Консултация за гълтане, хранене, задавяне. Биберони и залагалки-тема 2

Здравей klorans,
Малко ще ви е трудно отначало, защото детето има утвърдени навици за хранене, но няма причина да не се научи да дъвче. Трябва да ви се изготви програма за сензо-моторно орално стимулиране и да се дадат насоки за прилагане на хранителна терапия. Синът ви, вече е голям и най-вероятно всичко ще трябва да се случва под формата на игра и внимателно наблюдение на всяка реакция на детето. Заредете се с търпение - не може да се предвиди предварително колко време ще трябва, за да промени хранителните си навици. Може и да ви изненада с бързи промени.
Дано с тревогите около сърдечния проблем да сте се преборили окончателно.
Успех.
 

Здравейте, не можах да изчета предишната тема, много съм притеснена и се надявам, че тука е мястото където ще може да ми помогнете със съвет. От 2-3 дни детето ми започна да кашля, първо през ноща и като ставаше сутрин след сън, а от тази сутрин вече не е спирал. Кашлицата е дълбока и влажна, като дори се и дави на моменти. Аз бях болна и съм на антибиотик, с болки в гърлото и лека температура, но нямах кашлица, а само хрема. Малкия няма нито хрема, нито температура, а само кашлица. Понеже е грипен сезон и всички деца кашляли, доктора като ни преслуша ни изписа Проспан за кашлицата и така си го пием, но без подобрение. Замислих се за друга причина за тази кашлица и се сетих, че преди 5 дни тате се пробва да учи малкия да яде леблебия и той се задави здраво. Кашля доста, но след това спря и така след ден някъде се започна с тази постепенно увеличаваща се кашлица. Много съм притеснена да не е заседнало нещо в трахеята или дробчето на детето. Какви са прзнаците, ако има нещо подобно и какво трябва да направим за да отхвърлим съмненията за попадане на чуждо тяло. Детето е на година и седем месеца. Много ви благодаря и се надявам да ми помогнете със съвет!

katosun

Какъв специалист изготвя такава програма - за сензо-моторно орално стимулиране?

Извинявам се за нахлуването ми в темата, но нямам възможност да  чета много. Детето - на 8год., е с хемипареза. Дъвче, гълта по твърда храна /ябълка, картоф ...../. Проблема е с течностите - вода, сок .... В момента се храни със сонда. Ще съм благодарна за някаква насока.

Здравейте epita,
проблемът, който описвате е от медицинска значимост и компетентност, затова смятам, че трябва да се обърнете към спешно установяване дали наистина има чуждо тяло в дробовете - това по-скоро е мнението ми като майка. А като специалист мога да ви дам информация, която пак насочва към същото. Ако задавянето и кашлицата са непосредствено свързани, обикновено има проблеми в дихателните процеси и е наложителна спешна помощ. Погледнете в тези линкове, но това е обща информация от интернет. Трябва ви или много добър педиатър-диагностик или рентген...
http://www.doctorbg.com/page.php?id=15443
http://www.verojaten-spam-dokladwajte-na-moderator/article/4154
http://www.zdravnitza.com/a/nav/list_center/list_center_id/90/color/4/cat/1

Здравейте Mama_Nana,
такава програма се изготвя от логопед, квалифициран за терапия на оралната моторика, лицевата мимика и хранителните механизми. Освен теоретична подготовка, практически опит с деца с неврологични заболявания и ДЦП имаме аз, nnnnina, колегите от Болницата за ДЦП и някои обучени колеги в други градове. Терапевтичната програма се изготвя след обстойно изследване на тези механизми - наблюдава се храненето, говорната артикулация, фонационното озвучаване, дишането, мимическата експресия и т.н.
При вас проблема явно не е само в една насока. Работата трябва да започне от постуралния контрол и дишането, но това е по-скоро като правило - за конкретна насока, трябва да се види детето. Трудностите с пиенето са обясними, тъй като контрола върху течностите е по-труден, отколкото при твърдите храни. Позата на тялото и главата са важни при трениране на пиенето от шише и чаша. На тази възраст 8г, може да разбира много неща, които да помогнат и детето да се опита да съдейства. Бих ви препоръчала консултация "на живо". За всяко дете е важно да се подходи в зависимост от възможностите и индивидуалните му проблеми. Ако мога да помогна с нещо във виртуален вариант - питайте.
Пазете се здрави.

Не знам дали въпроса ми е за тук или за психолог, а аз съм вече за психиатър ... ако чуете за изперкала майка влязла в лудницата, защото детето й не се храни, това съм аз.

