ПЛАМ, благодаря за споделената история! както всички други в тази тема - такива истории поддържат вярата ни и ни дават надежда, че и на нас ще се случи! благодаря ти! пожелаваме ви безчет щастливи мигове с вашата рожба!
- Публикувана: 10 юни 2004, 15:50 ч.
- Последно мнение: 29 фев. 2024, 00:59 ч.
Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=
Здравейте!
Ето я и моята история. Със съпруга ми сме заедно вече 8 години. Някъде около 4-тата година на връзката ни решихме, че вече сме готови да бъдем родители
. Спряхме да се "пазим" и зачакахме заветните 2 чертички. Да ама не. Така се мина 1 година. Решихме, че просто не уцелваме момента и започнах да си купувам тестове за овулация. Следях овулацията, правихме секс по график и аз все повече започвах да се притеснявам, че нещо не е наред. Накрая след почти 3 години неуспешни опити отидохме в клиника по репродуктивна медицина. Последваха преглед, хормонални изследвания и проверка на проходимостта на тръбите при мен и няколко спермограми при мъжа ми. Всичките ни изследвания бяха добри с изключение на хормоните на щитовидната жлеза при мен 
. От клиниката ме насочиха към ендокринолог с уговорката, че докато не вкарам хормоните в норма не може да правим никаква асистирана процедура, защото шансът да се получи бил нищожен и нямало смисъл.
Така започнах да взимам хормони за жлезата и да чакам благоприятни резултати при изследванията. Вкарването на хормона в норма ми отне около година. Няколко месеца след като изследванията вече бяха добре двете чертички все така не се появяваха. Обадихме се отново в клиниката и записахме час. Уговорката беше да изчакаме да ми дойде цикъла и да започнат да следят овулацията. И понеже трябваше да се чака ние заминахме за 1 седмица на почивка в Турция.
Когато се прибрахме не ми дойде. Реших, че е от емоциите покрай пътуването. Изчаках още една цяла седмица преди да си направя теста (беше ми ужасно депресиращо да виждам поредния отрицателен тест и затова отлагах). Оказа се положителен
. Това беше най-неочакваното, щастливо и невероятно събитие за нас. Трябваше ни доста време да осъзнаем, че е станало просто така след 4 години чакане, напразни надежди, сълзи и ходене по мъките.
Разбира се последваха едни 9 месеца изпълнени освен с радост и с много притеснения. Дали това щастие, което получихме така внезапно няма изведнъж да изчезне, като се случи нещо лошо? Когато минах първите изследвания и казаха, че всичко е наред казах на мъжа си: " спирам да се тревожа. Ще изживея бременността си спокойно и щастливо, защото знам, че няма да се случи нищо лошо. Не може след толкова години чакане и молби Бог да ни даде това щастие и после да ни го отнеме." Така и стана. Имах прекрасна лека бременност и накрая бързо и леко раждане.
Така завършва моята история. С най-прекрасното дете на света, което се роди на 20.01.2012г.
Пожелавам от сърце това щастие на всяка жена, която мечтае да стане майка!
Име: Мария
Години:33
начало на опитите м.08.2007г.
предполагаемо забременяване: ок.01.05.2011г.
определен термин: 24.01.2012г.
раждане: 20.01.2012г.
Ето я и моята история. Със съпруга ми сме заедно вече 8 години. Някъде около 4-тата година на връзката ни решихме, че вече сме готови да бъдем родители
. Спряхме да се "пазим" и зачакахме заветните 2 чертички. Да ама не. Така се мина 1 година. Решихме, че просто не уцелваме момента и започнах да си купувам тестове за овулация. Следях овулацията, правихме секс по график и аз все повече започвах да се притеснявам, че нещо не е наред. Накрая след почти 3 години неуспешни опити отидохме в клиника по репродуктивна медицина. Последваха преглед, хормонални изследвания и проверка на проходимостта на тръбите при мен и няколко спермограми при мъжа ми. Всичките ни изследвания бяха добри с изключение на хормоните на щитовидната жлеза при мен . От клиниката ме насочиха към ендокринолог с уговорката, че докато не вкарам хормоните в норма не може да правим никаква асистирана процедура, защото шансът да се получи бил нищожен и нямало смисъл.Така започнах да взимам хормони за жлезата и да чакам благоприятни резултати при изследванията. Вкарването на хормона в норма ми отне около година. Няколко месеца след като изследванията вече бяха добре двете чертички все така не се появяваха. Обадихме се отново в клиниката и записахме час. Уговорката беше да изчакаме да ми дойде цикъла и да започнат да следят овулацията. И понеже трябваше да се чака ние заминахме за 1 седмица на почивка в Турция.
