Ако на 30 загубя всякаква чувствителност и започна само да мисля и думата любов да предизвиква в мен само насмешка, значи съм с единия крак в гроба. 
- Публикувана: 25 септ. 2008, 11:06 ч.
- Последно мнение: 5 окт. 2008, 15:02 ч.
Бихте ли зарязали семейството си заради любовтта?
Наскоро обсъждахме тази тема в женската ни компания - жени на 30 +, с поне две деца, материални нещица и кариера. Всички бяхме единодушни, че подобни "пеперудени удоволствия" са си чиста загуба на време. Обичаме мъжете си, но не сме влюбени в тях като 20-годишни, уважаваме ги като партньори и бащи на децата ни, грижим се за общото бъдеще на децата ни /в близък план добро средно и висше образование/. И изведнъж - да станем отново тийнки. Не, не щем. 
Ха така!
всъщнос "хипотетично" е кофти да си чешем езиците, ако на някой му се случи такава ситуация в дадения момент изобщо едва ли ще разсъждава "ама детето ми..., ама съпруга ми..." това вероятно ще изплува, когато вече си направил "белята". Аз лично се отвратих от изневярата от самата себе си и когато това стане вече нищо не е същото, вече не идеализираш всичко наоколо, а ставаш и изтръскваш всички укорителни погледи и мнения изкривяващи ситуацията - не спират, а живота продължава! Тогава нямах дете, но едно дете винаги е извинение за несвършената работа, каквато и да е тя. Сега имам човек до себе си с когото си създаваме семейсто и се оправяме добре, ама нали има една приказка, че няма нищо сигурно в тзи живот (може би в другия, кой знае) така, че да оставим живота да ни води с танцовата си стъпка.
Идеален вариант НЯМА! Нещата се случват такива кавито ги предизвикаш! Така мисля, АЗ!
всъщнос "хипотетично" е кофти да си чешем езиците, ако на някой му се случи такава ситуация в дадения момент изобщо едва ли ще разсъждава "ама детето ми..., ама съпруга ми..." това вероятно ще изплува, когато вече си направил "белята". Аз лично се отвратих от изневярата от самата себе си и когато това стане вече нищо не е същото, вече не идеализираш всичко наоколо, а ставаш и изтръскваш всички укорителни погледи и мнения изкривяващи ситуацията - не спират, а живота продължава! Тогава нямах дете, но едно дете винаги е извинение за несвършената работа, каквато и да е тя. Сега имам човек до себе си с когото си създаваме семейсто и се оправяме добре, ама нали има една приказка, че няма нищо сигурно в тзи живот (може би в другия, кой знае) така, че да оставим живота да ни води с танцовата си стъпка.
Идеален вариант НЯМА! Нещата се случват такива кавито ги предизвикаш! Така мисля, АЗ!
На теория нещата са едни, на практика изглеждат съвсем различно. Децата си не бих оставила за нищо на света, предполагам, че и повечето жени тук. Така че въпросът към този женски форум не е ли - бихте ли изоставили съпруга си + всички екстри на семейния живот (при всеки различни, разбира се), за да гоните голямата любов.
Не говоря за децата... Естествено, че никоя майка не би оставила децата си. Под семейство имам предвид съпруга, дома, и целия семеен кръг от приятели и т.н.
По-конкретно въпросът би звучал така:
"Бихте ли се развели със съпруга си ако вече не го обичате, за да последвате друг мъж в който сте влюбени"
Така зададен, въпросът е... ами не знам. Това се случва под път и над път. Семейство от двама - за мен то все още е под въпрос, ако не се говори за деца, то си е нещо като гаджалък, ама в една къща. Семейните приятели не е задължително да ги загубиш заради раздяла. Дома... е, имущество се разделя, нали? А ако у дома се чувстваш неуютно - това просто не е твоят дом, а мястото, където живееш...
Само че ти в първия пост написа друго:
Значи - имате прекрасно семейство, здрави и умни деца, хубав апартамент, кола, добри доходи, престижна професия. Имате добър, любящ и внимателен съпруг, който не ви изневерява.
Тук вече говорим за семейство и за неговото изоставяне, което е много далеч по смисъл от раздялата на двама съжители.
Не, разбира се. Човек трябва да има и малко отговорност все пак, не сме малки деца. Виж, ако с поведението си мъжа ми е предизвикал ситуацията, вероятно бих се развела. Ама той на ръце да ме носи, да ме обича и уважава, да си гледа децата, а аз да зарежа всичко, за да ходя да се праскам с някой си, щото много го обичам - глупости са това, не са за мене 
В семейството ми е цялата ми любов. Не искам и не търся друга. Имам добър и грижовен съпруг, който ме обича. Аз него също и не забравям да му го показвам. Огъня трябва да се подържа - защото има опасност любовта ако не се подклажда да изчезне един ден. И в този смисъл... не, не бих изоставила семейството си и всичко което градим заедно.
