КГБ = КЛУБ на ГОТИНИТЕ БАБИ - 41

Браво милички,днес наистина е специален ден.
Диди,Жаки,Танита,благодаря ви от сърце за прекрасните стихове.И мен ме разреваха,а и днес също денят ми е доста напрегнат.
Преди около час ми се обадиха да отида утре сутринта и да подпиша договор за работа.
Незная дали да се радвам или не т.е.докато не подпиша нищо не е сигурно.
За сега толкова по моя въпрос,а утре с подробности.

Танита и теб те удари музата пак ааа
Дидия тази твойта внучка направо е оправна битер баба си задминала те е още сега сложи те под мишница ..
ДЖУЧКА КА ..ТО ДНЕС ВСИЧКИ МАЙ СМЕ ТАКА..
МИМКА стискам палци  дано утре да се похвалиш с най добрата новина.

Мими, честито! Радвай се от сърце! Щом те викат да подписнаш- значи започваш! Стискам палци!

В къщи е едно и също, а и неблагодарна работа е домакинската- шеташ, чистиш, търкаш и един път като минат през стаите, чистото отишло на кино!
Друго си е между хора да си, а и заплатата е много важно нещо! Без пари само дишаме- друго всичко се купува, или плаща/сметки, данъци.../

Сега и на Диди, пожелавам такава радост!

Отивам да "Полегнала е Танита......"

        

Ееей, момичета, стига сълзи, развалихте времето при нас -
току виж заваляло. Пращам ви от моите слънчеви усмивки



И малко вицове за настроение от вчерашния първи учебен ден

В час по математика. Учителката към притеснените първокласници:
- Деца, готвите ли се за класното? Значи първата задачка е - на колко е равно две по две?
Отговорите изпращайте като SMS на кратък номер...

Първи учебен час.
- Деца, ако някой иска да каже нещо, трябва само да вдигне ръка.
Първолак веднага вдига ръка. Учителката:
- Кажи.
- Само проверявам дали системата работи.

Учителката към първокласник:
- Можеш ли да изброиш десет животни, които живеят в нашите гори?
- Пет вълка, четири лисици и една мечка.

- Тате, тате, учителката ме научи да броя до пет.
- Я покажи.
- Едно, две, три, толкова ли е трудно бе, тъпанар (удря се по главата), четири, пет.
 
- Каква е разликата между добрия и лошия ученик?
- Лошия го бият родителите, а добрия - съучениците.
 
Учителят пита първокласничката Таня:
- Пак идваш със закъснение на училище, можеш ли да ми дадеш едно разумно извинение?
- Защо извинение, нали вчера вие казахте, че за учението никога не е късно.

Учителка пита първокласник:
- Колко е 5+10?
- Не знам.
- Добре, ако в единия джоб имаш 5 лева, а в другия - 10, значи...
- Значи съм обул чужди панталони.

Учителката дава задача на първокласници да напишат изречение с думата "захар". Малкият Иванчо пише: "Пия чай с лимон."
- А къде е захарта?
- Разтворила се е, госпожо.

Връща се първолак от училището след първия учебен ден и минава покрай детската градина. В двора децата играят в пясъчника, приближил се към тях, въздъхнал и казал:
- С удоволствие бих си поиграл с вас, но образованието не ми го позволява.
 
Учителката пита първолак:
- Защо в диктовката ти има толкова празни места?
- Място за реклами, госпожо.

Мими, честито!
Утре ще стискам палци

Ето ме и мен.
Ма какво сте правили нощес че сте се открехнали на любовна поезия а?
Ама са хубави стихотворенията.
Аз изкарах първия ден - няма счупени глави,само сме забравили да четем и смятаме.
Мими,
Браво за хубавите новини.
Все такива хубави неща да се чуват.

Браво, Мими! Стискам палци - утре ще честитя!

Еееее, днес е наистина ревлив ден.
Позволих си да копирам нещо от друга тема,
което дълбоко ме разчувства  

Да бъдеш МАЙКА

ТИ беше на 1 година...
ТЯ те хранеше, къпеше, обличаше...
Отблагодари й се,
като плачеше по цели нощи и не я оставяше да поспи...

ТИ беше на 2 години...
ТЯ те научи да стоиш здраво на краката си и да вървиш уверено...
Отблагодари й се,
като побягваше всеки път от стаята, щом тя те повикаше...

ТИ беше на 3 години...
ТЯ приготвяше с огромно старание най-вкусните храни за теб...
Отблагодари й се,
като тайно изсипваше под масата онова, което е в чинията ти...

ТИ беше на 4 години...
ТЯ постави в ръката ти най-красивите цветни моливи и те научи да рисуваш...
Отблагодари й се,
като изрисува и надраска всичките стени вкъщи...

ТИ беше на 5 години...
ТЯ те облече в най-новата ти и красива рокля и те пусна да си играеш...
Отблагодари й се,
като нагази още в първата локва, която ти попадна...

ТИ беше на 6 години...
ТЯ всеки ден вървя заедно с теб до училище...
Отблагодари й се,
като плачеше и крещеше “Не искам да ходяяя...” по целия път до там...

ТИ беше на 7 години...
ТЯ ти подари най-хубавата топка, която успя да намери и купи...
Отблагодари й се,
като още същия ден счупи с нея прозореца на съседите...

ТИ беше на 9 години...
ТЯ ти намери най-добрият учител по пиано...
Отблагодари й се,
като не учи нотите нито ден...

ТИ беше на 10 години...
ТЯ те води с колата навсякъде, където поискаш – от уроците по танци до купоните и рождените дни на приятелите ти...
Отблагодари й се,
като всеки път изхвърчаваше от колата, дори без да погледнеш към нея и думичка да кажеш...

