Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=

sofiaaa, радвам се за теб, това наистина е най-голямото щастие   

Здравейте, мили момичета,
прочетох толкова много истории тук и реших и аз да разкажа моята.
Ние с моя любим се оженихме през 2009 година и решихме да си имаме бебенце. Тогава аз бях на 32, а той на 38. Мислех, че щом спра противозачатъчните и до един месец ще съм бременна. Да ама не. Минаха осем месеца без да се случи нищо и аз отидох на лекар. Той установи поликистозни яйчници и ми предложи два варианта- лапароскопия за изчистването на кистите или медикаменти. При единия случай има 80% шанс да забременя, а при другия 60%.
Поговорихме си с любимия образ и отидох на операция. След приключването и лекарят ми каза, че яйчниците изглеждат добре, но имам проблеми с лявата тръба- била запушена, освен това левият яйчник бил леко уголемен в резултат на минало възпаление. Думата, която употреби беше калциран.
И така от началото на 2010 ние стартирахме бебеправенето. Моят мъж е моряк и пътува по седем месеца. После е тук шест. Подновихме опитите през есента на 2010, но пак нямаше резултат. Междувременно аз пиех Утрогестан и някакви билкови таблетки- Мака за нормализиране на хормоналния баланс. Незнайно защо никой не ми назначи хормонални изследвания- направо ми казаха кисти и хайде да режем.
Есента на 2011 по препоръка на моя добра приятелка отидохме при д- р Александров от АГ- Варна. Назначиха ми най- накрая необходимите изследвания, на любимия му направиха спермограма- всичко излезе в норма. Проблем при хормоните няма. На хартия и двамата сме здрави. Направиха ми цветната снимка. Бях убедена, че там вече ще излезе къде е грешката, но... изненада- и двете ми тръби прави и проходими, няма и следа от кисти. Оказа се, че имам много добър резерв от яйцеклетки и в двата яйчника. Предложиха ни инсеминация и се съгласихме. С каква надежда я направих. Представях си как двете клетки вече са се срещнали и сигурно в мен вече зрее живот.... Но теста беше отрицателен.
След това направихме още две инсеминации- всеки път имаше отделена качествена яйцеклетка, но защо не ставаше никой не можа да ми каже.
И така с любимия решихме през есента на 2012, когато се върне от плаване да направим инвитро.
Той замина, а аз се заех да спортувам и да отслабвам- не че свалих кой знае какво. Моята сестра забременя март месец, но милото ми племенниче спря да се развива в осма г.с. и  се наложи кюртаж. Много ми беше мъчно, реших, че някой ни е урочасал- ето при нас не става и сестра ми как пострада!
Дойде есента и сестра ми пак беше бременна. Мъжът ми се прибра ноември месец и решихме като мине празничният декември да отидем при д- р Александров и да стартираме процедурата. Междувременно новите собственици на фирмата съкратиха целия отдел, в който работех. И така в началото на декември аз се озовах в редиците на безработните. Улисана в подготовка на документи за записване на борса и в търсене на нова работа не съм забелязала, че ми закъснява. Когато го установих, вече беше минала седмица от закъснението. Никога не съм имала такова закъснение. Случвало се е забавяне от най- много три дни и после ми е идвало. Никога не е пропускало да ми дойде- направо беше като проклятие. И като ме загложди сега на какво се дължи това закъснение- дали наистина е станало? Беше ме страх да направя тест, защото не исках пак да се разочаровам. Когато станаха десет дни от закъснението споделих с любимия и му казах, че ще чакам да мине месеца и тогава ще правя тест.
Минаха празниците дойде януари, а мен още ме е страх да правя тест. Имах вече всички симптоми на ранната бременност- ставаше ми лошо, боляха ме гърдите, обонянието ми се изостри. И на 02.01.13 ММ не издържа и отиде до аптеката да ми купи тест. Инструктира ме да подготвя материала и като се върне ще действаме. Направих теста и му го дадох той да го отчете- не исках да се разочаровам веднага. Само че чертичките бяха две. Никога дотогава не бях виждала такъв тест! Обадих се първо на сестра ми- тя вече беше в четвърти месец, и  я помолих да ми запази час при нейната лекарка. После звъннах на майка ми и на свекърва ми. Цялата нощ не можах да спя.
Седмица по- късно отидох на преглед- вече бях в пета г.с. и малкото човече мигаше усилено от екрана на видеозона. Десет дни по- късно вече в края на седмата седмица точката беше голяма и ембрионът се виждаше.
Изкарах изключително лека и безпроблемна бременност и август 2013 се появи нашата прекрасна принцеса Елица.
Та това е. Не се отчайвайте мили момичета- борете се и не се отказвайте никога. Пожелавам на всички, които искат рожба да си имат. Която жена не е поискала, тя не е станала майка.

 alanna2812, каква прекрасна история! Да ви е жива и здрава Елица! 

alanna2812, да ви е жива и здрава малката принцеса, интересно, че и аз забременях точно като останах без работа  , но да не се повтарям, моята история вече съм я писала

Я я разкажи пак, че хубавите истории са си винаги приятни за слушане! 

Това е старият ми пост  . Мога да допълня, че забременях на първата ни почивка, понеже дотогава все тревоги и т.н може би съм се отпуснала и не съм мислила, а се наслаждавах на почивката. Другото, което мога да допълня, че моето съкровище е най-безценното нещо и пожелавам на всички това щастие, сега е на 4 месеца и всеки ден е празник за мен, все измисля нови и нови неща, с които ме изненадва

Здравейте момичета!
Много трогателни истории, които слава богу са завършили щастливо .
Много е важно, когато имаш репродуктивен проблем да попаднеш на точния лекар - и като специалист и като човек! Щастлива съм, че имах този късмет да срещна д-р Сенкова (София), благодарение на която съм бременна в 30-та г.с.

Браво, радвам се за теб, ще чакаме да се похвалиш след има-няма 10-на седмици 

Чета ви момичета и ви се радвам и ме разплаквате от щастие на моменти.
Аз също намерих моя доктор благодарение на който съм вече в края на 9-та седмица. Знам, че още е много рано и има още доста месеци преди да гушна моето чудо но важното е че то вече е факт.

много се радвам, пожелавам ти лека бременност и едно сладко и пухкаво бебче накрая 

Здравейте момичета, никога не съм писала по темата,но много се надявам на съвет.
От няколко месеца се опитваме да си направим бебче,но уви цикалът винаги идва:( аз съм на 36год,от 6 мес. Правим опити за бебе. Преди година ми правиха хайфу манипулация на интрамурална миома,като септември бях на финален преглед с  ЯМР и ме увериха че всичко е наред и мога да си имам бебче. Основната причина да пиша и да моля за съвет е, че от 4мес. Живеем в щатите и въпреки че имам медицинска осигуровка,всичко е много скъпо и ако влезна напълно неопитна в схемата,може да попадна в омагьосан кръг и да ме прехвърлят от преглед на преглед,а стреса който преживях преди година още ми държи и съм под голямо напрежение:( моля за съвет кое е най-важното,което трябва да провря ? Отбелязвам че цикалът ми е редовен и имам овулация. Мерси предварително

Благодаря! Чукам на дърво всичко да е наред и ще се похваля непременно!

   А и да почерпиш!

Да се стигне дотам и ще почерпя!

Относно пречките за забременяване тук прочетох нещо интересно - оказва се че интелигентните и силни успяващи жени често имат трудности със забременяването

http://plamendimov.com/news.html