Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=

Necrysa,много ме развълнува твоята история. Това е доказателство,че когато искаш нещо силно,и от цялото си сърце,то се случва. И става когато най-малко го очакваш.

Здравейте мили дами!
Някои от "по-старите" членове на този под-форум сигурно ме помнят, а други сигурно са ми чели постове от стари теми, но както и да е. Реших да вляза и да разкажа моята история.
Омъжена от 2000 година, дългогодишен стерилитет, много контролирани стимулации, инсеминации, инвитро процедури.
През 2007 г. със съпругът ми взехме решение да си осиновим детенце. Подадохме документи и още през 2008 г. ни сполетя добрата вест, че сме одобрени за детенце на 2,5 месеца. Още щом го зърнахме знаехме, че това е нашия син. Направихме съответните постъпки и на 02.10.2008 г. вече бяхме заедно у дома. Не мога да Ви опиша какво е чувството - бяхме най-щастливите хора на земята. Синът ни се казва Александър и е вече на 4 годинки.
Бяхме се отказали от опитите за бебеправене, но неясно защо на мен пак ми влезе муха в главата.
Тогава по щастливо стечение на обстоятелствата и поради факта, че никога не съм крила проблема от околните се запознах с една съседка, която ме прати при моят Доктор с главно "Д" - д-р Даниел Димов. Историята е много дълга, но с 2 думи ще кажа: имах запушени тръби в следствие на перитонит (спукана гнойна киста), които той оправи; имах огромни полипи в матката, които той премахна; откри ми имунологичен проблем, който лекувах и накрая когато най-малко очаквах чудото се случи - забременях спонтанно и от 24.09.2012 г. съм вече горда мама на второ момченце - Божидар, който днес навършва един месец.
Откакто Господ ни дари с първото ни дете, а сега и с второ съм абсолютно убедена, че всичко което съм изтърпяла до сега си заслужава, защото имам две прекрасни дечица, които обичам безкрайно и чудесен съпруг, с който споделяме всичко.
Вярвайте и търсете "своя" лекар.
Пожелавам на всички, които все още не са гушнали своята рожба да го направят в най-скоро време!

П.С. Д-р Димов има клиника в гр. Шумен - МЦ "Св. Иван Рилски" и работи съвместно с д-р Стаменов от София. Горещо го препоръчвам - страхотен специалист и човек.

Лили, помня те от времето, когато и аз се борех за първото си детенце . Изключително съм щастлива да прочета споделеното от теб, особено знаейки през какво премина  . Целувки на твоите момчета

Благодаря!

Лили, и аз те помня, ти беше светъл лъч за мен в борбата ми! Изключително щастлива съм за твоето вече двойно щастие, постигнато с помощта на прекрасния д-р Димов!   

Каква щастлива история, Лили Помня те и аз, заслужаваш напълно това щастие, бъдете здрави и нека 2-те ви момченца много ви радват

Лили помня те и аз,твоята история е доказателство,че един ден чудото идва при всеки,който вярва в него и се бори.
Бъдете още по-щастливи и здрави цялото семейство



Според някой лекари и при нас беше невъзможно да си имаме детенце.Но сле д много години ходене по мъките,чудотоо се случи и при нас Сега моя син спинка спокойно в кошарката си 
Вярвайте милички и не се отказвайте,колкото и да е трудно и невъзможно винаги има начин,дерзайте

Така е

Здравейте и от мен момичета!Много време не съм писала и въобще не съм влизала във форума...Искам да споделя с вас моята история и да ви вдъхна кураж и надежда,че човек иска ли нещо от цялата си душа-то се случва.От 1999 г. правихме с мъжът ми опити да забременея,но неуспешни.Тръгнах по лекари,а 2001 г. заминахме да работим в чужбина и останахме да живеем там.Започнах и там да ходя по лекари и така тръгнахме по пътя на инвитро процедурите.Ще разкажа накратко,защото мога роман да напиша  След 4 инсеминации и 5 опита инвитро-като след третият опит получих възпаление след пункцията,забременях по естествен път.Бяхме на седмото небе от щастие,но за кратко-оказа се,че след възпалението ми са се запушили тръбите и ембрионът расте в едната от тях.Беше такъв шок за мен-не знаех къде съм и какво става...Много тежко го преживях.Претърпях  2 операции и реших да си осиновим дете-подадохме документи,но се оказа,че е влязъл нов закон и е много сложно.Събрах сили и пак инвитро,и отново нищо!Март 2011 се прибрах В България,вече имах час за Д-р Стаменов,видях се с него -оказа се,че имам полипи и ме оперира и на 25 юли ми беше трансфера.И познайте-бяха се хванали и трите ембриона Наложи се да направят редукция,защото беше опасно за мен и за тях.И така след 8 месеца,след трудна бременност-с кървене обилно,с пазене на леглото почти четири месеца,със спукани води на едното сакче в 30 седмица  на 16 март се родиха моите две ангелчета София и Елица!Няма да обяснявам какво означават за нас след толкова години чакане,че и всичките ни близки и приятели се побъркваха покрай нас!Желая ви на всички много късмет и да не губите надежда-чудесата се случват!Бъдете много позитивни и спокойни-колкото и странно да звучи!

