Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 6

  • 50 717
  • 547
  •   1
Отговори
# 255
  • Мнения: 214
Момичета, като чета за странностите на вашите сладури започнах да се замислям за моя. До преди година не понасяше да е с дрехи у дома, докато влезе и се събличаше чисто гол. Това обаче отмина и сега сутрин като стане първата му работа е да си свали пижамата и да си облече някакви дрехи. Не понася да е мокър, когато ходи до тоалетна и някой преди това се е къпал /банята и тоалетната са в едно помещение/ и той си намокри чорапите веднага ги сваля, или когато пие вода и от чашата му подлизне някоя капка - веднага се съблича. Не го дразнят етикетите, нито пък материите. Сигурно има някакви други странности, които все още не съм открила, но от всичко споделено от вас аз се уча и се опитвам да разбера детето си . Благодаря ви, за помощта  bouquet

# 256
  • Мнения: 465
Здравейте:)
Ама, наистина етикетчетата дразнят кожата, да не говорим за ламенцето и вълнените нишки. LaughingАз преди 2 години ходих с моята приятелка и дъщеря и на доктор..заради нейната непоносимост към копчето на дънките.Госпожица на 15 години, а ръката и все около пъпа и се чеше-докторката каза да подлепим копчето от вътрешната страна с плат-непоносимост към метал..И си спомням ,че го нарече "сензорна " , а не алергична реакция.Отвън изглеждаше като тик.
Та, мисълта ми е ,ако може даден проблем да го избегнем заобикаляйки го ,да не се преборваме с него по агресивния начин, за да не изпуснем цялата битка с А-а. Peace
Деси, а твоите момчета ,ако си облечат пижамите отиват ли с желание на градина?
В тукашните малки училища има даже специален ден "Пижамен" ,когато и деца и учители отиват така пременени  в школото и...всички много му се кефят. JoyА преди 1 година това беше обществена ученическа мода -даже самите училища продаваха освен суичери,гим.униформа и долнища на пижами с емблемата на училището...Ще се опитам да ви покажа снимков материал...Аз си мисля, че освен сензорен аспект има и съпротивление ,което е част от независимото личностно развитието на всяко дете. Hug  bouquet

# 257
  • София
  • Мнения: 2 090
Сега ще ви призная,че мен етикетите по дрехите,не само на яката,а навсякъде,където ги има , ме дразнят ужасно много и режа,режа  Embarassed
Признах си ,но все пак аз съм си играла с живак,както знаете  Sunglasses,простено ми е.

