Случи ми се нещо странно.. III част

Искам да кажа на galeto123 / то и някъде другаде четох, че се трошат стъклени или порцеланови неща /, че това е научно обяснимо. У дома на една позната също се беше случило с чаша и чинийка за кафе. Подложката се пръснала както била под чашата, а на чашата нищо и нямало. Ей, щяла женицата  да се наака. После разбрахме от един човек, че стъклото / кристала особено / и порцелана също си имат годност. Като остареят се чупят сами. Не се стряскайте... не е това, което си мислите в първия момент! 

Имам доста странни случки, в които сякаш нещо ме е пазело. Също така сънувам от много ранна детска възраст, имам чувство, че от както ми се е появило съзнанието не спирам. Като по-малка преживявах много тежко лошите сънища, но с времето се научих да ги осмислям и да не им отдавам чак такова голямо значение. Ето и от мен две интересни истории, свързани със сънища, които преживях в тинейджърските си години.
Първата беше в един стар апартамент, който родителите ми купиха от роднини, с които в последствие си развалиха отношенията. В едната спалня бяхме легнали аз и майка ми. Леглата бяха от старите, с железни рамки и пружини. Моето беше в единия край на стаята, а това на майка ми в другия и до него имаше висока нощна лампа. Легнах по корем, много обичам тази полза и обикновено не заспивам в друга. По едно време все едно се събуждам, от прозореца влиза лека светлинка от луната и успявам да видя силуета на майка ми отсреща. Както си гледам изведнъж усещам присъствието на някой зад гърба си. Ужасено се опитвам да си извъртя главата, но ми е адски трудно. Накрая успявам леко и виждам силует, уж на възрасна жена, цялата в черно, със забрадка, но странното беше, че няма лице. Имаше една черна дупка на това място. Стоеше във въздуха малко над мен. Изведнъж ме сграбчи с ръце за гърба. Не мога да ви опиша каква сила притежаваше, в същия момент успях да се хвана за рамката на леглото. Започна едно лудо дърпане, тя ме дърпа назад, а аз с всичка сила се дърпам към леглото. По едно време вече не издържам и почнах да викам на майка ми, с всичка сила се дера, но отговор няма, виждам как майка ми продължава да си спи. Накрая ми дойдоха нещо като свръх сили и успях да се издърпам от ръцете й. В същия момент се събудих и цялата пружина на леглото се люлееше, човек ще си каже, че верно е имало борба преди малко. Стаята беше по същия начин както и в съня ми и майка ми си спеше. Извиках й и тя се събуди, помолих я да светне лампата до нея, но не можеше да я запали. Помислих, че е изгоряла крушката, станах, светнах голямата и й разказах  какво се е случило, тогава щракнахме отново нощната лампа и тя си светна без проблем.
Ужасен сън, като страшен филм си беше. После случайно споделих със съседите и те ми разказаха, че там е живяла възрастна жена, която е била дребна, но е имала изключително силни ръце. Перяла е огромни пранета на ръка и е носила всичко сама, защото не е имало кой да й помага. Може нещо да ми е била сърдита и да е решила да ме стресне на сън . Не мога да го забравя като преживяване.
Следващия сън, който помня така ясно, беше пак в ученическите ми години. Сънувам, че в стаята ми влезнаха няколко извънземни. Държаха някакви инструменти. През цялото време усещах нещо странно, но не беше точно страх, не мога да го опиша с думи. Тогава ми направиха нещо като инжекция в крака. Не можех да реагирам. След като се събудих цял месец ме боля крака на убоденото място . Беше много реално.
И още един сън имам, който си беше направо като пророчески. Но стана дълго и може да го разкажа друг път .

А къде е втората тема?Пробвах с търсачката,но няма резултат.

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=314035.0

Когато бях дете на вилата прокарваха ток и се наложи сами да си копаем дупките за стълбовете.В една от тях открихме кости.Скелет и череп,но малки-явно детски.Позачудиха се нашите,защото не бяха чували да е имало гробище там.Чудиха се,мотаха се и решиха да не ги връщат в дупката,ами ги оставиха до отвора.
И на трима ни(майка,татко и аз) след няколко часа се случиха сериозни случки.
Мен ме нападна магаре и се опита да ме тъпче.Стопанина му бе изумен,защото винаги било кротко.Майка ми я влачи автобуса,защото я прищипа вратата.А баща ми го удари ток.На сутринта с първия автобус баща ми отиде до лозето и върна костите в дупката,а майка пали свещ в църквата.
А преди под къщата ни(даже под цялото "каре")е имало турски гробища.При копаенето за основите открихме 3 скелета,но не сме имали инциденти.Дали детето,чиито кости извадиха нашите не починало от насилствена смърт и духът му да е бил неспокоен?

                           

благодаря

Такива глождещи чувства без реални доказателства са само плод на твоята глава. Да не превръщаме темата в опуси за нечия психика! Странни неща значи страни факти. Не странни ваши усещания.

