Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=

Здравейте момичета, настоящи и бъдещи мами Аз също съм нова, нямам за сега детенце. Имам спонтанен аборт преди 3 години. От тогава се стараем много да дойде хубавият момент и за нас. denniva  е права, наближава Коледа и наистина като малките дечица се надявам и за мен да стане чудо. Пациентка съм в клиниката на Доц. Щерев. Направихме със съпругът ми почти всички изследвания. Остава ми на мен само цветната снимка на тръбите - това може би ще стане след 10 дни. Надявам се всичко да е наред и ще действаме по въпроса по натам. Ще правя първа инсеминация. Не знам, но долкото чета тук във форума много е малка вероятността да стане още от първият път. Това малко ме натъжава.
 

Здравейте и от мен 
С моя приятел сме заедно вече 9 години и от 4  правихме опити за бебче.Обикаляхме по болници,градове,доктори..последвани от много изследвания и никакъв резултат.Точно преди година с голяма радост видях положителния тест  Септември месец ми направиха цветна снимка и октомври ми предстоеше отпушване на тръбите,защото едната се оказа напълно запушена.За моя изненада обаче точно тогава не ми дойде.Сега се радваме на нашия син и сме много бладодарни ,че го имаме!
Пожелавам на всички,които копнеят за рожба-желанието им да се сбъдне! 

5 години пробвахме безуспешно.най вече нетряжва да се паникьосвате .защото стреса  много пречи.Трябва да се изчислява  оволацията с тестове.С мерене на темп пробвах 3 месеца.ама то като не е точно  и показва ,че нямаш оволация.така че тич тестове помагат.Около дните на оволация секс през два дни...Естествено  ако повече от година нестава/ това е срока над който се счита че може да има проблем /  се пускат хормони,спермограми/аз пиех и билки за забременяване.Дали те,дали ,че се успокоих помогна божа работа

 Мечтата ми се сбъдна, като отказах повече да се подлагам на скъпи и безплодни изследвания и манипулации и си осиновихме нашата дъщеря. Процедурата ни отне точно 9 месеца. Сега сме щастливи тримата заедно. Разбира се имаме си проблеми, но къде без тях?

  От скоро и аз мога да се похваля, че съм в групата на бременните. На 25 г. съм. От началото си мислех, че ще се получи от раз, но уви. Цели 1.5 бебеправихме и все нищо не ставаше. Не сме си правили никакви изследвания, все се надявахме, че просто ще му дойде времето и чудото ще стане. През лятото изкарах курс-рейки 1 ниво, в последствие през септември и 2 ниво. Бях изключително постоянна в работата си с рейки-енергия и ето, че стана.  Забременях точно около рожденния ми ден. Убедена съм, че благодарение на Бог, прилагането на рейки и силната ми вяра в успеха нещата се получиха. Вече съм напълно сигурна, че чрез силата на мисълта и чрез рейки абсолютно всичко може да се постигне. Просто пред очите ми хора с тежки заболявания се възстановиха до голяма степен. Дано на някой помогна с тази информация, защото винаги има начин, стига да го искаш силно !

Здравейте!Две години се опитвахме да забременея, когато решихме да си направим изследвания.Оказа се,че и двамата имаме проблеми и сбъдването на мечтата ни за детенце няма да е лесно. Пробвахме с инсеминация,която беше неуспешна,след което миналата Коледа подадохме документи във Фонда за асистирана репродукция и зачакахме одобрение.Най-неочаквано март месец забременях спонтанно, което е нашето чудо и сега си имаме най-прекрасния коледен подарък-нашата дъщеря. Искам да пожелая на всички сбъдване на мечтата и скорошно гушкане на сладки бебета. Вярвайте,аз се молех всеки ден и вярвах,че по един или друг начин ще си имаме детенце,вярвам във същото и за вас.Нека 2011 е година пълна с положителни тестове и много бебета:).

Здравейте,
ето я и моята история: никога не съм мислила, че това, което е даденост на жената за мен ще се окаже проблем - да забременява, да износва и да ражда.  Първия път, когато решихме да имаме дете - забременях от раз. Да, но проблемите започнаха след това. Един месец лежане в болницата за задържане, излязох за две седмици, после пак болница и спонтанен аборт. Поплаках си, вдигнах се на крака и продължих. Лекарите казваха - Случва се... и така. Втори опит - забременяване от втори път, спонтанен аборт почти веднага след като разбрах, че съм бременна. Лекарите пак казаха - случва се.  Тогава се ядосах и повиших глас Казаха ми какви изследвания трябва да си направя - имунологични, генетични и ендрокринологични. Така попаднах в Плевен при доц. Конова. Разбрах, че имам имунологичен проблем - НК клетки завишени.  Бях невероятно щастлива, че знам какво ми е и че не се случват абортите просто така. Назначи ми лечение, но аз реших да си почина малко... Така половин година. Решихме да направим трети опит - забременяване след 1 година опити, посещение при д-р Бързашки в Плевен и негова помощ (хормонално лечение). По средата на лечението майка почина, не ми беше до опити за бебе, но не спрях лекарствата. И на следващия месец не ми дойде. Оказа се, че съм бременна. Имах пак проблеми, но благодарение на д-р Бързашки и неговия екип сега гушкам моето малко момченце, което утре прави 1 месец. Стискам палци на всички да усетят тръпката от бременността и после да гушкат малки слънчица 

Мили момичета знам,че мястото ми не е в тази тема,и няма да я спамя   Исках само да пожелая на родилите момичета и на техните слънчица много здраве,щастие и късмет,много любов и хубави дни...Прочетох историите ви момичета и с всяка се вълнувах много...Радвах се с вас и се моля на Бог за всички нас,които още не сме успели да дойдем тук в тази тема усмихнати...Бог да ви пази и много много късмет от мен за всички вас...    