Когато се прибрахме не ми дойде. Реших, че е от емоциите покрай пътуването. Изчаках още една цяла седмица преди да си направя теста (беше ми ужасно депресиращо да виждам поредния отрицателен тест и затова отлагах). Оказа се положителен
. Това беше най-неочакваното, щастливо и невероятно събитие за нас. Трябваше ни доста време да осъзнаем, че е станало просто така след 4 години чакане, напразни надежди, сълзи и ходене по мъките.Разбира се последваха едни 9 месеца изпълнени освен с радост и с много притеснения. Дали това щастие, което получихме така внезапно няма изведнъж да изчезне, като се случи нещо лошо? Когато минах първите изследвания и казаха, че всичко е наред казах на мъжа си: " спирам да се тревожа. Ще изживея бременността си спокойно и щастливо, защото знам, че няма да се случи нищо лошо. Не може след толкова години чакане и молби Бог да ни даде това щастие и после да ни го отнеме." Така и стана. Имах прекрасна лека бременност и накрая бързо и леко раждане.
Така завършва моята история. С най-прекрасното дете на света, което се роди на 20.01.2012г.
Пожелавам от сърце това щастие на всяка жена, която мечтае да стане майка!
Име: Мария
Години:33
начало на опитите м.08.2007г.
предполагаемо забременяване: ок.01.05.2011г.
определен термин: 24.01.2012г.
раждане: 20.01.2012г.
С първата ми бременност близо 7 месеца - кошмар. Всеки път даже и ден да ми закъснее , веднага купувах тест за бременност и разочорованието идваше - теста отрицателен . И точно когато си казах, няма повече да мисля за това , чудото стана. Тя е вече на 2г и 8 месеца , най-голямото ми щастие , смисъла на моя живот, а само след 25 дни ще гушкам още едно малко ангелче.
Здравейте момичета ето че дойде и моят ред да пиша в тази тема. Надявам се моята история да вдъхне надежда на всички, които се борят, за да сбъднат мечтата си за детенце.
Моята история започва през 2009, когато започнаха опитите ни за бебе, след 8 месечни неуспешни опити, посетих гинеколог (неспециалист по репродуктивна медицина), който ми изписа Клостилбегит, без да е правена цветна снимка. Поради факта, че не бях информирана относно този медикамент, а и се доверих на въпросния специалист - чинно си пих хапчетата 3 месеца подред, при поредния преглед ми бе открита киста на единия яйчник, като ми бе казано да не се притеснявам, тъй като кистата не е страшна. Тогава реших, че е крайно време да потърся истински специалист и така се насочих към д-р Любомир Бойчев от клиниката в Тутракан - оказа се, че кистата е ендометриозна, което в никакъв случай не беше безобидно. Тъй като тайно се надявах, да не се стига до операция се уговорихме с д-р Бойчев да проследим, как се развива дори направихме една инсеминация, която беше неуспешна. Така юни 2010 последва лапароскопия с цел отстраняване на кистата. Резултатът беше ендометриоза 4 -степен, множество сраствания и прекъсната тръба. Много добре си спомням усещането за тотална безпомощност, което ме бе обзело след операцията, която въпреки успешна поставяше голяма въпросителна пред евентуално бъдещо забременяване, тъй като диагнозата ендометриоза винаги можеше да се завърне. Последва 6 месечно хормонално лечение с цел спиране на цикъла.
