Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=

ТАЗИ тема наистина е СТРАХОТНА  Мола повече мами и бременни моми да разказват историите си, за да ни дават кураж и на нас , които се борим с проблемно забременяване!!!!!!!!!!!!!!

Аз съм слез извънматочна бременност и сега много ме е страх да не се повтори пак, а така силнооооо искам бебче, за мен това е смисъла на съществуването ....
през март 2010 ми отстраниха лявата тръба и сега надеждата ми е в дясната, която също е с пластика и отстранени сраствания ..... много се надявам съвсем скоро да се случи чудото и аз да разкажа тук щастливата новина .....

Сега ще пробваме със ОВУто през август, моля се за двете четички и нормална вътрематочна бременност 

РАЗКАЗВАЙТЕ ПОВЕЧЕ ЗА ИСТОРИИТЕ С ЩАСЛИВ КРАЙ 

Moмичета аз съм нова тук,но с такъв интерес чета всичко и ми е толкова приятно да съм между сродни души.Много се надявам и аз скоро да се запиша с  Преминах през отпушване на тръби,обърната матка и сега сме на бебеправенето.Знам че не трябва да го мисля но.това забременяване не ми излиза от главата как да не мисля?ИСКАМ ДА ПОЖЕЛАЯ НА ВСИЧКИ МОМИЧЕТА УСПЕХ И СКОРО ДА СЕ ПИТАМЕ КАК СЕ ГЛЕДАТ БЕБЕТА.Аз съм на 33 и това ще ми е 1-ва бременност.Ако кажа че не се страхувам ще излъжа ,но толкова много искам и на мен да ми кажат МАМО.Копнея за момента да усетя че в мен расте живот.Е мили момичета стискам палци и ще се моля за всички.ДОБРЕ ЧЕ ВИ ИМА.     

и аз да кажа нещо и аз съм с извънматочно но след инвитро 2 опит,първия в софия останах малко разочарована втория в АГ СЕЛЕНА Пловдив,там ми беше късмета от първия път с тест положителен,няма значение че завърши с аборт и с извънматочно.доволна съм и сега чакам документи от фонд и действам.ама ми казаха за някякви имунологични изследвания незнам за какво са ама ще ги правя.успех на всички

