Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=

Слънчев ден, много хубава история!Благодаря, че сподели.Чудесата се случват все пак, много се радвам за вас!

 Момичета, много, много се чудех дали да напиша тук какво съм правила, за да дойдат тези деца.... Не знам дали е точното мястото, извинете ме ако не е така, но наистина ми се иска да помогна на някой като нас...Това, че наливахме маса пари не ни осигури адекватна информация и грижи.
Знаете, че в отчаянието си си готов на АБСОЛЮТНО всичко. Нещата, които ще ви споделя е моят личен опит по този път и до ден днешен не мога да твърдя кое оказа влияние и ми помогна, но имам две доказателства, че нещо е сработило Ето нещата накратко, които правех през годините, защото в съпруга ми нямаше проблем.
 След първия аборт ми направиха ДНК тест в "Майчин дом" за евентуално носителство на тромбофилия, което може да окаже влияние върху износването. Отрицателен.
  Една акушерка от там ме насочи към доктор Григор Желязков, фитотерапевт, чиито билки пих много време. Пих ги, спирах ги, но и през двете бременности ги пиех ежедневно.  Имаше и някаква схема, която той даваше с прием на вит Е по време на овулация.
 След втория аборт отидох в Плевен при Доц. д-р Емилияна Конова, д.м. и там след изследване се откри генетична промяна, която изискваше по-висок прием на фолиева киселина. Въпреки, че в изследването пишеше "може да доведе"  пиех по 10таблетки на ден през следващите бременности, както и  ми се назначи фраксипарин при последваща бременност.
  Поморийската кал е показана за стерилитет. Отидох и там, естествено.
  Иглотерапия.
  Магнезий /в моя случай системи/ още откъм 4-я месец, независимо, че го дават за по-късно включване.
 Пиша тези неща, защото макар и платено не получих тази информация от лекарите, а какво остава за хора, които нямат нашите възможности...
  Скоро четох, негативно изказване за позитивното мислене, но мен то ме спаси да изкарам толкова месеци в леглото. /не че преди това не лежах  /  Да лежиш всеки ден и да се чудиш дали ще изкараш до следващия е....убийствено. Прочетох три много важни за мен книги, въпреки че не съм фен на тази литература - http://www.book.store.bg/p5730/metodyt-silva-za-kontrol-na-uma-t … n-hose-silva.html http://www.helikon.bg/books/68/%D0%96%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82-%D … %D1%82_46878.html http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product … p;product_id=6245 Като третата не е апокриф, а художествена литература   И в трите рефренът е "Искай и ще ти се даде". За мен се оказа вярно, а бях абсолютен атеист.
  И последно: моя позната ми каза за този човек http://www.bojidar-karadjov.com/. Когато стигнах дъното отидох при него. Като чух, че ще имам две деца веднага си изградих мнение ,  че е пълен мошенник. Той и няма вид на херувим. А то какво излезе...

Благодаря за споделеното! Да са ти живи и здрави дечицата!

Лили, и аз те помня много добре -, тъй като и моето начало в бг-мама и в този подфорум!


Днес те видях в темите за детските градини, зачетох и така разбрах за щастливите събития около теб

Честито бебе Божидар, нека да ви радва много - теб, човекът до теб и баткото! Желая ви цялото щастие на света 
И винага ди си така усмихната като на снимката!