През януари направихме втора инсеминация - отново неуспешна. Тъй като ми се струваше, че е крайно време да мина към следващата стъпка бях пренасочена към клиника Надежда, където борбата започна наново с д-р Стаменов и неговия екип. През Май 2011 направих първи опит инвитро на естествен цикъл - въпреки огромното ми очакване, отново резултатът беше отрицателен. През Юни отново бях в клиниката, но този път до трансфер не се достигна, защото не се беше получило оплождането. В края на месеца минах и през първата биопсия с надеждата, че тя ще ни даде отговор защо не се е получила имплантацията при първия опит. Докато чаках заветното обаждане с резултатите, започнах нова работа, която беше доста натоварена. В началото на Юли д-р Стаменов ми се обади като каза че резултатът е сравнително добър, но когато започнем стимулираното инвитро ще ми сложат и допълнително лекарство... Разбрахме се през Септрмври да се срещнем и да стартираме процедурата. За себе си реших, че през Юли и Август, за първи път от много време няма да правя тестове за овулация, сексът няма да е точно по график (както беше през последните години). Работата ме беше погълнала изцяло и за първи път от много време не мислех за изследвания, хормони, как да комбинирам работа с пътувания до София - въобще този тотален стрес, който изживява всеки тръгнал по този път и който в един момент се превръща в начин на живот за много двойки.
През Юли трябваше да пътувам в чужбина и точно тогава усетих, че започва да ми идва цикъла. Ядосах се на късмета си, защото подраняваше с цяла седмица. Върнах се от командировката, но цикъл така и не последва. 3 дена след закъснението си направих тест и едва ли има начин да опиша с думи усещането, когато видях двете черти. Веднага си направих и кръвен тест - и резултатът беше ЧХГ над 1000. Днес съм безкрайно щастлива майка на едно безценно съкровище, което се роди през март. Честно казано не знам защо точно тогава са се получили нещата - дали съм се била успокоила, че вече имам дата за стимулирано инвитро, дали работата ми успя за малко да ме изтръгне от този тежък кръговрат, в който живеех или има друга причина, но чудото се случи и то в момент, когато най-малко съм го очаквала.
Иска ми се да съм вдъхнала надежда поне на една от вас. Въпреки, че не стигнах до стимулации - съм наясно колко е трудна тази борба. Пожелавам ви мили момичетата надеждата и вярата никога да не ви изоставя и мечтата на вашите семейства да се превърне в реалност.
Моята история започва през 2009, когато започнаха опитите ни за бебе, след 8 месечни неуспешни опити, посетих гинеколог (неспециалист по репродуктивна медицина), който ми изписа Клостилбегит, без да е правена цветна снимка. Поради факта, че не бях информирана относно този медикамент, а и се доверих на въпросния специалист - чинно си пих хапчетата 3 месеца подред, при поредния преглед ми бе открита киста на единия яйчник, като ми бе казано да не се притеснявам, тъй като кистата не е страшна. Тогава реших, че е крайно време да потърся истински специалист и така се насочих към д-р Любомир Бойчев от клиниката в Тутракан - оказа се, че кистата е ендометриозна, което в никакъв случай не беше безобидно. Тъй като тайно се надявах, да не се стига до операция се уговорихме с д-р Бойчев да проследим, как се развива дори направихме една инсеминация, която беше неуспешна. Така юни 2010 последва лапароскопия с цел отстраняване на кистата. Резултатът беше ендометриоза 4 -степен, множество сраствания и прекъсната тръба. Много добре си спомням усещането за тотална безпомощност, което ме бе обзело след операцията, която въпреки успешна поставяше голяма въпросителна пред евентуално бъдещо забременяване, тъй като диагнозата ендометриоза винаги можеше да се завърне. Последва 6 месечно хормонално лечение с цел спиране на цикъла.