Здравейте!
Реших се и аз да ви разкажа моята история. Надявам се тя да вдъхне кураж на много семейства, които в момента водят нашата борба - със стерилитета.
Започвам с добрата новина. Имаме страхотен син, който като слънце огрява животът ни денонощно. Нищо не може да замени кънтящият детски смях в един дом. Нито топуркащите детски крачета. Нито чувството, което изпитваш, когато едно малко същество се гушне в теб. Нищо. Всеки, изпитал това  щастие знае.
А на другите, които все още не са изпитали това неземно чуство, ще разкажа своята история. На всички момчета и момичета, които все още не са постигнали мечтата си.
Нашата история започна през далечната 1998г. След едногодишна връзка решихме да се оженим. Вече бяхме достатъчно големи и разумни хора, готови да създадат семейство и да отгледат дете. Съдбата обаче беше отредила малко по-различни неща за нас, отколкото ние си представяхме. Два месеца след сватбата преживях първият си спонтанен аборт. Не беше леко, но го преживяхме. Бяхме млади, времето беше пред нас. Мина година и половина. Един ден се почуствах много зле. Силни болки, повръщане. Отидохме в дежурния кабинет в поликлиниката. Оттам - директно в Майчин дом, при гинеколог. Оказа се извънматочна бременност. Тръбата вече се беше разкъсала, правех кръвоизлив в корема. Операция по най-бързия начин. Отстраниха ми лявата тръба.
Там срещнах и най-страхотния Лекар - д-р Гунев. Ако някой ми беше казал тогава колко често ще ми се налага да го срещам занапред - нямаше да му повярвам.
Операцията и възстановяването ми минаха леко. Няколко месеца пазене , и отново опити за бебе. Измина близо година. Един ден установих, че цикълът ми закъснява с 2-3 дни. Веднага направих тест - положителен. Отидох при д-р Гунев, който с такава широка усмивка ми съобщи - ами имаме "точка" в матката. Бяхме невероятно щастливи. За кратко обаче. При следващият преглед се установи, че плодът е спрял да се развива. Никога няма да забравя начинът, по който д-р Гунев гледаше мониторът, как притеснено бършеше чело и въздишаше често, преди да ми съобщи лошата новина. С треперещ глас ми каза само "много съжалявам, толкова се радвах за вас". Последва кюретаж, който отново той извърши.
7 месеца след това, една сутрин се събудих и реших, че ще си направя тест за бременност. Не ми закъсняваше цикъла, , трябваше тези дни да ми дойде. Някакво вътрешно усещане ме караше да бързам. Отново две чертички. Вече не знаех дали да се радвам, или да се плаша, от това, което можеше да ми предстои. Отново при д-р Гунев, в матката не се виждаше нищо. Напрвихме кръвен тест за бременност, чийто стойности не бяха много високи, но все пак показваха наличие на бременност. Изчакахме 4-5 дни и отново кръвна проба. Този път стойностите бяха няколко пъти повишени. В матката все още нищо не се виждаше. Приеха ме в болницата за наблюдение. Отново д-р Гунев бе този, който се грижеше за мен, преглеждаше ме всеки ден. Докато не се видя "сянка" в единствената ми останала дясна тръба. Отново "извънматочна" бременност. Отново операция. Вече не ме беше страх дори. Поне знаех, че съм в най-сигурните ръце. Този път д-ра успя да ми спаси тръбата и ми направи пластика. Все още имах шанс да забременея. Дори и с една тръба,па макар и тя с пластика. Минаха месеци, нищо не се случваше. Направихме "цветна снимка" на тръбите, видя се, че макар и не "много хубава", тръбата все пак пропуска. Продължавахме да се надяваме.
Наближаваше нова година. Отново ми закъсня цикъла. Теста отново беше положителен. За кой ли път вече. Исках това да е подаръка за мъжа ми...не посмях. Отново страхът в мен надделяваше над радостта. И отново имаше защо. Пак спонтанен аборт. Не знаех дали ще имам сили да продължа...
Пет месеца след това д-р Гунев предложи да направим диагностична лапароскопия. Да се види какво е състоянието на тръбата, дали можем да разчитаме и занапред на нея, или вече трябваше да се търсят други специалисти. Резултатът беше същия, както и от снимката - тръбата пропуска, но не е никак "читава". Не знаех дали да продължа тази борба, имах чуството, че вече нямам сили да погледна още един положителен тест...
Дойде и следващата Коледа. На всичките си приятели изпратих поздравителен смс. Той гласеше "пожелайте си каквото и да е - на Коледа стават чудеса". Пратих го и на д-р Гунев. Той вече беше при най-близките в сърцето ми хора. Отговорът, който получих от него е нещо, което цял живот няма да забравя. Беше "аз си пожелах на ВАС нещо хубаво да ви се случи тази година". Напълниха ми се очите със сълзи, та той беше просто лекарят ми, а аз една от стотиците му пациентки. Тези думи ми подействаха като стимулант, точно от това имах нужда, за да се "надъхам" и да продължа. 
След още близо година, през която нищо не се случваше, д-р Гунев ми предложи да се консултирам с д-р Йосиф Димитров. Той беше специалиста, от който май вече имах нужда, специалист по репродуктивна медицина, занимаващ се с инвитро. Д-р Димитров успя да ми вдъхне респект, повярвах му импулсивно и реших да му се доверя.
Междувременно през всичките тези години бях открила "Зачатие" - сдружение, чиято основна цел е да обедини и подпомогне двойките, страдащи от репродуктивни неуспехи. На сайта на сдружението получих всичката необходима информация по тази тема. Когато влязох за пръв път в кабинета на д-р Димитров бях така добре теоретично подготвена, сякаш вече съм направила 2-3 опита инвитро.
И така, м.февруари 2008г. стартирахме. Стимулацията ми вървеше "като по учебник", мина пункцията, трансфера...През цялото време бях учудващо спокойна. Дори не си изчаках деня за теста, определен ми от доктора. Направих го по-рано, на своя глава. Не се учудих от положителният резултат. Само, че този път беше различно -  не бях уплашена. Нямаше го този страх като предните пъти, вътрешно усещах, че този път всичко ще е наред. Не зная кое ме направи така спокойна и уверена в положителният развой. Бременността ми премина без особени усложнения, като изключим това, че много повръщах и дори свалих около 10кг.(което пък от друга страна не беше никак лошо ...През цялото време на бременността отново д-р Гунев беше до мен, не пропуснахме нито едно изследване, нито една подробност.
Никога няма да мога да се отблагодаря на този Лекар. През всичките тези години той страдаше заедно с мен, вярваше заедно с мен. Без него може би нямаше да събера сили да доведа борбата докрай. И на д-р Димитров, който за миг дори не показа, че има съмнения в успеха. Благодаря ви, че ми помогнахте да усетя най-голямото щастие на света!!! Вие завинаги сте сред най-близките в сърцето ми хора!
И така, на 27.10.2008г. на бял свят се появи така дългочаканото ни щастие - нашият син Константин. Неспособна съм да опиша с думи чувствата, които ме обзеха когато го гушнах. Нито и това, което видях в очите на таткото, когато дойде да ни види...
Да изпитат това чуство пожелавам на всички, които по една или друга причина все още не са успели. Всяка жена заслужава да бъде майка, и всеки мъж - баща.
Мили хора, не се предавайте, борете се докрай за своята мечта. Не се отказвайте, колкото и непосилно да ви се струва на моменти. Повярвайте ми, ЗАСЛУЖАВА СИ!
Всички ВИЕ ще успеете! Нашето семейство вярваме заедно с вас!
 А ние не сме се отказали Константин да си има сестричка

