Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=

Здравейте, мили момичета!
Ето моята история, която и досега остава за мен най-голямото чудо, което ми се е случвало. Омъжена съм от 6 години, преди това живеехме заедно 2. От самото ни събиране започнахме да мислим за дете, и като най-естественото нещо на света всеки месец бях сигурна, че съм забременяла...докато не идваше разочароващия момент. Първите 2,5 г. се опитвах сама за себе си да отрека проблема  - другият месец ще стане и толкова. Същевременно неусетно за сама мен започнах да изпадам в тежка депресия, затворих се вкъщи пред компютъра, отдалечих се от приятелите. Пред съпруга си не отварях дума, а и той не подхващаше темата. Започнахме да се караме заради моята затвореност, и един ден от дума на дума заговорихме за проблема. Започна безконечно ходене по докторите, няма смисъл да обяснявам подробностите, до болка познати на всички тук. След лапароскопия ми бе установена ендометриоза гениталис екстерна, а на съпруга от спермограмата-астенозооспермия 1 степен. Направиха ми и хистероскопия заради цветната снимка на тръбите, която показа наличието на маточна аномалия. Слава Богу, поне това излезе наред. Както и че тръбите ми са проходими, но заради ендометриозните кисти левият ми яйчник бе некротирал, а десният - произвеждаше понякога по 1 яйцеклетка, която както ми казаха, е негодна без стимулация. Започна се дълго лечение, агония от висенето по клиниките  и напразните надежди след 3 инсеминации. Заговори се за инвитро - като последен вариант. Подадохме документи във Фонда...и чакането започна. Междувременно намерих прекрасна работа с чудесни колеги, като това успя да отвлече вниманието и излекува донякъде депресията ми. Мина година, и изведнъж през ноември 2011 г. цикълът ми спря. Нищо изненадващо, и друг път ми се бе случвало, ужасно нередовен ми е, понякога не идваше с месеци. Края на февруари ми се обадиха от Фонда- одобрени сме, и на 8 март да отида за документите. Тогава реших все пак да отида на преглед - бях отвратена, наплашена и до гуша ми беше писнало от гинеколози. Записах си час на 1 март - страхувах се от нови кисти и чудесии, заради които цикълът ми се бе изгубил. Лекарят ме прегледа на ултразвук и след около минута мълчание вторачен в монитора каза : "Честито, бременна сте в около 16 та седмица". Нямам думи да ви опиша какво се случи след това, плаках от радост и вълнение толкова много, нямах сили да се обадя на съпруга си. Само питах лекаря "Сигурен ли сте???" И той ми го показа, едно оформено вече мъничко, прекрасно човече. Чаках го толкова години, а дори не бях разбрала, че е в мен. Преди 23 дни Александър се роди след множество перипетии - 4050 гр., 3 седмици преди термин. Благодаря на Бог за този дар, и се моля нека помогне на всички жени, които са преживели ужаса и тежкото изпитание в стремежа си да станат майка. Кураж, чудеса стават!

      Necrysa.......      Историята ти е толкова  трогателна и истинска - развълнува ме . Благодаря , че сподели чудото си -" Милостив Бог - както се казва" . Да ти е здрав , послушен и много талантлив малкия Александър . А с татко му много да се обичате и да сте щастливи заедно тримата. 

               Вчера на Богородица  прочетох в поста на Emilia Maria тази много истинска и силна молитва .  Дано помогне на всички за рожба   
   
           

Necrysa да ти е жив и здрав Александър и дай Боже всеки му такова щастие!

