямо дете – високофункционален аутист с нормала интелигентност. Аз имах късмета да бъда насочена по правилния път след колежа. Трима други високофункционални аутиста нямаха този късмет. Единият мъж има докторска степен по математика и си стои у дома. Той се нуждаеше от някой, който да го насочи към подходяща професия. Преподаването на математика не беше добра идея; той трябваше да получи място в изследователска лаборатория, което предполага по-малко взаимодействие с хора. Другата жена има степен по история, а в момента върши скучна работа като агент за продажби по телефона. Тя има нужда от работа, при която ще може пълноценно да използва таланта си. Тя също така има нужда от наставник, който да й помогне да намери подходяща работа и да помогне да се отворят вратите за нея. И двамата се нуждаеха от подкрепа след колежа, но не я получиха. Третият мъж се справи успешно с гимназията и също си стои вкъщи. Той има истински талант да извършва библиотечни проучвания. Ако имаше заинтересовани хора, които да работят с него, той би могъл да работи за някой вестник – да прави журналистически разследвания за статиите. И тримата имат нужда от професии, при които да се възполват максимално от таланта си и да сведат до минимум своите недостатъци. 
Друга жена с аутизъм, която познавам, извади късмет. Тя започна работа като графичен дизайнер, където успешно приложи таланта си за визуализация. Тя беше в много повишено състояние на духа, когато нейните картини бяха високо оценени и закупени от една местна банка. Успехът й с тези картини й отвори много врати за социални контакти.
В моя случай вратите за социални контакти се отвориха, когато направих пейзажа за шоуто на талантите в колежа. След това продължиха да ме смята за отшелник, но сега вече бях „изискан” отшелник. Хората уважават таланта, дори и да те смятат за чудак. Хората се заинтересуваха от мен, след като видяха чертежите и снимките на проектите ми. Аз направих от себе си експерт в една специализирана област.
Високофункционалните аутисти най-вероятно никога няма да се вместят във вихъра на социалния живот. Моят живот е моята работа. Ако високофункционален аутист си намери интересна работа, той или тя ще има живот, изпълнен със задоволство. Аз прекарвам повечето от петъчните и съботните си нощи, работейки по проекти и статии. Почти всичките ми социални контакти са с хора, занимаващи се с добитък или с интересуващи се от аутизъм.  Също като изследваните от Newson et al. (1982), аз предпочитам фактологическа документална литература. Слабо се интересувам от новели със сложни междуличностни отношения. Когато чета новели, предпочитам недвусмислени истории с много описания, които се случват на интересни места. Наставникът трябва да бъде човек, който може да осигури подкрепа на няколко различни фронта. Професията е само една от областите. Много високофункционални аутисти трябва да се научат как да се оправят с парите, как да се грижат за здравната си застраховка и какъв хранителен режим да спазват. С увеличаване на независимостта на индивида наставникът става все по-малко необходим, но от него все още има нужда в случай на загуба на работата или при някаква друга криза.