Neddina74, разплака ме... Много те прегръщам и ви пожелавам много любов и усмивки 

Това,което прочетох до тук ме насълзи и ми вдъхна такава надежда,каквато може би до сега не съм имала. 
Нека и аз разкажа моята история.Началото на септември 2008г. отидох на профилактичен преглед като всяко младо момиче,но този преглед ми обърна живота на 360 градуса.Лекарят ме попита:"Г-це с лабилна психика ли сте,защото това,което ще ви кажа ще ви стресне?",аз го погледнах стъписано и нищо не му отговорих,защото ме беше страх какво ще ми каже.    Оказа се,че съм бременна в 4 месец,но тъй като съм си имала нормален(или така съм си мислела)цикъл не съм усетила,че нещо не е наред с мен.Бях сменила климата и това за мен ме караше да ям като обезумяла и да напълнявам постепенно.През тези 4 месеца съм карала ужасен живот-алкохол,цигари,трева....Това малко същество е било толкова натровено,че докато осъзная какво се случва направих спонтанен аборт.    Болката,мъката и това,че съм била глупава и неопитна ме тормози дори и днес.2 години по-късно,всъщност сега аз съм с мъжа на живота си,за когото бих дала всичко,а това което най-много искаме е да имаме дете.От няколко месеца опитваме,започнах да пия фолиева киселина,но тъй като хубавите неща стават бавно ние си чакаме мирно и тихо.Толкова много искам да прегърна в обятията си едно малко същество,да го целуна и да му кажа колко го обичам. 
Започнах да следя форумите на сайта и да ви кажа чесно вие ми вдухнахте много кураж.Благодаря ви майки и бъдещи такива!Бъдете много здрави и щастливи всички! :*

Страхотна тема, записвам се, за да следя тези прекрасни истории със щастлив край!
Naddina74 и аз се разплаках,пожелавам ви много щастие!!!

Неддина 74,     

Neddina74, и аз не се бях разплаквала така отдавна... Успех със сестричката!

Здравейте, момичета, с пожелание всяка една от вас съвсем скоро да сподели своята щастлива история  Ето и моята: близо 3 години с мъжът ми правихме опити за бебче. То не бяха изследвания, стимулации на сляпо, дежурните въпроси "вий какво още чакате", увещания от рода "не го мисли и ще стане" докато един ден моя братовчедка ме попита "защо не си запишеш час при д-р Янчева". Отидох при нея само за да и угодя вече не вярвах и не се надявах. Започнахме с вагинален ултразвук, изследвания на хормони и спермограма - незреещи фоликули при мен, спермограмата идеална. Започнахме лечение с клостилбегит и дуфастон - първия месец резултат нулев, втория увеличихме дозата отново ултразвук и този път идеален фоликул.... и още преди закъснението 2 чертички  не знаех на кой сват се намирам като видяхме малката точка на видеозона, но всичко свърши дотам в 5 г.с. прокървих и веднага в болницата. Посрещна ме д-р Долапчиев и след час чакане, за да ми се припишка ме прие  прегледа ме на видеозона и каза, че няма нищо обезпокоително да лежа повече и след седмица да отида пак. Естествено потърсих второ мнение този път при прослувутия д-р Славейков той също ми каза, че нямало смисъл от хоспитализация, но да не се надявам на чудо. Изписа ми ударна доза дуфастон и ме изпрати да лежа вкъщи. Събота отново отидох при Дулапчиев вече с обилно кървене и след видеозона каза че плода се е самоизчистил от себе си сега като се прибера веднага да почваме да работим с мъжа ми за нова бременност  . В неделя около обяд получих кръвоизлив и вдървяване от кръста надолу и отново в болницата. Приеха ме с упрека защо съм чакала досега, а не съм постъпила по-рано.......... На другия ден ме кюртираха. Изчаках месец и подновихме опитите и отново 2 чертички и отново кървене в 5 седмица само че този път без да губя време дирекно в Сливен. Там ме приеха веднага включиха ми системи и благодарие на д-р Марчева днес имам прекрасно момиченце, което заличава всички лоши спомени и ме прави най-щастливия човек в света. Пожелавам го на всички вас и не правете моята грешка да се доверявате на самозвани "специалисти"  (аз лично си изпатих от АГ отделението в Ямболската болница).Успех 

