Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 10 юни 2004, 15:50 ч.

Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=

  • 518 611
  • 557
  •   1
Отговори
# 510
  • Мнения: 11
Здравейте, нека и аз да споделя това което ми се случи… дали има и други като моя случай…
На 30 години съм, от преди 2 години почнахме опити за бебе с моя мъж. Не се получи нищо. Почти насила една моя приятелка и всъщност кумата ми към настоящия момент, ме завлече в клиника за репродуктивни проблеми. Започнахме с рутинните изследвания и се оказа проблем в спермограмата на мъжа ми. Той започна лечение… Като на шега… бях като във филм…
Направихме 2 инсеминации – нищо. Започнахме подготовка за инвитро.
 Пак все едно че гледах филм, като в унес бях… на мен ли се случва, или на главната героиня)) Кумата ми постоянно ме ръчкаше, добре че беше тя. Дойде време за пункция, правим ехограф – изненада и 5те фоликула  са се пукнали. Лекарката реагира на момента и реши да направи инсеминация точно в този момент. Направихме я!
Сега съм бременна в края на трети месец и пак съм като във филм… да се радвам ли , не ли незнам. Аз ли съм бременна или главната героиня?Simple Smile))

# 511
  • Мнения: 18 626
Инсеминация на пет пукнати фоликула звучи страшничко  Rolling Eyes Успех до края  Hug

# 512
  • Мнения: 28 236
Е стига де. В края на трети месец сигурно бебетата не са пет  Mr. Green

# 513
  • Мнения: 18 626
Ясно, ама лекарката е нямало как да го предвиди. Това имах предвид Crazy

# 514
  • Мнения: 11
Simple Smile)) Предвиждането беше за пункция за инвитро. Такъв беше първоначалния план....
Бебето е едно:)))

# 515
  • Мнения: 18 626
Супер, до термин  Simple Smile

# 516
  • В сърцето на любимия човек
  • Мнения: 13 414
Сигме, майката от Русе с 4-те броя до последно е мислела, че са 3. Впрочем тя също беше след инсе  Peace

Dandy_kr - да знаеш, че след раждането филмът става пълнометражен, та гледай да се осъзнаеш малко до тогава  Mr. Green Лека бременност и да си гушнеш рожбата по термин!

# 517
  • Мнения: 11
предполагам че ще имам въпроси за напред и затова реших да се представя тук... чета ви и ще ви досаждам с въпроси от време на време

# 518
  • В сърцето на любимия човек
  • Мнения: 13 414
Има тема "Забременели след инвитро", независимо, че си след инсеминация. Мястото на въпроси за бременността ти е там или в отчетните по месец на термина  Peace

# 519
  • Мнения: 11
Има тема "Забременели след инвитро", независимо, че си след инсеминация. Мястото на въпроси за бременността ти е там или в отчетните по месец на термина  Peace
Благодаря, беше много мила...