# 258
Сензорни усещания е термена, които определя тези аномалии. Добре ми са познати. На 4 години ми замръзнаха пръстите на краката от студ. Имах топли детски ботуши в гумено покритие и вълничка отвътре в червено както дядо Мраз. Бабите дори ми наплетоха вълнени чорапи, от които два чифта слагах и краката ми не се стоплиха поне докато не станох на 20 години. Сега не правя разлика и се чувствам добре в ботуши. А формата? Отпред трябваше да са квадратни и леко заоблени. Ако не бяха точно такива, нещо отвътре ме човъркаше и мира не ми даваше. Иначе такава небрежна бях за начина на обличане, че дори се стигна до подиграфка, когато излезе че аз бях последния човек да не хваща и мисъл за мода. Не понасях също вълнени пуловери. Бозкаха ми и изпитвах ужас от тях. Мама реши проблема с памучна блуза, която винаги обличах под пуловера. Проблема с измръзването не го реших и в основното училище изкарах всичките зими с яке на гърба в стаята. Днес не мръзна така и си ходя по тениска дори при същите температури. В началното училище обичах да си удрям опашката в гърба, но най-големия проблем се оказа една загубена изпъкналост, която се образуваше на панталоните ми отпред при закопчаването. По същия начин ме тормозеше това и ме дъвчеше отвътре както с формата на ботушите. Гризе ме, та място не мога да си открия от нервничене при тези сензорни реакции. Така стигнах до решението, че плитка кройка на панталона не прави този член отпред и вече не ме дразни. Колко ли съм се опитвала да му обяснявам на моя мъж защо мислех така а не инак и, че той никога не ме е разбирал всъщност за някои подобни неща. Последно, което ме дразнеше беше косата. Ужас, не мога да я издържам по кожата ми. Къде ли не я мятах, когато бях по-малка и в училище се стигна до там да ме подиграят, че съм се улицвала като близано магаре. Първата година така мина и втората година от гимнацията. В трети курс една съученичка ми хвана косата и започна да я прави. Нареса я, топира, какво ли не прави и накрая реши, че така било по-малко идиотско, което мен буквално ме наскърби защото техния начин не ми допадаше и толкова глупава наистина сама съм се чувствала с моите вечни фибички, които не носех заради по-ниска интелигентност или изостанала в развитието, а косата само ми пречише. Мразех много от техните идеи, другите, които се пишеха за не-идиоти, и едва към трети курс се напече и те вече не можеха да ме понасят. Тогава ми стана тъжно, но и слаба бях за да не зная как да постъпя другояче и казох на майка ми да ми вземе следващият път когато купуваме нови обувки от тези техните, които наричаха танкове. Поне да млъкнеха и да престанат да се заяждат с мене цели три години, че съм била едно джудже. Те, каките, всичките ходеха поне с една глава отгоре ми и това мен не ме тормозеше, докато не започнаха да ме тормозят към втората и третата година. Аз нямах нито усет за мода, нито изразен стил, но проблем за тях се оказа смешната ми блузка, която бях наследила от баба си. Беше трудничко, когато ти поставят този критерии и беше проблем, ако си с анцунг от времето на баба а те актуални с най-новото от бутика. Едва, когато завърших училище се научих да не подвивам колена и дори в центъра се появявах в гумени бански джапанки в знак на моята нова увереност. Единственото, което съм запазила до днес от тяхното третиране, е страха да не се покажа на улицата в палячовски гащи и манията винаги да погледна в огледалото, че не стърчат отнякъде за да ме изкарат отново идиот. Била съм им роб доста време за тези неща, когато не исках да ме наричат различна, но собствено желание да ме хартесват или да застана в център с най-хубавия вид не съм поисквала. Аз повече се стремях да се слея с масата заради тази болезненост да ме наричаха едва ли не идиот, отколкото да съм се опитвала да изпъкна с нещо конкретно или прекалено очебийно. По принцип не обичах да минавам по главната улица, и често ми се случваше да заобикалям от някоя по-затънтена по същите причини. Слагах това, което те изискваха по неволя, но някак не се чувствах в кожата си и обичах да съм вкъщи, където бях единствено себе си. Сензорни дразнения незнам дали се лекуват. Това е начин на мислене или дразнение, което изпитваш отвътре от дадена реакция и първото, което може да се направи е премахване на дразнителя. Останалото си е както при всички други. Само ми се иска понякога да можеше мъжа ми да ме разбира по-добре преди да ме обвини едва ли не материална за поредното дразнение отвътре в дадено нещо и колкото и да му обяснявам, че не се интересувам от стойността на предмета. При мене има друго нещо, което аз сама си го виждам и разбирам отвътре и се дразня дори от това, че предполага например да разбира детето ми, когато първо мен не може да разбира. Не вярвам, че при нея биха се получили същите дразнения, защото тя може да реагира за съвсем други неща, но зная че ако се появи нещо такова, леко различно и необяснимо при нея нещо, аз мога да схвана защо го прави и за какво първо да говоря със нея преди да започна да и се сърдя.  
 
