Не е Лиса!
Да се оплачем... 2025
- 26 887
- Развлечение
- Публикувана: 20 септ. 2008, 09:19 ч.
- Последно мнение: 28 септ. 2008, 22:49 ч.
Споделете 79
Има по-важни неща от това да се напием или вдигаме наздравици от сутринта.
Защо ме намесвате в спамърският си конфликт? Та аз дори не съм се обадил?!
Не намирам Естер за лигла. разбирам я, или поне полагам усилие.
Не ми пречи. По-добре да се чувстваш кофти, отколкото нищо да не чувстваш.
Не ми пречи. По-добре да се чувстваш кофти, отколкото нищо да не чувстваш.
Волфи казал точно каквото мисля и аз.
Винаги съм се страхувала не от момента, в който ще ми е мъчно и ще потъвам в собствената си неутешимост, а от момента, в който бих могла да спра да чувствам.
Безразличието и безчувствието за мен са най-големите наказания, които всеки човек би могъл да си причини.
Да страдаш, защото си загубил любимо същество, защото са ти причинили самота, защото са взели единственото, което имаш е възраждащо състояние, което води след себе си опита да цениш хубавото в живота.
Освен това какво значи да си лигла? Лиглите са безчувственици имитиращи емоции.
Искам да пратя голяма прегръдка на Естер. Ако съм проследила добре началото на това й състояние (началото в темата) от преди известно време, мисля, че знам причината.
Огромна прегръдка ти пращам!!!!!! Не похабявай себе си! Пази се! Някой неща, колкото и мъка и болка да ни причиняват, не могат да се върнат! Единствения лек за това го знаеш. До тогава се радвай на живота, за да запазиш себе си! Защото, знаеш, трябва да си ОК, за да може всичко да си дойде на мястото след време!
Огромна прегръдка ти пращам!!!!!! Не похабявай себе си! Пази се! Някой неща, колкото и мъка и болка да ни причиняват, не могат да се върнат! Единствения лек за това го знаеш. До тогава се радвай на живота, за да запазиш себе си! Защото, знаеш, трябва да си ОК, за да може всичко да си дойде на мястото след време!
Споделям, че не съм лигла, не съм сополива и не обичам да готвя.
Тати, знам, че ни обичаш и за това ни наглеждаш толкова често, но не се кахъри за нас. Ще дойде ден и ще излезем от пуберитета. Тогава ще се гордееш с възпитаниците си. Обещавам ти.
Сели, поради факта, че непряко ме нарече лелка, ще търпиш наказание. Поради тежестта и жестокостта му, ще ти го опиша на лични. Все пак Ел още не е родила.
МГМ, ролята на вечновиновен ти се присъди в твое отсъствие. Сори,
Мога ли да те цитирам?!
Тати, знам, че ни обичаш и за това ни наглеждаш толкова често, но не се кахъри за нас. Ще дойде ден и ще излезем от пуберитета. Тогава ще се гордееш с възпитаниците си. Обещавам ти.
Сели, поради факта, че непряко ме нарече лелка, ще търпиш наказание. Поради тежестта и жестокостта му, ще ти го опиша на лични. Все пак Ел още не е родила.
МГМ, ролята на вечновиновен ти се присъди в твое отсъствие. Сори,
Аз, желязната безчувствена кучка. 
Мога ли да те цитирам?!
О, съвземете се! Да изживяваш наистина болка не е равносилно да оревеш орталъка. И ако сте честни към себе си, ще си го признаете. Броят сълзи не е равно пропорционален на силата на болката.
Но какво разбирам аз от любовни терзания? Аз, желязната безчувствена кучка.
Сел, прав си за лелките.
Но какво разбирам аз от любовни терзания? Аз, желязната безчувствена кучка.
Сел, прав си за лелките.
http://www.youtube.com/watch?v=4cgCDHz6G1s&feature=related
Това ми е най-мощния антидепресант, все едно че бурлаците се напъват да ме измъкват от блатото.
Това ми е най-мощния антидепресант, все едно че бурлаците се напъват да ме измъкват от блатото.
уникално е това. Евала на който го е качил в тубата.
добре, че естер ще оцелее и ще мине през този период от живота си въпреки нашите съвети
Естер ето вече може да се почувстваш по-добре, не си единствената лигла в темата, цяла групичка има и тя винаги ще дойде да те успокой, че не си чак толкова лигава, не ме слушай мен какво говоря.
Селинджър, не просто лелички, докачливи лелички без чувство за хумор.
Селинджър, не просто лелички, докачливи лелички без чувство за хумор.
Знам каква е реалността, но реалността за мен е такава, каквато я усещам.
Toчно по това болднатото се различават по-емоционалните хора от по-прагматичните. В последното не влагам никакво негативно звучене, но на мен също тази перспектива - "да стъпиш на земята", винаги ми е била чужда. Пък и всеки, дори най-големият прагматик, направен от стомана, живее в собствена реалност. Може би малко поосакатена от емоции, но все пак негова реалност. Въпросът е доколко ни се иска да разберем реалността на другия.
А това да се научиш да показваш слабостта си ... го разбирам чудесно. Трябваше ми много време и усилия да разбера, че ако не споделям емоциите си, ако не покажа, че понякога ми е адски трудно да се справям с живота (знам, че звучи драматично), ще градя едно много фалшиво Аз - една персона, с която имам много малко общо...Вярно е, че количеството сълзи не е пропорционално на количеството болка, но пък при някои хора е добре да се научат и да плачат.
И понеже спомена загубите - много трудно се преживяват наистина. Преди няколко години се наложи да се разделя (обстоятелствата бяха такива) с един човек, с когото виждахме заедно бъдещето си. Физически него го има, но просто пътищата ни трябваше да се прекъснат. Та... не бих казала, че съм го преживяла. Да, връщаш се "в съзнание", но трудно можеш да обясниш откъде е тази постоянна тъга в очите ти.
И едно музикално поздравче, преди да свърша пакета с носните кърпички
Като навляза в депресивния лад, винаги се сещам за Земфира ... Чувството ти за хумор е ужасно на място, няма две мнения, да. Ама ние сме лигли, плачем, когато ни се случи нещо лошо, ужас.
Препоръчани теми