Здравейте,
Искам да споделя опита на една моя много добра приятелка Smile и да дам кураж.
Така, преди около 1 година тя отказа цигарите ( с цел да забременее), минаха три месеца откакто не пушеше, но не забременя. Не се отказа. Започна повече да излиза ( беше се запролетило и затоплило) на чист въздух - тук в Хасково имаме един парк Кенана. Пак не стана и мина месец, а цикъла си идваше. Но тя пак не се отказа, а напротив промени мисленето си от негативно към позитивно. В интернет има много статии и тя ми сподели, че е попаднала на една статия, която е свързана с безплодието и е на пастор Красимир Мирчев -youtube.com.
Тя не се отказваше, въпреки че често плачеше от отчаяние и съпругът и не знаеше как да и помогне.
И така, до тук около 5 месеца.
След това се сети да потърси най-добрите гинеколози в Хасково. Препоръчали е един и доколкото знам проблема се оказал в пролактина и неговото ниво.
Това, което искам да кажа е, че това са единствените фактори, които най-много пречат на забременяването според мен и го казвам, защото искам да помогна - тютюнопушене, алкохол, безверие ( или иначе казано негативно мислене) и обездвижване ( както казват в китайската мидицина жената е символ на Ин енергията, т.е. тя трябва да се движи, за да може да е жена).
Момичета,правете каквото трябва (вече посочих по-горе), а останалото оставте на лекаря да се бори.

Здравейте, не знам дали не е рано, но ще ви споделя и моята история. През 2008 година се запознах със съпруга ми и още в началото поискахме бебе, бях на 22 години за четвърти курс, но това не беше проблем за мен. След като не забременях първите месеци се притесних, но все пак изчакахме 6 месеца, отидохме на изследвания. Неговите бяха добри, на мен също нищо не ми откриха, което да е причина. После продължихме опитите и почна ходене по мъките от лекар на лекар, в различни градове. Преместихме се в Стара Загора, там също почнах да търся лекари и тогава ми откриха миомен възел, но според първия лекар, не бил проблем. После поподнахме на лекар, който само пари искаше и накрая ми писна и спрях да ходя при него. Минахме през още една лекарка, която каза, че съм за операция  и ме прати при друг лекар. При него най-накрая се разбра, че миомата расте и трябва операция. Направиха ми лапароскопия ноември 2011 г. Откриха и втори възел, направиха ми и преглед на тръбите, които, слава Богу, бяха наред, иначе бяха ме предупредили, че направо ще ги режат, ако не са добре. Всичко мина добре, 8 месеца се пазехме и подновихме опитите. През това време се прибрахме в моя роден град Търново, където определено ми е по-спокойно. Но бебето пак не ставаше. Вече бях на ръба на отчаянието, 2 пъти ми закърсня по 10 дни и нищо. На третото такова закъснение вече бях толкова отчаяна, че реших, че е фалшива тревога и си казах, че нищо няма да правя. На 12-я ден вече не издържах и си направих тест. Видях 2 черти и просто изпаднах в шок, плаках, отидох при мъжа ми, ходихме за още един тест и той беше положителен  . Това се случи съвсем скоро, сега съм в 9 г. с. Надявам се всичко да е наред и да си имаме бебче. Това е най-голямата ми мечта, преди да стане ходихме по манастири и църкви много и си мисля, че и това е помогнало. И така след почти 5 години опити съм бременна!

Здравейте 
С мъжа ми сме женени от скоро, но имаме връзка от 5 години. Забременях, когато бях на 18 и по ред лични причини, по настояние на родителите му, заради мисълта, че съм още малка и т.н. махнах бебето. Преживях голяма криза. Бях изпаднала в някаква депресия.. много трудно го преживях този аборт. Минаха 2 години, учех (и в момента също) започнах работа, създадохме си общ дом и решихме много бързо, че искаме бебе. Да, ама когато искаш не става.. все пак не чакахме дълго. След една година разбрах, че съм бременна. В момента съм на 21г., омъжена и чакам моята малка принцеса 