  
 
 

# 259
  • Мнения: 3 591
veselcheto, да обличат се дори сами и заминават на градина ухилени до уши. Стига да е най-раздърпаната и безформена дреха  Mr. Green по възможност носена поне 10 дена без да се пере  Stop Просяците по улицата ряпа да ядът! Сега и за двамата съм намерила обувки които обуват и много се гордея - малкото ходи с електриково зелени  #Crazy , едни панталони с 999 лекета по тях сини и цикламена тениска  Mr. Green С леке разбира се Simple Smile
С малкия батко вече е по-лесно - облича поне различни дрехи и може да се убеди да ги перем /ето тая вечер пак го прах да е чист за утре, щото знам,ч е няма да облече други, обаче малкото и това не дава  ooooh!, то в това число пак влизат само чист памук дрехи, които са с особенна кройка. Панталони носи само с ластик, и ги слага много на ниско/почти паднали/ но той не търпи нищо по кръстчето си/дори примерно да го гушна през кръста/
Шкафовете ми са пълни с хубави дрешки, които няма кой да носи  Cry Имам 1 година да преодолея "копчетата" - преди да тръгне на училище /разбирай бяла риза и панталон с копче/...задължителна униформа...
ОТ-то каза, че има възможност училището да се нагоди към нуждите му и да не изискват униформа от него, обаче ще стане черната овца, а на мен това не ми харесва  Crossing Arms Това значи и че ще го изключат от всички масови мероприятия "за пред хора" където няма да има начин да е без униформа, а това ме тревожи. Но все пак знае ли човек  - много се надявам да се развие стадното чувство в него и да реши и той да е като децата. Поне засега си иска маратонки като на другите деца , спайдерменски костюми т.н. Ама не че ги носи или облича - просто си ги иска  Mr. Green  Шанс да премахнат тука униформите няма. Всичко им е униформено - от екипите за ралични спортове /разбира се тениските са с копче на врата  Twisted Evil /, ежедневната униформа, костюмите за плуване до шапките за слънце, чантите и сакчетата за екскурзии....
И сте прави - малкото определено се налага. Нали е на възраст "Не и Няма"  Mr. Green
ПП:
Отивам днеска да взема големия син от тренировка с малкия батко. И понеже стигнахме рано и гледахме децата как играят, малкия батко реши да си покаже всичките магарии...и таман реши да кротва и почна да ме врънка да се къпел с комшичето/момиченце/  и после да спяла в неговото легло като се приберем. Обеснявам аз че не може да се къпят заедно, защото са момче и момиче. Обаче той ме затапи - как да не можело, нали щели да станат майка и татко, значи може да се гледат голи! Народа наоколо се попика да се смее! А баткото после се сърди, че съм му развалила тренировката, щото малкия батко не спря да пищи и бяга насам натам и всички него гледали и се разсейвали

# 260
  • София
  • Мнения: 2 352
Toni*, това, което разказа ми беше много интересно.Искам да те попитам каква диагноза са ти поставили за тези странностти навремето.Защото сега на днешно време диагнозата която е "модерна" е ГРР, а преди години каква е била  newsm78

Благодаря, че сподели с нас.Беше ни полезно  Hug

# 261
  • Анкх-Морпорк
  • Мнения: 3 480
Toni* благодаря ти, че сподели всичко това.  Hug
Мисля, че сега разбирам по-добре какво става с детето ми.

# 262
  • Мнения: 465
Тони, Здравей:)
Малко ми е трудно да си съставя виртуална представа за теб ,но ще се радвам ,ако ни разкажеш за твоето общуване с вашето дете-всичките сензорни дисфунции как рефлектираха на твоята бременност,на семейните взаимоотношения, на грижата по детето...Ти потърсила ли си професионална помощ до сега?Аз чета с интерес и съпричастност Hug
ДЕСИ ,аз пък днес разбрах ,че sensory integration therapy било част, ама не винаги от occupational therapy...И било двойно по-скъпо:(((
Сега едно пълнолуние е грейнало при нас,та, майката и бащата и аз почти не се справяме с емоционалните кризи..не зная как е при вас.((( Embarassed
Мари Анка-липсваш ми Hug

