Eто новият тип журналистика.... деца с увреждания

И аз не разбирам какво толкова се дивите на авторът. Опитал се е за пореден път да постави проблемът с "ничиите" деца. Заболя ме, стана ми тъжно, докато четях. Не заради стила на автора, а заради огромната мъка, която и той е усетил. Да не мислите, че английският репортаж за Могилино е бил по-напудрен? Но успя да обедини общността да направи нещо - ЗАЕДНО, както почти никога в България. Явно този автор се стреми към нещо подобно. Възможно е да е искал да предизвика поредната "сензация" и ако е така, явно е на път да успее, съдейки по коментарите тук. Аз лично смятам, че много, много го е заболяло.

Авторът не обижда, просто разказва така, че да заболи всички, които четат. Това не е нов тип журналистика, това е интересен подход. Много важен за едно печатно издание, в което думите трябва да "рисуват" картина, ситуация, обстановка. Как ще си представите този дом, как ще ви стане тъжно и болно, без точно този разказ? Авторът е имал цел и я постигнал. Анализ на статията няма да правя, но ако някой държи на превод и иска да му докажа, че журналистът е имал намерение да бъде хуманен, да пиша.

аз също се развълнувах от това , на което са обречени тези деца , но ме отврати напетото , нарцистично отношение на човека от дошъл от града , който с помощта "на местната краварка" е стигнал до този дом и въобще стила му на писане .Идея си нямам каква целта на статията , на места звучи напълно разкъсана , без връзка между отделните субекти , описани в нея - описва дома и  изведнъж до лелката с внучета се появяват някакви англичанки , а до "хуманоидите и клонингите ", които са безуспешни "опити на лоши извънземни" се появи и ведрият полъх на добре поддържана кожа от САЩ, която изживява своето духовно извисяване и пречистване благодарение на щедрата Ирен Онтева...каква му е идеята на автора с тази стая , да ни уведоми , да се замислим или да покаже отврат от "хуманоиди и клонинги" и възхищение от хората , които ги гледат .Всеки си има избор да бъде добър или лош - тези хора са направили избор да са добри като гледат тези дечица , всяка една жена , която е родила и отглежда детето е направила избора си да отгледа дете и за мен това я прави добра .Трудно е обаче , за мен , да определя кой е направил избора да бъде лош , защото там всичко ки има минало , за което не знам доколко имаме право да съдим.  

Сигурно ще е интересно и тази гледна точка да прочетете.. на тези, които също не са разбрали идеята на журналиста.
 "В. Седмица":
Дискусия във връзка със статията, която сме предоставили на вниманието ви, организираха от сдружение “Бъдеще за децата с увреждания” в Казанлък. Майки, служители на дома в Бузовград и членове на сдружението, пожелаха да изразят възмущението си от статията на колегата от вестник “Искра” Светлозар Стоянов, публикувана на 22 август тази година в броя на местния седмичник.

“Когато говорим за деца с увреждания, трябва да го правим с положителна окраска, в статията на Светльо има грозни и груби епитети, а това ни тревожи”, такава бе позицията на председателя на сдружението Мария Гинева. В този дух всъщност бе и тази на всички останали. Красимира Димитрова, която е майка на дете с увреждане, събра впечатлението си от статията в едно изречение: “Статията ме шокира! Не може да се казва, че децата са ненужни, това е грях! Езикът на материала е вулгарен и безобразен!”

На своеобразната дискусия присъства и директорът на отворилия наскоро врати Дневен център за деца с увреждания в Казанлък Веска Мараджиева. “Тежко ми беше, когато прочетох статията, понеже ми е трудно да приема, че и моят, бидейки дете с увреждане, син е излишен”, бяха думите на Мараджиева.

Да изрази възмущение от статията на колегата Светлозар на срещата присъства и председателят на фондация “Сийдър” Елла Хобитс. Към Светльо тя се обърна с цитат от материала, в който той казва, че е гледал децата и не ги е разбрал. “Няма как да ги разберете, защото Вие просто не сте искал” отсече Хобитс.