Neddina 74,историята ти ме развълнува много,прегръщат те,явно си наистина много силна жена след като духът ти не се е прекършил от  всичко преживяно......желая ти успех и за напред,и на всички дами,които силно желаят малко,сладко същество в обятията си.
Успех,имайте вяра,ще се получи!!! 

Neddina, разплака ме. Радвам се за успеха ти, напълно си го заслужила, след всичко преживяно.
Ти си борбена жена и стискам палци и за момиченце!

Моята история не е особено драматична, но реших да я споделя, защото преди една година, когато започнах да пиша във форума на Проблемното забременяване попаднах на тази тема и я изчетох от край до край като си обещах, че ако постигна мечтата си да имам дете непременно ще пиша тук. Нищо не действа така обнадеждаващо както да прочетеш, че някой който е имал същия проблем като теб е успял в крайна сметка. Аз съм почти на 35 год. и от две години се опитвахме с приятеля ми имаме дете. В началото си казваш има време, но след 1 год. безуспешни опити отидох на доктор. Бях на 34 год. пуснахме хормонални изследвания и цветна снимка. Тръбите ми бяха ок, но имах висок FSH 11.18 mIU/ml и съмнения за изчерпан яйчников резерв. Тогава за разбрах, че нямам време и трябва да действам веднага. Започнахме със стимулации и инсеминации - първа, втора, трета - много надежди след всяка и много разочарования на края. Не се предавам лесно, но след третия неуспех загубих надежда и реших, че ще опитаме последната възможност - ин витро. За да имаме право на финансиране от фонда ни трябваше още една инсеминация, тъй като се водехме с неизяснен стерилитет (спермограмата на мъжа ми беше добра). Така на 03.12.2009 г. направихме четвъртата инсеминция, след 10 дни получих кървене и реших, че цикъла ми е подранил, което не беше необичайно и отписах и този опит, но след ден кървенето спря. Направих си кръвен тест и след това и втори и трети, бяха положителни. С много надежда и трепет изчакахме да видим дали бременността е в матката, има ли си сърчице, има ли си крака и ръчички как расте...И когато вече влизах седмия и мислех, че всичко се нарежда постепенно, получих много силни контракции. Бях в 29 г.с. и ме приеха в родилното контракциите бяха на 3 мин., направо започвах да раждам, а бебето беше още много малко и не даваха гаранции, че ще оцелее... Благодаря на Бог и на докторите в Майчин дом успяхме да спрем контракциите. След това останалите седмици до термина прекарах на легло и в постоянен страх, но всичко свърши добре. През август родих здраво момченце, което сега спи като ангелче в другата стая. Не ми иска да се отделям от него нито за миг толкова щастлива се чувствам, когато сме заедно. Пожелавам на всяка една жена, която иска да има дете да постигне мечтата си, защото това наистина е неописуемо чувство. Наистина няма как да се опише с думи, може само да се изживее.

Недина, благодаря ти, че сподели вашата трогателна история!  Коледа наближава и тази година, а на Коледа се случват чудеса...Нека и на вас през следващата година се случи още едно чудо- сбъдната мечта, нека Константин си има своята сестричка! Нека се случат чудеса и на всички бъдещи мами и татковци- във всеки дом да има тропкащи детски крачета и детски смях.
Моето чудо също се беше случило по Коледа- 2008 година. Аз вярвам в чудеса, защото ги има и те са за всички нас!