Споделете 79

  • 28 462
  • 992
  •   1
Отговори
# 855
  • Мнения: 5 370
По повод химията, хареса ми едно изказване на Фънки. Питаха го каква е тайната на щастливия му брак. Той каза - Всеки прави каквото си иска, като междувременно се координираме.


Под това, горното, се подписвам с 2 ръце. Не че имам дъъълги години брак, но и 6-те години съвместен живот-от които почти 4 вече с подпис-са ми достатъчни. Разбрах, че е борба с вятърни мелници да се опитвам да променя мъжа си. Никога няма да ми каже "обичам те" в прав тест, но знам, че е така. Никога няма пръв да се сети да предложи някакво съвместно развлечение, но ако предложа-отиваме на най-доброто място. И цветя не подарява - мрази мъртвите цветя, дори на изписването със Станислав свекървата ми подаде букета.
А, и в момента е на лов. Приех го този момент, извлякох си моите дивиденти от него и сега всеки е щастлив.
Преди малко му се обадих, каза, че са приключили с трепането на патки за днес и ще поправят съборетината, дето спят. Crazy

# 856
  • Мнения: 5 370
Аааааа, това за предопределеността го вярвам и аз. Особено го вярвам в последните 7-8 години.
отивам да заведа болен Пижо на една кротка разходка до Джъмбо....пижамките му са умалели.

# 857
  • Мнения: 918
 Лого5ка, aз ще го кажа не толкова карасиво като Калинко: Койт играе пичели, койт не играе не пичели
Всичко ще се наради, не може нещо, в което е вложено любов да не избуее.

Наздраве с кафе, от моята паралелна планета.

# 858
  • Мнения: 606
 Човек който 30 години не е направил ремонт на апартамента си, та чак таваните са сивкави, но си купи нова кола и след 3 години още една нова, а старата нова седи непродадена ме обвини, че ако съм изкарал пари, щял съм да си купя кола, а за къщата нямало да дам "нито стотинка". Къщата която ремонтирам, поддържам и наливам с пари от години. Къщата която се опитва да заграби, без да има нищо общо с нея..... Повръща ми се от баща ми. Срам ме е от него. Паразит, преливащ от грозни кусури, мързел, алчност и завист, който ненавижда своите недостатъци у другите, а дори и не подозира, че той прелива от тях. Няма да пиша какво чувствам към него.
 Споделих.

п.п. Извинявам се, че ви спамя спама.

# 859
  • Мнения: 1 533
Ватмане, от чист егоизъм понякога си мечтая да бях чувствала нещо такова към моя татко, за да не ме боли толкова сега, когато го няма. казвам ви, райграсът пожълтя лятото без него, лампите вкъщи светят някак по-студено и камината не гори като хората, а само пъшка от мъка. така ми липсва! извинете, не ми обръщайте внимание.

# 860
  • Мнения: 606
Калин@, завиждам ти за времето в което сте били заедно. Не ти трябва баща, който да превърне майка ти в средновековен роб, на когото се отплаща с крясъци, блъскане и тежки, грозни настроения за грижите и накрая и докарва рак и някаква неясна болест - още по-гадна.

# 861
  • Мнения: 4 371
Калина, настръхнах. Гледах скоро снимки в албума на Люси. Бог да го просто човека...
 spoko

Ватмане, една прегръдка и за теб.

Пъзел, в Джъмбо пижамите са по-скъпи от прословутите на Дисни с разните му там герои(по другите магазини).

# 862
  • Мнения: 7 082
Снощи за малко да идем на гости на съседа Зефс и Лимоненото Деси Crazy
По повод увеличената заплата на Ицото и моята започваща в понеделник диета, решихме да си накупим някакви вкусни нещица и да си се тъпчем събота и неделя Heart Eyes Отидохме във Фантастикото в Драгалевци, напазарувахме и тръгнахме да се връщаме. Обаче не можахме да намерим пътя  Shocked Извъртяхме Драгалевци на всички посоки, докато нацелим пътя за Симеоново  Joy Някъде по драгалевските улички се сетих за Зефс и си викам "Ей сега ако ги познавахме, можехме да им идем на гости с цялото ядене, да пием по една бира и да ни кажат къде е пътя"  Joy В крайна сметка намерихме пътя сами, но ми беше доста смешно. Особено в един момент, в който на Ицото му стана топло (!??!?!?!) и отвори прозореца. Мина един рейс и ни опръска вътре в колата  Joy Абе забавничко си беше . Хареса ми Драгалевцито, по не изглежда село като мойто село...или поне на тъмно. Ама верно са разбити улиците.

