Споделено:Как се сбъдна мечтата ни да имаме дете! =ВАЖНО=

  • 575 160
  • 602
  •   1
Отговори
# 390
  • Мнения: 778
Здравейте мили момичета .Ето я нашата история: Заедно сме от 2001. Оженихме се през 2009 и започнахме с бебеправенето още същата година. Само да спомена, че двамата не пушим и не се наливаме с алкохол, ходим на фитнес, караме колелета, аз също и ролери и наистина обичаме здравословното хранене. ....но това не ни помогна по никакъв начин да забременя....даже искам да споделя, че приятелски двойки, които ядат мазно, полуфабрикати, пушат като комини и пият забременяха от раз. До зимата на 2012 пробвахме с ову лентички, хомеопатия, билколечение, но дано не обидя някой, това е само губене на време и пари. През ноември 2012 отидохме при Шефкетова и тя ни назначи всички изследвания, но всичко се оказа добре - тръби, спермограма, хормони, генетика и попаднахме в графата неизяснен стерилитет. При първата пункция ембрион се получи, но не се разви, при втората пункция не се извади яйцеклетка...но третата пункция се оказа успешна и последва трансфер на 30.04.2013...трябваше на 14.05.2013 да си направя тест, но аз го направих на 09.05.2013 и той се оказа положителен. За мен първите две пункции се оказаха с провален край, защото ходех на работа, бях напрегната и сягаш това беше междо другото. За третата пункция си взех два дни отпуска преди самата процедура и след нея не отидох пак на работа и тялото ми бе спокойно. Е бременноста бе тежка - кръвоизлив и три лежания за задържане и накрая родих в 34 г.с, като беба бе интубирана цяла седмица и остана още три седмици в болницата....но сега е една фурия, здрава и вечно усмихната. Няма да ви пожелавам да станете майки, защото знам че ЩЕ СТАНЕТЕ МАЙКИ.....това ще се случи на всички, просто на някои като нас Господ иска да даде най-прекрасните бебета, а за тях трябва време.

# 391
  • Мнения: 315
Здравейте мили момичета .Ето я нашата история: Заедно сме от 2001. Оженихме се през 2009 и започнахме с бебеправенето още същата година. Само да спомена, че двамата не пушим и не се наливаме с алкохол, ходим на фитнес, караме колелета, аз също и ролери и наистина обичаме здравословното хранене. ....но това не ни помогна по никакъв начин да забременя....даже искам да споделя, че приятелски двойки, които ядат мазно, полуфабрикати, пушат като комини и пият забременяха от раз. До зимата на 2012 пробвахме с ову лентички, хомеопатия, билколечение, но дано не обидя някой, това е само губене на време и пари. През ноември 2012 отидохме при Шефкетова и тя ни назначи всички изследвания, но всичко се оказа добре - тръби, спермограма, хормони, генетика и попаднахме в графата неизяснен стерилитет. При първата пункция ембрион се получи, но не се разви, при втората пункция не се извади яйцеклетка...но третата пункция се оказа успешна и последва трансфер на 30.04.2013...трябваше на 14.05.2013 да си направя тест, но аз го направих на 09.05.2013 и той се оказа положителен. За мен първите две пункции се оказаха с провален край, защото ходех на работа, бях напрегната и сягаш това беше междо другото. За третата пункция си взех два дни отпуска преди самата процедура и след нея не отидох пак на работа и тялото ми бе спокойно. Е бременноста бе тежка - кръвоизлив и три лежания за задържане и накрая родих в 34 г.с, като беба бе интубирана цяла седмица и остана още три седмици в болницата....но сега е една фурия, здрава и вечно усмихната. Няма да ви пожелавам да станете майки, защото знам че ЩЕ СТАНЕТЕ МАЙКИ.....това ще се случи на всички, просто на някои като нас Господ иска да даде най-прекрасните бебета, а за тях трябва време.
Искрено се надявам да си права.


