Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=

Аз също съм минала по труден път...но съвсем накратко ше кажа , че след ходене по  лекари, най-накрая попаднах на АГ Селена и там след първият път се получи Сега вече сми на 2 годинки  и живот и здраве мислим за втори опит ин витро, пак там разбира се! Успех на всички

Момичета, четох ви дълго и вашите истории ме трогнаха. Нека споделя и моята. Започнахме да мислим за бебе с моят съпруг след две години съвместен живот. Забременях почти веднага-на четвъртия месец. Зарадвах се и вече почнах да се заглеждам по бебешките колички в магазините.
Но уви, не ми било писано. В третия месец се разболях се от грип, но го изкарах сравнително леко. Бях се оправила вече, когато една сутрин прокървих и отидохме в Шейново. Там ме прегледаха, бебето имаше сърдечна дейност, качиха ме в патологията и ме оставиха да лежа. Беше петък и нямаше доктор-само акушерки. До понеделник никой не ме погледна, а аз кървях все повече. В понеделник се видя на ехографа, че бременност вече няма. Кюртираха ме на рождения ми ден. Много ми беше тежко. После в къщи стоях в банята под душа и плачех и плачех. Сега като се сетя за онзи момент и нещо ме стяга в гърлото-къде ли е моето първо изгубено бебче? След време мъжът ми каза че като съм била в болницата запалил две свещички, но тази на бебето изгаснала.
Намерих сили и продължих напред. Но бебето не ставаше. Минаха две години и нищо. Няма да ви споменавам за намеците и въпросите на роднини и приятели-всички знаем как те режат през сърцето. През тези две години живота ни беше тежък-нямах работа, мъжът ми също. Дядо му беше много болен и се грижехме за него. Мъжът ми е много привързан към него, този човек го е отгледал. Един студен и тъжен ноември той почина. Но сякаш след това нещата някак станаха по-оптимистични-мъжът ми си намери работа, после и аз. Ходихме на екскурзии, веселяхме се, не мислех че трябва да забременея, не мислех за нищо. Помня я тази пролет-влезнех ли в църква палех две свещички-една за мен, една за...и като излизах се обръщах да видя дали е загаснала. Не беше. Тази пролет забременях с чудесната си дъщеря, която се роди през 2005г. Но моята история не спира. След една година почнахме да пробваме пак-аз исках голямо семейство. Но две години нищо не става. На третата видях пак двете чертички, но уви, след две седмици загубих бебчето. Този път не плаках като първия, а тръгнах по доктори-пуснаха ми хормони, погледнаха ме на ехограф-добре си нищо ти няма. Да, ама бебе няма. Майка ми ме посъветва да си прегледам Щитовидната жлеза-послушах я и се оказа че имам Хашимото. Почнах заместително лечение с хормони, но две година и половина бебе пак няма. Мъжа ми си направи спермограма-перфектна беше. Направих хидротубация и се оказа, че едната тръба е непроходима, а другата трудно проходима и като за капак яйчника, който е на трудно проходимата не функционира-следихме го 6 месеца и нямаше фоликул. Питах доктора как така при запушени тръби аз имам втория спонтанен аборт, но отговора беше, че си фантазирам и просто не съм била бременна. Замълчах си, кво да кажа, и мъжа ми не ми вярваше тогава, смяташе, че теста е бил грешен. Доктора ме посъветва да пробваме инвитро на естествен цикъл защото е по- евтино. Добре, ама мъжът ми каза-нека изчакаме до есента, нека изкараме поне лятото спокойно, без ходене по доктори.
Това лято беше прекрасно. Аз се бях успокоила-знаех какъв ми е проблема, бяхме се разбрали, че ще пробваме инвитро, бяхме събрали и парите, само трябваше да дойде септември да почваме. Дойде септември, уговорих се с доктора да дойда на 9 ден след първи ден от М. Но М не дойде. Панирах се -нали са ми запушени тръбите, ами ако е извънматочна. Тичам при мойта докторка и тя видя точицата на монитора. Честито, ми каза тя, а на мен ми се доплака-от радост или от страх не знам-и от двете. И така, след пет години чакане моето чедо е вече на осем месеца.
Но да знаете момичета, понякога все си мисля за онова първото, загубеното бебче в Шейново, ще кажете че съм неблагодарна, че имам две прекрасни момичета. Да, така е, но там, в сърцето си имам една рана, дето остана след като то си отиде.
Сега като се връщам назад осъзнавам колко важно е била психиката, и че аз забременях точно тогава, когато съм била щастлива и спокойна, и когато моят любим човек също е бил щастлив и спокоен. Разбира се и лечението на Хашимотото ми помогна, но най-важния фактор при мен беше спокойствието и подкрепата на любимия човек.

