Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 10 юни 2004, 15:50 ч.

Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=

  • 518 611
  • 557
  •   1
Отговори
# 525
  • София
  • Мнения: 4 751
Aрвен, докaто четях историятa ти се просълзих.Ти си нaистинa силнa женa, от сърце ти пожелaвaм още едно детенце и този път всичко да е нaред.

# 526
  • Пловдив
  • Мнения: 369
Мили момичета, прочетох няколко истории и се изпълних с гордост, че съм жена! Заради вас, силата, упоритостта, несломимият ви дух, гордея се от цялото си сърце, че има такива жени! Определено ми дадохте надежда, че един ден и аз ще имам детенце и че няма невъзможни неща, когато една жена е решила да стане майка! Желая на всички вас много щастие, да ви се сбъдват мечтите, а на тези като мен, които все още чакат своето чудо - нека в най-скоро време и ние да се похвалим с успех!!!

Последна редакция: вт, 09 яну 2018, 18:27 от Мявче_Кукумявче

# 527
  • Мнения: 25
Поздравления!Възхищавам се на смелоста и упорството ви момичета.
Ние правим опити от скоро аз съм на 24 г.а годеникът ми на 32 надявам се скоро да се получи.
Пожелавам на всички успех и все пак да не забравяме ,че иска време и търпение.Blush

Последна редакция: вт, 27 фев 2018, 15:50 от Silvia l.

# 528
  • Мнения: 18 626
А понякога и правилният лекар Peace

# 529
  • Мнения: 25
Да,за съжаление и лекар.
По принцип знам,че при следене на овулацията и опити до 1 година може да се разминеш с лекаря,но след това е добре да потърсиш помощ знаете ли каква е първа стъпка и какво като за начало трябва да се направи?

# 530
  • Мнения: 18 626
Да, но не е тук мястото. Погледни в Проблемно забременяване, има доста информация.

# 531
  • Мнения: 39
Здравейте, щастлива съм че вече мога да споделя и моята история.
Опитвахме няколко месеца за бебе - неуспешно. По съвет на приятелка отидох на преглед в специализирана клиника, и тъй като нито при мен, нито при съпруга ми се откри проблем, минахме доста изследвания и 4 инсеминации. Все си казвахме - този път ще стане, и така 3-4 години. Ами не стана, затова подадохме документи за Фонд инвитро, с диагноза неизяснен стерилитет. Чакахме почти година да излезе заповед, но към края успоредно започнах подготвителните изследвания, та след малко повече от година направихме първия си инвитро опит.
Пиша без грам емоция, но вътрешно сърцето ми е свито, защото още помни всичко, през което минахме. Най-вече на психическа основа. Защото нито инжекциите, нито процедурите ме уплашиха, а само евентуалният неуспех, последвани от самообвинения и тревоги. Над колко ли теста съм си изплакала очите... Благодаря на Господ за чудото и на съпруга ми, че бяхме единни и заедно в това.
Да, успяхме. И ето, година по-късно, точно година след като излезе заповедта за инвитро, вече си имаме малко сладко момченце, за което и живота си давам. Имах най-прекрасната и спокойна бременност. От раждането - секцио (по лекарско предписание, заради седалищно предлежание, а толкова се бях настроила за естествено раждане), се възстанових изключително бързо, дали заради професионализма на докторите или заради мисълта за чудото, което ни се случи, но всичко тежко остана назад. Грижите сега са други, имаме трудно кърмене, но и с това се борим. Детенцето расте обичано, здраво и щастливо.
Отговорността за дете е огромна и е с нас години напред, не приключва само с борбата за нов живот. Бъдете силни, спокойни, вярвайте и ще се случи!

