Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 6

  • 50 740
  • 547
  •   1
Отговори
# 150
  • София
  • Мнения: 10 219
Да ви питам нещо,особенно тези с говорящите деца.Бубка напредва с думичките,обаче имаме следния проблем-като се опитва да казва по-сложни такива,те звучат много по бебешки.Дали това ще отзвучи с времето и как да я подпомагам аз?Давам пример-вместо пуканки казва пупики,вместо ябълка-ябика и подобни.Ние много и се радваме като ни каже нещо ново,но усещам,че като я поправям се дразни.Но пък ако не я проправям дали няма да свикне така да ги казва?

# 151
  • Мнения: 3 504
Валенце, ние трябва да им казваме правилно думите, така като са си, а те постепенно ще си ги научат. Аз например чувам Гери някой път да казва млякото като ляко или не чувам "м". Онзи ден бяхме в комшийката на кафе. По едно време дойде и друга комшийка и при влизането си казва добър ден и нашата и тя отговаря добър ден и после го повтаря няколко пъти, а на другия ден ми сочи врата - "ватата, закучено/не чувам добре за буквата "л"/, кафето, добър ден", прави връзка, че сме ходили на кафе, аз съм отключила вратата ...


Последна редакция: пн, 06 окт 2008, 17:24 от Rossoneri

# 152
  • София и там където не се пуши
  • Мнения: 12 146
Валенце, като проговаряше и исках да повтаря, не повтаряше а на моето правилно изричане ми казваше - да. От предучилищната започна да повтаря и до ден днешен. Ако не можеш да я разбереш, и кажи - не те разбрах и ако я разбереш, кажи и го ти правилно, ако не иска  newsm78 newsm78 newsm78 нали знаеш сърцето ти ще подскаже ти си майката.

# 153
  • Мнения: 214
Според мен не че имам голям опит, но това което забелязах при моето дете, е че трябва да се повтаря правилната дума макар детето да я казва грешно. При нас беше така- аз казвам кофа, а той- кофка, аз -кафе, а той- кафке, но след дълги повторения на правилните думи сега вече ги изчисти и ти казва правилно.Има и някой нови думички, които за сега не може да каже правилно, но аз му ги повтарям както трябва и мисля, че ще се справиме.

# 154
  • София
  • Мнения: 2 352
Валенце, отговора се крие във въпроса ти  Grinning.
Щом не иска да я поправяш не го прави.....................показно  Wink.По скоро като каже пупики кажи след нея - пуканки?????? със силно изразен въпросителен тон.В никакъв случай пуканки ли?Защото ще смята, че ли върви към пуканки.Казвай трудните думи на срички, като натъртваш на трудната част по следния начин - Пу - ккккккккккккккаан - ки.
Ще започнеш да я коригираш когато тя набере смелост, че се справя - ще усетиш момента   bouquet

# 155
  • Мнения: 3 591
При нас го правим с повтаряне на думата в изречение след детето, но без да показваме, че не сме го разбрали -
Примерно като каже Пукаким отговаряме - точно така , това са пуканки. Или Щом искаш пуканки, ще ти купя.
Освен това трябва да научим децата да повтарят след нас както Катина написа - и думите които да проблемни да ги отработваме. Не че винаги се получава де....
Моя малкия звяр неможе да казва Ф и говори много смешно. Побъркваме се да повтаряме с него - засега без резултат.
Примерно вместо "кофи( кафе) казва копи, фамили е памили, фор и файв са по и пайп(тръба  Joy), фиш е ПИШ Mr. Green Казвам му кажи ффффффффффффффффф пой повтаря след мен ппппппппппппппппппп  Mr. Green Явно така го чува, знам ли и аз.... Факт е обаче че въпреки,че много говори околните не го разбират  Sad Логопедката каза, че щяло да отшуми до 4тата година това Ф-П - то си има и термин - нарича се стопинг и било чест проблем на многоезичните деца.
Малкия батко още говори бебешки, но се опитва да говори правилно - от време на време даже пита - правилно ли казах, как да кажа? Има думи които неможе да оправи - примерно казва Чльоклет - вместо Чоклет (шоколад)

# 156
  • София
  • Мнения: 10 219
Благодаря ви!
Валенце, отговора се крие във въпроса ти  Grinning.
Щом не иска да я поправяш не го прави.....................показно  Wink
Засега така действам и може би това е правилната тактика.
Да ви кажа понякога се обърквам.Мими говори безобразно много Laughing и бърза като говори.Ама толкова бърза,че ги плямпа едни...ум да ти зайде.При нея действам малко насилственно-карам я да повтори бавно и отчетливо иначе не и обръщам внимание.И действа безотказно.Е при Бубка този начин на действие тотално я изнервя и вместо да повтори тя започва да ръмжи.Така че явно интуитивно действам по посочения от Катина начин.

# 157
  • Мнения: 549
Забелязала съм, че по-сложните думи с повече срички ги научава, като започнем отзад напред. Например:  маймуна, "му-на", "муна" и накрая добавям "май". Това беше една от първите думи на моя син и я научи под формата на игри и закачки преди следобедния сън. Припявахме дружно "му-на", "му-на" 2 часа и като се научи да го казва добавих и "май". Явно беше по-склонен да повтаря (без да ръмжи  Simple Smile) само и само да не спи  Wink. Върши работа и за прости думи например "тата"- "ти-ти-ти", "та-ти". Последно се преборихме за "мамо" така. Обръщаше се към мен с "мама". Няколко дена "мо"-ках "мо-мо-мо", "маМО" и стана.
След първите две научени по този начин думи ще и спечелиш доверието и ще започне повече да те слуша и да се старае да повтаря. Просто ще разбере, че така и помагаш.  Peace
Иначе и аз като Деси, колкото и неправилно да е изговорил думата не пропускам да му кажа:'точно така" без излишен ентусиазъм и повтарям правилната дума САМО веднъж с естествен тон за да не звучи като поправка.