Здравейте, случайно попаднах на тази теме и тя ме заинтригува. Прочетох само началото и си зададох някои въпроси. В цялата история никаде не стана ясно - що за птица е другия мъж и той какво отношение и намерения има към жената, която трябва да вземе решението, защото според мен - там е "ключа от бараката"! Тя е съвсем ясно какво ще загуби, за да получи нечия съмнителна лябов, онзи другия мъж - какво губи, за да я спечели и дали просто тя не е не е развлечение за него?
Смятам да изчета написаното до тук, може и вече да е изяснено някъде, така, че ако се повтарям нещо - моля, да ме извините!
Смятам да изчета написаното до тук, може и вече да е изяснено някъде, така, че ако се повтарям нещо - моля, да ме извините!
Влюбвате се безумно като ученичка в друг мъж. Само той е ви мислите ви. Когато правите секс с вашия съпруг си мислите за него. В другия намирате цялата любов от която се нуждаете. Безумно сте влюбена в него...
Въпросът ми е много кратък - Как ще постъпите в тоя случай.
Въпросът ми е много кратък - Как ще постъпите в тоя случай.
Отговарям ти откровено:
Продължавам да си живея със семейството, гледам си децата, държа се добре със съпруга си и....му изневерявам с другия. Но само при абсолютни мерки за сигурност, не бих позволила да ме хванат, дори с приятели не бих споделила. Ще си изживея емоцията, влюбването не трае толкова дълго, а за сериозните неща, в което то би следвало да премине местата са вече заети, така че...всичко ще си дойде на мястото след хормоналната буря. Не бих си зарязала семейството заради влюване. Нали и в мъжа си съм била влюбена, какво още би могло да ми се случи с другия? Или пък би следвало да си сменям мъжа на всеки 5 или 10 години?
Най-накрая нещо разумно.
А относно смяната на 5-10 години - никак не е лоша тази идея.Дори би могло да се въведе понятието "срочен брак" - жените се за определен срок .
- Как ще постъпите в тоя случай. Ще оставите ли семейството си за да последвате любовтта си. Ще зарежете ли всичко само за да бъдете с любимия човек който ви дава това от което най-много имате нужда - ЛЮБОВ.
Не съм попадала за сега в такава ситуация и дано не ми се налага да попадна,но пък никой не е застрахован.
На този етап не бих зарязала семейството.
Ако на 30 загубя всякаква чувствителност и започна само да мисля и думата любов да предизвиква в мен само насмешка, значи съм с единия крак в гроба.
да си чувтвителен не zначи да не можеш да мислиш
не бих оставила децата си и мъжа си заради нещо наречено ЛЮБОВ.
както и другите са отговорили- тя е до време , след това идват уважението, респект и т.н. все пак когато сме казвали ДА тогава е трябвало да мислим по въпроса "ами ако след 5 години не го обичам какво ще правя?", "ако той не е този за когото го мисля?" и още много такиво въпроси.
а и като се появят децата вече всичко става много сложно, не че трябва да се заробваме заради тях-децата. все пак ги гледаме и изучаваме, но като навършат определена възраст си отлитат от дома за да създадат свое семейство и едва ли се сещат за някои наши драматични моменти.
но пък според мен за да се чувстват дабре децата ни, то ние самите първо трябва да сме добре.
но пък каквото и да ни се случи трябва да мислим, че не това е най лошото в живота ни
лек и приятен ден
както и другите са отговорили- тя е до време , след това идват уважението, респект и т.н. все пак когато сме казвали ДА тогава е трябвало да мислим по въпроса "ами ако след 5 години не го обичам какво ще правя?", "ако той не е този за когото го мисля?" и още много такиво въпроси.
а и като се появят децата вече всичко става много сложно, не че трябва да се заробваме заради тях-децата. все пак ги гледаме и изучаваме, но като навършат определена възраст си отлитат от дома за да създадат свое семейство и едва ли се сещат за някои наши драматични моменти.
но пък според мен за да се чувстват дабре децата ни, то ние самите първо трябва да сме добре.
но пък каквото и да ни се случи трябва да мислим, че не това е най лошото в живота ни
лек и приятен ден
Както стана ясно от отговорите на всички майки,не бих оставила детето си да се лута в разбито семейство.
Но аз знам колко е силна емоцията на любовта.Доста мислих,ако това ми се случи към сегашния момент какво бих направила.И така пак не бих си развалила семейството.Бих избягала с 200 км/ч от човека към когото проявам някаква слабост.Не бих се оставила това да се превърне в любов.И смятам че това е нормално за всеки човек,който държи на семейството си.Нали затова е семейство,за да си струва да правиш жертви за него.
Да,определено бих пожертвала любовта си,но не бих разбила нашия малък свят,където всеки е защитен и обичан.
Но аз знам колко е силна емоцията на любовта.Доста мислих,ако това ми се случи към сегашния момент какво бих направила.И така пак не бих си развалила семейството.Бих избягала с 200 км/ч от човека към когото проявам някаква слабост.Не бих се оставила това да се превърне в любов.И смятам че това е нормално за всеки човек,който държи на семейството си.Нали затова е семейство,за да си струва да правиш жертви за него.
Да,определено бих пожертвала любовта си,но не бих разбила нашия малък свят,където всеки е защитен и обичан.