Днес ми е мъчно, защото.................7

Slan4ice толкова е тежко и боли...............
Лично аз се успокоявам с мисълта че някой ден ще бъдем при хората
които обичаме...........и вярвам че те са на едно по добро място, където няма болка.
за малкото ти ангелче и за татко ти......


Pretti
за твоето ангелче

Слънчице и Прити, прегръщам ви, милички! Много е тежко и мъчно...

Слънчице, мъката ти е голяма .Искам да ти дам някаква сила ,но не зная как. Толкова боли . 


-сега баща ти ще се грижи за Пламито.
pretty,още си съвсем в началото. С времето болката ще утихне ,но раната в сърцето ще остане.

Слънчице , разплака ме ... знам как се чувстваш, а не мога да ти помогна , поне малко да е по-поносима тази болка  ... знаеш ли аз си представям че моя баща и моето ангелче са заедно и се грижат един за друг, става ми едновременно и много мъчно и много спокойно че не са самички че са заедно... 
Прити ,  твоята рана е прекалено прясна, с времето няма да боли по-малко, просто ще свикнеш да живееш  с тази болка

Днес прочетох, че още една моя позната е родила живо и здраво бебче. Зарадвах се за нея, както и за всички други мои приятелки, които тази година си родиха бебчетата! Но същото така и за пореден път се почувствах като най-тъпата и най-некадърната жена на света! Само аз ли от всичките ми познати не можах да родя живо детенце!!! Всеки път се чувствам като пълно НИЩОЖЕСТВО! Как другите жени си избраха добри лекари и си прецениха къде да раждат, а аз ... Как другите жени си опазиха бебчетата, а аз...Заключила съм се тука в стаята ми в работата и не мога да се успокоя... Минаха 6 месеца, а кошмарът е същият!
Бременна съм, а изобщо не се радвам. Като се случи продавачките в магазините да ме питат първа бременност ли ми е, се чудя как да не отговоря. Ако кажа, че ми е втора, ме питат, какво ми е първото... Д-р Минев така и не може да ме запомни коя съм, та всеки път, като влязав кабинета, трябва да му се представям с думите: "Аз съм жената с МЪРТВОРОДЕНОТО БЕБЕ!" Не издържам повече! Защо на мен!? ЗАЩО-О-О? По силата на коя вселенска справедливост ми се случи? Кой "милостив" Господ ми разби живота така!!! Не вярвам вече, не вярвам! И не искам да ходя на църква! За какво да ходя? Жени, които не вярват и през живота си не са стъпвали в Църква, раждат и си живеят щастливо. Аз ходех всяка неделя на литургия, пеех в църковния хор... И толкова се молих да ми е живо и здраво детенцето! А получих насреща си ГАВРА!
И изобщо не се успокоявам с разните там теории, че имало задгробен живот! Друг път! Разлагаме се и толкова! И детенцето ми се превърна в пепел и никога повече няма да го видя!

Прити
Ще продължаваме да броим дните , месеците , годините........ и така до края.
Боли много , но колкото и да е банално , трябва да продължим напред защото имаме хора около нас заради които си струва.
Поне аз така ги усещам работите , вече дори спрях и да се питам Защо , спрях да се тормозя , да се обвинявам ..........


Асенце , недей така мила.
Знам че е ужасно чувството , познато ми е до болка.
Първия път когато изгубих бебето бях бременна заедно с моята кума ...
Питах се защо тя успя , я аз не , защо тя има бебе , а аз не......
Всеки път когато погледна сина и си мисля какво щях да имам аз сега в ръцете си , как щях да държа своето момиченце..........
Боли ме , но не ми е било писано.......
Сега бременеех с моя много близка приятелка , аз пак не успях , пак го загубих,
обвинявах се също като теб..
Нима аз съм най простата , нима само аз не попадам на лекари , нима не съм нормална жена , която може да износи до края и да роди живо и здраво дете.......
Въпроси много , но всички са без отговор .........
Сега ме е по-трудно , по необяснимо , не искам да я виждам , колкото и гадно да звучи , не искам да говоря с нея......
Егоист съм , да , но така се чувствам , нямам сили просто

Слънчице, Прити   .
Асенце, недей така, другарче. Тук сме се събрали доста "дефектни" жени. Че сме и грамотни на всичкото отгоре. Това го пиша за всички тези, които са положили неимоверни усилия да пречупят живота в тях - жени, прекаляващи с алкохол, цигари, наркотици. И още няколко категории има, но за тях няма да пиша. Гаранциите просто не са за човешкия живот, за съжаление. В него няма нищо ясно и който си мисли, че нещо в този живот е изцяло зависимо от волята и усилията ни, малко се е объркал. Изтеглили сме късата клечка в живота, но никой друг няма да изживее нашите дни и нощи. Затова, когато ни се плачем ще плачем, когато ни се крещи, ще крещим. Но и когато ни се смеем, ще го правим.
Скоро докторът ще ти направи картон. На него на първата страница ще е записано, че подлежиш на по-особено наблюдение. Ако почувстваш, че го е изтървал, ще му го напомняш. Но ще помниш, че не ти си виновна за случилото ти се първия път. 
И никак не бъди сигурна въпреки загубената си вяра, че няма отвъдно. Има разни дребни подсказки за съществуването му.
НЕ СМЕ ВИНОВНИ ЗА ВСИЧКИ СВЕТОВНИ ЗАГОВОРИ, КОИТО СЕ ВИХРЯТ ОКОЛО НАС.   

asja   
друго не мога да направя - аз също се питам къде сгреших, че неможах да родя здраво бебче...
 