ТИ беше на 11 години...
ТЯ заведе теб и твоята приятелка на кино...
Отблагодари й се,
като й каза: “Ти седни на друго място, не до нас!”...

ТИ беше на 12 години...
ТЯ не искаше да гледаш вредните за теб ТВ предавания и програми...
Отблагодари й се,
като ги гледаше всичките, когато тя не си беше вкъщи...

ТИ беше на 15 години...
ТЯ те изпрати през ваканцията на летен лагер в чужбина...
Отблагодари й се,
като не й написа нито ред и дори картичка не й изпрати от там...

ТИ беше на 17 години...
ТЯ ти позволи да отидеш с гаджето си на купон извън града...
Отблагодари й се,
като не се обади и се прибра вкъщи едва на разсъмване...

ТИ беше на 19 години...
ТЯ пое всичките ти разходи за университета, закара те с колата си до общежитието, пренесе ти багажа...
Отблагодари й се,
като не й позволи да те прегърне и целуне пред приятелите ти, като си тръгваше...

ТИ беше на 21 години...
ТЯ искаше да ти даде съвет във връзка с професионалния ти живот и кариерата ти..
Отблагодари й се,
като й каза: “Аз няма да бъда като теб!”...

ТИ беше на 22 години...
ТЯ с гордост и умиление те аплодира на тържеството по повод дипломирането ти...
Отблагодари й се,
като й поиска пари за обиколка на Европа...

ТИ беше на 24 години...
ТЯ поиска най-после да я запознаеш с момчето, с което излизаш вече близо година...
Отблагодари й се,
като в отговор й каза, че ти ще прецениш кога да стане това...

ТИ беше на 25 години...
ТЯ плати всичките разходи по сватбата ти, беше много развълнувана, но и много щастлива, да те види като булка...
Отблагодари й се,
като се пренесе да живееш на другия край на света...

ТИ беше на 30 години...
ТЯ се опита да ти даде някои полезни съвети за отглеждането на бебето...
Отблагодари й се,
като й каза да престане с тези остарели разбирания и примитивни методи...

ТИ беше на 40 години...
ТЯ ти се обади и ти напомни рождения ден на близък роднина...
Отблагодари й се,
като й каза троснато, че си затрупана с работа и й затвори телефона...

ТИ беше на 50 години...
ТЯ се разболя тежко и когато в края на седмицата ти отиде да я видиш, тя много се зарадва.
Отблагодари й се,
като й каза, че като остареят, хората се превръщат отново в капризни и глезени деца...

И един ден ТЯ... си отиде от ТЕБ...

Всичко,
което до този момент ти се е искало да направиш за НЕЯ,
но не си намерила време или начин да го сториш,
в този момент сякаш се стоварва върху ТЕБ като мълния!
И пареща болка раздира сърцето ти...

Затова,
ако все още ТЯ е до ТЕБ,
СЕГА я обичай по-силно от всякога!

И направи така, че ТЯ да го почувства...

Защото ТЯ го заслужава,
повече от всеки друг в живота ти!!!

ТЯ, ТВОЯТА МАЙКА!...

Автор - анонимен

                          Е,Доби,ти тука вече ме разрева и то сериозно.      От където и да го погледнеш .....това е живота ! И ТЯ е благодарна,че въпреки всичко ТЕ ИМА!
                          Мими,радвам се,че се завръщаш в учителските редици!То нашето си е направо диагноза,но си обичаме работата!

Хей, Dobitu искрено ме забавлява с първолашките вицове, ама не мога да спра да рева от стихотворението за мама.
Хубаво е и много, много тъжно. От сърце желая на никоя от нас да не се случва на децата и да страдат, че са забравили, улисани от живота и  грижите си, мама!

Доби,
Току що се прибра Кали и двете си ревем и четем.
Такова нещо не бяхме чели и така разстроени не сме били.

Благодаря ви за подкрепата.Имам нужда от това.Уж е сигурна работата,но все пак се притеснявам.Да не ме чуе дявола до утре има много време.
Диди,моля се и за теб,знам какво е да си под напрежение.
Дидия,твойта Неда грешка няма.Милата сладурана направо и се кефя на мурафетите де ги показва.Ама умно си е детето.Знае до кога баба му е на работа и ....защо трябва да спи.
Доби,и твоите вицове ми се отразиха добре.Докато пишех набързо прочетох Да бъдеш майката и се върнах назад в спомените си,когато децата бяха малки,та до сега.
Вчера говорих с гърците.Там времето било много хубаво и всеки ден ловели морски дарове.Влизали навътре в морето/това не трябваше да ми казват/ с лодка,която чак от Бургас мъкнат закачена на колела за колата.Та майките такива сме си -страхливи и притеснени за всички.
А,и Дидка се появи,а аз още пиша.Мерси Дидка,аба баш колежка може да ти стана.

Дидиа, ми тя Недунка си знае, че преди да легне трябва някой да си я прибере вкъщи

Мими, честито!Успех утре

Добииии, направо ме разби с това стихотворение....
Толкова вярно и истинско....

Момичета, аз от снощи си рева ама гледам никой да не види, че много ми е гадно.... Закъснява ми вече 5 дни  и снощи реших да си направя тест, но по отрицателен просто неможеше да бъде...Нямам нерви вече...не ми се говори, не ми се пише...ето казах си....

Доби,днес е ревлив ден.На мен малко ми трябва.Дано това не се случва с нас и нашите деца.

Жаки, не се предавай 
Пожелавам ти при следващия тест да видиш