Притеснението пък на директорката на дома в Бузовград д-р Панова е дискриминацията. Според нея, хората, които ще прочетат статията, ще останат с впечатление, че в дома има не деца, а чудовища.

Като цяло, т.нар. организатори на дискусията, споделиха, че са възмутени, потресени и отвратени от статията.

В своя защита Светлозар Стоянов обясни, че просто е искал да напише прочувствена, художествена и въздействаща статия, която според него, напълно е постигнала целта си.

Пламена Бонева

Шокирахте се от думите, изписани в текста или от децата, описани вътре или от начина , по който ни е представил посещението си в дома?

Разплаках се докато четях.  В статията видях единствено болката на човек, свикнал да живее сред себеподобните си, шокиран от страданията на болни деца. Не мисля, че е целял да обиди някой, просто го разказва със собствените си думи и разбирания. Тежко е, трудно е за всеки човек да приеме действителността, да се замисли - защо, Господи, си позволил тези деца да са наказани тъй жестоко?
Това, което е искал да пресъздаде чрез думи автора - постигнал го е. Поне при мен. Видях единствено страдание, болка и съжаление, че децата са обречени и няма лек за техните увреждания.

Според мен ето този цитат е много, ама много по-възмутителен от изразните средства, използвани от автора на статията!

Да, отчитаме се пред европейските институции. Факт.
Иначе статията според мен е написана като напълно човешка реакция на всеки, който досега не се е сблъсквал с тези проблеми, който от своя здрав изолиран свят влиза в нетолкова стерилната среда на страданието. Подкрепям Хедра. Няма нужда единствено от сълзливи патетични репортажи по Коледа, понякога трябва да се казва истината. И така е по-въздействащо.

Статията е подходяща за личен блог, не е подходяща за вестник! Че и репортаж да бъде наречена. Никой не оспорва мнението му и първосигналната реакция. Наистина има болка. Обаче идеята не е ли да покаже възможно най-много гледни точки,не изключително само собствената му , или дори не собствената му, ами тази на човек за пръвпът идващ на такова място.. абе аз защо и на ум не поисках да ги нарека клонинги и хуманоиди, дето съм ги виждала всичките тези деца? Гледката наистина е потресаваща, но не ми е идвало на ум да ги сравня с извънземни.. И пак казвам, това си е негово мнение, кой разбрал разбрал идеята му.. ама ако ще е репортаж, аз все си мисля,че не бива да бъде представено само какво той е видял.. 

И на мен не ми е хрумвало да ги сравнявам по този начин, въпрос на светоусещане. Ако той беше нечестно разказал, повече ли щеше да му повярваш?
Карбовски разказва по подобен начин, в същото време го приютява национална телевизия. И предаванията му се харесват, и ромите ти стават симпатични всъщност, нищо, че ги нарича както си поиска...

този е доста далеч от Карбовски.
Материалът просто е повърхностен и показва, че младежът е прекарал в Дома около час.

Някой може ли да даде пример за добър репортаж във вестник от посещение в социална институция?

Трудно, думите никога не са достатъчни.

Именно.

valerie, че отчитането е факт, факт е! Само че намаляването на децата с увреждания не е факт, а Социалното министерство отчита една абсолютна неистина, което е показател, колко много е загрижено от съдбата на тези деца. И докато автора на статията е един обикновен човек, почувствал се потресен от видяното и изразил го по начин, който голяма част от хората не приемат за правилен, онези, извинете ме за силната дума - говеда - държавниците, знаят прекрасно цялата истина и не им пука за децата, освен ако не трябва да се покажат по телевизията колко са състрадателни!

Статията е написана в нетипичен стил.
Но, авторът не е целял да обиди децата, просто е изразил това, което е видял по по-различен от стандартния начин.
А иначе добър репортаж от подобна институция е трудно да се направи.
Колкото пъти съм влизала, дори и в дом за напълно здрави изоставени деца, съм се чувствала много особено.
Почти като натрапница в техния свят.
Журналистиката е личностно изразяване.
Ако, на едно място отидат 100 човека и след това ги накарате да опишат какво са преживели там, ще имате 100 различни разказа.