Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=

mdd, Поздравления За бебешока и за вярата коят имате и не сте загубили.Много е хубаво,че и двамата със съпруга ти не сте се отказали и сте продължили с вяра напред,колкото и трудно да е това.Още по хубаво е,че си описала свидетелството си тук,защото съм сигурна,че има и други момичета като мен,които се радват да прочетат че в крайна сметка вярата и надеждата не са напразни и че Господ все пак ни помага.Бог да благослови всички ни,да ни даде повече вяра в доброто и доброте резултати. 

Колко дълги години четях тази тема и мечтаех да напиша за моя щастлив финал.... Толкова пъти изгубвах надежда, че този момент ще дойде.

Обичам да пиша, но сега и главата ми се изпразни и пръстите ми се вкостиха на клавиатурата. Защото си спомням и сега огромната болка, безнадеждните ЧХГ-та, пръскащите от очите сълзи на мъжа ми, безпомощният и любящ поглед на майка ми, сведената от мъка глава на брат ми... 6 години. Нескончаем кръговрат от надежда и безнадеждност.

А тя е чакала своя момент. Не разбирах това и я исках сега, на момента. С този опит ин витро, не със следващия. Казва се Кристин. Вече е на 5 месеца и днес опита за първи път пюре. Голяма емоция за цялото семейство.

А хронологията, не по-различна от вашата.

Една година безуспешни опит за спонтанно забременяване.

1.5 година "лечение" при личния ми АГ. Стандартни изследвания. Целехме момента с фоликулометрия. Включително Клостилбегит без цветна снимка Лапароскопия. Нищо не излезе. Нито проблем, нито решение.

3.5 години при д-р Стаменов. Хистероскопия. 3 стимулирани ИКСИ. N на брой пункции на естествен цикъл със замразяване, когато изобщо се оплождаха. При размразяване - никой не оцеля след 1 година кътане на яйца ....Имунология и Генетични изследвания. Пак не се намери проблем. Биопсии  ендометриума. Е, тук изникнаха свръх популация на лоши NK клетки. ИКСИ, съответно лечение за ендометриума. Пак негативен резултат.

Няма диагноза. Защото няма проблем. Но няма и решение.

Седим с мъжа ми вкъщи, вечеряме си тихо и той продължава да ме убеждава, че ще стане. Но вече не му вярвам. Както преди. Надеждата вече не ми беше приятел и помагач, а враг. Защото все ме оставяше измамена. Започнах да чета Библията.... не знам защо. Първите 3 "героини" Сара, Ребека, Ракел и те били бездетни, а после Бог "отключил" утробите им и народили велики синове. Ха, дори и в книгите забременяват, само аз не.

Но тогава вече, нашето чудо е било скътало крехкия си живот в мен...

1 декември 2012. Празнуваме годишнина и пенсиониране на мой роднина в огромен ресторант с много гости. танцувах без спир. Дунавско, Дайчово, Еленино... не седнах...а панталона така ме стяга. Ми нормално, много ми се яде напоследък. Изпуснах се.

5 декември 2012. Ставам, правя си кафе, паля си цигара. Хм, закъснява ми вече 10 дни. А съм толкова редовна. Не, не се надявай. Та ти си стерилна. Е, да де. Не съм забравила. Но пък кой ще разбере, ако си купя тест и го направя. Пък и вече съм претръпнала на това упражнение. Плиснах очите с вода, нахлузих ботушите и 220 км/ч към аптеката. Прибрах се. И...... за първи път в моя живот видях миража, за който мислех, че не съм предопределена. Да, мираж! Две успоредни червени черти. Кой? Аз?.... Изтичах навън от тоалетната и се спрях пред огледалото. ударих си няколко леки шамара, за да съм сигурна, че не е някой от моите така реалистични сънища. Шамарите няма да ми помогнат. Ще направя и втория тест. Небеса, и той мисли същото като първия!!! Това не може да се случва на мен. Аз съм от другите жени, от бездетните... временно е. Пак ми се подиграват "отгоре".

След няколко часа видях 5383 ЧХГ. В лабораторията ме питат в коя седмица сте. Аз им отговорих "най-вероятно във 2-ра",.... защото по навик броя от овулацията, както броим от трансфер. Те ме гледат и недоумяват каква е тази невежа насреща... писаха ме в 4-та г.с. по снизхождение...

И така.... поредното чудо. Случило се по пътя на изгубената надежда, в началото на улица "Отчаяние". Една спонтанна бременност, която беше много повече от всичко, за което някога съм се осмелявала да мечтая. Една безкрайно лека бременност, в която (почти) никой не вярваше. Едно безболезнено и недраматично раждане в контрапункт на всички филмови истории. Едно необяснимо добро бебе, което не знам дали заслужавам.

Един щастлив финал, който идва рано или късно и няма да подмине нито едно момиче, което сега чете тези редове в очакване на своята рожба

С вас съм, разбирам ви, не съм забравила..... детето идва, когато Господ ни отреди, а той е безкрайно добър и никога не ни забравя!