# 520
  • Мнения: 59
Скъпи мами и сестри по съдба, с радост ще споделя и нашата история, имайки предвид, че точно тук винаги съм намирала сили и мотивация да продължа. Накратко разказът ми може да се обобщи с: 2 години опити, 20 хил. лв. инвестирани, 4 ин витро процедури, 2 инсеминации, безброй изпити хапчета и още толкова инжекции. Ето и по-дългата версия.
Със съпруга ми знаехме, че той има проблем и можем да имаме дете единствено инвитро. Причините са много: късно сваляне на тестисите, боледуване от заушка, варикоцеле. Резултатът - много лоша спермограма, която не се повлия от никакви медикаменти.
Да отбележа, че аз имам едно дете от друг партньор и не се предполагаше да имам проблеми със зачеване и износване. Освен че към старта на опитите ни бях вече на 35 години.
И така първата ни грешка още в самото начало беше да се заблуждаваме, че инвитрото е панацея и стига да поискаме ще имаме дете веднага. Съответно вместо да използвам времето да проуча лекари или да кандидатстваме за финансиране, ние се мотахме. Към това се консултирахме с лекар уролог, неспециалист и след една спермограма в обикновена лаборатория той ни заблуди, че естествено забременяване не е изключено. Още загубено време в пиене на разни добавки и следене на овулация. В крайна сметка стигаме до репродуктивна клиника и въпреки всичките ми резерви към доктора, правим първи опит там. Нова грешка все от бързане. Стимулацията тече без изследвания на хормони, няма пробен трансфер и имаме на финала 2 лоши ембриона, които ми трансферират. Сигурна съм в неуспеха и той е факт. Бих призовала всеки да си избере внимателно лекар, на когото има доверие.
След това разочарование и след среща с "подходящите" хора лесно се подхлъзваме към алтернативни методи, убедени в теорията на конспирацията срещу здравето. Следва един срамен период на масажи, пиене отново на разни добавки и губене на време. След няколко месеца съм готова за следващ опит, но не и да се лекувам в друг град, което доста ограничава избора на лекар.
Във втората клиника, която посещаваме най-после разбираме сериозността на ситуацията. Шансовете са малки. Спермограмата е много лоша, моят резерв намалява, откриват ми и завишени НК клетки. Правим мъчителен опит по дълъг протокол и на финала сме с 9 яйцеклетки и...3 сперматозоида. Решаваме се на донор без много мислене, въпреки че преди това съпругът ми не беше готов да обсъжда темата. Резултатът отново е отрицателен след трансфер на 3 ембриона. Но този път съм готова да действам веднага и след теста на следващия ден съм в клиниката и обсъждаме донорски инсеминации. Правим 2, които мисля, че бяха излишни процедури, прахосване на пари и надежди.
След малка почивка идва следващия неудобен момент в нашата история. По принцип съм прагматичен и здравомислещ човек, затова сериозно осъждам посещенията на една позната при врачка. Но ето, че първия възможен уикенд съм строена в двора на същата и след 3 часа чакане имам един единствен въпрос: ще имам ли още деца. Не ми се мисли как щях да постъпя при друго развитие. Но тя е категорична, че да ще имам. Не само това. Казва ми къде да отида да се лекувам.
И ето ме в първия работен ден на новата година записана в клиника в друг град на 200 километра, откъдето живея. Почти се отказваме след много часове в чакалнята, но в крайна сметка там се запознаваме с нашия лекар. Все съм чела за това из форума, но ето че той съществува Simple Smile Планираме и правим нов опит, съчетан с биопсия на тестисите на съпруга ми. Отново ползваме и донорски материал. Трансферират ми 1 перфектен бластоцист и отрицателният резултат след две седмици ме шокира. Но вече съм толкова решена, че нищо не може да ме спре и след 2 месеца съм отново в чакалнята.
Докторът обаче не е толкова убеден в действията. След вече 3 неуспешни опита ми предлага биопсия на маточна лигавица. Потвърждават се завишени НК клетки и на следващия опит ползваме лепило + лазерен хечинг.
В деня на трансфера имаме 3 не много добри ембриона. Един от тях явно се оказва упорит, за да се захване, развие и превърне в нашия към момента тримесечен син.
Нямам думи да изразя благодарността си към лекаря, ембриолозите и онзи прекрасен, анонимен човек, станал донор, за да се роди нашето дете.
И с това приключва историята за сбъдването на нашата мечта, за да започне една друга история - на нашия живот като четиричленно семейство.
Надявам се споделеното да намери и помогне на някого. Постарах се да се придържам към фактите и не толкова към емоционалната страна. Готова съм да разкажа повече на всеки, който би имал интерес или нужда от информация и помощ.
Кураж и търпение на всички по пътя на преследване на щастието!

# 521
  • Мнения: 2 510
Това се казва стимул! 💙
Благодаря ти,  ФЕЙТ, че сподели !
Имах нужда от такъв коментар.✌
Бъдете много здрави и щастливи 🍀