Лили, Вили, трогнахте ме с вашите истории. Желая ви от сега нататък само щастие в порастналите ви семейства Бог да пази вас и децата ви. 

Здравейте и от мен! Искам да вдъхна кураж на всички, които вървят по пътя за детенце. От 2004 г. правим опити с моето злато за бебе, но уви. Направихме доста изследвания, 6 инсеминации и 3 опита инвитро, плюс един ЗЕТ и нищо, вечно 0.00 на тестовете и така до 2011 г., когато мъжа ми категорично отказа повече опити в една и съща клиника. Сменихме клиниката и в търсене на нова, се оказа, че в една искат категорично донорска програма, без преглед, без опит, без нищо предвид многото ми опити до момента и възрастта. Това ме сломи, но събрах сили и отидохме в още една клиника, където се родихме, видяхме друго отношение, отговорност и загриженост за нашия казус. Направихме поредния опит, който пак се оказа неуспешен, но доктора беше категоричен, че ще успеем заедно, защото виждаше нещата и вярваше в успеха. два месеца след поредния отрицателен тест се оказа, че съм бременна спонтанно. не вярвах, до първия ритник в корема, странно но факт. минах през ада и рая, лежах през цялото време, не пътувах, пазих бебо и сега вече е в прегръдките ми. Искам да вдъхна кураж, че и на 35 плюс, без една тръба и другата "УЖ" клампирана, чудесата се случват и мечтите се сбъдват.
Искам да благодаря на хората, които ме подкрепяха неимуверно и през цялото време бяха до нас. Искам да благодаря и Бог, че ни опази и ни дари с най-голямото щастие на земята.
Не се отказвайте от мечтите си и ги следвайте до край!

Здравейте сестри по съдба!
Отдавна се опитвам да напиша  моята история тук, но все ставаше нещо и не успявах.Сега, в навечерието на Коледа, си пожелавам всички вие Борбени и Силни Момичета да сбъднете своите мечти.Всяка една от нас минава дълъг и трънлив път ,за да достигне до усмивката на своето детенце,всяка една от нас е напълнила една река със сълзи и е срещнала не един недоброжелател.Но мили момичета повярвайте,че  слънцето ще изгрее и на вашата улица.  Болката и огорчението ще отстъпят място на обичта ,търпението и многото първи неща, които ще срещнете.И един ден вашата история ще бъде "Историята на силната жена постигнала мечтата си". А ето и моята история:
Казвам се Божидар .Мама ме роди на 16.10.2011 във Втора градска болница гр.София- истински зимен ден,в който заваля и първия сняг.Нямах търпение да се родя и да ме гушне моята майчица,затова и раждането ми мина много леко.Почти не съм притеснил мама или поне така се надявам!
А историята до моето появяване е доста дълга.Месец след месец,година след година мама и тати са ме  чакали,но така и нищо не се случвало.Мама започнала да посещава един лекар,който само й обяснявал как всичко при нея и тати е наред и само трябва да се успокоят и ще видят как бързо мама ще забременее.И така още година в очакване всеки месец , много отрицателни тестове и много горчиви сълзи.Но тати гушкал мама и й давал кураж ,че един ден аз ще се появя,а мама заспивала с надеждата че следващия месец ще е нашия месец.
Един ден мама разбрала за клиниката,която сбъдвала надеждите,за екипа от професионалисти,които били дарили цялата си обич към своите пациентки.Или май сгреших!Мама казва че за секунда не се е чувствала пациентка.Винаги,когато ходела там,имала усещането че посещава приятели,които й помагат в сбъдването на така желаната мечта-Аз.
На първия преглед я посрешнала д-р Шефкетова.Мъничко, нежно създание,която с усмивката си успяла да вдъхне увереност на мама,че е попаднала на правилното място.След този преглед последвали цветна снимка,лапароскопия,хистероскопия,две неуспешни инсеминации.Мама никога не се разколебала и вярвала с цялото си сърце,че именно тук,именно тези хора ще й дарят отговорността да бъде Мама.
И така дошъл януари, 2011 .Мама се надявала този месец да направят опита инвитро.Но цикъла я изненадал и дошъл по-рано а клиниката все още била в новогодишна почивка.Все пак си запазила час,макар да си мислела че ще е твърде късно за започване на процедурата.В деня на прегледа, д-р Персенска я успокоила,че има вероятност и да не е късно.Направили прегледа,пуснали изследвания и мама трябвало да се върне вечерта,за да провери резултатите.Този следобяд бил един от дългите следобяди за мама.Нямала търпение да разбере ще започва ли опита.Е този път късмета бил с нея и дори още вечерта й сложили първата инжекция.И така на 21 януари съм бил заченат от ембриолозите от клиника "Надежда" а на 24 бях върнат на мама от д-р Стаменов.Когато ме връщали,мама казва,че звучала Одата на радоста(или тя така си мисли)и с цялото си същество усещала че в следващите 9 месеца аз ще раста в коремчето й. Но.........последвали дългите дни на чакането.Дали?Ами ако? Дано,дано!! ! Денят наближавал а мама се чувствала все по-напрегната. Не издържала и малко преди кръвния тест решила да си направи домашен тест. Тати го купил, донесъл го в къщи и мама веднага го направила. И най-приятната изненада за двамата - две чертички, макар и втората по-бледа. Изчакали още ден - два и направили и кръвния тест, който показал категорично че Аз вече съм там. Последвали преглед, на който д-р Персенска направила и първата ми снимка, а няколко дни по-късно чула как бие моето сърчице. Следващите месеци д-р Михова следеше моето развитие, а мама чакаше с нетърпение тези срещи. Колко съм пораснал, колко тежа и най-важното,  тя каза на мама и на тате , че ще съм момченце.
  Така днес, благодарение на целия екип на клиника  „Надежда“ аз съм в обятията на мама и тате. Знам ,че ги държа по цели нощи будни, знам, че плача много когато съм гладен. Но също така знам, че ги обичам безкрайно много, защото те са моите Мама и Тате!

