с Рамадан карим и приказки от Шехарезада заповядайте при нас -83

Само след няколко часа започва!!

Момичета, моят племенник Ясен сега, по това време ме събуди - да не съм забравила: звъни като на пожар, смс, аз си изкарах акъла, а мъжът ми се втурнал да търси времената за молитва - аз си ги взех де от сайта, който манел даде. Сал дето йеднин мУфтията не ми се обадИ.
То събудят ли ме вече, не мога да заспя, ще будувам.

Сладки сънища на вас.

Магдето дали се върна?   

       

Дуа   за    пред  закуската   


  Бисмилля     Алахума  ля ка  сомт  уа  аля  разкика  афтарт

Аллах  за  теб  постих  и  от  твоята  щедрост   закусвам


Найра   отвори ли  ти  се  сайта  който    написах  има  и  Варна 


Ние  утре  сме  от  нееееееее  постещите   

свеар,Благодаря ти за дуата!! Да отвори ми са сайта ,аз поначало от него гледам,но утре за по сигорно ще мина през джамията да взема лист с часовете на молитвите и тн...
   

Поздрави на всички за празника 




Извинявайте, че ме гони липсата напоследък, но не мога да смогна с работата напоследък.

Рени, доста интересно видео беше пуснала по-напред в темата. Хубаво е да се видят и научат различни точки на виждане 

Момичета, много ми харесва темата в ДиС - голям смях! Имам чувството, че хората си ходят като коне с капаци и си живеят с някакви втълпени разбирания 

Поздрави на всички!!!   

Рафаела, честит рожден ден! Много здраве, късмет и усмивки!!И скоро една сестричка на Анто!

RAMADAN MUBARAK
Честит рожден ден и на Рафаела, много здраве и късмет!
 Успех пожелавам на всички  постещи,аз тази година ще го пропусна Рамадана-нали съм млада булка

Секси, понеже попита как се празнува и какво се случва по време на Рамадана, а момичетата заради суетенето покрай началото на празника не са ти отговорили още, ще разкажа аз - моите спомени от Рамадана в малко по-особената обстановка на туристически Шарм.Пък после и другите ще кажат от първа ръка как е по техните ширини. Става, нали?!  

Честит рожден ден  , Халед 

Весело посрещане на празника и много подаръци .

Милена , да ти е жив и здрав чаровника   

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН МИЛА ВАРТИ ,



ЗДРАВЕ ЩАСТИЕ И ЛЮБОВ ТИ ПОЖЕЛАВАМ ОТ СЪРЦЕ И КУП ПОДАРЪЦИ

Винаги се възхищавам на онези момчета и момичета (макар и много по-малко на брой), работещи в хотелите по време на Рамадан и спазващи поста. Усилията, които полагат са двойни и, надявам се, биват и двойно възнаградени от Аллах.
Така беше и при нас - независимо от жегата, те спазваха поста и часовете за молитва. На мен сърце не ми  даваше да се храня и пия пред тях.Доколкото го правех, бях в стаята си.
Да си турист по това време също не е съвесм лесна работа. Много хора обаче не разбират дори,че се пости. На пръв поглед разлика няма..е, обслужването може да е малко позабавено.
Макар и студено нощем, денем температурите достигат 30 градуса, а работещите не могат да обърнат деня на нощ. Моите момчета също работеха денем и то усилено,а спазваха и поста.Това е много разпространено противоречие в курортите - да се спазва стриктно традицият по време на Рамадан,а преди и след това да се води живот не съвсем (даже никак) съобразен с повелите на Корана. Но затова допринасят и туристите, посяващи там своите виждания за живота, поведението  си спрямо околните и освободеността си. Сблъсък на цивилизациите, който често обърква и местните хора, и туристите.
С падането на здрача градът оживяваше. Центърът беше украсен с разноцветни гирлянди, които отразяваха множеството светлини и придаваха празничност на нощта. Въздухът се изпълваше с аромат на плодов тютюн, музика се носеше отвсякъде, хората се срещаха с приятели, бяха усмихнати и добронамерени.
Наградата за моята дискретност през деня, бяха късните вечери на персонала, на които често присъствах. Една от залите на хотела бе украсена и там персоналът се събираше след затваряне на ресторанта и подготвянето му за закуската на гостите на другия ден. Атмосферата бе много приятна, ядеше се до насита (няма да разказвам в подробности какво,за да не дразня постещите).
Обичах да ходя и в стария град, където обстановката не бе чак толкова напудрена като в центъра,но много автентична. Но всички ми казваха - еех,това не е нищо.Да видиш Кайро сега....Празникът им напомняше с всичка сила, че са далеч от семействата си. Това за хора, свикнали да бъдат с близките си и да бдят над тях по свой си начин, бе много тежко. Но трябваше да работят, да изкарват пари, за да могат децата им да са обути и облечени, да има какво да ядат. И макар да тъгуваха, те благодаряха на Аллах,че им е дал възможността да работят в най-добрия курорт, защото за много други това беше неизпълнима мечта.
Ето, че постите приключваха. Всички чакаха само едно - да бъде официално обявен краят. В нощта, когато това бе направено, сервитьори в униформи и с бели ръкавици почукаха на всяка стая и подадоха на гостите кошничка с различни сладки и курабийки, направени специално за празника, кои от кои по-вкусни и красиви.
В хотела започнаха да прииждат гости - предимно от Палестина. Лобито вреше от хора.Плажът не беше чак такава атракция, каквато е за премръзналите европейци по това време на годината (беше средата на декември). От сутрин до късно вечер хората се събираха в лобито на хотела, говореха си и се смееха, децата тичаха, гонеха се, пищяха. За всички ни това си беше голямо изпитание. Арабските гости могат да бъдат ужааасно капризни, да вдигат скандали за нищо и да крещят до небесата. И след като бъдат удовлетворени, ти се усмихват все едно,че нищо не е било, а ти разтреперан от нерви искаш само да поседнеш някъде.
Спомням си ясно една случка: една вечер ми съобщиха,че в лобите е намерено момиченце,а няма следа от родителите. Хукнах натам и наистина открих детето - красиво като капка, със сини очички и руси къдрици, на около 4 години. С разпитване на останалите гости успяхме да установим кои са родителите и че са слезли към центъра на курорта, оставяйки или забравяйки детето, заспало на един от диваните...Ами сега?! Коментирайки с колегите какво се е случило, едни казваха: Забравили са го, те имат 4-5 деца  .Други твърдяха: Нали имат няколко, ако го загубят, ще си родят ново   Трети: Знаят,че няма да го оставим, тук е сред свои, все някой ще го гледа, докато се върнат   Те май бяха най-близо до истината...Така и стана - редувахме се да го занимаваме, а родителите се появиха към 2 през нощта, поблагодариха за грижите и си го заведоха в стаята.
В центъра на курорта лудницата беше още по-голяма,защото там освен гостите на нашия хотел, вечер се изсипваха и гости от всички останали (сега са над 200) хотела. Веселбите в кафетата и ресторантите и алъш-веришът из дюкяните продължаваха до изгрева на слънцето.Тогава изведнъж всичко утихваше, гостите се кротваха и новият ден можеше да започне.
Но и това чудо мина. Време за почивка нямаше - настъпваше Коледа...

RAFAELA-ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН!Много здраве,щастие и успехи и нека всички твой желания-са мои пожелания.

олд спот-благодаря ти и на теб за обяснението,егати родителите как ще си забравят детето
един мои приятел беше спасител на басейн в щатите и разказва как едно малко момиченце-негърче тръгнало да се дави а майката стояла и си четяла вестник и все едно нищо не е станало