# 158
  • густо майна Филибето
  • Мнения: 8 622
И аз използвам "техниката" на nadejda.v.l. Нали сме вечно на вълна певици - Мадона беше Падона. Повнаряхме ма-ма, ма-ма, ма-дона. Научи се. С Полина - същото, беше Колина. Повтаряхме "по-по-най", защото беше познато и казано, няколко пъти, после - Полина. Доста думи сме оправили така.

# 159
  • Мнения: 214
След първите две научени по този начин думи ще и спечелиш доверието и ще започне повече да те слуша и да се старае да повтаря. Просто ще разбере, че така и помагаш.  Peace
С това съм много съгласна Naughty.Когато мялкия  разбра, че не го тормозя, а му помагам нещата потръгнаха.Сега вече като му вкарам нова думичка или цифра той с интерес се старае да я повтори и научи.

# 160
  • Мнения: 4 451
Всяко дете е различно, при моята Мими няма проблем да я поправя. Не се дразни от това и веднага след мен повтаря првилно думата (или поне се опитва, защото понякога не се получава). Може би подходът ми не е от най-добрите в това отношение, понеже веднъж психоложката ме чу как я поправям и ми каза, че имам даскалски подход. Mr. Green Но на моето дете той се отразява добре. Мисля, че майчиният инстинкт е много важен в такива ситуации.
Иначе момичетата са дали страхотни идеи! Hug

# 161
  • Мнения: 465
А пък аз забелязах ,че от както момиченцето(2002 г) тръгна на предучилищна започна да ни донася не просто "чужди изречения",но и цели монолози от съучениците си...И интересно ,че тя е "прекопирала" само възмущения,неподходящи за възрастта си  думи и ..упреци.Чух я да си ги мърмори под носа докато правим нещо-майката се опита да разбере кой говори с този речник,но уви...Мисля си ,че започването на училището е действително повратен  и стресиращ момент-тя ми крещи с най-високия си глас, когато не мога да разбера някоя от думите ,които произнася.Питах защо-тя ми каза, че за да я ЧУЯ...Може би в училище е така..не знам... Wink newsm78

# 162
  • Мнения: 5 975
Здравейте момичета! Отдавна не съм се вясвала тук при вас  Embarassed. Искам да ви питам следното. Забелязвате ли при децата си появата на страх от нещо, без да има логичен смисъл за това  newsm78. Отскоро аз забелязах нещо такова. Мири се страхува от спирки. Не се страхува от самото пътуване с автобус, трамвай или влак, а от спирките. Спре ли превозното средство и той почва да рита, да блъска, да вика...., става неконтролируем. Това до миналата година го нямаше. Забелязах го тази година, някъде началото на септември. То вярно, че скоро детето не беше качвано на подобно превозно средство, а все с кола сме се придвижвали, но не мога да си обясня страха му. Личното ми мнение е, че когато едно дете се страхува от нещо, то това нещо не трябва да се избягва, а да се овладее - един вид да влезеш с двата крака в страха си. Ако се избягва, то по този начин не се помага на когото и да е...
Аз така процедирах с Мири и благодарение на това, при последното ни пътуване той беше много спокоен, все едно до предния ден не се е тръшкал и викал по седалките. Но незнам дали следващия път ще е пак тъй. Направо ще се кача аз самата със страх в такова превозно средство...  Confused

# 163
  • София и там където не се пуши
  • Мнения: 12 146
pepi_r, Мишо като беше малък, така се страхуваше, докато разбера, че е от трясъка на вратите в градския траспорт, като започнах да влизам по-далеч от вратите се оправи.

# 164
  • Мнения: 4 451
pepi_r, и при Мими се беше появил един странен страх от... снимки! Докато разбера от какво се страхува в чудо се видях. Просто изведнъж спря да влиза в кухнята. И като искаше вода например, само подаваше глава през вратата, стискаше учите и измърморваше какво иска. Взима подадената от нас чаша през вратата и по най-бързия начин се изнасяше в нейната стая.
Отне ми адски много време да разбера какво се случва. Нямаше как да я вкарвам насила в стаята, защото изпадаше в истерия, силно стискаше очи и ужасът, който изпитваше, беше видим.
Докато един ден не ме видя да разглеждам някакъв албум. Стисна по същия начин очи, изплаши се и искаше да го прибера. А рафтовете в кухнята бяха пълни със снимки в рамки... Скрих всички! И проблемът моментално изчезна! Мина известно време и започнах да изваждам рамките една по една. Вече не се страхува и всички са отново по местата си, но аз така и не разбрах на какво се дължи този страх...
Сега има страх от тъмното, появи ни се от скоро. Но вече го приемам като нещо хубаво, защото много деца имат същия страх.
Радвам се, че Мири вече е преодолял страхът от спирките и поздравления, че си намерила интуитивно вярното решение. Hug

Общи условия

Активация на акаунт