Раличка,много съжелявам за майка ти.Но имаш най-хубавото нещо на света.Ние се борим 12 год.Имам 3 опита инвитро,от което 1 успешен,но 6г.с.пометнах.Сега ще правя 4.Радвай се на малкото съкровище.Това е най-хабавото нещо на света.  

Успех Виолетка! 
Нека на всички се сбъдне така исканата и желана мечта 

Макар и малко късно и телеграфно, трябва да споделя историята на моя успех тук. Ако не заради друго, то поне заради момичетата, които вървят по трудния път на АРТ.

Имам дъщеря на 13 г, която когато бях на 25 заченах "от раз", износих и родих без проблем.
Когато бях почти на 34 реших, че искам още едно дете. Забременях на 4-тия месец опити. Оказа се извънматочна бременност. Април 2006 последва коремна операция с премахване на дясната тръба. В резултат на всички последващи прегледи се установяваше, че почти винаги овулира десният яйчник, където е отстранена тръбата.
Две неуспешни инсеминации в Св. София - 2007 и 2008 г., направени "на сляпо" - без проследяване и доказване на овулация.
От ноември 2008 г станах пациентка на клиника Щерев. Освен моите проблеми беше установен малък брой подвижни сперматозоиди при мъжа ми - 35% вместо мин. 50%. До юни 2009 г - две неуспешни инсеминации. Юли-Август 2009 г - първо успешно ИКСИ при следните параметри:
Дълъг протокол, блокаж с микродози Декапептил и стимулация с Мерионал.
15 фоликула общо в двата яйчника, извадени само 3 яйцеклетки, от които една незряла.
И трите оплодени ИКСИ, започва да се дели само една, която разделена на 4 и много хубава според ембриолозите ми трансферират на 3-ти ден.
5-ти ден след трансфера - повишени нива на естрадиол и прогестерон, бета ЧХГ 1 (аз не искам да знам този резултат и лекарката ми не ми го казва).
10-ти ден след трансфера - бета ЧХГ 19. Лекарката ми казва: "Има бременност!" Тогава ми съобщава колко е бил ЧХГ на 5-ти ден, аз събирам 2 и 2  и установявам, че се увеличава повече от двойно всеки ден. Съобщавам на всичките си приятели, че съм бременна!   
15-ти ден след трансфера - уринарният тест показа мнооооого бледа втора чертичка.

Това е историята на успеха ми с моята 4-листна детелинка Мартин! 

С моята история искам да дам надежда на всички момичета, които се опитват да забременеят след извънматочна бременност и които като мен преди ровят и търсят из форумите надежда, че ще успеят. Омъжих се през 2008 г. и си мислех, че ще забременея лесно - нямах никакви проблеми!!! След 7 месеца опити и след поредното идване на цикъла ми (да, цикълът ми дойде!) започнах да кървя. След две седмици ходене по доктори и никой не знае защо, сегашната ми гинеколожка реши да ми пусне кръвен тест за ЧХГ. Положителен, в матката нищо не се вижда. Извънматочна, лапароскопия, накрая без една тръба. След 6 месеца пазене подновихме опитите, като всеки месец ходех на преглед за проследяване на овулацията.За мое щастие всеки път овулацията беше на яйчника, към който имах тръба. Нищо не ставаше. Направих си цветна снимка - тръбата пропускаше, беше здрава. Мъжа ми си направи спермограма - прекрасна.Е да, ама вече осем месеца нищо не ставаше. Накрая гинеколожката ми ме насочи към инсеминация. Съгласих се и на поредния месечен преглед тя ми каза: Фоликулът е на яйчника, към който нямаш тръба, така че няма какво да се пънете с мъжа ти този месец  , нищо няма да стане. Чакай си цикъла и идвай да почваме подготовка за инсеминация. Е, не сме се "пънали"  , само веднъж за кеф... Чакам аз цикъл, а той не идва... Правя си тест и  - две черти!!!Решавам - пак извънматочна, отиде ми и другата тръба, и сега какво??? Отивам при докторката ми, но беше много рано да се види нещо. Скъси ми се живота през следващата седмица на чакане. Накрая лягам на стола и си чакам присъдата.... и о, чудо, видях точка, една малка черна точка в матката!!! Докторката се втрещи, каза, че на теория е чувала за така наречената мигрираща яйцеклетка - наличната ми здрава и единствена тръба се беше извила към срещуположния овулиращ яйчник и беше поела яйцеклетката. И сега тази яйцеклетка, вече на 4 месеца, ми седи на коленете, гука и се лигави...
Момичета, чудеса стават, особено, когато най-малко очаквате!!! Не губете вяра, горе главата и с Бога напред!!!

Браво,MelindaD!Страшно се радвам на чудеса като твоето !Успех!

MelindaD , това на истина е чудо !!! Да ви е живо и здраво и да ви радва дълги години   

Ще се помоля и  аз за чудо като твоето, защото за съжаление яйчника към моята единствена тръба не сме го виждали да овулира от около 4.-6 месеца на сам  , но пък този, който е без тръба, прави чудесни фоликули .... ех, късмет, съдба ... дано скоро да гушна и аз своята малка мечта 

remina76, medimed, благодаря Ви!!!
medimed, от сърце ти пожелавам чудо като моето - не губи вяра - ще стане! Аз и в най-смелите си мечти не си помислях за такова нещо, каквото ми се случи. Все някога ще започне да овулира този яйчник с тръбата. А после ще пъчиш гордо коремче!!!  Най-голямото щастие се постига с цената на най-голямата болка.
Успех