Невероятна история 
А финалът е повече от трогателен. Имах усещането, че е написана по реалността в нашата история по раждането на нашия син и всички в клиника "Надежда", благодарение на които се случи това...
 

 Дано тези, които са на път да се отчаят, да прочетат историята ми и да се убедят, че винаги има надежда.
 Със съпруга ми сме заедно от 13 години, но се оженихме преди 5. Шест години преди това се опитвахме да имаме деца. Още когато се запознахме претърпях първата си операция от миоми и ми отстраниха единия яйчник - бях на 23. Имах аденомиоза и ендометриоза. Последващите опити за забременяване бяха несполучливи и се насочихме към инсеминация, след която забременях, но загубих бебето в петия месец след спукан мехур. Оправих се много бавно. Един месец прекарах в "Майчин дом", защото три дни ме оставиха с бебето и развих инфекция. Никой не искаше да ме поеме . Тогава се запознах с моя ангел хранител -  Нина Пълова, акушерка от същата болница и съм сигурна, че ако не беше тя, днес можеше и да ме няма. Била в отпуск и това и беше първия работен ден /съвпадение?! за мен е нещо повече/. След излизането ми от болницата започна да ме води на десетки прегледи и последва втора операция, след която операторът ми каза в прав текст, че нещата са толкова зле, че няма да мога да износя дете, а е един от най-добрите онко хирурзи в страната. Въпреки това започнахме нови инсеминации, които не бяха сполучливи и според доктора трябваше да направим инвитро. За съжаление, той /отново звезда на медицинския небосклон/, не се вслуша в мнението на неговия колега и имплантира прекалено много яйцеклетки, които се хванаха. Последва редукция, но въпреки това остави две бебета. В четвъртия месец получих кървене и се оказа, че трябва да ми се направи серклаж, защото имам разкритие - от тежестта на бебетата. Месец след него загубих децата, по същия начин като първия път... Месец след аборта последва кюретаж, защото имаше останала плацента....
Сигурна съм, че разбирате какво изпитвах тогава....
След известно време започнах да мисля за ново инвитро. Пролетта отидох при друг лекар, специализиращ стерилитет и се уговорихме, че септември месец ще започнем процедурите. Да, но в края на август имах типичните симптоми и си направих тест - жената, която не може да забременее  беше бременна. След третия месец легнах вкъщи, съпругът ми приспособи стойка за системи, които Нина , абсолютно безкористно, идваше да ми включва  и заживях в леглото - ставах само до тоалетна и един път месечно на лекар. Пет месеца. В 34седмица се роди Кирил. Малък на тегло - 2200, но без никакви други забележки
 Животът потече и дори не мислехме за второ дете. Решихме - първото сме правили 6 години, значи ако стане няма да е скоро. Да, ама не. Март се роди баткото, август вече бях бременна. Вярвате ли, че и за миг не помислих, че ще го износя.... А той с моя инатлив характер   Роди се в 33 седмица, 1650гр, беше и в кувиоз 20дни.... Сега надвива над брат си. С него лежах само 3 месеца   Баткото кръстих на баща му, защото не ме изостави нито за миг, а малкия на Нина, без която тези деца нямаше да ги има.
Дано на някой моята история му даде успокоение

Момичета, толкова се радвам на успехите ви!Това е най-прекрасната тема !!!!