# 265
  • Мнения: 4 585
Благодарим ти, мама Юлче.

# 266
  • Мнения: 3 205
Няма защо.
Това е последното.

КОЙ МИ ПОМОГНА ДА СЕ ВЪЗСТАНОВЯ
Много хора ме питат: „Как успяхте да се възстановите?” Аз имах изключителния късмет да имам до себе си подходящите хора, които да работят с мен в подходящото време. На две годишна възраст имах всички типични аутистични симптоми. През 1949 повечето лекари не знаеха какво е аутизъм, но за щастие един мъдър невролог препоръча „нормална терапия” вместо поставянето ми в институция. Бях насочена към логопед, която имаше специализирани детски ясли в дома си. Логопедът беше най-важният медицински специалист в живота ми. На три годишна възраст майка ми нае гувернантка, която държеше мен и сестра ми постоянно заети с нещо. Моят ден се състоеше от структурирани дейности като пързаляне с кънки, люлеене и рисуване. Дейностите бяха структурирани, но имах ограничена възможност за избор. Например единия ден можех да избирам между правене на снежен човек или пързаляне с шейна. Гувернантката всъщност участваше във всички дейности. Тя също така провеждаше и музикалн изанятия и ние марширувахме около пианото с детски барабанчета. Моите сензорни проблеми не бяха добре третирани. Щях да имам наистина голяма полза, ако с мен работеше професионален терапевт, обучен в сензорна интеграция. 
Посещавах нормално начално училище с възрастни, опитни учители и малки класове. Майка ми беше друг важен човек, който спомогна за възстановяването ми. Тя работеше, придържайки се стриктно към учебните занятия. Тя използваше техники, които понастоящем се използват в повечето успешни преобладаващи програми за интегрирането ми в училището. В деня преди да започна училище майка ми и учителката обяснили на другите деца, че те трябва да ми помагат.
Както беше дискутирано по-рано, пубертетът беше наистина проблемно време. Бях изгонена от гимназията за побой. След това се преместих в малко провинциално училище за надарени деца с емоционални проблеми. Директорът беше новатор и смятан за „вълк - единак” от колегите си – психолози. Там срещнах г-н Карлок. Друг човек, който много ми помогна, беше моята леля Ан. Аз посещавах ранчото й през лятото.
В гимназията и колежа хората, които ми помогнаха най-много, бяха творческите личности с неконвенционално мислене. По-традиционните професионалисти, като например училищните психолози, всъщност ми вредяха. Те бяха прекалено заети да ми правят психоанализи и да се опитват да ми отнемат притискщата машина. По-късно, когато започнах да се интересувам от месопреработвателните заводи, Том Рорър, управителят на местния завод за месопреработка, се заинтересува от мен. В продължение на 3 години посещавах веднъж седмично неговия завод и учех занаята. Моят първи проект беше за неговото предприятие.
Искам да наблегна на важността на плавния преход от света на училището към света на работата. Посещенията в завода за месопреработка бяха, докато все още учех в колежа. Хората с аутизъм трябва да бъдат запознавани с работата постепенно, преди да завършат. Аутистите, за които писах по-рано, можеха да имат отлични кариери, ако някой местен бизнесмен се беше заинтересувал от тях.

ПРОГРАМИ ЗА АУТИЗМА
По време на пътуванията ми съм наблюдавала много различни програми. По мое мнение ефективните програми за малки деца имат някои общи черти, които са подобни, независимо от теоретичната обосновка. Ранната интензивна интервенция подобрява прогнозата. Пасивните методи не работят. Моята гувернантка понякога беше зла, но нейната интензивна структурирана намеса ме предпази от самовглъбяване. Тя и майка ми просто се осланяха на инстинктите си. 
Добрите програми използват цял набор от дейности и повече от един подход. Една добра програма за малки деца трябва да включва гъвкава модификация на поведението, речева терапия, физически упражнения, сензорни упражнения (дейности, които стимулират вестибуларния апарат и десенситивизацията на осезанието), музикални дейности, контакти с нормални деца и много, много любов. Ефективността на различните видове програми ще варира от случай на случай. Програма, която е ефективна за даден случай, може да бъде по-неефективна за друг случай.

# 267
  • Мнения: 3 504
Юлче, много е интересно това, което пишем и наистина ме интресува. Ще го чета по наспойствие в къщи.
Благодаря и аз.  bouquet

# 268
  • Мнения: 534
Да дам един пример касаещ развитието на речта и ползването на думите-все едно недотам добър преводач прави превод от чужд език.......Рони вечеря.Ама с една физиономия Tiredвъпреки че яде любима манджа/дано така се пише/Интересувам се аз за причината,а той-ами съществуват кости Joy

# 269
  • Мнения: 24
 Зравейте на всички! Дълго не съм писала ,но чета постоянно .
   Първо ЧЕСТИТА ПРОЛЕТ ! Много пролетно настроение, и децатани да се събудят като пъпките на плодните дървета ,пожелавам Ви радост и положителни емоции,повече вяра и оптимизъм!
    Не писах толкова дълго, но днес имам какво да споделя ,моя малък Слънчо Боги , е по близо до  определението  напредващ! Всеки ден той- все повече се приближава към връсниците си.
    Преодоляхме почти всички страхове ,АЗ открих че моят син прави голям скок в развитието си
 при всяка промана. Походите и физическите натоварвания,курсове по рисуване ,и най- вече
 промяна в авторитетите му всеки месец. Този месец негови фаворити  са чичо му,и леля му.
   Те го прибират от градина,разхождат се ,а поле племаницата ,тя е втори клас - му преподава. Вчера имаха "Човек и Общесто"-темата - "моето семейство",
 Боги за нула време "научи" -направи точен обзор на цялата фамилия.
   Днес града ни има празник, след официалната програма Божидар излезе на сцената и пя песен за Баба Марта и рецитира" Аз съм Българче" по негово желание ,а аплодисментите на минувачите го зарадваха и окрилиха.
    Желая Ви такива щастливи дни .! 

Общи условия

Активация на акаунт