Благодаря, silviti!Бъдете щастливи!

silviti  твоята история ме трогна. 

silviti благодаря, че сподели твоята история.
Даде много надежда на много дами

silviti,  благодаря! Разплаках се, докато те четох.

silviti благодаря, сълзите полетяха от душата ми и рукнаха от очите ми. Бъдете щастливи!

silviti,  благодаря че сподели историята си.    Настръхнах. Бъдете много щастливи.

silviti, разплака и мен. Бъдете здрави и щастливи!

 Здравейте! Наше приятелско семейство около Нова година сподели, че се подготвя за стимулация...Първи път им е!Аз бях чела някъде из форума, че в по-ненадеждни клиники спекулирали, за да се прескочат безплатните процедури.Честно казано не съм наясно изобщо, а ми е неудобно да я разпитвам,но като написах в интернет и излезе, че точно за Коледа виена ин витро подарява безплатни процедури...Някой възползвал ли се е от безплатни процедури, завършили с щастлив край?И в коя клиника, ако може да каже-за София!  

Много красива история! Нали най-добрият разказвач на приказки е казал, че "най-красивите приказки се раждат в живота", но за съжаление без да губят ни най-малко надежда, има двойки, които не успяват по естествен път да се сдобият с мечтаното дете.....

Страхотни истории, толкова трогателни и вълнуващи!!!   
Поздравления момичета, дано темата бързо се напълни с щастливи разкази!!!   

Много затрогваща история, благодаря ти, че я сподели с нас,silviti! Когато забременя, колко годишна беше?

Дано моят разказ помогне на някой.Правихме опити за бебче почти 2 години,без резултат.Имах нередовен цикъл,а никой не можеше да ми постави диагноза,та камоли да ми предложи адекватно лечение.Всички прегледи и изследвания бяха добри дори отлични но цикъл нямаше,предизвикваха го с хапчета-утрогестан,дуфастон.....спрях ли хапчетата спираше да ми идва.Предадох се по едно време,просто се примирих,че няма да мога.Понякога остава да се надяваме на чудо.... и то се случи.
През май 2013 подарих малка екскурзия на приятеля ми до Бачково.В Бачково както може би повечето от вас знаят има манастир,а в него прочутата чудотворна икона на Дева Мария с младенеца.Явно наистина се оказа чудотворна!Бременна съм,очакваме малкото ни чудо в края на април.По изчисления на АГ ми трябва да съм заченала м/у 19 - 26 юли,около 40 дни след ваканцията ни в Бачково.Оставям сами да прецените дали това е съвпадение.Бяхме там на 10 ,11 и 12 май
Моля се всичко да е наред и бебчо да се роди жив и здрав!
P.S.Спрях да пия всякакви хапчета,малко след като се прибрахме.Бях отчаяна,ядосана,бях се примирила с положението си.

 Момичета, в момента все по-рядко имам време за компютъра, но днес, минавайки разни новини по диагонал, мернах, че на деня на влюбените щяло да има Ден на отворените врати с някакво светило Щрьомер в Токуда и съответно безплатни прегледи за сбъдване на мечтата ви.Дано съм поне малко полезна!

Одавна искам да напиша своята история за да вдъхна надежда на двойките борещи се за бебенце.
  Моята история започна още през 2008 след като разбрах ,че съм бременна ,но за съжаление беше извънматочна бременност и трая само 2 седмици. Останах с 1 тръба и знаех ,че ще забременея по-трудно ,но все пак ще забременея.
  През 2009 год с мъжът ми се оженихме и започнахме опитите.Но след 6 месеца опити след като неставаше тръгнахме по-лекари.И изгубихме още 6 месеца след като се доверихме на една лекарка ,че всичко ми било наред.Никой не ми спомена да направя цветна снимка.Мина се година и решихме да търсиме  друг лекар .Попаднахме на правилния човек .Хормоните ми бяха наред.Но назначи и цветна снимка.Никога няма да забравя как след цветната снимка коментара на лекаря беше ,че естествено немога да забременея и да се замислиме за ин-витр.Това бе шок за мене.Още не знаех какво представлява точно това.
  Имах здравословни проблеми,но след преодоляването и си запазихме час в клиника за репродуктивни проблеми .Веднага взехме решение за започване ин-витро.Прочетох в интернет какво ли не да се информирам през какво ще премина.Бяхме много развълнувани и мислихме ,че ще се получи от първият опит.Уви не се получи.Поплаках си и решихме ,че продължаваме да се бориме .Изчакахме  1 цикъл да мине и веднага започнахме второто ин-витро.Този път беше успешено  и никога няма да забравя деня в който видях две черти след многото отрицателни тестове.   
   Затова борете се и знаете и ,че на вашата улица ще изгрее слънце и Господ бави,но не забравя.И да не забравя ,че денят в който си направих теста беше Света Анна и аз съм сигурна ,че няма нищо случайно .