# 532
  • Мнения: 41
Дано и ние да попаднем на правилния лекар, че май натам отиват нещата.

# 533
  • Мнения: 524
Здравейте, нямах търпение да споделя с вас и моята история. Много е рано, много ме боли, но искам да кажа на всички, че днес се роди моят прекрасен син.
Всичко започна през 2013г., когато ми откриха две матки, шийки и влагалища. Всички доктори ми казваха да си осиновява, нищо не може да се направи, но аз упорито реших да си запиша час за Д-р Стаменов. Благодарение на форума, успях да се вредя за по-ранен час за след четири месеца. Доктора не ме върна и се започнаха поредица от хистероскопии и лапароскопии. Не искам да си спомням болката, която изпитах, до 2016г.,когато бях вече "готова" и забременях за съжаление извън маточина - едвам ме спаси доктора. Останах само с лява тръба, която бе много далеч от яйчника и нямаше да ми свърши работа. И така продължих с ин витро, което се оказа не успешно въпреки перфектният бластоцит. На часа за коментар доктора искаше цветна снимка и след нея се потвърди, че има забравено парче за изрязване. Последва поредната хистероскопия, отново толкова болезнена, че аз вече нямах сили да се боря. Казах му, че се отказвам. След два месеца се оказах бременна не вярвах, въпреки положителният пиклив тест направен след двуседмично закъснение. Имах кървене и други проблеми, наложи ми се да ми направят и серклаж ЕТКО заради пластиката на шийката. Имах тежка бременност и ужасно тежък ден след секциото, но имам най-големият дар и се надявам да преодолея болката за да мога да го гушна в най-скоро време. Благодарна съм на Господ, на Д-р Стаменов, че не се отказа от мен, на Д-р Христов увладял серклаж ЕТКО до съвършенство(въпреки скъсената шийка износих до 38г.с) и на ММ, че беше до мен през всичките години.
Малко е схематично, но зад всяка дума има много чувства познати на всички вас борещи се за своето дете. Вярвайте в чудеса, защото аз съм пример, че такива съществуват.

Последна редакция: ср, 18 апр 2018, 05:36 от buba_84444

# 534
  • Мнения: 2 510
Честито 🤗Бъдете щастливи 💙

# 535
  • Мнения: 4 650
Много малко хора пишат тук, а е толкова хубаво да вдъхнеш надежда.
С първото си дете забременях от първи опит инвитро, след около 10 години без бебе, 5 от които губене на време при обикновени гинеколози(СПКЯ, ИР, намален обем на сперматозоидите и лоша морфология). До тук беше лесната част, последва много тежка хиперстимулация, три отлепвания на плацента, почти два месеца по болници и лежане в къщи с разрешено седнало или изправено положение по 30 мин на ден за 4 месеца от бремеността. Резултатът е вече на 6  Simple Smile.
Решихме да не правим друга процедура, обмисляхме осиновяване.
Номер две спи зад гърба ми като доказателство, че чудеса стават и че Господ ни се подсмихва, докато си правим планове 😀. Забременях спонтанно с кривата тръба, която уж не работише и от яйчникът, който беше по- зле.

# 536
  • Мнения: 1 476
Чудесна история, благодаря за споделянето. Вярвам и се надявам  Praynig

# 537
  • Мнения: 28
Скрит текст:
Скъпи мами и сестри по съдба, с радост ще споделя и нашата история, имайки предвид, че точно тук винаги съм намирала сили и мотивация да продължа. Накратко разказът ми може да се обобщи с: 2 години опити, 20 хил. лв. инвестирани, 4 ин витро процедури, 2 инсеминации, безброй изпити хапчета и още толкова инжекции. Ето и по-дългата версия.
Със съпруга ми знаехме, че той има проблем и можем да имаме дете единствено инвитро. Причините са много: късно сваляне на тестисите, боледуване от заушка, варикоцеле. Резултатът - много лоша спермограма, която не се повлия от никакви медикаменти.
Да отбележа, че аз имам едно дете от друг партньор и не се предполагаше да имам проблеми със зачеване и износване. Освен че към старта на опитите ни бях вече на 35 години.