Хаахах ами да, виж какви ги мислим ние..... уууу духовеее къде мога да видя кой ден съм родена? Някой линк да подадете 

Ето ти нещо интересно
http://5ko.free.fr/bg/day.php

Излиза, че съм родена в събота...

АЗ и  голямия сме в петък малката ми е в СЪБОТА

интересна тема 

Преди 15-20 години имах особени сънища, най-вече свързани с покойната ми майка (Вечна й памет!, мама почина внезапно от инфаркт, когато бях на 21 години). За щастие или нещастие спряха, сънищата не бяха страшни или затормозяващи.
1. До 5 годишната си възраст живеехме с родителите на майка ми в къща в Подуене. След това там ходех през ваканциите или по празници и уикенди. Тази къща и до днес я свързвам с някакво чувство на радост и пълнота (нея одавна я няма, съборена е). Тази къща е купена от моя прадядо от поп Стоил (венчал Лора и Яворов) и баща на художника Васил Стоилов.
Нощта преди майка ми да почине сънувах къщата в Подуене  (одавна не живеехме там, както и баба и дядо вече си бяха взели също нов апартамент). В сънищата ми дори тази къща ми е носила успокоение (в сънища, които съм имала дори още когато скъпите ми близки не бяха покойници). Та сънувах тази къща обляна от светлина, ремонтирана и всички вътре, и майка  начело най-щастлива. На другия ден като се събудих тя беше тръгнала за работа. Цял преди обяд я търсих и телефонът им в работата не работеше (аз имах лекции следобяда).......На края ме облада едно напористо чувство, че на всяка цена трябва да се свържа (и преди се е случвало телефонът в работата им да не работи) и даже се изпотих от напрежение. Накрая се свързах с нея и започнах да й разказвам съня си........Тлефонът прекъсна и не я чух повече...........Вечерта ме извикаха в Пирогов ..........и разбрах, че мама я няма вече, не са успели да я спасят.......Разговорът ни остана прекъснат.......След време разбрах ,че ремонтирана, обляна в светлина нова или подновена къща означавало нов гроб. Никога не съм се интересувала от предсказания на сънища и това ме шокира.
2. Денят преди да се омъжа.......Сънувам мама - тя идва и аз я питам - майко, утре се омъжвам, ама ми вехне сватбеният букет! Да, каза тя - вехне защото много бързаш. Ами, разведохме се след време.
3. Завърших и даже вече съм с бебе. Обаче е 91 година и работа никаква - най-вече за жени без професионален опит и с бебе на ръце. Седя безработна, после работя без договор и съм в голяма безизходица. Сънувм пак майка ми и й се оплаквам, че нямам работа и сме зле материално и нямаме никаква перспетива. Тя ме грабва и политаме над Орлов мост, по-точно езерото Ариана. Посочва ми една улица и казва ето на тази улица ще си намериш работа. 95 година започнах работа в една австрийска фирма, която се намираше в Лозенец. 2000 година се премести на въпросната улица. Работих 10 години в тази фирма и това време ми даде знания, опит и голяма червена точка в Си Ви-то, което ми отвори врати за високи поциции във всяка извества чужда фирма у нас, че и в чужбина........
4. Бях родила. Майка ми идва на гости я сънувам, но и в съня си зная, че е покойница. Каня я най-горещо да влезе у дома, но тя не иска - казва че има праг между двата свята, но знае за детето ми и ме наблюдава дали имам нужда от помощ. А аз имах наистина нужда от помощ - 89-90-91 година нямаше какво да се яде. На всичкото отгоре мъжът ми работеше в провинцията и аз се грижех съвсем ама за детето, с дни не виждах никого.......Споменът за този сън много ме подкрепи и тогава и доста след това да не се предавам, да се мобилизирам винаги у когато трябва , защото никога не съм сама и имам подкрепа отгоре.
От 10 години не я сънувам вече. Радвам се, че е така, защото в духовния свят моята майка има доста по-важна работа, отколкото да се занимава нон-стоп с мен. Може би това означава, че вече съм се научила да се справям прекрасно и съм дала заслужен отдих на своята майчица!

Bastet, страхотен разказ 

[/quote]

Такива глождещи чувства без реални доказателства са само плод на твоята глава. Да не превръщаме темата в опуси за нечия психика! Странни неща значи страни факти. Не странни ваши усещания.
[/quote]

Това беше много грубиянско 

Преди 2 дни почина близка приятелка и братовчедка на мъжа ми. Много тежко ни е на всички, още повече че на рождения ден на малкия ми син си отиде...
Казвам това по повод последвалото. Вечерта на 12 септември малчо се събуди плачейки. Дадох му млекце и той утихна. След малко започна да се смее, като че ли някой го гъделичка по корема. А снощи брат му започна на сън да говори. Това което чух накрая беше "Добре. Сега вече може да си ходиш! "
Ще ми се да вярвам, че духа на Поли е дошъл да се сбогува с децата. Тя много ги обичаше...