# 392
  • Мнения: 206
Моятa история не е от нaй-интересните. Моят цикъл никогa не е бил редовен и товa никогa не ми е бил критерии че е визможно дa съм зaбременялa..С мм решихме дa се преместим в друг грaд тaм се зaпознaхме с нови хорa нaмерихме приятели и aз кaто всякaженa споделих нa моя приятелкa че бих искaлa  дa стaвaм мaмa но ме е стрaх с този мои проблем дaли ще могa a тя пък ми кaзa че нейнa колежкa лекувa същия проблем помолих я дa рaзпитa кaто иде нa рaботa и дa ми кaже още нa следвaщия ден ми донесе aдресa нa лекaря aз след време зaписaх чaс и отидох. Докторa ми обяснявaше редицa иследвaния терaпии и всичко тa зaпочнaхме все зa цитононaмaзкa кaзa ми дa изследвaме хормоните и нaй последно ще ми види яйчниците нa ехогрaф и зaпочнa когaто доки кaзa опaaaa зa мик ми стaнa толковa лошо че ми причaрня пред очите a в ушите ми сaпочнa нещо дa  шуми притесних се много помислих че е нещо лошо и попитaх кaкво стaвa кaкво е водял че реaгирa тaкa a той ми кaзa некa дa ти пуснa дa чуеш нещо и тогaвa чух нaй-хубaвото нещо сърцето нa моето бебче мигновенно се рaзплaкaх рaзбрaх че  то е седяло тaм вътре цели 5 месецa и чaкaло дa рaзберa зa него. ММ беше нa рaботa и ми бе кaзaл кaто свършa при докторa дa идa при него и дa му рaзкaжa кaкво сме говорили a aз през целия път мисля кaк дa му кaжa и кaк ще реaгирa. Тa отидох aз и зaпичнaх дa му рaзкaзвaм зa иследвaниятa и нaкрaя го му кaзaх колко ще е хубaво дa си имaме и ние едно бебче  a той кaзa че от известно време когaто сме прaвили секс той го е прaвил зa дете без дa ми кaже но е изгубил нaдеждa че ще стaне по естествен нaчин зaщото все пробвaл a нищо нестaвaло и много се рaзтрои a aз се рaзплaкaх и в този момент му кaзaх че живот и здрaве до 4 месецa ще стaне тaтко a той ме попитa ''толковa ли време ще те лекувaт'' a aз му кaзaх не след толковa време че се роди бебето ти a той седи и ме гледa и все още не рaзберa зa кaкво му говоря и нaкрaя му кaзвaм докторa кaзa че съм бременнa в 5месец от този момент усмивкaтa и нa двaмa ни не е слизaлa от лицaтa ни. Рaдвaме се нa 5 месечнa дъщеричкa

# 393
  • Мнения: 403
Джуфинка, много хубава история да ти е жива и здрава дъщеричката ти и цялото ти семейство да сте все така щастливи.

# 394
  • Мнения: 291
Здравейте,
Четейки вашите истории се изпълвам с надежда и оптимизъм, които са ми много нужни в този момент Hug
Накратко, нашите опити за бебе продължиха около година и най - накрая през Май месец тази година разбрах, че съм бременна. Всичко вървеше много добре до Септември, когато изведнаж получих кървене и се оказа, че имам изтичане на околоплодните води, и така направих спонтанен аборт в 21 седмица.
Вече мина първата ми менструация, ще изчакам още 2 и пак започваме с опитите, дамо този пат стане барзо. Казват,че се забременявало по-бързо след аборт newsm78
На всички вас пожелавам успех с бебеправенето и лека бременност Hug

# 395
  • Мнения: 5
Здравейте, искам да разкажа и своята история надявам се да вдъхна с нея кураж на други млади момичета с проблеми.
Още от тинейджърка винаги съм имала много проблеми, имах поликистозни яйчници, след време ми откриха и миома, когато бях на 19г получих силна уринарна инфекция от която доста дълго време не можах да се отърва, от която в наследство получих и маточна  инфекция и запушване на тръбите. Преди три години когато с приятеля ми решихме да имаме дете почнахме да ходим по лекари, почти всички лекари, ни казваха, че сме безнадежден случай, почти непроходими тръби, нередовен цикъл, хормонален дисбаланс, поликистозни яйчници. Започнахме хормонално лечение, подложих се на операция за отпушване на тръбите. След около 8 месеца хормонално лечение предприехме и инсеминация, за съжаление първата инсеминация завърши с извънматочна бременност и едната тръба ми бе отстранена. Отидохме на консултация в друга клиника, според д-р който ме прелгеда там в нашият случай инсеминацията въобще не е била вариант. Започнахме с опитите инвитро, първия беше неуспешен, а бях тъкмо навършила 23г, плачех всеки божи ден, не исках да ставам от леглото, след няколко месеца направихме втори опит, този път успешен. Имах много тежка бременност, през цялото време почти лежах за задържане, но моето чудо се случи. Роди се 6 седмици по-рано, в денят на труда, когато я видях изпаднах в блаженство. Беше се случило, беше истина, бях майка, имах дете, имах дъщеря. За мен това да имам дете беше мираж, още от тийн, но ето, че се случи. Така че вярвайте, няма невъзможни неща, моят мираж  в момента спи в съседната стая блажено. Не се отказвайте и вие ще получите вашето чудо.