През януари направихме втора инсеминация - отново неуспешна. Тъй като ми се струваше, че е крайно време да мина към следващата стъпка бях пренасочена към клиника Надежда, където борбата започна наново с д-р Стаменов и неговия екип. През Май 2011 направих първи опит инвитро на естествен цикъл - въпреки огромното ми очакване, отново резултатът беше отрицателен. През Юни отново бях в клиниката, но този път до трансфер не се достигна, защото не се беше получило оплождането. В края на месеца минах и през първата биопсия с надеждата, че тя ще ни даде отговор защо не се е получила имплантацията при първия опит. Докато чаках заветното обаждане с резултатите, започнах нова работа, която беше доста натоварена. В началото на Юли д-р Стаменов ми се обади като каза че резултатът е сравнително добър, но когато започнем стимулираното инвитро ще ми сложат и допълнително лекарство... Разбрахме се през Септрмври да се срещнем и да стартираме процедурата. За себе си реших, че през Юли и Август, за първи път от много време няма да правя тестове за овулация, сексът няма да е точно по график (както беше през последните години). Работата ме беше погълнала изцяло и за първи път от много време не мислех за изследвания, хормони, как да комбинирам работа с пътувания до София - въобще този тотален стрес, който изживява всеки тръгнал по този път и който в един момент се превръща в начин на живот за много двойки.
През Юли трябваше да пътувам в чужбина и точно тогава усетих, че започва да ми идва цикъла. Ядосах се на късмета си, защото подраняваше с цяла седмица. Върнах се от командировката, но цикъл така и не последва. 3 дена след закъснението си направих тест и едва ли има начин да опиша с думи усещането, когато видях двете черти. Веднага си направих и кръвен тест - и резултатът беше ЧХГ над 1000. Днес съм безкрайно щастлива майка на едно безценно съкровище, което се роди през март. Честно казано не знам защо точно тогава са се получили нещата - дали съм се била успокоила, че вече имам дата за стимулирано инвитро, дали работата ми успя за малко да ме изтръгне от този тежък кръговрат, в който живеех или има друга причина, но чудото се случи и то в момент, когато най-малко съм го очаквала.
Иска ми се да съм вдъхнала надежда поне на една от вас. Въпреки, че не стигнах до стимулации - съм наясно колко е трудна тази борба. Пожелавам ви мили момичетата надеждата и вярата никога да не ви изоставя и мечтата на вашите семейства да се превърне в реалност.
Zdraveite momicheta, doide i moqt red da pisha tuk... sled edna dulga istoria. NAdqvam se istoriata mi da vduhne mnogo nadejda na momucheta koito chetete tuk.
Moqta istoria zapochna s edin abort na 20 godini, za koito i dnes sujelqvam...no vremeto ne moje da se vurne nazad. Amo abortirah po jelanie zashtoto bqh mlada i nerazumna, a i cheovekud v tosi moment do men ne me podkrepi osobenno.. akto i da e. S tozi chovek se razdelihme po stechenie na obstoqtelstvata.... godini po kusno na 26 imah nov priatel i reshihme da ne se pazime. I stana...sled nqkolko meseca opiti chudoto stana, no az vse si imah edno 6to chuvstvo che neshto ne e nared.., po skoro neshto ot vutre me karashe da ne se radvam i naslajdavam na bremennosta si, no ne obrushtah vnimanie... kakto i da e beshe juni mesec i kraq na meseca izliza v otpuska i bqh reshila da si q prekaram v rodniq si grad (poneje ne jiveq tam). I taka vidqh 2te chertichki znaeh che sum bremenna i si kazvah shte napravq izneneada na maika mi i kato se poribera she idem 2te na ginekolog da spodqlim radostta....da no ne stana taka.. doide vreme za otpuskata i kakto bqh planuvala se pribrah vkushti..., na sledvashtiq den reshih da ida na ginekolog da vidq tochicata... purvo az i posle maika mi..., e otidoh ama tochica ne se vijdashe,....pravq test: polojitelen..., lekarkata