Здравейте! Ще споделя и своята история с надеждата ,че бих могла да помогна на някого. Един ден решихме,че вече сме готови за родители и започнахме опити за бебе. Започнах да си следя овулацията с помоща на оволационни тестове , но нито веднъж не ми показаха ,че съм в овулация. Тогава(още първия месец) реших де се консултирам с гинеколог. След преглед с вагинален видеозон той ми каза,че имам две яйцекледки, но били"негодни"-нямало как да съзреят за да достигнат етап в който да бъдат оплодени. След няколко дни отидохме на море. Там обичам да се нагрявам на пясъка за общо здраве на организма. Следващият месец бях бременна с близнаци-момче и момиче . Големи сладури сега са на 3 год . Сега пак съм бременна в първия месец, като непосредственно преди да забременея ходих на термо процедури(завиваха ме в одеало пълно с вода до 43 градуса). Не съм медицинско лице и немога да кажа дали това е помогнало,но при мен и в двата случая забременях след системно нагряване на тялото. Дано съм била полезна. Желая успех на всички

Здравейте,

Реших и аз да споделя тук как се сбъдна нашата мечта да имаме детенце с надеждата, че историята ни може да бъде полезна за някой.

Есента на 2008 решихме с партньора ми (сега вече съпруг), че може да започнем опити за правене на бебе. Тогава бяхме на по 35. Знаех, че няма да стане веднага, предвид възрастта ни, но след 4-5 месеца решихме да отидем на лекар поради липса на резултат относно бебеправенето. Ходех на профилактични при  Николов в Репробиомед и понеже бях принципно доволна (до тогава не съм мислила за бебе и нямах някакъв проблем) отидохме там. Той предложи лапароскопия за да се огледало добре всичко. Това бил най-сигурния метод ако има някакъв проблем (към момента на прегледа се оказа, че съм се сдобила с функционална киста и понеже имах такива няколко пъти преди това, които се пукаха след едномесечен прием на противозачатъчни, съгласих се за операцията.
За мой ужас резултата беше - двустранно непроходими тръби, множество сраствания, изобщо страхотия. Операцията продължила около 3 часа. За малко да премине   в коремна. Доктора каза - единствено чрез инвитро може да стане бебе. Направихме при него три опита. Всеки път отговарях много добре на стимулациите, качествени ембриони, всичко ОК, а теста все отрицателен. Излезе проблем само Хашимото и НК клетки заради които направих вливания на имуновенин от което за малко да си отида от този свят поради по-бързо вливане на лекарството и супер алергичен шок, в който изпаднах. Взех решение да се преместим в друга клиника. Дойде заветния час при Стаменов след чакане повече от година. Прегледа ме и каза - искам цвета снимка. Няма защо, няма лапароскопия. Направих. Резултата беше - двустранно проходими тръби, без проблем, но леко свита матка поради което той предложи хистероскопия. Направих я. Резултат - аденомиоза, която той каза, че я бил отстранил и вече нямало проблем. Последва четвърти опит. Отново много добър отговор, качесвени ембриони. Отново отрицателен резултат. Предложи ми биопсия  за да се види дали няма проблем в лигавицата. Два пъти ми взимаха материал (поради абсолютно недоглеждане). Резултатът - чудесен - няма никакъв проблем. Много исках да си запиша час при Стаменов защото той беше убеден, че друг проблем няма, но колкото и да записвах час при него, всеки път попадах на Персенска или Шефкетова.Предложиха ми да пробваме ЕЦ. Няколко месеца ходих. От 4 месеца, замразихме само една (веднъж имаше кух фоликул, после незнам защо ембиолозите решиха, че няма да замразявт ембриона - нещо не им харесвал въпреки, че се делеше и беше стигнал до 3-ти ден без проблем, последния път яйцеклетката презря, независимо, че настоявах да я извадим по-рано). Започнах да имам усещането, че искат да ми вменят, че проблема е в "моя телевизор", няколко пъти чух, че нямало проблем да забременея по естествен път. Накрая ми омръзна и се насочихме към болница Мемориал, Истанбул. Там, благодарение на професионализма на проф. Кахраман и екипа и откритата от нея причина - хидросалпингс, сега сме щастливи родители. Само да допълня, че се върнахме да направим операциите в Истанбул (тя искаше хистеро+лапаро) понеже тук нито един доктор не видя течността и всички казваха, че няма такова нещо, а предлага разни други възможности. Дори чух как с моята матка ще е цяло чудо да забременея.