Винаги съм мечтала да се запиша в тази тема.Не съм от често пишещите, но Бг Мамма и Зачатие "имат пръст" в сбъдването на моята мечта. Предварително се извинявам за дългия и леко объркан текст , но емоциите са много силни...
Нашата история започна през 2006г., когато с мъжа ми решихме, че вече е дошъл момента за детенце. Не съм си и помисляла, че ще има проблем, макар винаги да съм била с нередовен цикъл. И така минаха шест месеца и нищо. Не бях и чувала за репродуктивни клиники и изследвания, насочих се към гинеколога на приятелка. Той ме прегледа и заключи всичко е наред. Пий дуфастон 6 месеца и ще забременееш. Пих го, но бебе така и нямаше. По това време тъкмо се устройвахме в Италия и нямах време за нет.
 Дойде 2007г. Бебе нямаше, а аз все повече усещах, че трябва да се ориентираме към изследвания. Написах в гугъл "проблемно забременяване" и попаднах на Бг мамма и Зачатие. Четох, четох и картинката ми ставаше все по-ясна, имахме нужда от клиника по стерилитет. Избрах КИРМ като най-близка. Няма да влизам в подробности, но след три прегледа бяхме наясно, че това не са нашите лекари.
Аз продължавах да чета подфорум "проблемно забременяване" и историите на успелите момичета ми вдъхваха надежда. Трябваше да намерим нашия лекар. Най-споменаваните имена бяха на др. Стаменов, др. Владимиров, клиника Щерев. незнаех към кого да се насоча и затова реших да избирам по интуиция и снимка. така се озовахме в клиниката на др. Владимиров. още след пръвия преглед знаех, че това е нашия човек. Сдържан, но в същото време изчерпателен, без обещания, но с надежда.
Направихме изследвания и проблемите заваляха. При мъжа ми олиготератозооспермия и морфология  3% при мен силно изразена поликистоза + затлъстяване. Доктора предложи инвитро матурация. С такъв трепет поставих първата инжекция, бях сигурна, че ще успеем. стимулацията мина перфектно. Извадиха 6 яйчица, но само едничко узря и се оплоди. В деня на трансфера беше спряло развитие. така приключи първия ни опит. Октомври 2009 започнахме втори. Този път класическо ИКСИ, къс протокол, извадиха седем яйчица, оплодиха се шест. върнаха ми две на трети ден, а другите четири замразихме. Теста отрицателен. След един чист цикъл направихме първи ЗЕТ с два ембриона. ЧХГ на десети ден 0.00...вече не ми се и плачеше. Заровихме се в работа, докато не ни дойде отново силата. Октомври 2011 започнахме нашето трето ИКСИ. Всичко вървеше повече от перфектно. Извадихме 15 яйчица, от тях 11 зрели, но се оплодиха само три. Аз настоях да чакаме пети ден и в деня на трансфера поредната изненада...спрели развитие. В този момент решихме да се откажем. Имахме две замразени от миналия опит ембриончета. Попитах доктора можем ли да ги размразим. Нямах никаква вяра в тях, но исках да пробваме и тоза, за да си тръгна и никога да не се върна в Бг и в клиниката. така на 21 ноември 2011 направихме трансфер на двете последни снежинки. Вечерта се прибрах и вместо да си легна изпих две чаши вино. Нямах грам надежда. на следващия ден се разболях. Вдигнах температура, започнах да кихам и кашлям. Отписах опита още преди да е започнало голямото чакане.
Датата за теста беше 1 декември. Деня преди това реших да препишкам един шуърчек, за да се подготвя за големите нули в клиниката. Беше отрицателен. Вече знаех, че и този път нищо не  е станало. Все пак отидох на кръвен. Лаборантка все още беше Диди. Измайтапи се, че тази седмица всички тестове ги правела положителни и да не се притеснявам. Единя час чакане ми се стори цяла вечност, още повече като видях как сестрите ме гледат и се подсмихват. Най-сетне дойде и доктора и още от коридора ми каза. " Ти нали не вярваше, виж ЧХГ 14.6. не можах да се зарадвам. Знаех че  е много ниско. Разбрахме се да пусна ново ЧХГ на 5 декември. резултата беше 81.5. назначиха ми преглед на 15 декември. Пуснах ново ЧХГ преди прегледа и резултата беше 4581...на екрана видяхме една точица. Беше най-прекрасната точка, която бях виждала някога. Преди Коледа видяхме и сърчице, а в края на януари доктора ми даде зелена светлина да се прибирам в Италия. Изкарах много лека и прекрасна бременност с едно единствено усложнение, което доведе до спешно секцио. На 3 август в 13.50ч. на бял свят се появи нашата ледена принцеса - Ника. Днес прави двадесет дни, а аз не преставам да благодаря на Бог и доктора, че ни дариха с това съкровище.
Една приятелка ми каза, че " най-тъмно било преди изгрева" сега разбирам какво е имала предвид. Вярвайте момичета. Изгрева ще дойде във всеки дом!

Много хубаво и добре казано.

Радост, настръхнах, дкато четях историята ти. Чесито мамче! Да е жива и здрава малката принцеса Ника и много да ви радва! 