na vsichko nqkakva nekadurnica vika : Abe ti momiche sigurna li si che si bremenna, pravila li si tese????? I az i otgovorqm ami da nqkolko testa i vsichi polojitelni???? Tush ne znaeh kakvo stava???? Reshih da ida na drug ginekolog...otidoh i samo deto ne pripadnah kato mi kaza rezultata samo kato mi napravi ecoto mi kazva: Ami momiche ti po chudo si ocelqala, izvunmatochna bremennost s risk vseki mopment da se spuka trubata.. i taka sutrinta bqh na pregleda a vecherta veche me operiraha i mi otstranqvaha lqvata truba i iluziata mi da imam detence....Sled tozi sluchai s prieatelqt mi se razdelihme... vloshiha se otnoshteniqta i vsichko zagubi smisul. TOi imashe dete ot druga jena i mi beshe bezrazlichno dali shteima oshte edno ili ne ...a az se zatvorih v sebe si i vse poveche iskah. Razdelihme se. MInaha godini, i edin pprekrasen den se ssreshtah chovek s koito sme mnogo razlichni no puk si dopadahme. Vlubihme se i reshihme da opitame ot samoto nachalo da imame deca. No gospod qvno beshe reshil da izprobva i tozi put turpenieto ni...ne stavashe i ne stavashe v produljenie na 1 godina. Reshihme i dvamata da si napravom izsledvaniq, i purvo izlqzoha negovite.... 96% nepodvijnost na malkite palavnicheta. POsle izlqzoha imoite i se okaza che dqsnata truba mi e zapushena....tuffff bqhme kato udareni, no tova ni nakara da vzemem nai vajnoto reshenie v jivota ni. Reshihme da se nasochim kum klinika za invitro... i to chastna... a nqmahme edna stotinka. Pointeresuvahme se ot nqkolko i se sprqhme na edna... informiraha ni za cenite i kakto vsichki znaete si e skupichko... no vzenme zaem ot bankata i reshihme da opitame....taka juni mesec minalata godina na 33 godini chrez invitro imah polojitelen test...ne mojeh da povqrvam ot 1 put...Prekarah purvite 3 meseca bez problemno, no sled tova dosta tejka bremennost s veroqtnos za zaguba na ploda..., vlizah 3 puti v bolnicata, no gospod tozi put beshe reshil da me dari s nai golqmoto shhtastie na sveta..moita dushterichka... rodi se prejdevremenno v 32 sedmica tochno na budni vecher..nai golemiqt mi koleden podaruk...ne mojesh da povqrvam, stoq 1 mesec v kuvioz i beshe edin ot nai tejkite periodi v jivota mi, no sega veche e na 7 meseca i za nas e nai prekrasnoto bebe na sveta...
NAdqvam se da vi vduhna nadejda momicheta, ne se otkazvaite ot mechtite si.!
JElaq mnogo uspehi na tezi koito oshte chakat! I se borete!
Moqta istoria zapochna s edin abort na 20 godini, za koito i dnes sujelqvam...no vremeto ne moje da se vurne nazad. Amo abortirah po jelanie zashtoto bqh mlada i nerazumna, a i cheovekud v tosi moment do men ne me podkrepi osobenno.. akto i da e. S tozi chovek se razdelihme po stechenie na obstoqtelstvata.... godini po kusno na 26 imah nov priatel i reshihme da ne se pazime. I stana...sled nqkolko meseca opiti chudoto stana, no az vse si imah edno 6to chuvstvo che neshto ne e nared.., po skoro neshto ot vutre me karashe da ne se radvam i naslajdavam na bremennosta si, no ne obrushtah vnimanie... kakto i da e beshe juni mesec i kraq na meseca izliza v otpuska i bqh reshila da si q prekaram v rodniq si grad (poneje ne jiveq tam). I taka vidqh 2te chertichki znaeh che sum bremenna i si kazvah shte napravq izneneada na maika mi i kato se poribera she idem 2te na ginekolog da spodqlim radostta....da no ne stana taka.. doide vreme za otpuskata i kakto bqh planuvala se pribrah vkushti..., na sledvashtiq den reshih da ida na ginekolog da vidq tochicata... purvo az i posle maika mi..., e otidoh ama tochica ne se vijdashe,....pravq test: polojitelen..., lekarkata na vsichko nqkakva nekadurnica vika : Abe ti momiche sigurna li si che si bremenna, pravila li si tese????? I az i otgovorqm ami da nqkolko testa i vsichi polojitelni???? Tush ne znaeh kakvo stava???? Reshih da ida na