Тривиално ми е на мен, но отчасти се опитвам да следвам максимата, че и без това през ден имам чувството, че ще умра. Така че гледам да грабна момента, в рамките на нормалното де, без крайности.
- Публикувана: 1 септ. 2008, 23:32 ч.
- Последно мнение: 4 септ. 2008, 05:30 ч.
Карпе дием както е казал Хораций. Успяваме ли?
Хелта, само 5 мнения, а вече ми е интересно да те чета. Ще те следя, да знаеш.
Типичният синдром на Айфеловата кула- с единия крак стъпили в утре, а с другия- все още във вчера, безхаберно стоим разкрачени над днес. Но кой може да гарантира, че винаги ще има утре? Животът започва и завършва внезапно- в този ред на мисли всеки един от нас е обречен да бъде старец. В мига, в който го проумях, реших, че нямам време за губене- животът трябва да се живее. До този час сграбчих от деня цели 33 мига.
Сещам се за едно хубаво пожелание, което получих в САЩ: "Have fun now, because yesterday will never return and tomorrow may never come!" И макар, че това е самата истина, отличителна черта на женското съсловие като цяло май е да живеем някъде другаде, но не и в настоящето...............
Карпе дием - използвай деня /това открих в нет-а за този израз - не го бях чувала/.
Някак празна ми се струва тази фраза. Не знам...
Някак празна ми се струва тази фраза. Не знам...
Във вложеното в първия случай бъдещето е без значение. Това е лесния вариянт. Обаче да живееш пълноценно носи много по голямо удоволствие защото съзнателно градиш бъдещето си. Днес, тук и сам. Без да се оставяш на инерцията, защото едно е да живееш друго е да съществуваш. И да го осъзнаеш носи удоволствие.
Бо, фразата е от едно пройзведение на Хораций.
Тривиално ми е на мен, но отчасти се опитвам да следвам максимата, че и без това през ден имам чувството, че ще умра. Така че гледам да грабна момента, в рамките на нормалното де, без крайности.
А за да не е без хич - ще уточня, че имам ПР и агорафобия и с всеки пристъп определено ми се струва, че това е края.
И трето, но не последно по важност, Живей за мига ми звучи точно както и Мисли позитивно. Ще ми се да попрочета по какъв повод и в какъв контекст е казано.
Латин
"Tu ne quaesieris (scire nefas) quem mihi, quem tibi fienm di dederint, Leuconoe, nec Babilonios temptaris numeros. Ut melius quicquid erit pati!
Seu pluris hiemes seu tribuit Iuppiter ultimam, quae nunc oppositis debilitat pumicibus mare Tyrrenum, sapias, vina liques et spatio brevi spem longam reseces. Dum loquimur, fugerit invida aetas: carpe diem, quam minimum credula postero. "
Буквално преведено от испански далече от хубав поетичен ритъм звучи така:
"Докато говориме, завиждащо времето се изплъзва: използвай деня и не залагай вярата и надеждата си в утрешния ден."
"Tu ne quaesieris (scire nefas) quem mihi, quem tibi fienm di dederint, Leuconoe, nec Babilonios temptaris numeros. Ut melius quicquid erit pati!
Seu pluris hiemes seu tribuit Iuppiter ultimam, quae nunc oppositis debilitat pumicibus mare Tyrrenum, sapias, vina liques et spatio brevi spem longam reseces. Dum loquimur, fugerit invida aetas: carpe diem, quam minimum credula postero. "
Буквално преведено от испански далече от хубав поетичен ритъм звучи така:
"Докато говориме, завиждащо времето се изплъзва: използвай деня и не залагай вярата и надеждата си в утрешния ден."
и не залагай вярата и надеждата си в утрешния ден."
"Докато говориме, завиждащо времето се изплъзва: използвай деня и не залагай вярата и надеждата си в утрешния ден."
Благодаря за цялостния превод. Значи правилно съм разбрала и съм отговорила в този смисъл.
За мен това значи - не пропускай да се радваш на малкото хубави моменти и радости сега, с мисълта за голямото и важно утре. Защото по пътя в постигане на големите неща може да пропуснеш много.
Според мен смисълът не е да не се вярва и мисли за бъдещето. Аз го разбирам като поглед в настоящето, защото наистина имаме склонност да се тревожим повече за това, което ще стане утре, отколкото да се опитваме да извлечем максимума от деня.
Аз просто не мога да правя планове за по-дълго от 10-15 дни, въпреки че от друга страна трябва съзнателно да се спирам като почна да мисля какво ли може да се случи, ако стане едикакво си и т.н....
Аз просто не мога да правя планове за по-дълго от 10-15 дни, въпреки че от друга страна трябва съзнателно да се спирам като почна да мисля какво ли може да се случи, ако стане едикакво си и т.н....
Вчера се напънах да измисля 50 неща които са ми донесли удоволствие или които са ме впечатлили в последните два часа(изнамерих го това упражнение от една статия и става въпрос и за най нищожните подробности като например усещането и равносметката за удобен стол, удоволствието да почувстваш как студената вода която пиеш освежава устата ти и т.н.) и стигнах до няма и десет.
Кому е нужно, всъщност ?
Наистина ли очаквате живота ви да се припокрива с крилати фрази, част от тях превърнали се в клишета, не е живот това...
Определено не е "да не ти пука" за бъдещето.
За мен смисълът на Карпе Дием е да оценяваш момента, независимо добър или лош, да имаш усещане за всичко, което те заобикаля, един вид да изостриш сетивата и да осъзнаваш, че и комедията и трагедията са част от живота. И липсата им също.
За мен смисълът на Карпе Дием е да оценяваш момента, независимо добър или лош, да имаш усещане за всичко, което те заобикаля, един вид да изостриш сетивата и да осъзнаваш, че и комедията и трагедията са част от живота. И липсата им също.