Е, чудото ни прави безкрайно щастливи всеки миг от живота ни от както се роди, дай боже всекиму.

Имах проблемна бременност, три пъти влизах в болница, страхотни кръвоизливи, наложи се серклаж и лежане 6 месеца до датата на секциото, после имаше усложниения с раждането - 4 часа кръвоизлив без да се разбере от къде идва, но докторите от Щерев спасиха живота ми, за което съм много благодарна. После, когато мислех, че изпитанията са свършили, се оказа, че съм с плоски зърна и бебето трудно сучеше, цедях се в началото, правех му коктейли "блъди мери" заради разкървавените ми зърна, но заедно с бебчо успяхме да се кърмим до 3-ти месец.

Но всичко се забравя само като погледна прекрасния ни син, който се роди на 3 януари 2013.

Извода, който си направих е, че когато човек желае силно нещо, постига го, винаги намира начини и пътища.

Пожелавам на всички борбени момичета успешен финал до прекрасно/и бебе/та   

Момичета повечето ви познавам от вълшебният списък. Много се радвам за Вас  вие ни дъхвате надежда.
Също така се радвам много за Лили

Момичета дойде и моя час, когато мога да се pазпиша в тази темичка.Сlед 13 години боpба, много съlзи ,много мъки и стpадания ,вече съм щастlива майка на пpекpасно момиченце.То се появи сlед 9 опита инвитpо, като 8 от тях бяха в Щеpев и посlедния 9ти опит вече измоpена от дъlгата боpба, но с много надежда, която ми вдъхнаха пpекpасните доктоpи -Пеpсенска и Стаменов аз УСПЯХ.Бpемеността ми беше изкlючитеlно тpудна ,но с помощта на д-p Сигpидов аз износих и pодих здpаво детенце.Няма думи с които да опиша бlагодаpността си към тези всеотд айни lекаpи.Да са живи и здpави и нека Бог да бди над тях и над бlизките им!Искам да кажа на всички вас, които още въpвите по този изкlючитеlно тpуден път ,че винаги има pешение, само тpябва да не се отказвате.Боpете се докpай!Сега нямам много вpеме, но някой ден ще напиша истоpията си от начаlото до кpая, за да мога с  нея да вдъхна маlко сиlи и куpаж на тези от вас, които са изгубиlи надежда.Успех на всички боpещи се !

Честито детенце   , въпреки перипетиите вече всичко ще е наред. Много се радвам. Дано и на нас, които вече сме бременни да ни се сбъдне мечтата да видим едно живо и здраво бебче. Аз до края ще съм в напрежение.