drug ginekolog...otidoh i samo deto ne pripadnah kato mi kaza rezultata samo kato mi napravi ecoto mi kazva: Ami momiche ti po chudo si ocelqala, izvunmatochna bremennost s risk vseki mopment da se spuka trubata.. i taka sutrinta bqh na pregleda a vecherta veche me operiraha i mi otstranqvaha lqvata truba i iluziata mi da imam detence....Sled tozi sluchai s prieatelqt mi se razdelihme... vloshiha se otnoshteniqta i vsichko zagubi smisul. TOi imashe dete ot druga jena i mi beshe bezrazlichno dali shteima oshte edno ili ne ...a az se zatvorih v sebe si i vse poveche iskah. Razdelihme se. MInaha godini, i edin pprekrasen den se ssreshtah chovek s koito sme mnogo razlichni no puk si dopadahme. Vlubihme se i reshihme da opitame ot samoto nachalo da imame deca. No gospod qvno beshe reshil da izprobva i tozi put turpenieto ni...ne stavashe i ne stavashe v produljenie na 1 godina. Reshihme i dvamata da si napravom izsledvaniq, i purvo izlqzoha negovite.... 96% nepodvijnost na malkite palavnicheta. POsle izlqzoha imoite i se okaza che dqsnata truba mi e zapushena....tuffff bqhme kato udareni, no tova ni nakara da vzemem nai vajnoto reshenie v jivota ni. Reshihme da se nasochim kum klinika za invitro... i to chastna... a nqmahme edna stotinka. Pointeresuvahme se ot nqkolko i se sprqhme na edna... informiraha ni za cenite i kakto vsichki znaete si e skupichko... no vzenme zaem ot bankata i reshihme da opitame....taka juni mesec minalata godina na 33 godini chrez invitro imah polojitelen test...ne mojeh da povqrvam ot 1 put...Prekarah purvite 3 meseca bez problemno, no sled tova dosta tejka bremennost s veroqtnos za zaguba na ploda..., vlizah 3 puti v bolnicata, no gospod tozi put beshe reshil da me dari s nai golqmoto shhtastie na sveta..moita dushterichka... rodi se prejdevremenno v 32 sedmica tochno na budni vecher..nai golemiqt mi koleden podaruk...ne mojesh da povqrvam, stoq 1 mesec v kuvioz i beshe edin ot nai tejkite periodi v jivota mi, no sega veche e na 7 meseca i za nas e nai prekrasnoto bebe na sveta...
NAdqvam se da vi vduhna nadejda momicheta, ne se otkazvaite ot mechtite si.!
JElaq mnogo uspehi na tezi koito oshte chakat! I se borete!
Здравейте момичета, дойде и моят ред да пиша тук... след една дълга история. НАдявам се историята ми да вдъхне много надежда на момучета които четете тук. Моята история започна с един аборт на 20 години, за които и днес сужелявам...но времето не може да се върне назад. Амо абортирах по желание защото бях млада и неразумна, а и чеовекуд в тоси момент до мен не ме подкрепи особенно.. акто и да е. С този човек се разделихме по стечение на обстоятелствата.... години по късно на 26 имах нов приятел и решихме да не се пазиме. И стана...след няколко месеца опити чудото стана, но аз все си имах едно що чувство че нещо не е наред.., по скоро нещо от вътре ме караше да не се радвам и наслаждавам на бременноста си, но не обръщах внимание... както и да е беше юни месец и края на месеца излиза в отпуска и бях решила да си я прекарам в родния си град (понеже не живея там). И така видях 2те чертички знаех че съм бременна и си казвах ще направя изненеада на майка ми и като се порибера ше идем 2те на гинеколог да сподялим радостта....да но не стана така.. дойде време за отпуската и както бях планувала се прибрах вкъщи..., на следващия ден реших да ида на гинеколог да видя точицата... първо аз и после майка ми..., е отидох ама точица не се виждаше,....правя тест: положителен..., лекарката на всичко някаква некадърница вика : Абе ти момиче сигурна ли си че си бременна, правила ли си тесе????? И аз и отговорям ами да няколко теста и всичи положителни???? Туш не знаех какво става???? Реших да ида на друг гинеколог...