# 396
  • Мнения: 1 298
Elisse , много се радвам на такива истории, с хубав край Simple Smile, да ти е жива и здрава. Моята дъщеря вече навърши годинка, но още помня 5-те години мъки и после бременността, прекарана в лежане, важен е обаче резултатът Simple Smile.
daniel80 , съжалявам, че е станало така, дано скоро пак да забременееш и ти пожелавам живо и здраво бебче  Hug

# 397
  • София
  • Мнения: 8 615
Да разкажа и моята история...макар, че не стигнахме до сериозни процедури.
От началото на 2013-та правихме опити за бебе с моят мъж. Имам нередовен цикъл, Хашимото, един спонтанен аборт от преди. Той също има проблеми, не с качеството на сперматозоидите, по-скоро физически, усложнение след обрязване.
Пролетта на 2013-а нещо ми се разбъркаха отново хормоните, отслабнах с 11 кг от нищо, но пък цикълът ми някак стана по-редовен. Зимата 2013-2014 отново нещо стана, чаках цикъл около 50 дни.Затова реших да посетя клиника по репродуктивни проблеми. Назначиха ми цветна снимка, изследвания...като си му е реда. Нямах запушваниа, но хормоните не бяха наред, в края на февруари зачакахме менструация, за да направим други изследвания. Казаха, че яйчниците ми не работят правилно, не овулирам. Та чаках си аз да ми дойде..чаках, чаках...стана Април месец, мисля че около 14-15. Направих си тест, преди поредния преглед, за да се види ще ми идва ли. Имаше бледа втора черта, но аз не я видях веднага, мъжът ми я видя, когато му подадох разочарована теста. Много се вълнувах, дойде ни изненадващо, защото не мислех, че мога да забременея. Първо уж нямах овулация, второ, че и бяхме правили 1-2 пъти секс около предполагаемите дни за зачеване, но без той да успее да свърши(заради проблемите, които споменах).
Всичко уж беше наред, но в крайна сметка нямаше сърдечна дейност, решихме да ме "изчистят". Направиха го, трябваше да отида на контролен преглед, но се замотах...къде от мързел, къде от нежелание да ходя пак по доктори. Към края на Юни трябваше да заминавам на море и реших да се прегледам, за да отида с чиста съвест.
Бях доста изненадана, да не кажа шокирана, когато на екрана на ехографа се видя бебе в 15-а седмица, живо и здраво. Лекарката(колежка на лекарят, който ми направи аборта) беше не по-малко шокирана. Започна тичане за 1 седмица да се направят нужните изследвания, преди заминаването. В крайна сметка всичко беше наред и отидохме на море спокойни.
Бременността като цяло беше нормална, лежах в болница веднъж, беше ми много трудно да ходя към края, имах болйи, контракции. Най-тежкото всъщност бяха притесненията дали всичко му е наред, дали не му е навредено с направената процедура, лекарствата.
В крайна сметка родих секцио, много бързо и безболезнено се възстановявам. А на бебето всичко му е наред(поне засега) и си е едбо цяло чудо. От странното забременяване, до оцеляването след аборта...явно му се е живеело.

