Споделете 79

Хотел "Медик"

Ох, трабваше да си остана в темата...
Флор изобщо не си ужасна ! Права си в по- големия процент!

Много ви благодаря!

ДУ, споделящи!

Снощи до късно доби правихме телемост Варна-Бъкингам.
Запознах се със съквартираните на брат ми, едно момче на име Монго и близнаци с фамилия Plant. Съответно, ги скъсват от бъзик.
Също така присъствах на бой със закачалки и възглавници.

gall, споделям ти един есенен аватар.

Добро утро прекрасни!
Гледам за любов сте си говорили снощи 
Някои говорят, други правят....

Споделям палачинки със сладко от кайсии.

Катюша

Ета, звучи много хубаво. Студенстки години

Сопрано сигурно преди малко си е легнал и не е бил в състояние за обзор. Или се сърди?!

По-скоро пубертетски, те са на по 13г първата година. И всички плачат за майките си вечер 
Гони ги глад също така. Наш Боян им продавал сухи супи Маги за по 3 паунда парчето 

Здравейте!
Дуци,   

Споделям си кафето с аромат на карамел. Много скъпо ми иде, пусто, ама някой ден ще се изепя и ще дам 35 лв. за половин килограм. Така де, нали не пуша..........

eta, наистина малки. Сигурно не ви е лесно.

По повод химията, хареса ми едно изказване на Фънки. Питаха го каква е тайната на щастливия му брак. Той каза - Всеки прави каквото си иска, като междувременно се координираме.

Аз съм мързелив човек по душа и ми се струва трудоемко да се мъча да променям някого или пък аз да се променям. Първият път не ми се получи, сега не се оплаквам.

За споделяне нямам много, сополи едно друго - ще ги премълча. Ставам сутринта, влизам в хола да си правя кафе и намирам студентката ми да спи на дивана с кофража, право от нощния влак, завита с един мокър чаршаф, който вечерта прострях на сушилника. Много симпатична.

Хора, чувствам се ужасно. Ще се пръсна от вътрешно напрежение. В сряда започвам учебната година. Вече имам 4 уговорени детски градини, а не съм готова. Трябва да намеря още една учителка по английски език, а ми се обаждат само супер неподходящи. С някои се и видях и направо се отчаях. Много разчитах на студентки, защото работата, която предлагам е почасова, а ми се обаждат само пенсионирани учителки или с такива с над 15-20 години стаж.   На всичкото отгоре още не съм си уредила кредита, а нямам почти никакви финанси, с които да стартирам като хората, както аз си искам. Не знам дали просто моят максимализъм ме кара да се чувствам така гадно или наистина нещата са леко излезли извън релси. Добрата новина е, че вече подписах договор за едно много хубаво кабинетче - офисче в супер център на много комуникативно място и лесно достъпно. Няма бургазлия, който да не знае тази сграда. Чакам обаче да ми сменят дограмата и не мога да вляза във владение, а и нали няма пари за обзавеждане  
Няма нищо лесно в този живот, знам. Не се огъвам, но ми е трудно и объркано.
Боли ме гърлото и Кристиян реве, защото искал да си играе с мен на пирати.

Бубси ! Пъзел, отивам да си направя второ мляко с якобс, макар че няма какво да се заблуждавам - съвсем не е същото. Ета, никога няма да изпитам какво е чувството, да се грижиш за по-малкия брат/сестра. Аз съм малката в нашето семейство, а детето ми ще си бъде само. Добро утро прекрасна na_ga! Дуци ти си знаеш: още помня героизма ти от миналия уикенд. Отивам да шетам, та белким се отсрамя този път, пък и да поразсея черните мисли, които са ме налегнали. Калина, ще си пием кафето в паралелни вселени 
Страх от фалит нямам, но ме е страх да не се изложа и да не си проваля репутацията.

Много ми е странно - събота е, аз не съм на път.
Чудя се на мързела и нежеланието на някои да не си подобрят малко живота. Но постоянно да хленчат "докога, докога ще е така". А всичко опира до едно телефонно обаждане.

Все още ми е рано да говоря за "тайната на щастливия брак". Но пък с удоволствие чета споделеното от вас

Детето "ремонтира", вече е факт първата дупка в стената. За да няма повече (поне засега), а и за да запазя нервите си, изчезваме навън.

лого5ка, миналата седмица си загубих портмонето с всичките ми 250 кинта вътре, карти-марти и прочие и много се отчаях. много си го обичах това портмоне. та снощи превеждам един параграф от измъчената ми книга, пълна с индиански мъдрости до припадък (наближавам финала), в който един индиански вожд казва следното - "помнете, че моментът за случването на вяко едно събитие е предопределен, така че е безсмислено да се опитваме да го пришпорваме. Можем спокойно да се заблуждаваме, че дадено събитие се случва в точно определен момент, защото ние сме пожелали така, ала ние сме само част от него. Самото събитие също трябва да поиска да се случи, преди самите ние да успеем да го предизвикаме. Всяко събитие притежава свой собствен начин да привлече хората при себе си в подходящото време".

Тъй де, аз бих го казала с две думи - каквото има да става, ще стане и каквото е трябвало да стане, е станало.

Намерих спокойствие за загубения портфейл, успокой се и ти, всичко ще се намести.