отидох и само дето не припаднах като ми каза резултата само като ми направи ецото ми казва: Ами момиче ти по чудо си оцеляала, извънматочна бременност с риск всеки мопмент да се спука тръбата.. и така сутринта бях на прегледа а вечерта вече ме оперираха и ми отстраняваха лявата тръба и илюзията ми да имам детенце....След този случай с приеателят ми се разделихме... влошиха се отноштенията и всичко загуби смисъл. ТОй имаше дете от друга жена и ми беше безразлично дали щеима още едно или не ...а аз се затворих в себе си и все повече исках. Разделихме се. МИнаха години, и един ппрекрасен ден се срещах човек с които сме много различни но пък си допадахме. Влюбихме се и решихме да опитаме от самото начало да имаме деца. Но господ явно беше решил да изпробва и този път търпението ни...не ставаше и не ставаше в продължение на 1 година. Решихме и двамата да си направом изследвания, и първо излязоха неговите.... 96% неподвижност на малките палавничета. ПОсле излязоха имоите и се оказа че дясната тръба ми е запушена....туфффф бяхме като ударени, но това ни накара да вземем най важното решение в живота ни. Решихме да се насочим към клиника за инвитро... и то частна... а нямахме една стотинка. Поинтересувахме се от няколко и се спряхме на една... информираха ни за цените и както всички знаете си е скъпичко... но взенме заем от банката и решихме да опитаме....така юни месец миналата година на 33 години чрез инвитро имах положителен тест...не можех да повярвам от 1 път...Прекарах първите 3 месеца без проблемно, но след това доста тежка бременност с вероятнос за загуба на плода..., влизах 3 пъти в болницата, но господ този път беше решил да ме дари с най голямото шхтастие на света..мойта дъщеричка... роди се преждевременно в 32 седмица точно на будни вечер..най големият ми коледен подарък...не можеш да повярвам, стоя 1 месец в кувиоз и беше един от най тежките периоди в живота ми, но сега вече е на 7 месеца и за нас е най прекрасното бебе на света... НАдявам се да ви вдухна надежда момичета, не се отказвайте от мечтите си.! ЖЕлая много успехи на тези които още чакат! И се борете!
Здравейте момичета,
Ето накратко и моята история. След петата година от сватбата със съпруга ми решихме, че вече сме готови да бъдем родители. Започнахме опити за бебче, но изминаха две години и нищо не се получаваше. През това време се консултираме с различни лекари, непрекъснато правехме изледвания - ултравук, спермограми, хормони, антитела, фоликулометрии, микробологии и какво ли още не. Отговорът винаги беше един и същ - всичко е наред, няма проблем, скоро ще имате бебче. Бях много притеснена защото вече бях на 35г. и тези отговори вече не ме устройваха, не вярвах, че може всичко да е наред и да не се получава толкова дълго време. В един момент просто решихме да си починем от тези неща и да не ходим по доктори. Но междувременно моя позната ми препоръча да се консултирам с д-р Емил Филипов от Майчин дом - София. Реших да опитам, тъй като той е специалист по стерилитет. Отидох на преглед - той ме погледна на ултразвук, както и всички изследвания които бях правила, след което изрази съмнения за ендометриоза. Обясни ми, че единствения начин за диагностициране на проблема в моя случай е лапароскопията. Изобщо не се замислих, след толкова години чакане това ми се стори най-логичната причина да нямаме бебе. Още на следващия месец направихме лапароскопията - оказа се ендометриоза, слава богу в сравнително начален стадий. След това няколко месеца бях на инжекции - Лукрин Депо, с цел да не се възобнови отново ендометризата. Мина известно време докато организма ми се съвземе от терапията, започнахме отново с опитите и чудото се случи - в един хубав ден преди 5 месеца видях двете чертички. Направих още три теста след това, защото не можех да повярвам. След толкова години чакане аз повярвах, че това е истина едва когато и доктора ми го потвърди след преглед.