# 522
  • Варна
  • Мнения: 2 541
Да споделя и аз моята история, която се надявам да има продължение ...
Всичко започна 2010 г., когато с ММ се сгодихме и решихме да започнем с опитите за бебче. Аз бях на 20 г., а той на 23 - млади и безкрайно влюбени Simple Smile Месеците си минаваха, нищо не се получаваше и започна ходенето по лекари. Аз си имах оплаквания, болки в десния яйчник, които се засилваха по време на О. чак до припадък, болки по време на секс и т.н. Единият месец, тогавашния ми лекар видя киста и каза, че ще следи дали расте, никакви медикаменти не ми беше изписал освен Геритамин. Минаха няколко месеца в чудене има ли киста, няма ли ( лекарят единият месец виждаше, други два не виждаше ( уж се спукала кистата ) ) ... Един ден, буквално не можах да стана от леглото от болки - пак преглед и замръзнало лице зад апарата, лекарят каза, че имам 2 кисти - едната 8, другата 5 см и щял да събира комисия, да решават какво да ме правят. Тогава се намесиха родителите ми, споделих им най-накрая какво става ( лекари са ) и след 1 седмица се озовах при проф. Горчев в Плевен. Човекът се хвана за главата като ме видя и веднага насрочи операция, даже ме оперираха по време на цикъл, въпреки че е противопоказано, защото има голяма вероятност от усложнения, но нямаше как да се чака повече, бяха пред спукване кистите. Операцията мина успешно, професора успя да запази четвъртинка от яйчника ми и ме предупреди, че трябва да забременявам скоро, ако искам деца ... За съжаление на 6-тия ден след 1-вата лапароскопия, аз получих вътрешен кръвоизлив и се наложи ре-лапароскопия по спешност, едва ме спасиха - извадили са 1, 5 л. кръв от малкия таз. Последва едномесечно възстановяване, след това година опити - 1 спонтанен аборт и 2 биохимични бременности, обработване на шийката на матката със Солкожин ( имах и там малък проблем ) иии Февруари месец 2013 г. кръвен тест 1 седмица преди цикъл " + ", бях на терапия заради нисък прогестерон. След 5 дневно закъснение се видя сакче, аз си бях с болки, доста силни и след още 5 дни пак отидох на преглед, тогава ме попариха с новината, че сакчето е деформирано и няма ембрион. Цяла нощ плаках и се молех на Господ, не бях на себе си и на сутринта отидох при друг лекар за 2-ро мнение. Беше 1-ви Март, док. се усмихна и обърна монитора срещу мен, видях най-красивите пулсации на света, толкова силно биеше сърчицето на моето бебе ... Огромно щастие последва, болки имах, пиех но - шпа и Утрогестан и чаках да минат с месеците, нооо не минаваха. В 14-та г.с. ме приеха с контракции в болница и започна моят ужас. Отначало се повлиявах от инжекции Папаверин и системи Кормагнезин, изписаха ме уж добре, на постелен режим, бях се поуспокоила. 20-та г.с. вече бях със сериозни контракции, включиха ми Гинипрал, молех се ден за ден, приемаха ме за по 1-2 седмици в болница, след това ме изписваха със " спокойна матка". Баща ми се принуди да ми слага всеки ден системи Кормагнезин у дома, 2 пъти на ден и инжекции Папаверин, Гинипрал, но-шпа, Утрогестан и Бусколизин бяха като бонбонки за мен. Лежах и се надявах, че нещата ще се наредят някак, докато не започнах да правя флебити - възпаление на вените от абокатите и системите. Ръцете ми се зачервяваха, започнах да вдигам висока Т., тресеше ме, гадеше ми се и най-големия ужас, от вените ми започна да тече гной. Принудихме се да спрем системите и от 29-та до 31-ва г.с. бях някъде между живите, но не и жива, бях умряла от страх, обвинявах се, че организма ми не издържа ... В 30 - та г.с. посетих за пореден път спешното с контракции на 6 минути, силни, с пориви за напъни, някак положението се овладя, не направих разкритие, но шийката още в 25 г.с. се беше скъсила и омекнала. Още от 26-та г.с. започнаха да ми слагат Дексаметазон по 3 инжекции през 2 седмици, защото се очакваше да родя рано. В 32-ра г.с. пак ме включиха на системи, но този път стоях с игли по 12 часа на ден, абокати просто нямаше как да се сложат вече, веднага вдигах Т. иии така до 35 г.с. + 1 ден, когато получих обилен кръвоизлив - оказа се отлепена плацента 35 % ( това поне пише в епикризата ) и последва спешно секцио. Слава Богу, лекарите успяха да спасят и двама ни! Сега имам един прекрасен, здрав, палавник, който ми къса нервите с неговия инат! Още не мога да повярвам през какво преминахме с него, но се моля Господ да ме дари с още една рожбичка, защото имам много любов за даване, а и синът ми ме моли за сестричка.
Извинявам се за дългият пост и ако съм досадила на някого ...
Успех на всички!