Напълно съм съгласна с Герри, психическото здраве е много важно. Преди всичко трябва да сме в мир със себе си, знам че е много трудно от личен опит...но трябва да се контролираме!

Гери 
Аз съм на същото мнение,че когато една жена се успокои тогава се получава 

За да споделя моята история, ще копирам поста си от друга тема. Реших, че и в тази тема ще дам надежда на всички, които имат нужда от това.
Здравейте мили, борбени момичета. Идвам, за да ви кажа, че светлина в тунела винаги има и понеже тази тема доста ме разчувства, искам да ви разкажа как аз видях светлината, последвах я, излязох от тъмния тунел и сега вече летя в облаците, а едно мъничко слънце топли душата ми всеки ден.
Драмата, която се превърна в приказка започна през лятото на 2009 г., когато с приятеля ми решихме, че искаме да имаме детенце. Започнахме не съвсем старателно да опитваме и след около 4 месеца видях на няколко теста втора бледа черта. Направих и кръвен тест, който показа ЧХГ 11. Аз, естествено, се зарадвах. След известно време започна да ме боли коремът и лекарят ми изписа нош-па и дуфастон. След 10 дни отидох на преглед. Докторът не видя нищо в матката и ме накара да направя уринарен тест веднага. Беше напълно отрицателен.  Междувременно бяхме се похвалили вече на родителите. Докторът каза, че изобщо не е имало имплантация и теста е бил фалшиво положителен, а ЧХГ-то се влияело и от други неща - например някоя овариална киста.
И така, това беше началото на мъките ми. Понеже съм по природа доста нетърпелива, реших, че не мога да чакам 1 година безуснпешни опити и отидох при препоръчн ми от приятелка редови   гинеколог /не беше специалист по репродуктивна медицина/. Това беше най-голямата ми грешка, която така усложни нещата, че едва не ми костваше жвота. Човекът не откри никакъв проблем, но в желанието си да помогне с нещо ми изписа противозачатъчни, които според него щели да подобрят шансовете ми за успех. Цикълът ми беше съвсем редовен, но на 31-32 дни, а според доктора трябвало да е точно на 28 дни, за да се получат нещата!!!  Разбира се ако не бързах толкова много, бях прочела повече теми във форумите се бах допитала до вас момичета, вероятно нямаше да изживея кошмарът, който последва.
И така, започнах противозачатъчните. В края на вторият месец от началото на приема им се случи страшното.   Започнах да дишам трудно и имах жестоко сърцебиене. По същото време бях болна от грип и пушех доста сериозно. Реших, че задухът е от грипа. Това се случваше в период от около 2 седмици. Няма да ви разказвам подробно какво се случи, но накрая, в изключително тежко състояние попаднах в белодробната болница. Само Бог и невероятният ми късмет да попаднана най-добрите лекари, спасиха живота ми! Бях получила мсивна белодробна тромбоемболия провокирана, както се оказа по-късно от противозачатъчните, съчетани с тютюнопушене и тромбофилия, за която нямах никаква идея.
Ще продължа да пиша в нов пост, тъй като тук ми стана вече доста трудно.
Животът ми беше спасен на косъм благодарение на екипът на доц. Османлиев от белодробната болница в София. До тук добре, обаче последва ужасяващата новина, че минимум една година не мога да правя опити за детенце. Това беше преди да разберем, че от четирите гена, който се изследват за тромбофилия, аз имам мутации в 3! Тогава лекуващият ме лекар каза, че не трябва да забременявам никога, тъй като това е изключително рисково за живота ми! Нямам думи, с които да опиша какво изитах в този момент!
Разбира се, аз взех решение, че трябва да се боря да имам най-ценното в живота и рискът си заслужава. Измина една година от инцидента. Бях на терапия със синтром, който лекарите нямаха никакво намерение да спират никога. Решихме с приятелят ми, че ще правим опити за бебенце и ако се получи, незабавно ще спра синтрома, тъй като той е вреден за плода. Бях проучила вече, че той може да се замести с фраксипарин. И така, отново опити и отново нищо около 8 месеца. През това време смених още 3-ма гинеколози, единият от които пециалист по репродуктивна медицина. Няма сега да споделям кой е великият лекар, само ще ви кажа, че без изследване на хормони реши, че имам завишен пролактин и трябва да пия лекарства. Пих 2 месеца лекарства и понеже не се чувствах добре по собствена инициатива си изследвах пролактина - при норма от 100 до 400, моят беше 5!!! Освен това без цветна снимка на тръбиоте и без спермограма ми изписа фемара за стимулация на овулацията! Така и не започнах да пия тази фемара, но междувременно отново видях втора бледа черта на няколко теста за бременност. Отново радост, спиране на синтрома, започване на фраксипарин и...отново нищо. След няколко дни тестът стана отрицателен и се върнах в изходна позиция. Нямам обяснение за тези тестове и до момента.
Почти съм приключила с писането вече, обещавам.
Последва преглед при друг велик лекар, който ми постави друга ужасяваща диагноза - хиперплазия на ендометриума, което било предраково състояние . Предложи ми диагностично абразио и биопсия. Освен това с моя нисък прогестерон, никога нямало да забременея и т.н. и т.н. И този лекар зарязах.
И така, през м. август 2011 г. реших, че положението е достатъчно сериозно и трябва да отида при някой наистина сериозен специалист по репродуктивна медицина. Избрах д-р Владимиров и благодаря на Бог, че ме изпрати при него. Последваха серия изследвания, включително дигностична лапароскопия. Нямахме дигноза. Бяхме с неизяснен стерилитет, но предвид другите ми здравословни проблеми и невъзможността да забременявам, докато съм на лечение със синтром, решихме да пробваме направо инвитро.
Е, направихме го  Трансферът ми беше около Коледа. Тестът ми беше на 3 януари 2012 г. Разбира се, аз с присъщата ми нетърпеливост направих няколко уринарни теста преди това /няма да кажа колко и от кой ден, защото ще ми се смеете/, които бяха с бледи втори черти. Аз такива, както вече знаете, съм виждала вече няколко пъти, така че това не ме обнадеждяваше особено. Най-накрая дойде денят на истината и О, чудо! Бета ЧХГ - 640!!!

