Мами в БЕЛГИЯ - 6

Райли, ще ме скъсаш 

Да, галета са трохи, ситни, от сухари. Ползва се за панировки. Тук си ги взимам под името Semmel-brösel 

Благодаря ви не ми се смейте започнах да готвя откакто заживях в чужбина и не знам кое какво е на български

Jeje, попаднах случайно на една рецепта в бг кулинар, май за картофени кюфтенца с бял сос много вкусни ми се видяха и реших да спретна едни, ама с тия галета се видях в чудо

Айде сега като заговори картофени кюфтенца, давай бързо рецептата, че незнам как ще удържа до довечера 

с ТАЯ галета , единствено 4исло е 
не ти се смея просто е супер забавно

Здравейте на всички
Извинявам се предварително ако вече въпросите,които ще задам са били дискутирани.
Интересно ми е как сте се справили с носталгията по БГ и роднините?Наистина ли в чужбина всички ти показват,че всъщност там си чужденец и не се държат особено любезно?Толкова ми се иска да живея в друга държава...Все по-труден става живота в родната БГ,за съжаление
Знам,че никъде не е лесно,но поне законите са закони и се спазват,няма такива неуредици като при нас.Да си кажа честно доста съм разочарована вече.Знам,че ако замина ще ми е мило и мъчно за БГ,но е факт,че хората имат по-голям шанс за нормален живот някъде другаде,извън родната страна.А не ми се иска да е така.
Обръщам се с тези въпроси именно към Вас,защото държавата,в която има шанс да живеем е Белгия.
Та,как е там?Интересно ли е?Събирате ли се с приятелки на по кафе,или и там 3седмици предварително трябва да се уговорите,както в Германия например?
Мерси на всички      

моми4ета какви ка6и купувате тук , днес ходихме в карфур ;уж има най-голям избор и намерих само един вид на нестле - серелак дето може да се прави и  с плод и с вода , като знам в бг има 20 фирми с по 20 вида
а на милупа тук изоб6то не съм виждала , и на хип съ6то
офффффффф сложните букви ги нямам на клавиатурата много тъпо

Момичета, аз пък съм от тези, които не даваха никакви каши и попарки. Незнам, но аз само много сладки каши съм срещала в БГ и не мисля, че носиха голяма хранителна стойност, но това си е лично мое мнение.  Затова запичах на фурна кафяв ориз и след това с кафемелачка го правих на брашно, което после правих на каша с адаптирано мляко и добавях плод. Същото правих и с елда (гречка).

  с ТАЯ галета съвсем се сбърках ама как да се сетя, че щом завършва на -ета е в ж.р., повече ми прилича на мн.ч.

Джъст, това е рецептата

Jeje, аз оттука не купувам пюрета или каши, изборът е трагичен. Пазарувам от една американска база кашички и пюренца на Гербер. Та не мога да помогна със съвет.

froda, аз не страдам от носталгия, само ми е мъчно за приятелите. Никога не съм искала да живея в чужбина, просто така се получи, но сега не бих се върнала в България. А как ме приемат не мога да определя, имаме приятели белгийци, турци, американци, италианци и канадци с две думи не мога да се оплача. Пък и е важно да си позапълниш времето с хоби и приятни занимания. Аз например, ходя на френски по 1 час/2 пъти седмично, (много ми е кеф), работя на половин работен ден и гледам тва дребното, та с две думи не ми остава никакво време за нищо, дори и за носталгия. И с приятели се виждам и така. Тук съм от една година и вече свикнах. Само на моменти ме дразни дъждът и най-вече това, че не мога да изведа синът ми и той полудява вкъщи

Jeje, не купувам от тук каши, има само на Данон и на Нестле, и двете не ги одобрявам особено.  Ходим до Ахен в Германия и си взимах от там всякакви на Милупа  Най-хубаво прави Джъст, спор няма, ама на мен ми беше и ми е по-лесно с готовите 