# 263
  • Мнения: 3 591
Хм.. при нас сензорната терапия винаги е била част от  ОТ  newsm78. Сега почнахме една нова програма, за която плащаме по около 10% повече на сесия, програмата е за сензорно стимулиране, ама чак 2 пъти ...знам ли. Всъщност незнам колко плащат за ОТ терапия без сензорна newsm78 При нас има ОТ които се занимават с деца със СИД и такива които не се занимават с такива.  На нас отначало ни бяха препоръчали друга терапевтка, която още щом се заподозря сензорен проблем в началото набързо ни препратиха за оценка от сегашната. А и знам ли - аз 2 години вече над 100 сесии имам с нея - може да е решила да не ме цеди до дупка  hahaha аз и без това съм си разорена.  Факт е че жената вече е съгласна на бартер е мене - аз и правя от време на време материалите и тя ми прави по някоя безплатна сесия  Joy Какво ли си вика - я да не  им вземам пари тоя път - ще вземат съвсем да се разорят и да не идват вече  Mr. Green Плащам и когато имам пари...понякога и по 3 седмици ме чака  Embarassed Да не говорим, че никога сесията ни не е била 45 мин - винаги е била между 60 и 120 минути, че и повече... А плащам за 45.
Докато езиковия терапевт - тя си е стриктна - тарифата за всички е еднаква, плащаш преди сесията и тя е 30 минути до секунда....
ние умаме тук институт за сензорна интеграция, който е за обучение на ОТ специалисти...може би е логично да вземат повече, нали са учили повече (и изхарчили повече пари за образование newsm78)

---------------------
Тони, точно защото ти много си страдала, сега не е необходимо просто да си "разбираш" детето, а да му помогнеш то да не мине през това.  Това понякога е с цената на много "тормоз" на детето за кратък период, но в последствие това ще му се отплати дройно и тройно.

Образно казано моя син го "биха с пръчката през ръцете" да проговори. Е, заслужаваше си. Като знам през какъв тормоз мина за да се научи да облича дрехи и да се кефи , че е облечен, определено си заслужава. да не говорим, че от детето което стоеше в ъгъла и с никого не говореше, сега си търси приятелите постоянно и е едно от "диванетата"  Twisted Evil в групата. Даже редовно ни наказват  bowuu в ъгъла вече  Mr. Green Пътя е дълъг, обаче има светлина в тунела. Поне няма да се спритеснявам, че един ден в училище ще бъде различен и без самочувствие.

Чудим се що ли днес има много повече деца в спектъра...ами неминуемо и заради това, че вече децата се гледат по по различен начин - а не като едно време с каиша  Mr. Green Аз съм много мек човек, много си глезя децата, обаче тода да ги разбираме не е достатъчно. И друго има - ние сме емоционално обвързани. И сме най-неподходящите да помогнем на децата си. Затова и се ходи при специалист.... За да ни променят нас за да помогнем на децата си.
От това което ми писа съдя, че при вас е не само наложително, а вече задължително да потърсиш помощ.  Ние неможем да ти кажем да го направиш - трябва си време това да узрее в теб и да го приемеш. Което не е никак лесно нещо. Обаче е твоята светлина в тунела за детето ти. Не прави грепката която тук повечето сме направили - да чакаме години наред. Защото една година повече често е 3 години по продължителна терапия за да се оправят нещата.
И не, не се израства, проблема не изчезва, а се носи цял живот. Било то и ниското самочувствие само. Което е най-големия враг на децата бих казала...

Последна редакция: пт, 17 окт 2008, 09:23 от [desi]

# 264
  • Пловдив
  • Мнения: 1 428
Майчета, по въпроса за страностите...Ми ние сме големи хора, пък също си ги имаме. И аз мразя етикети, които ми боцкат. Има и ризи, които мразя - и те ми бодат. Харесам си нещо, влизам в пробна да го меря и като го облека - все едно ме боцкат схиляди игли и колкото и да е красиво се отказвам, ма съм и нагла - заявявам - това ми боде, не мога да го нося. Моя приятелка не носи нищо което има и малък процент вълна, колкото е да е меко, на нея все и дразни кожата.
Да ви се оплача - не мога да накарам малкия да носи пижама, заспиваме с дрехи и аз го преобувам като е заспал CryВ градината нямат проблем,облича се сам с пижама, но в къщи....мисля си да купя същата като в градината, та дано склони.
И други разни"страности" имаме - не мога да му дам никакви лекарства - пробутвам ги разтворени в сок. Но и това не винаги минава - понякога като аз съм много настоятелна дребния се усъмнява в съдържанието на чашата и отказва сока. ooooh!
И все още умираме от каф да си обуем обувките наопъки Mr. Green