Момичета,май не съм много за тук,защото на фона,на това,което вие сте изживяли,моя случай не е точно такъв-проблем при мен няма(ше).
 Започнах да излизам с мъжа си в най-тежкия за него момент-той беше на 31г.,аз на 23г-диагноза-злокачествен тумор на тестиса,оперираха го и го отстраниха,премина курс на лъчетерапия(тежко я понесе),слава богу,оправи се,след контролни спермограми(с добър показател),все пак го посъветваха да си замрази сперматозоиди,защото все пак е рак и не се знае дали в бъдеще няма да се прехвърли и на другия тестис.Междувременно,заживяхме заедно,той взе да се възстановява,но за кратко...Започна да се оплаква,че усеща тежест в единствения му останал тестис,тъпа болка-полудях от ужас,мисълта ми беше,че тая гад се е върнала и иска да ни унищожи...Оказа се варикоцеле,посъветваха го да се оперира,за да има шанс да има деца,вече го обсъждахме,а и от известно време работехме по въпроса.
Един доктор му каза,че варикоцелето му не е за операция,но имайки се предвид,че е само с един тестис,шанса за дете е минимален.Решихме да не се подлага на операция...
Чудото се случи след 8мес.-не можах да повярвам,че след всичко,аз съм бременна.
Е, роди се първия ни принц Владимир!
А втория беше още по-голяма изненада,планиран беше,но се получи от първия път,за изненада на всички...
Преди 2г,официално обявиха мъжа ми в ремисия и едва ли има по-щастлив човек от мен,дори и той не е толкова щастлив.

ЗДРАВЕЙТЕ,ВЧЕРА СИ НАПРАВИХ ХСГ И СЕ ОКАЗА,ЧЕ И ДВЕТЕ ТРЪБИ СА МИ ЗАПУШЕНИ,НА 25г.съм правим опити 2-ра година.Потресена съм,какво да правя?

Вземаш си цветната снимка или епикризата от лапароскопията  ( в зависимост с какво са установили че са ти запушени тръбите)и отиваш в някоя клиника по стерилитет да ти подготвят документи за кандидатстване за Фонда за Асистирана репродукция. Аз мога да те насоча към клиника Селена в Пловдив, отиваш на 3 ти етаж и те ще ти обяснят какво друго трябва да се направи. Не се отчайвай много мои познати си имат детенца след установено запушване на тръбите и инвитро! Късмет. Съжалявам че оспамихме темата

Страхотна история,още едно доказателство,че чудесата се случват!
Пожелавам ви да си гледате дечицата със здраве! 

Здравейте,мили дами Накратко ще разкажа моята история.Имах проблем със забременяването и както много хора,плачех,отчайвах се,четях..и ходейки при моята гинеколожка,която е следяла майка ми,когато е била бременна и са близки,споделих и тя ми каза,че в подобно положение е била и нейната племенница,но при нея проблема се е решил и тя вече има детенце.Прати ме при един лечител,който прави ирисова диагностика, лекува с билки,които той бере ,като прави и мехлеми,човекът има и сайт,както и доста статии за него може и някои от вас да са чували за него(не знам дали мога да кажа името или е по-добре на лични).Та като поредна надежда отидохме при него с моя мъж,направи ни ирисовата диагностика и каза това,което излиза по изследванията,които сме правили досега(без да сме му ги носили).Даде ни билките,трябваше да ги варим и пием по неговите указания,ами чудото се случи след 1 месец ! И сега от месец и половина съм горда майка на един прекрасен малък принц-Лъчезар   Бях се зарекла ,че като родя ще седна и ще споделя с вас и ако мога да помогна по някакъв начин,както помогнаха и на мен,ще го направя от сърце и с много желание! Пишете ми,ако мога да помогна   Желая на всички много късмет и бързо,бързо да усетят това неповторимо щастие!

И аз тук
От година правиме опити нямаме успех досега затова тръгваме по дългият път, започваме  с Цветна снимка, след като избрахме клиниката. Дано скоро и успеем и се впиша тук отново с радостна вест

Здравейте, преди 2г исках да имам дете с цялото си сърце, но една година не ставаше и бях най-тъжната жена на света ,сега имам прекрасно ангелче благодарение не на ,,специалистите ,,които ми наговориха една камара глупости (че не мога,проблем в мъжа и т.н) ПОМОГНА ми билковата аптека на П.Богомил,когато отидох една приятна жена ми продаде билка и ми каза че преди да я изпия ще съм бременна..... и така и стана....