Здравейте момичета ето и моята история, с която се надявам да помогна или най-малко да дам кураж и на други жени при който според традиционната медицина нещата са били безнадеждни.
 Аз съм жена на 33г. От 10 години имам сериозен партньор, с който много се обичаме и с който искаме да създадем семейство 
Преди 6 години (2007г.) решихме да си имаме бебче, за да затвърдим нашата връзка и да дадем път на естествения ход на нещата. Всичко с бебе-правенето се получи от първият път, но за нещастие не където трябва. Т.е. извънматочна бременност, завършила с операция и отстраняване на едната тръба. Беше голям шок, но благодарение на силната любов и подкрепа от моето слънце и семействата ни преодоляхме това нещастие.
6-7 месеца по късно подновихме опитите с бебе-правенето, но уви резултат до лятото на 2012г. нямаше. И тъй като това беше прекалено дълъг период без никакви успехи, решихме да разнищим къде и какъв е проблема. Пробвахме няколко варианта в Ст.З. тъй като живеем там, но нещата не вървяха, затова с препоръки на моя много добра приятелка се насочихме към клиника Щерев, София. Страхотни професионалисти. Веднага ни назначиха необходимите изследвания и след 3-4 месеца вече имахме точната диагноза и причина за нашите неуспехи. Без да чакаме подадохме документи за инвитро процедури, тъй като както споменах съм на 33г. с една тръба и която се оказа в лошо състояние (нагъната и със сраствания). От програмата за приемане на документи за инвитро фонда ни дадоха номерче и казаха да се заредим с минимум 10-12 месеца търпение, преди да има резултат за одобрение.
Помислих си нямаме друг избор освен да чакаме и да се надяваме да сме одобрени, защото ние не разполагахме с толкова средства да си го позволим сами.
Но 10-12 месеца е доста дълъг период за бездействие. И така решихме да изпробваме нещо нетрадиционно, за което вече имахме насоки и доказателства че работи в някой аспекти на нашето здраве. Т.е. до момента си бяхме правили от 5 до 16 дни на пълно суровоядство с цел пречистване на организма и това даваше страхотни резултати. Така например със 16 дневна програма на пълно суровоядство преборих упоритите бактерии ентерококи фекалис, за който според медицината е необходимо да се употребяват антибиотици мин.10 дни и я даде резултат я не. Моя приятелка се бори с тях продължение на половин година и те ту изчезваха ту се появяваха отново. Аз бях много горда че след едно толкова незначително усилие освен че се отървах от тях но и се увеличиха добрите лакто-бацили, който при първото изследване почти нямах (изолираха се единични бройки). И така след като от година и половина не ядяхме месо и лека полека започнахме да преминаваме към по здравословно хранене решихме в началото на 2013г. да преминем на пълно суровоядстяо. бях сигурна че това ще даде своят положителен резултат. И така месец след месеца кръвните ни резултати ставаха все по добри и се чувствахме все по жизнени, млади  и изглеждахме фантастично. Аз общо от началото на нашият по здравословен начин на живот (април 2011г.) до април 2013г. смъкнах 18кг. без да се ограничавам в количеството храна, а само начина на нейното приготвяне. И с всеки изминал ден се чувствах все по секси, жизнена и изпълнена с любов и щастие. Това повлия и на нашите отношения с моята половинка. Сега се обичаме повече от всякога. И така влюбени и щастливи по пътя на суровоядството 5 месеца след началото му се случи чудото. 3 положителни теста и 6 дни закъснение на М. Беше лудо и фантастично. Една седмица по-късно видяхме нашето бебче на екрана на видеозона. Беше като малка точица и пулсираше цялото, но все още не можеше да чуем сърчицето му. Оказа се че съм в 5г.с. 5д.. С нетърпение дочаках следващ преглед. когато вече чухме и сърчицето му -7г.с. 5д. Беше невероятно. Почуствах се най-щастливата жена в света. То вече си имаше глава, ръчички и крачета, а сърцето му направо препускаше. Велик момент за бъдещият родител.
И така сега знам и съм убедена че с воля, много любов и подкрепа всичко се постига.
Ето ние повярвахме в силата на природата, когато човек още не е бил измислил огъня и не е боледувал от толкова сложните болести на съвремието, и природата сама свърши своята работа. Давахме на телата си само онова от което истински се нуждаеха в съвсем натурален вид, както майката природа го е създала и те накрая ни се отблагодариха. 
Лека по лека, стъпка по стъпка се чистиха и възвръщаха силите си за живот. Докато най- накрая те самите бяха готови да дадат началото на един нов живот.
Както е казал преди много много години Хипократ „Нека храната бъде твоето лекарство и лекарството бъде твоята храна.”
Тази максима се оказа съвсем вярна, но хората днес в забързаното ежедневие са забравили как да тълкуват това правилно.
Успех момичета! Желая на всяка от вас да изпита това щастие да бъде родител. И с радост бих помогнала на всяка която пожелае моя съвет.
Целувки на всички!!!

 С Vienna in vitro

преди това искаха да ме оперират на няколко пъти в Майчин дом, добре, че хирургът и ендокриноложката не си засякоха отпуските!!!!!