# 265
  • Мнения: 4 451
Тук съм, момичета, не съм в кондиция тези дни. Отново ми се струпаха много неприятности на куп. Confused
По въпроса за странностите... Имаме си нова. От няколко дни. Не иска да влезе в стаята в ДГ. Стиска силно очи и се гушка в мен. Казва, че се страхува. Питам от какво, отговаря - от картинката на стената. Confused Миналата година на едната стена имаше залепен календар със снимка на групата. Тогава се страхуваше от снимки и имахме същият проблем. Преодоля го от само себе си. От няколко дни има там нова картина, не е снимка, а изрязана картинка от буквар или книжка.
ВеселчеHug

# 266
  • Реъкйавик
  • Мнения: 381
http://www.grandin.com/inc/visual.thinking.htmlда споделя нещо с вас. колежка в института ми разкаказа за тази жена която е типи4ен аутист.
П.С. ако някои има желание може да преведе за останалите

# 267
  • густо майна Филибето
  • Мнения: 8 621
ФРИГ, ти нямаш ли желание? Laughing Желанието вече го имаха други и го преведоха, погледни първия постинг на темата, има линкове.

Последна редакция: пт, 17 окт 2008, 15:32 от ljuboznatelna

# 268
  • Мнения: 3 479
Здравейте,
водихме Криси на класически хомеопат. Неговото мнение е, че това му състояние се дължи или на тройната ваксина (паротит, морбили, рубеола), която поставихме на 1г и 2м, или на преживян стрес (отсъствах една седмица, когато беше на 1г и 3м). Каза, че не трябва повече да му слагаме ваксини. Той досега е имунизиран редовно според имунизационния календар.
Знам, че има специална тема за ваксините, обаче искам да попитам специално вас - дали слагате ваксини и ако не - как се оправяте с училището. Аз за детската градина няма да имам проблеми, защото вече е имунизиран, а пък противогрипни ваксини и без това не слагам.

# 269
Или има мащабни разлики или всички, които имат прилики с диагнозата не са аутист. И аз много обичах да мисля, но имах усет, че другите деца не мислят по същия начин както мен. Аз усещах разликите и приликите дори в начина ни на мислене. Визуализирах си картинно, но не както при аутистите. По-скоро разсъждавах повече, отколкото другите деца. Не бълнувах измислени светове, а обичах да размишлявам понякога картинно. Как съдих за това, че другите функционират различно от мен още на седем годишна възраст, понеже установих че те отговарят бързо с реакциите си и по това установих, че мисленето им е различно. За да установя какво ме различава, понеже аз винаги знаех, че на мен ми е нещо различно по някакъв интуитивен път без другите да ми го бяха казвали, ги наблюдавах много. Гледах ги в устата, мимиките и пропорциите на лицето, с което схванах как момчето предпочита да се върти и подава веднага топката в същия момент, както му идва мисълта. Значи я кара направо, без да размишлява или вниманието е в стаята, когато на него му пречише друг фактор да си седне на чина и да обърне главата си към учителката. Аз лично я гледах право устата и можех да видя гърлото и, но липсата на внимание идваше от другаде. Аз самата перфектно се разбирах, само това мога да кажа и не ми беше трудно да разбера другите. Тези неща съм ги наблюдавала когато бях на 7 и ги описвам чрез спомени. На 6 години ходих сама на училище без майка ми да ме води и нито една кола не ме е блъснала на шосето, защото внимавах. И разбирах как да се държа, бях напълно като другите и с възможностите си, но по-необщителна и срамежлива от тях. Дори не знам дали да се вписвам в категорията на аутистите, само защото съвсем мъничко съм приличала на тях или ми било чувствително тялото като тях. Аз намирам също толкова разлики когнитивно от тях, колкото прилики физически.

Общи условия

Активация на акаунт