Има ли някакво логично обяснение според Вас този мой проблем.? От известно време имаме проблем вкъщи двамата с мъжа ми, всичко си вървеше гладко,спосойно, докато една грешно казана дума преобърна нещата и сега не можем да се гледаме,разминаваме се като непознати,говорим служебно/работим заедно/ , а вечер вкъщи започваме да се караме. И това от няколко месеца.Сега аз попаднах в положение в което когато го няма около мен, ми липсва а когато е около мен ме дразни. Та питам аз това има ли някакво обяснение или просто започвам да подлудявам без да го усещам.
- Публикувана: 18 септ. 2008, 13:40 ч.
- Последно мнение: 19 септ. 2008, 16:10 ч.
Има ли някакво логично обяснение това...?
сега не можем да се гледаме,разминаваме се като непознати,говорим служебно/работим заедно/ , а вечер вкъщи започваме да се караме.
А секс правите ли?
А секс правите ли?
какъв ти секс....нищо не правим, само се караме. Луда работа ви казвам. Хем ми е смешно хем ми е тъпо.....
Хайде бе, хора, сериозно ли това ви се случва за сефте? Ние с мъжа ми колко сме си мълчали през годините, докато всеки си намери мястото 
нормално е.
като не си казвате "извинявай" ....
като не си казвате "извинявай" ....
Ключът е в разговорите. Хванете се под ръчичка щом се приберете от работа, обсъдете нещата и вземете решение. Без разговори и обсъждане на проблемите между двама души една връзка не издържа. Независимо дали любовна или приятелска...
Във връзките се правят компромиси. Не може и двамата да тръгнете с рогата напред, а да очаквате отношенията ви да са розови.
Във връзките се правят компромиси. Не може и двамата да тръгнете с рогата напред, а да очаквате отношенията ви да са розови.
Е, скарване, което да държи няколко месеца не може да се нарече нормално.
Определено такова скарване не е нормално
.И ми се струва,че причината въобще не е една дума,малко тъпо ми се вижда. 
От колко време живeeте заедно?
От личен опит:
Ако единият се цупи и мълчи и умува постоянно с какво да настъпи другия по мазола и другия ако се държи така, ОПРАВИЯ НЯМА. Някой трябва да отстъпи и да започне разговор / нормален, без повишаване на тон и обиди /. Само с общуване всичко се оправя. Ако ти правиш каквото си искаш и той също връзката се обезсмисля. То, където няма огън, там комина не пуши, но толкова време е много. И аз съм голям инат / мъж ми също /, но повече от два дена не можем да не си говорим и да се сърдим. Компромиса е голямо нещо!
Ако единият се цупи и мълчи и умува постоянно с какво да настъпи другия по мазола и другия ако се държи така, ОПРАВИЯ НЯМА. Някой трябва да отстъпи и да започне разговор / нормален, без повишаване на тон и обиди /. Само с общуване всичко се оправя. Ако ти правиш каквото си искаш и той също връзката се обезсмисля. То, където няма огън, там комина не пуши, но толкова време е много. И аз съм голям инат / мъж ми също /, но повече от два дена не можем да не си говорим и да се сърдим. Компромиса е голямо нещо!
Нормално беше и при нас първите няколко години.Чувствах се точно като теб. После следвахме този принцип: И до сега така...
Има лек... довечера го гушни и му кажи колко го обичаш...
Та....каква била тежката дума,която сте си казали? 
тежката дума не е нещо конкретно казано, а просто от нищото така в разговор се зароди спор и нещата тръгнаха наопаки. Имам в предвид, че споровете ни са чести и сега от почти нулев спор се зароди един голям конфликт......може би и двамата сме инатести и не сме готови на компромиси, а не сме на 25 год вече и отдавна бяхме във възрастта на младите семейства които сега си дялат характерите. Най вероятно няма да успеем да се научим да си казваме "извинявай" и по скоро времето ще ни сдобри и времето пак ще ни доведе до подобни ситуации.
Благодаря Ви за отговорите и колкото и да не искам да повярвам знам, че един изграден характер не се променя.
Ще успеете, ако желаете, на нас това ни струваше първите 5-6 години от брака.Вярно е , че от глупости тръгва всичко-ние веднъж се скарахме кой трябва да заключва вратат вечер /щото нашата стои денем незаключена/, аз-защото той така е решил, или той-защото се прибира последен...
Та....каква била тежката дума,която сте си казали?
тежката дума не е нещо конкретно казано, а просто от нищото така в разговор се зароди спор и нещата тръгнаха наопаки. Имам в предвид, че споровете ни са чести и сега от почти нулев спор се зароди един голям конфликт......може би и двамата сме инатести и не сме готови на компромиси, а не сме на 25 год вече и отдавна бяхме във възрастта на младите семейства които сега си дялат характерите. Най вероятно няма да успеем да се научим да си казваме "извинявай" и по скоро времето ще ни сдобри и времето пак ще ни доведе до подобни ситуации.
Благодаря Ви за отговорите и колкото и да не искам да повярвам знам, че един изграден характер не се променя.
когато от нищо става нещо, проблема най-вероятно е съвсем другаде ...
Благодаря Ви за отговорите и колкото и да не искам да повярвам знам, че един изграден характер не се променя.
[/quote]
Напротив! Мога да споря с всички, които си мислят, че харатера не се променя. Човек се променя всеки ден, а аз успях да променя мъжа си в положителна посока. Става с много ината и безкрайна обич и търпение. Никога не съм го обиждала или пък той мен. За да промениш един човек трябва първо ти да си наясно какво искаш и да знаеш как да подходиш. Успех!