И така първата ни грешка още в самото начало беше да се заблуждаваме, че инвитрото е панацея и стига да поискаме ще имаме дете веднага. Съответно вместо да използвам времето да проуча лекари или да кандидатстваме за финансиране, ние се мотахме. Към това се консултирахме с лекар уролог, неспециалист и след една спермограма в обикновена лаборатория той ни заблуди, че естествено забременяване не е изключено. Още загубено време в пиене на разни добавки и следене на овулация. В крайна сметка стигаме до репродуктивна клиника и въпреки всичките ми резерви към доктора, правим първи опит там. Нова грешка все от бързане. Стимулацията тече без изследвания на хормони, няма пробен трансфер и имаме на финала 2 лоши ембриона, които ми трансферират. Сигурна съм в неуспеха и той е факт. Бих призовала всеки да си избере внимателно лекар, на когото има доверие.
След това разочарование и след среща с "подходящите" хора лесно се подхлъзваме към алтернативни методи, убедени в теорията на конспирацията срещу здравето. Следва един срамен период на масажи, пиене отново на разни добавки и губене на време. След няколко месеца съм готова за следващ опит, но не и да се лекувам в друг град, което доста ограничава избора на лекар.
Във втората клиника, която посещаваме най-после разбираме сериозността на ситуацията. Шансовете са малки. Спермограмата е много лоша, моят резерв намалява, откриват ми и завишени НК клетки. Правим мъчителен опит по дълъг протокол и на финала сме с 9 яйцеклетки и...3 сперматозоида. Решаваме се на донор без много мислене, въпреки че преди това съпругът ми не беше готов да обсъжда темата. Резултатът отново е отрицателен след трансфер на 3 ембриона. Но този път съм готова да действам веднага и след теста на следващия ден съм в клиниката и обсъждаме донорски инсеминации. Правим 2, които мисля, че бяха излишни процедури, прахосване на пари и надежди.
След малка почивка идва следващия неудобен момент в нашата история. По принцип съм прагматичен и здравомислещ човек, затова сериозно осъждам посещенията на една позната при врачка. Но ето, че първия възможен уикенд съм строена в двора на същата и след 3 часа чакане имам един единствен въпрос: ще имам ли още деца. Не ми се мисли как щях да постъпя при друго развитие. Но тя е категорична, че да ще имам. Не само това. Казва ми къде да отида да се лекувам.
И ето ме в първия работен ден на новата година записана в клиника в друг град на 200 километра, откъдето живея. Почти се отказваме след много часове в чакалнята, но в крайна сметка там се запознаваме с нашия лекар. Все съм чела за това из форума, но ето че той съществува Simple Smile Планираме и правим нов опит, съчетан с биопсия на тестисите на съпруга ми. Отново ползваме и донорски материал. Трансферират ми 1 перфектен бластоцист и отрицателният резултат след две седмици ме шокира. Но вече съм толкова решена, че нищо не може да ме спре и след 2 месеца съм отново в чакалнята.
Докторът обаче не е толкова убеден в действията. След вече 3 неуспешни опита ми предлага биопсия на маточна лигавица. Потвърждават се завишени НК клетки и на следващия опит ползваме лепило + лазерен хечинг.
В деня на трансфера имаме 3 не много добри ембриона. Един от тях явно се оказва упорит, за да се захване, развие и превърне в нашия към момента тримесечен син.
Нямам думи да изразя благодарността си към лекаря, ембриолозите и онзи прекрасен, анонимен човек, станал донор, за да се роди нашето дете.
И с това приключва историята за сбъдването на нашата мечта, за да започне една друга история - на нашия живот като четиричленно семейство.
Надявам се споделеното да намери и помогне на някого. Постарах се да се придържам към фактите и не толкова към емоционалната страна. Готова съм да разкажа повече на всеки, който би имал интерес или нужда от информация и помощ.
Кураж и търпение на всички по пътя на преследване на щастието!
Извинявай може ли да споделиш кой е лекаря и врачката каде се намира ?