Леле каква радост     

Ето ме момичета, излязла от тунела, огряна от слънчицето в мен и изпълнена с мечти и надежди. Дано Бог да ме пази и закриля до края, когато ще гушна едно сладко, здраво и пухкаво   и дано, мили момичета, и вие да видите скоро светлината. Сигурна съм, че ще я видите и ще се моля за всички вас само да е колкото може по-скоро. Прегръщам ви силно   и ви благодаря, защото без вас нямаше да успея!

Хрисик, благодаря за споделеното и куража, който ни вдъхваш. Нека Бог те пази и закриля - теб  и твоята сбъдната мечта! 

hrisik, лека бременност и раждане! Наслаждавай се на всеки безценен момент с твоето детенце. 

Винаги има надежда! Моята етърва е със запушени тръби. Направиха й инвитро и последва извънматочна бременност. След второто инвитро, роди дъщеричка. Година и половина след това забременя по естествен път с една премахната и една запушена тръба. Сега има момченце.

Да надежда винаги има! Но явно едната тръба на етърва ти не е била напълно запушена, била е пропусклива малко или много иначе няма как да стане. 

Здравеите момичета какво да ви кажа,аз виждам какво пишите тук че правите опити от 1/2 години.Ние правим опити от 6 месеца и не става и овулация следя и какво ли не и засега нищо и съм много отчаяна.Забравих да оточня че имам едно раждане преди 17 години обаче.Тогава стана от раз,а сега големи мъки.Кажете микакво да правя.

Петинка-75мила,най-важното е да не се отчайваш и като за начало се ориентирайте към добър специалист и 2 със съпруга и направете необходимите прегледи.Успех

 ЗДРАВЕЙТЕ!
 ОБЪРНЕТЕ  СЕ КЪМ КЛИНИКА/ЦЕНТЪР ПО АСИСТИРАНА РЕПРОДУКЦИЯ С ДЪЛГОГОДИШНА ПРАКТИКА . ТЕЗИ НА ДОЦ.Д-Р ПАВЛЕТА ТАБАКОВА ИЛИ Д-Р ЩЕРЕВ СА ЕДНИ ОТ ПЪРВИТЕ В ОБЛАСТТА НА АС.РЕПРОДУКТИВНИ МЕТОДИ. ВЪВ ФОРУМИТЕ НА САЙТОВЕ  ПРОЧЕТЕТЕ МНОГО РАЗЛИЧНИ МНЕНИЯ - ВСЕКИ Е ДОВОЛЕН ОТ НЯКОЯ КЛИНИКА/ЦЕНТЪР И ЕКИПА, КОЙТО РАБОТИ ТАМ. ОПИТА НАТРУПАН ПРЕЗ ГОДИНИТЕ НЕ Е ЗА ПРЕНЕБРЕГВАНЕ!!!
 НИЕ СМЕ ОТ БУРГАС.СЛЕД 3 ГОД.ЧАКАНЕ ЧУДОТО ДА СТАНЕ ТРЪГНАХМЕ ПО Д-РИ ОТ Б-С, НАСОЧИ НИ КЪМ Д-Р КОЙТО РАБОТИ В " МАЙЧИН ДОМ" СОФИЯ И В  СРАВНТЕЛНО НОВ ЦЕНТЪР ПО АСИСТИРАНА  РЕПРОДУКЦИЯ НА БУЛ." ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ" СОФИЯ. СЛЕД 2 НЕУСПЕШНИ ИНСЕМИНАЦИИ НЕ ПРОМЕНИХА  НИЩО В ПОДХОДА КЪМ НАШИЯ СЛУЧАЙ.НАПРАВИХМЕ 3-ТА НЕУСПЕШИНА ИНСЕ.  ВЪВ СЪЩАТА  КЛИНИКА.
  ЗА 4-ТА СЕ ДОВЕРИХМЕ НА ДЪЛГОГОДИШНИЯ ОПИТ НА Д-Р ТАБАКОВА. ВЕЧЕ СЪМ В 8-МИЯ МЕСЕЦ.
  УСПЕХ ПРИ ИЗБОРА НА КЛИНИКА И ЕКИПА Й!!!