Извинявам се за встъплението, но наистина не виждам светлина в тунела.
Сагата ми продължава 4 г. вече.
Започна се с повръщане пиейки мляко, после продължи да повръща, ако нещо не му хареса в консистенцията на храната, сега повръща само, ако реши, че нещо в чинията не му харесва.
Като забравим плодовете и зеленчуците, които е ял като бебе на днешен етап не мога да кажа какво яде или обича да яде.
Плодовете, които яде са ябълки и банани (последните не пожелавал последния месец) днес и мандарини хапна щях падна... утре може и да каже че са гадни.
Преди 2 дни ми извади душата да купя шпек Леки (въздействие на рекламите), принципно не купуваме такова нещо, и се съмнявах да яде - е изядоха почти целия шпек със сестра си. На следващия ден каза, че не му харесва да не купувам никога повече
Супата -  бистра, пилешко месо, с картофи, фиде, моркови и магданоз, магданоз днес едното не яде, утре другото е гадно.
Домат яде само пюре в макарони.
Е ето това  е едно от нещата заради, които още е жив - макарони сладки(масло, захар, сирене) или солени (масло, доматено пюре, сирене... опита веднъж да заменя маслото със зехтин и каза че са гадни) ...избягвам да ги давам, наскоро и от тях повърна.
Пие прясно мляко.
Спряла съм му всичко сладко - вафли/шоколад/кроасани
Спанак, сурови моркови, зеле (сурово и готвено), грах, чушки, лук, краставици, сурови домати, броколи, карфиол,  царевица, боб - не опитва ... не знам как се оправят с него в градината (всички го знаят там).....

... опитвала съм всичко, да приготвям храната по интересен начин, да яде гледайки нещо, храня го все още - с добро ... и лошо     съжалявам после, но цялата треперя нищо не би могло да ме извади от рановесие както неговите пози за повръщане
... проблема не само в апетита(витамини и вско апетито подобряващо не промени ситуацията) отказва да дъвче, ако нещо реши че е твърдо, няма да го изплюе, а повръща

Какво да правя, какъв специалист ни е нужен?

Здравей Desem,
със сигурност е добре да направите консултация с психолог, тъй като демонстрираните проблеми не са пряко свързани с механизмите на хранене, а със ситуацията на хранене и състава на храната. Самото дете е добре да се обследва за сензорна хипо- или хиперчувствителност на вкусовите рецептори. Психологът би могъл да ви посъветва как да постъпвате поведенчески в трудните моменти, а логопед може да провежда хранителна терапия, която да подпомага хранителния процес.
Понякога такива проблеми се преодоляват с възрастта, но това в момента не може да се гарантира.
Много търпение е нужно и... здрави нерви.
Желая ви успех и бърза промяна.

katosun, благодаря   


"Самото дете е добре да се обследва за сензорна хипо- или хиперчувствителност на вкусовите рецептори. "

Извинявай може ли да ми кажеш това обследване логопеда ли го прави

Логопедът може да проведе обследване, за да направи изводи за планирането на своята работа. Специализирано обследване може да направи детски гастроентеролог и в някои случаи невролог. За логопедична терапия обаче, не винаги е нужно толкова медицинска намеса, макар че данните от медицинските прегледи са много важни. С две думи - за планиране и провеждане на хранителна терапия, логопедът може да направи тестовете, за които е компетентен.

Здравейте! При нас проблема е че синът ми който е на 2години и 5месеца , има голямо желание да се храни сам ,но - първо хваща лъжицата с дясната ръка хапва два пъти и я премества в лявата ръка , с лявата ръка не вкарва храна в устата а потропва по чинииката , след това пак мести в дясната ръка хапва два, три пъти и се почва да се бърка с ръка в храната , то е мачкане , мазане страшна работа . Аз разбира се не се притеснявам че ще ми изцапа ''антикварните барокови мебели '', но той трябва да разбере че не е правилният начин да се храни в този стил. И разбира се аз реагирам по възможно най- неправилния начин - 1 оставих го няколко пъти да се омаже като си направи перфектна маска за подхранване на косата си , и 2 - сядаме заедно на столче аз зад него държа му леко едната ръка като му помагам уж , и 3- за мой срам и най-често го храня аз . И така моля за помощ и съдеиствие . Сладкишчето ми е с -Тризомия 21 , или популярия Синдром на Даун