Последна редакция: пн, 28 май 2018, 23:58 от AnMary

# 538
  • София
  • Мнения: 2 927
Моята история е като всяка една история на дълго чакана рожба. Трудна. Но с Щастлив завършек.
Със съпруга ми се оженихме на по 29 години /юли 2007г./ и решихме да си дадем 2-3 години "младоженски" както ги наричахме и да не бързаме на всяка цена да правим бебе, но пък решихме да не се пазим много. За всеки случай заради възрастта си и напътени от кумата ни, която след много инвитро процедури още не беше забременяла си запазих час в началото на 2008г. за преглед при доктор Персенска в старата клиника. Направихме рутинните прегледи, спермограма, хормони и цветна снимка и ни увериха, че всичко е наред. Успокоихме се. В края на 2010 година ние решихме да станем малко по-целенасочени и да таймирам овулацията и да проследим нещата. Месец след месец, а бебе нямаше. Изведнъж в края на 2011 г. започна едно непрекъснато кървене - цикъл по 15 дни. Тогава на един преглед при доктор Димитров от Токуда той видя някакво образувание на входа на шийката на матката и каза, че трябва да ме види доктор Карагьозов, шефа на гинекологията в Токуда. Записах час за началото на март. При прегледа доктора взе биопсия и я изпрати за изследване. Оказа се Ендометриоза. Помня много добре на стената на кабинета му един макет на женската репродуктивна система, той ми обясни точно къде се намира това образувание и ми каза, че отстраняване от такова място е много трудно и рисково, но една бременност ще помогне да се изсуши. "Забременявай" ми каза. Като че ли аз не опитвах до сега. От април 2012 година минахме през много лекари специалисти по ендометриоза - шефове на болници и отделения - не искам да изброявам и да посочвам, че няма смисъл. Всички ми казваха - много е рисково, не мога да те оперирам. Един от наистина добрите специалисти по ендометриоза в Европа доктор Бернар Хедон от френския институт по Ендометриоза беше на един семинар в България в края на 2012г. Прегледа ме, погледна ме и каза. Забременявай, това не може да се оперира. Тогава започнах да проучвам и да чета за моя тип ендометриоза - Ректовагиналис. Т.е. образуванието беше засегнало не само шийката на матката, но беше се враснало към ректума. Най-кръвоснабденото място в женския организъм и най-недостъпното за операции. Такива операции имаше тогава 2 направени в Европа, с недостатъчно добър резултат и една в Русия. В България никой не беше правил такава операция, а и никой не искаше да направи.
Тогава в началото на май 2013 година отидох в новата болница Надежда и си записах веднага час за доктор Стаменов. Заради това, че съм ходила в клиниката преди години те ми пазеха досието и се водех пациент на болницата и затова запазих час за след около месец. На прегледа, който продължи около час доктора ме гледа няколко пъти, извика доктор Еленчев да ме види и той и каза че това нещо, ако не се оперира ще ме превърне в инвалид. Че шанса да забременея е крайно минимален заради токсичната среда, която създава ендометриозата  и няма да водя нормален живот. /Не искам да се разпростирам в подробните му обяснения, а и не е нужно, но си беше доста страшна прогнозата му за бъдещето/ Каза ми, че иска да проучи по-подробно случая и да се чуе с негови колеги в чужбина и да го обсъдят. Ще ми звънне за час. Последното ми се видя невероятно - да ми звънне за час, но си замълчах. Бях решила като мине лятото съма да си запиша час пак и да искам да направим въпреки това една проба инвитро.
Да , но след 20 дни ми се обадиха от болницата и казаха, че доктор Стаменов ме вика на преглед. Записах си час и на прегледа подробно ми обясни какво е проучил, какви са рисковете, как той ще процедира и така натътк. Казах, че искам да го обмисля известно време и ще си запиша час за да кажа какво съм решила.
Страха тогава ми беше при операцията да не се наложи отстраняване на матката и яйчниците. Това ми беше най-големия страх. Затова септември като отидох му казах, че въпреки всичко искам един опит инвитро. Той се съгласи, но каза, че преди това трябва пак да проверим тръбите с цветна снимка. Той ми я направи и каза, че вижда запушване и преди инвитрото трябва лапароскопия за да я отстрани, ако има хидросалпингс. Ноември 2012г. направихме лапароскопия, оказа се леко изкривяване, което се е коригирало с лапароскопията. Декември направихме инвитро, което завърши януари 2013г. с извънматочна бременност и отстраняване на дясната тръба. Имах 2 замразени ембриончета и настоях септември 2013г. да направя още един опит - неуспешен. За емоциите няма да говоря - но се изправих пред ситуацията и реших, че ще се оперирам. Доктора събра екип от трима главни оператора - той, доктор Еленчев и доктор Григоров /блестящи лекари, просто невероятни/ и на 10 декември направиха първата такава операция в България, която продължи от 9 часа сутринта до 3 часа следобяд. Освен това образувание са открили и едно голямо колкото юмрук ендометриозно огнище, което било обхванало сигмата на дебелото черво - отстранили 10 см. от червото и отстранили успешно основното еднометриозно огнище. Много трудна и много тежка операция, работили са при непрекъсната загуба на кръв - имам преляти почти 2 литра кръв..., а моята кръвна група е много рядка /0-/. Били са готови с тази кръв, предварително. Може би за тогава това беше и първата такава успешна операция в Европа.
Седях 5 дни в реанимация, после 5 дни в отделението в болницата. Започнах лечение със Золадекс и влязох в принудителна менопауза, която при мен продължи една година.
Три месеца след възстановяването на цикъла направих много лека стимулация с 3 инжекции Менопур малка доза и забременях. Имах прекрасна и лека бременност, много леко раждане /секцио, понеже нямаше как да е естествено заради операцията/, а сега една хала за дъщеря с прекрасното име Магдалина.
В резюме, ако сте стигнали до тук, искам да кажа, че никога, дори и в най-тежките си моменти не загубих увереност, че ще имам дете. Когато направих третото инвитро, имах усещане че съм бременна толкова силно, че като казвах на ММ, той ме гледаше странно - явно му съм се виждала луда. Simple Smile В деня, когато направих кръвния тест си признавам, че си позволих малко несигурност, но като видях ЧХГ над 900 се захилих наистина като луда.
Сега се шегувам с мъжа ми, че ме е наблюдавал при всякакъв хормонален небосклон - в менопауза, в бременност и в кърмене, и ме е видял при всички възможни ситуации.
Пожелавам на всеки искащ да получи благодат. Защото детето е това - благодат, благословия...

# 539
  • Мнения: 1 721
Леле, Магнолия, историята ти е.... Направо ме остави без думи.... Много се радвам, че краят е щастлив! Пожелавам ти само хубави моменти от тук нататък и дъщеря ти да е борбена колкото теб! 

Общи условия

Активация на акаунт