Много се надявам моята история да Ви вдъхне кураж и да не се предавате, а да продължавате да се борите за най-голямото щастие в живота.
Ето накратко и моята история. След петата година от сватбата със съпруга ми решихме, че вече сме готови да бъдем родители. Започнахме опити за бебче, но изминаха две години и нищо не се получаваше. През това време се консултираме с различни лекари, непрекъснато правехме изледвания - ултравук, спермограми, хормони, антитела, фоликулометрии, микробологии и какво ли още не. Отговорът винаги беше един и същ - всичко е наред, няма проблем, скоро ще имате бебче. Бях много притеснена защото вече бях на 35г. и тези отговори вече не ме устройваха, не вярвах, че може всичко да е наред и да не се получава толкова дълго време. В един момент просто решихме да си починем от тези неща и да не ходим по доктори. Но междувременно моя позната ми препоръча да се консултирам с д-р Емил Филипов от Майчин дом - София. Реших да опитам, тъй като той е специалист по стерилитет. Отидох на преглед - той ме погледна на ултразвук, както и всички изследвания които бях правила, след което изрази съмнения за ендометриоза. Обясни ми, че единствения начин за диагностициране на проблема в моя случай е лапароскопията. Изобщо не се замислих, след толкова години чакане това ми се стори най-логичната причина да нямаме бебе. Още на следващия месец направихме лапароскопията - оказа се ендометриоза, слава богу в сравнително начален стадий. След това няколко месеца бях на инжекции - Лукрин Депо, с цел да не се възобнови отново ендометризата. Мина известно време докато организма ми се съвземе от терапията, започнахме отново с опитите и чудото се случи - в един хубав ден преди 5 месеца видях двете чертички. Направих още три теста след това, защото не можех да повярвам. След толкова години чакане аз повярвах, че това е истина едва когато и доктора ми го потвърди след преглед.
Много се надявам моята история да Ви вдъхне кураж и да не се предавате, а да продължавате да се борите за най-голямото щастие в живота.
Минаха години, и един прекрасен ден се срещах човек с които сме много различни но пък си допадахме. Влюбихме се и решихме да опитаме от самото начало да имаме деца. Но господ явно беше решил да изпробва и този път търпението ни...не ставаше и не ставаше в продължение на 1 година. ...............................................................................................
най големият ми коледен подарък...не можеш да повярвам, стоя 1 месец в кувиоз и беше един от най тежките периоди в живота ми, но сега вече е на 7 месеца и за нас е най прекрасното бебе на света... НАдявам се да ви вдухна надежда момичета, не се отказвайте от мечтите си.! ЖЕлая много успехи на тези които още чакат! И се борете!
най големият ми коледен подарък...не можеш да повярвам, стоя 1 месец в кувиоз и беше един от най тежките периоди в живота ми, но сега вече е на 7 месеца и за нас е най прекрасното бебе на света... НАдявам се да ви вдухна надежда момичета, не се отказвайте от мечтите си.! ЖЕлая много успехи на тези които още чакат! И се борете!
историята ти е толкова трогателна. Да сте здрави щастливи и все така влюбени . Дай Боже да изпиташ това щастие и втори път. 
Здравейте момичета,
Ето накратко и моята история. След петата година от сватбата със съпруга ми решихме, че вече сме готови да бъдем родители. Започнахме опити за бебче, но изминаха две години и нищо не се получаваше. ...Много се надявам моята история да Ви вдъхне кураж и да не се предавате, а да продължавате да се борите за най-голямото щастие в живота.
Ето накратко и моята история. След петата година от сватбата със съпруга ми решихме, че вече сме готови да бъдем родители. Започнахме опити за бебче, но изминаха две години и нищо не се получаваше. ...Много се надявам моята история да Ви вдъхне кураж и да не се предавате, а да продължавате да се борите за най-голямото щастие в живота.
bibi75.........
лека , щастлива и спокойна бременност по пътя към най-голямото щастие в живота ! 
Ivka_com......
Вярвай и се моли - Майка Богородица 
ще помогне и на теб ! 