Здравейте  бих искала и аз да се присъединя към чакащите малкото чудо да се случи.Ние опитваме вече от около година и половина,но без резултат.Не съм се отчаяла още,но мисля че не е нужно да обяснявам какво е чувството след всеки отрицателен тест  редовно чета тук за да науча нещо от вас,а и да се радвам за тези които са се похвалили 
честито на yake и едно леко и безпроблемно раждане с едно здраво бебче и желая   

Здравейте,

Немога да повярвам, че най-после ми се случва да пиша в тази тема. Немога да повярвам. Уви, щастието понякога е наистина труднопостижимо и изисква много усилия и години борба.
Историята е много дълга. Започна с една извънматочна бременност през 2008г., която за малко не отне живота ми на операционната маса. За съжаление желанието ни да имаме бебе вече преминаваше през процедурата ИНВИТРО.
Оттук се започнаха опитите ни. Помня какви оптимисти бяхме в началото, но след няколкото неуспешни опита помня как постепенно отчаянието и унинието ни обсебваше и започнахме да губим надеждата...
И все пак... не се отказвахме - колкото и да ни бе трудно. Преминахме през множество операции и интервенции. Тук е мястото да благодаря на Д-р Любомир Бойчев (гр.Тутракан), за когото каквото и да кажа ще е малко - професионалист, хирург и гинеколог. Всичко което ннаправи бе така точно и ясно. Всичко което ни каза за състоянието ми се оказа абсолютно вярно, въпреки мненията на всички "специалисти" които преди това бях посещавала. Оказа се, че този човек знае какво вижда и знае какво прави. Още веднъж - ГОЛЯМО БЛАГОДАРЯ на Д-р Бойчев, който след като направи всичко необходимо за една успешна бъдеща инвитро процедура ме насочи към Д-р Стаменов (клиника "Надежда").
Оказа се, че и тук трябваше да преминем през множество процедури и след окло близо 2 години (множество биопсии и др.) направихме нов опит... и на 20.06.2011г. ми бе направен трансфер.
Щастието ми бе неописуемо, когато видяхме  на теста. Плачехме от радост... но все още си бяхме с притеснението докато не минат първите 3 месеца... после 7 месеца... и накрая самото раждане на 23.02.2012г.
Искам да благодаря на екипа на Д-р Стаменов, Д-р Шефкедова и Д-р Персенска, благодарение на които ... ангелчето което в момента спи до мен ...     е факт. каза се, че тези хора знаят какво правят и не напразно сме водили тази борба...
Искам отново да им благодаря, защото зная какво направиха за мен (няма да го описвам тук) през този период докато се стигне до успешния опит. Благодаря на целия екип на клиника "НАДЕЖДА".
И тук е мястото да кажа на всички, които също като нас имаха участта да се борят с репродуктивните проблеми - БОРЕТЕ СЕ МАМИ !!! Борете се, защото само така ще успеете да си имате вашето малко щастие. Забравете отчаянието, колкото и понякога невъзможно да Ви се струва и ще успеете... както ние самите успяхме! 
И още нещо... Невъзможно е да очаквате от хора които нямат репродуктивни проблеми да вникнат в съществото на нашите проблеми. И идея си нямат какво точно преживяваме... и какво бреме е цялата процедура ИНВИТРО. Хората без репродуктивни проблеми само си мислят, че знаят какво точно е ИНВИТРО. Но чак когато проблемът почука и на твоята врата - тогава започваш да схващаш колко дълбоки и колко трудни са нещата... и се води борба с години...
И за финал на моя разказ - със сълзи на очи ще кажа... Дано с това успях да влея сили на всички ВАС, момичета, защото ще Ви трябват. И не спирайте да се борите (пък кой каквото ще да говори) !!!

Четох историята ти... Знам какво си преживяла предвид моята борба за бебчо...
Пожелавам ти една щастлива и вълнуваща първа среща с бебче