# 863
  • Мнения: 2 768
Калинко, и аз и завиЖдам, най-чисосърдечно. МояТ баща е дори по-голямо .... (как да го нарека Хем да е Точно, Хем да не е неприлично?) оТ на Зевс.
МъкаТа Ти е голяма сега, но пък любовТа ви е силна и винаги ще осТане Такава.
Искам да прочеТа и аз Тази книга, уЖасно инТригуващо звучи!

просТеТе, клавиаТураТа ми се е*ва нещо

# 864
  • Мнения: 606
Ама че сте... По главната и направо в Симеоново. Къде през соцчукарите сте карали..  Joy

# 865
  • Мнения: 7 082
А, де. Първо завихме в обратната посока...и после започнахме да завиваме в почти всяка срещната пряка  Mr. Green

# 866
  • София
  • Мнения: 1 176
Споделям, че ми се чете книга, от която видях само това:

- погледни към мен
- жадна съм
- погледни в обектива
- студено ми е
- моля те
- искам кафе...
- свършваме
- ...искам да се обличам вече...
- последна лента и те оставям
- последна?
- последна

# 867
  • Somewhere...over the rainbow - where troubles melt like lemon drops
  • Мнения: 3 068
Може би "18% сиво"?
И на мен ми се чете.

Аз пък, гледайки цените на фотоапаратите в България, си казах - имайки десетгодишна виза, нищо не ми пречи
да си купя билат до Щатско, да си купя същия от там, да се върна, пък и 100-200 лева за почерпка ще ми останат  Confused А как ми се пътува, не е истина просто  Simple Smile Липсата на динамика ми разказва играта.

По повод на тревогите на ЗеФс - две поредни лета съм си разпъвала нервите на всички страни, тази година се опитвам да дишам равномерно и да не обръщам внимание, ама ако лятното гостуване продълже още един месец, незнам дали и аз ще издържа.
Калин@, и аз съм си мислела същото  Sad.

Ео, щеше да е весело да дойдете на гости  Grinning

# 868
  • Мнения: 1 616
Имаме си празник на града - Свищовски лозници. Като цяло си е цигания - нещо като селски сбор, ама градски... Mr. Green Въртележки (изрисувани по възможно най-кичозен начин), сергии, играчки, лакомства, много балони... И дъни чалга. Преди малко се завърнахме с детето - вози се на въртележките, накупихме куп глупости, не ми се прави сметка колко пари ми избягаха, но здраве да е - детето е щастливо. В навалицата се видяхме с Анджи и малкия Любо - за малко, но от сърце. Simple Smile
Тази седмица беше ужасно изтощителна, струпаха ми се куп ангажименти, но се справих, а се случиха и разни хубави неща... Както и да е - оцелях. От понеделник - пак същото, може би мъничко по-спокойно...

# 869
  • София
  • Мнения: 3 421
Нимфетка, така ми се ходи и на мен в Свищов...ама да са и приятелите ми там.

В къщи е кучи студ - в едната стая върти една духалка и пратих мъжът ми да купи още една за другата стая. За толкова години за пръв път се усеща нуждата от още една печка преди пускането на парното. Не знам може и да остаряваме и затова да ни е толкова студено. Гледам децата не мрънкат.

 Логопедка всичко ще е наред!

Опитвам се да измисля какво да направя един фазан. Рових по разни рецепти - или са прекалено сложни за моя мързел в момента или пък ястията са такива, че никой вкъщи няма да ги яде.
Дали да не го "съсипя" за супа?!

Общи условия

Активация на акаунт