синт ми Владимир от приблизително края на лятото започна да проявява предпочитания към храна тоест едно по едно да изключва нещата като на практика остана само гол хляб
значи през септември тръгна на градина където адаптацията беше и все още е невероятно трудна значи до този момент там е ял само филия хляб на обяд и няколко пъти / общо под 10 на брой за целия период / нещо друго - пържена филия , парче ябълка или мекица.
не говори добре / казва само отделни думи без глаголите / от септември го обучаваме да изпълнява целенасочено команди, прави го , смятам че разбира всичко, няма никакви неврологични отклонения / незнам как да се изразя правилно / имам предвид няма някакви заболявания или мозъчни дефицити / доказано медицински/ , отхвърлен от детски психиатър аутизъм, на 1ви април го спрях от детска градина временно / основно за да го похраня малко тъй като беше станал кожа и кости / след градината залита буквално залита от глад
сега аз го храня със всичко но трябва да му слагам в устата / той е на 3г и 5м / защото не иска а нямам време да го чакам сам да прояде тъй като явно за половин година не го направи в градината , храната му обаче трябва да е като на бебе тип попарки супа да не се налага да дъвче много много иначе плюе и храненето е със известна настойчивост от моя страна
значи като види яденето и започва да пищи и да се опитва да ми изблъска ръката с лъжицата като му хвана ръцете си отваря устата и яде и гълта без проблем в смисъл не плюе нищо и си изяжда порцията. иначе яде и неща които трябва да се дъвчат но само тези които обича .
много дъвче разни предмети , купила съм му като бебешки дъвкалки да си дъвче защото иначе гризе едни твърди пластмасови неща и така
наясно съм че с подобен подход да го наречем / умерено настояване / за хранене не е добре но как да го накарам да яде сам и то да яде не само хляб и пържени картофи примерно ами и други неща

Здравейте,
и трите варианта са допустими, но не се оставяйте само на един от тях. Детето ще разучи храненето и храната и после интересите му, ще се насочат и на друго място. Внимавайте да не възприеме храненето само като игра - добре е да му  сложите и едно огледало отпред, за да се наблюдава и да следи движенията си. Постепенно мазането ще намалее, но го оставяйте от време на време на воля, като не пропускате да му обясните, че храната е за ядене, че той е изцапан, но без да му се карате или да му внушавате вина. При всяко едно дете е добре да се намери тънката граница на съвместната игра, в която се въвеждат правила и се учат нещата от живота, така, че да бъде хем полезно, хем приятно... Самият синдром може да даде отражения върху други неща, но е индивидуално и без да се види детето, не може да се конкретизира.
Успех

П.П. сега видях откога е постът ви... сигурно нещата отдавна са се променили...

Здравейте Райка,
детето най-вероятно демонстрира сензорно-интегративни проблеми в оралната област, които рефлектират и върху поведението му, а може и съвсем друг проблем да е първоизточника или механизма. Неговият отказ е възможно да се преодолее с времето, но това е по-малко вероятното, а по-скоро може да формира още "защитни" механизми против хранене, както и да изменя вкуса си на периоди.
Добре е да се консултирате "на живо", тъй като храненето е най-видимия и тревожен симптом, но явно се наблюдава изоставане и в развитието на говора и езиковата система, комуникативните възможности и реализацията им.
Бебешките дъвкалки са добро решение и много по-хигиенично, но не решават по-глобалната проблематика, която провокира тези особености.
Необходимо е да се изготви комплексна програма за въздействие и да се наблюдава детето как реагира на различни стимули, за да се прецени, кои методи от терапията за такива състояния ще са най-полезни за детето. Чувствителността в устната кухина е необходимо да се нормализира, за да може да се предприемат и стъпки за разнообразяване на вкусовете и да не отхвърля така категорично новите усещания като вкус. Също така ще трябва да се подпомогнат и моторните умения на устните, езика, челюстите и механизма на гълтане, за обработка на различни по вид, консистенция и текстура храни.
Детето най-вероятно може да демонстрира добри умения за справяне и с по-сложни храни, игри и ситуации, но трудно да се съобразява с правилата в тях... Мога да ви изредя много варианти, но това няма да ви е от помощ...
Съветвам ви да не чакате повече, а да потърсите екипна диагностика с психолог и логопед.

Здравейте мами,

искам да ви разкажа за т.нар. неофобия - отказ от определени храни. С този проблем от почти 10 г. се занимават педиатри, логопеди и ерготерапвти в САЩ в опит да докажат заще се получава и маркер на кое диагмостично състояние е. В последните две години според Американската педиатрична Асоциация, неофобията е състояние, не заболяване, което се проявява при деца със сензорно интегративна дисфункция. Започва между 12 и 18 мес с отказ от полутвърди храни и отказ да се дъвче, преминава към 24 м в отказ от определени групи храни - не се ядат само плодове, или само зеленчуци, или се ядат само готвени яденета със сос - т. е има проява на стериотипно поведение и отношение към храната и храненето. Последвано е отказ от самостоичтелно хранене при запазени възможности за това - децата могат да се хранят сами, но предпочитат да го прави друг и за да накарат мама да ги храни, отказват да приемат храна, освен ако мама или друг не я дава в точно определен вид. Последвано е и с отказ да се опитват нови храни. Наблюденията на Америакнската педиатрична асоциация са, че около 5 година, това състояние отминава в две форми - остава привидно злоядо дете, поради естеството на сензорно интегративната дисфункция, при прилагане на правилни терапевтични стратегии възстановяват интертеса към храната и храненето в голяма степен.

Разказвам ви това, не за да си самопоставите диагноза или да се притесните, а за да обурнете внимание на едно такова поведение и да се консултирате със специалист - психолог или логопед, без значение възрастта на детето.