# 398
  • Мнения: 315
Да разкажа и моята история...макар, че не стигнахме до сериозни процедури.
От началото на 2013-та правихме опити за бебе с моят мъж. Имам нередовен цикъл, Хашимото, един спонтанен аборт от преди. Той също има проблеми, не с качеството на сперматозоидите, по-скоро физически, усложнение след обрязване.
Пролетта на 2013-а нещо ми се разбъркаха отново хормоните, отслабнах с 11 кг от нищо, но пък цикълът ми някак стана по-редовен. Зимата 2013-2014 отново нещо стана, чаках цикъл около 50 дни.Затова реших да посетя клиника по репродуктивни проблеми. Назначиха ми цветна снимка, изследвания...като си му е реда. Нямах запушваниа, но хормоните не бяха наред, в края на февруари зачакахме менструация, за да направим други изследвания. Казаха, че яйчниците ми не работят правилно, не овулирам. Та чаках си аз да ми дойде..чаках, чаках...стана Април месец, мисля че около 14-15. Направих си тест, преди поредния преглед, за да се види ще ми идва ли. Имаше бледа втора черта, но аз не я видях веднага, мъжът ми я видя, когато му подадох разочарована теста. Много се вълнувах, дойде ни изненадващо, защото не мислех, че мога да забременея. Първо уж нямах овулация, второ, че и бяхме правили 1-2 пъти секс около предполагаемите дни за зачеване, но без той да успее да свърши(заради проблемите, които споменах).
Всичко уж беше наред, но в крайна сметка нямаше сърдечна дейност, решихме да ме "изчистят". Направиха го, трябваше да отида на контролен преглед, но се замотах...къде от мързел, къде от нежелание да ходя пак по доктори. Към края на Юни трябваше да заминавам на море и реших да се прегледам, за да отида с чиста съвест.
Бях доста изненадана, да не кажа шокирана, когато на екрана на ехографа се видя бебе в 15-а седмица, живо и здраво. Лекарката(колежка на лекарят, който ми направи аборта) беше не по-малко шокирана. Започна тичане за 1 седмица да се направят нужните изследвания, преди заминаването. В крайна сметка всичко беше наред и отидохме на море спокойни.
Бременността като цяло беше нормална, лежах в болница веднъж, беше ми много трудно да ходя към края, имах болйи, контракции. Най-тежкото всъщност бяха притесненията дали всичко му е наред, дали не му е навредено с направената процедура, лекарствата.
В крайна сметка родих секцио, много бързо и безболезнено се възстановявам. А на бебето всичко му е наред(поне засега) и си е едбо цяло чудо. От странното забременяване, до оцеляването след аборта...явно му се е живеело.
Да ти е живо и здраво бебчето! Не бях чувала за дете оцеляло след аборт!!!

# 399
  • Мнения: 195
Тази история повече прилича на приказка,отколкото да е истина.Първо мъжът уж не бил свършил поради някаква си причина,и след аборт Joyта бебето останало...нещо не се връзва някои хора май си правят проветрение на устата,или по точно си тренират правописа

# 400
  • София
  • Мнения: 8 615
Както решиш  Peace Всеки си преценява сам.

# 401
  • София
  • Мнения: 23 156
преди време пак имаше подобен случай, след кюретаж бебето живо и здраво.
много хора не са си свършили работата както трябва.
да отпишеш здраво бебе, после хептен да омажеш нещата  ooooh!

и да съм по темата, нашето бебе пък се сбъдна след 8 трансфера, нищо особено като подробности.

# 402
  • Мнения: 2 494
Да са ви живи и здрави дечицата!!! И аз съм чувала за няколко подобни случая, а както казва и мамата по-горе-да искаш да абортираш здраво бебе, както се оказва по-късно-без коментар  Confused Бог ги е запазил и им е дал живот  Hug Praynig Hug Имам позната, която отказа аборта,казваше, че има вътрешно чувство, че бебчо си е нормално и Слава Богу така си беше. Незнам какво е гледал онзи лекар, затова винаги искайте и второ мнение, и трето дори  Peace

и да съм по темата, нашето бебе пък се сбъдна след 8 трансфера, нищо особено като подробности.
Да ви е живо и здраво и Бог с вас!!!!!!!!!  Praynig Hug Hug

# 403
  • София
  • Мнения: 8 615
В моят случай казаха, че или той не е догледал или са били 2. При прегледите, за да види плодния сак се налагаше да си повдигам таза, каза, че явно имам анатомична особеност(или той не е знаел къде да гледа).Та може да не го е видял или наистина да са били две, другото да е било на друго място  Crazy
Но в МД, където ходих на първите прегледи, после в Шейново, където раждах, казаха, че не съм единичен случай. По-скоро било рядкост всичко да е наред.
Аз също имах разни вътрешни чувства, но ги отдавах на хормоните и мъката. През цялото време, когато мислех, че не съм бременна и изпитвах неразположения(отдавах ги на антибиотика след аборта, че ми е повредил флората и фауната в тялото  Laughing) все не можех да повярвам, че го няма.
Даже предния ден преди прословутия преглед се пошегувахме с моя мъж, че отивам на другия ден и "А, бебе".А то така стана.Даже той ме попита дали не съм знаела, дали поради някаки причини не съм го направила нарочно  Crazy
Следях се при лекарка от МД, която работи в патологията, прави амниоцентези и аборти, каза, че доста пъти и се е налагало да "довършва" аборти. 
Бамбарадамбара, да ти е живо и здраво. Как да няма нищо особено-били сте упорити, не сте изгубили надежда и то се е появило.

# 404
  • Мнения: 2 501
Познавам Ирайн, а историята на бебе Огнян следихме от началото много хора, не само в този форум, и всичко е истина!

Последна редакция: нд, 18 яну 2015, 20:47 от Keй

Общи условия

Активация на акаунт