Фрода,
Аз лично се справих трудно и все още не мога да кажа, че съм се справила. До човек си е - едни се адаптират бързо и не искат и да чуят за БГ, други бавно, трети - никога. Аз съм между вторите и третите - първата година всяка вечер плачех, втората и третата тъгувах, сега вече се примирих, посвикнах, но да го чувствам мой дом - не. Харесвам сигурността и спокойствието, но тук никога няма да ми стане дом. Колкото по-рано човек тръгне за чужбина, толкова по-добре. За децата ще ни е това родината, за нас - никога. Аз не съм от много адаптивните, може би заради това. Мъжът ми се чувства идеално тук, а аз бих се радвала да се приберем, въпреки кусурите. Абе, не е лесно да се обясни и разбере. За всекиго е различно, има си приоритети, има си принципи, има акъл, но има и сърце.
Белгия специално е супер отворена за чужденците, даже прекалено. Не мога да се оплача от лошо отношение или пренебрежение. Иначе идеална държава няма, всеки се нагажда в дадената според неговите разбирания за допустимо.
Интересно... не знам дали е интересно. По-скоро не. Имам предвид, че например в Гърция, Турция, Италия или Испания е в пъти по-интересно спрямо нашия темперамент. В Белгия не. Това е наистина бяла държава, полицейско-комунистическа, с твърдите си порядки и изисквания, но пък осигурена, спокойна и защитена. Мисля... 
Приятелки близки белгийки нямам. Предпочита се уговорката, да, но чак три седмици предварително - не  Може и предния ден, може и същия, зависи. Ние основно контактуваме с българи тук.
Не го мисли много. Винаги ще има за какво да се хванеш като отрицателно, тревожно или нежелано. Слагаш на кантара основните плюсове и минуси, теглиш чертата и решавате. Аз лично се справих с тъгата и носталгията с две неща, които си повтарям - България винаги ще си остане отворена за мен и винаги мога да се върна; и второто - на два часа път сме, все едно живея в Пловдив.  Хубаво е и успокоително 

Ух, гледах сега билетите за края на януари до София с Уиз, по 49 цента са   

froda и аз бих отговорила като Блонди , с едната разлика 4е моя мъж е белгиец и имаме и белг.приятели/силно казано приятели/ ; и аз пла4ех всяка ве4ер , момента който никога няма да забравя беµе като родих и как родителите ми висяха на телефона и не можеха да видят първия си внук , беµе ужасно , даже едно от най-гадните неµа който съм преживяла , тъпо зву4и заµото би трябвало да е най-радостният момент и така........
ако про4етеµ по-нагоре има доста по темата
ние сега отиваме до холандия ,има един детски магазин доста по-евтин от тук , 4е ни трябвя стол4е за кола -тук са по 199 , а там 99 евро , после µе разказвам

Блонди,
Много ти благодаря за отговора Наистина е доста успокояващо,че е на 2 часа път пък и както казваш билетите са по 49 цента без таксите,което горе долу може да се равнява на горивото от София до Пловдив (зависи от автомобила де),но пак не е кой знае колко.Сега с нискотарифните е добре,иначе Брюксел си е скъпа дестинация.Ние си взехме билетите също от WIZZ AIR за 150 лв. тотал.Прилична цена
Много ме притеснява това,че не знам френкси език и това ще е голяма пречка за намирането на работа.Приятеля ми също не знае...Определено е трудно,но мисля,че най-трудното е докато вземеш решението и тръгнеш...
Хубав ден на всички  

Jeje,
Стана ми много мъчно докато четях поста ти.Наистина в този важен за теб момент...но горе главата Важното е,че детето ти няма да расте в държава без никакви предмиства,а ще има блестящо бъдеще!
 
 

Честит слънчев ден на всички

За носталгията нишо не мога да кажа - нямам време да се замисля. И двамата работим, засега сме с 1 дете като станат 2 направо незнам...

И на мен много успокояващо ми действа, че сме на 2 часа и половина полет от БГ. Може би затова изобщо не ми е докривяло. А и близките ни идват често.

 
Здравейте ,
Флора  ,когато живота те налегне, не ти остава време много много за мисли,
какво толкова да ми е мъчно, нашите идват често , с приятелите дори и в София да си
живеех, пак няма толкова време за срещи,  всеки си е отделно семейство, забързан за някъде.
Както казват тук, ако си заета и имаш цели ,няма да мислиш за носталгията. Аз уча нидерландски 3 часа 5 пъти в седмицата ,супер интензивен курс, работя на половин ден, вечер с детето, събота и неделя си уча докато спи, въобще съм луднала, но ми е приятно така и като дойде и второто бебе ....какво е това носталгия.
Успех.

е 4ак пък толкова , не си мисли 4е като си в 4ужбина бъдеµето ти е блестяµо