# 523
  • Мнения: 195
Скрит текст:
Да споделя и аз моята история, която се надявам да има продължение ...
Всичко започна 2010 г., когато с ММ се сгодихме и решихме да започнем с опитите за бебче. Аз бях на 20 г., а той на 23 - млади и безкрайно влюбени Simple Smile Месеците си минаваха, нищо не се получаваше и започна ходенето по лекари. Аз си имах оплаквания, болки в десния яйчник, които се засилваха по време на О. чак до припадък, болки по време на секс и т.н. Единият месец, тогавашния ми лекар видя киста и каза, че ще следи дали расте, никакви медикаменти не ми беше изписал освен Геритамин. Минаха няколко месеца в чудене има ли киста, няма ли ( лекарят единият месец виждаше, други два не виждаше ( уж се спукала кистата ) ) ... Един ден, буквално не можах да стана от леглото от болки - пак преглед и замръзнало лице зад апарата, лекарят каза, че имам 2 кисти - едната 8, другата 5 см и щял да събира комисия, да решават какво да ме правят. Тогава се намесиха родителите ми, споделих им най-накрая какво става ( лекари са ) и след 1 седмица се озовах при проф. Горчев в Плевен. Човекът се хвана за главата като ме видя и веднага насрочи операция, даже ме оперираха по време на цикъл, въпреки че е противопоказано, защото има голяма вероятност от усложнения, но нямаше как да се чака повече, бяха пред спукване кистите. Операцията мина успешно, професора успя да запази четвъртинка от яйчника ми и ме предупреди, че трябва да забременявам скоро, ако искам деца ... За съжаление на 6-тия ден след 1-вата лапароскопия, аз получих вътрешен кръвоизлив и се наложи ре-лапароскопия по спешност, едва ме спасиха - извадили са 1, 5 л. кръв от малкия таз. Последва едномесечно възстановяване, след това година опити - 1 спонтанен аборт и 2 биохимични бременности, обработване на шийката на матката със Солкожин ( имах и там малък проблем ) иии Февруари месец 2013 г. кръвен тест 1 седмица преди цикъл " + ", бях на терапия заради нисък прогестерон. След 5 дневно закъснение се видя сакче, аз си бях с болки, доста силни и след още 5 дни пак отидох на преглед, тогава ме попариха с новината, че сакчето е деформирано и няма ембрион. Цяла нощ плаках и се молех на Господ, не бях на себе си и на сутринта отидох при друг лекар за 2-ро мнение. Беше 1-ви Март, док. се усмихна и обърна монитора срещу мен, видях най-красивите пулсации на света, толкова силно биеше сърчицето на моето бебе ... Огромно щастие последва, болки имах, пиех но - шпа и Утрогестан и чаках да минат с месеците, нооо не минаваха. В 14-та г.с. ме приеха с контракции в болница и започна моят ужас. Отначало се повлиявах от инжекции Папаверин и системи Кормагнезин, изписаха ме уж добре, на постелен режим, бях се поуспокоила. 20-та г.с. вече бях със сериозни контракции, включиха ми Гинипрал, молех се ден за ден, приемаха ме за по 1-2 седмици в болница, след това ме изписваха със " спокойна матка". Баща ми се принуди да ми слага всеки ден системи Кормагнезин у дома, 2 пъти на ден и инжекции Папаверин, Гинипрал, но-шпа, Утрогестан и Бусколизин бяха като бонбонки за мен. Лежах и се надявах, че нещата ще се наредят някак, докато не започнах да правя флебити - възпаление на вените от абокатите и системите. Ръцете ми се зачервяваха, започнах да вдигам висока Т., тресеше ме, гадеше ми се и най-големия ужас, от вените ми започна да тече гной. Принудихме се да спрем системите и от 29-та до 31-ва г.с. бях някъде между живите, но не и жива, бях умряла от страх, обвинявах се, че организма ми не издържа ... В 30 - та г.с. посетих за пореден път спешното с контракции на 6 минути, силни, с пориви за напъни, някак положението се овладя, не направих разкритие, но шийката още в 25 г.с. се беше скъсила и омекнала. Още от 26-та г.с. започнаха да ми слагат Дексаметазон по 3 инжекции през 2 седмици, защото се очакваше да родя рано. В 32-ра г.с. пак ме включиха на системи, но този път стоях с игли по 12 часа на ден, абокати просто нямаше как да се сложат вече, веднага вдигах Т. иии така до 35 г.с. + 1 ден, когато получих обилен кръвоизлив - оказа се отлепена плацента 35 % ( това поне пише в епикризата ) и последва спешно секцио. Слава Богу, лекарите успяха да спасят и двама ни! Сега имам един прекрасен, здрав, палавник, който ми къса нервите с неговия инат! Още не мога да повярвам през какво преминахме с него, но се моля Господ да ме дари с още една рожбичка, защото имам много любов за даване, а и синът ми ме моли за сестричка.
Извинявам се за дългият пост и ако съм досадила на някого ...
Успех на всички!
Боже ,през какво си преминала!
Да ви е живо и здраво детенцето , пожелавам ви от сърце , да имате още едно слънчице !
И да знаеш по Коледа стават чудеса☺🤗🍀

Последна редакция: чт, 28 дек 2017, 11:06 от AnMary

# 524
  • Мнения: 2 510
Не знам какво да кажа 👍
Това което описа си е като филм !!!
Възхищавам се на такива  борбени хора !
Бъдете много здрави и скоро да направите този плавник батко 🤗

Общи условия

Активация на акаунт