Асенце, недей така! 

Всички сме повредени:
и тези дето им умират децата,
и тези, дето не могат да си намерят работа,
и тези, дето имат проблеми със забременяването,
и тези, дето са с неправилния цвят на кожата,
и тези, дето...

Очевидно може да се случи на всеки, едва ли е наказание, специално запазено за големи грешници.

Наскоро ми хареса една мисъл, пак на Петър Димков - питали го, защо на някои "злодеи" им върви в живота, а добрите хора все се борят с трудности. Та той отговорил - да вървиш по надолнището е лесно, нагоре е трудното.

Още веднъж прегръдки, и се надявам слънчевия  ти нрав да надвие облаците и да видим пак една ведра Ася!

Асе, защо така се самоизмъчваш .Не си ти виновна ,че така се е случило. Човек ако знае какво го чака.....................,  но ето че не знаем какво ни е подготвил живота .Днес се е случило на теб ,утре може да се случи на всеки  друг ,никой не е застрахован .

Може би самата ни грешка е, че търсим вината в себе си и се измъчваме допълнително. То и без това си е мъчително. Не мисля, че това е наказание. Това е някакъв вид урок, много жесток, който трябва да ни научи на нещо. Да ни промени, да ни направи по силни... Всеки човек е роден с някаква мисия на тази земя. И ничий живот не е гладък и безпроблемен. Да загубиш дете разбира се е най лошото.
След 3 години аз вече не търся вината в себе си. Но минах и през този етап... Просто това е част от цикъла на преживяване на загубата. Сега ми е мъчно и ме боли, че го няма. Но също сама себе си се успокоявам, че така е било писано да стане. Че вероятно той не е бил за този живот, и там където е ще му е по добре. Не съм най добрия човек. Вършила съм и глупости и необмислени неща, но вече не търся вина в себе си. Промених се и научих много. На моменти почти физически ме боли и преживявам всичко все едно е било днес. Но в други ми се струва, че не съм била аз... Приела съм, че ще е така. Връщане назад няма. Просто гледам напред и като ми се плаче, плача, като ми е подтиснато търся някой да споделя. И откакто се примирих се чувствам много по добре. Не мога да го върна, каквото и да направя... Остава ми само надеждата, че наистина е на по хубаво място 

Асе,не се обвинявай,миличка.С нищо не си виновна. Опитай се да се измъкнеш от това блато на самообвинението,защото то ще те съсипе.Никой не си знае живота,нито може да го предвиди.Дори сега много често има моменти,в които все едно съм страничен наблюдател и не мога да повярвам ,че това се случи на мен.
Слънчице,Прити,Хриска

АСЕНЦ, гледах онази вечер късно вечерта една жена посветила живота си на помощ на изпаднали в беда деца
тя каза следното
"ГГоспод праща изпитания на силните, а чрез тях нам - по-слабите, е дадено да спасим душите си...."
това преди години го четох и в едни будистки разсъждения - това е нещо пробърнало живота ми
аз лично не мога друго да ти кажа, освен, че вина нямаш - защото нещата са предвидени далеч над нашите възможности да отсъдим нещо за когото и да било....
няма да ти стане по-леко от тези ми думи, но само в тях аз за себе си виждам смисъл, в толкова иначе безсмислена болка....
а иначе ще звучи много ...знам ли, тук някои неща звучат различно - но все пак ще го напиша, дано този път м разберете правилно - ако едно раждане и дете бе толкова значимо /не че не е/ - но ако то правеше човека "човек", ако пък липсата на горните или техния трагичен изход увреждаха човека...то някои които аз не считам "човеци" биха се кичили гордо с това определение
ако бих могла да подплатя думите си ще напиша следния пример - майка Треза никога не роди на тази земя, но тя бе майка и не бе "увредена"....
дано това последното го разбереш правилно...
ти си добър човек, и твоята вяра ще се върне с времето...щастието също....но кръста ще го носиш, уви така ти е било торедено, но не е зависело то теб, че да имаш вина или отговорност за случилото се....не можш да поемеш нещо, кото не ти принадлежи - както вината за съдбата ти...

Слънчице,  , и за мен тази дата носи същото послание, никога няма да я забравя. Ася, понякога и аз така си чувствам, но може би на моменти трябва да дадем воля на гнева, защото иначе ще полудеем. И аз съм си мислила за идеята с мисионерството, но може би това е красиво само по филмите. Има толкова достойни хора на този свят, които стоически си носят кръста. Това изисква много сила, но като че ли единствения урок, който научих минавайки по този път, е, че щастието е много крехко нещо, при мен то си отиде за винаги само за 2 дни. Май се опитах да отговоря на всички и се получи малко объркано.

temir, тази сутрин запалих свещичка пред най-обсипаната с цветя плоча. прегръщам те, не си сама на този ден!