Хайде да споделим за отбиването!

Да се похваля момичета-от вчера сутринта Гого не е сукал! Стана така, че вечер след като го изкъпя и приготвя за сън го оставям на баба му докато и аз взема душ, за да може после да легна да го кърмя и да заспива!Но снощи той заспал в ръцете на баба си и тя го оставила в леглото му и така до сутринта в 6,30ч като стана и извика "цице"!Но аз не склоних и започнах да обяснявам, че те спинкат (цоките) и той вече е голям за тях, поплака малко и накрая легна и заспа!Ама много ми е трудно на мен, днес като си спомня как от новородено си го кърмя и ми се напълниха очите на няколко пъти! Така че днес заявих на мъжо, че най-удачното е естествено ново бебче-той само това чака де!

Записче да следя темата, че аз от една година почти обещавам на мъжа ми да отбивам, преди 5 месеца пробвах неуспешно / аз не издържах, а малчо след 4 дни при дядо си дори не искаше да ме гушне, камо ли цице да поиска/! Сега обаче и аз взех да "узрявам" за идеята и мисля да пробвам отново близките седмици! Той суче все по-рядко - вечер не си иска, поняога иска сутрин като стане или на обяд като му се доспи. Това на обяд обаче не мога да го нарека цокане, а по-скоро търси да се гушне в мен, да е по-близо, за да е по-спокоен, защото само докато дръпне веднъж и се е унесъл ! Та в тоя ред на мисли ми се струва че и двамата сме много по-готови за отбиването отколкото бяхме преди 5 месеца!

Здравейте от мен отново!
При нас нещата пак много се "влошиха".
Просто всяко едно неудобство или дискомфорт, като никненето на зъбките
 ,я карат да иска да су4е и да спи на цицата цяла нощ
Вече тотално ми писна да кърмя, а и по4ти нямам кърма след 14 месеца кърмене.
Няма на кой да я оставя за 2,3 дни за да я отбия, незнам как да го направя, тя е страшен инат и дори и да не и давам както снощи, тя просто цяла ве4ер реве и крещи и се бута в мен, катери се върху мен, дърпа ме....Цялата нощ се събуждаше, в 5;30 не издържах и й дадох защото ми писна, просто тя докато не полу4и каквото иска, не се отказва. И аз и мислех, 4е съм твърда и непоклатима, да ама преди Анна да се появи.
Сутрин в 7;30 ставаме и цяла ве4ер да не можем да се наспим заради тази цица , това е някакъв кошмар направо.
Просто не мога да повярвам как се хванах на тая въдица да кърмя до този момент  и да не мога да се справя да я отбия, а да продължавам да и давам и все още, дори и когато по4ти май няма какво 

Ето каква тема бях пускала преди време:

Здравейте, мами!

Почти два месеца ме нямаше в интернет пространството /поради ремонти на блока/, а през тях се случиха толкова много и важни неща, които ми тежеше, че не мога да споделя...
А ето и началото. Около 1 седмица преди 24 юни тази година бях започнала да мисля в посока на спиране на кърменето. Причините - две основни: поотслабнал мой имунитет /аз не се грижех особено за себе си - кога какво хапвам, изцяло посветено време на детето ми съвсем по мое желание  и в следствие - кожни истории по дланите към препарати, често замърсяване на очите и антибиотични капки слад това, гадните и досадни вагинални гъбички /беше ми писнало от тях най-вече/; мисълта за евентуално братче или сестриче и желанието ми бебчо да е отбит и да не се връща към гърда при появата му. Имаше и умора от нощните кърмения. Реших, че при 5 и повече сукания денем и нощем не знам колко, нямам време да махам постепенно кърмения. Отидох при мамолога си. Пргледа ме, каза, че гърдите са заели първоначалния си вид и ми опредписа 3 бр. Достинекс през 3 дни. Наложи се да изцедя само след първия прием.
Това се случи на 24.06. Еньов ден, моя имен ден, сутринта. Към 2-3 часа пих първия Достинекс.
Насладих се на сутрешно кърмене на бебо и после се удържах. Имаше възможност за връщане назад, но устисках...
Баща ми дойде два следобеда да приспи бебо - той се оказа герой, държа се мъжки, аз не се появих, а баща ми му беше казал, че съм за хляб. На мене ми течаха сълзи, свиваша ми се сърцето, но бях взела това решение. А преди исках да откарам до 2 години, съжалявах точно 5 дни...
Вечер аз и мъжът ми се преборихме без чужда намеса...Много търсеше "бала,бала" - така им викаше, от "бозка"...., но и когато беше много уморен, заспиваше по-лесно.
Първите 3 дни бяха най-трудни. Замених сукането с една хубава наша си песничка "нани, нани" с главицата на дясното ми рамо и вкопчен като маймунче в мене...Последваха много прегръдки, целувки, любов и нежност...игри, обяснения, книжки, още повече от преди. Получих сякаш нещо, което не съм имала. На детето от това му стана хубаво. Спомням си още, че като го гледах, открих, че е пораснал и физически и духовно, нещо в поведението му ми го подсказваше...Малко тъжно ми стана. Толкова беше сладък и мъжествен, той се пребори по-лесно от мене. Оказа се по-готов. Това съм го чела и тук в други теми. Повярва, че бозките спинкат и до ден днешен се гуши в тях и ги посочва като казва една по една "спинка". Идва ми да го изям. А те според мене си спинкат щом не правят млекце. За да се събудят един ден отново. Много се радва да ме види гола - осмелих се да му се покажа едва две седмици след спирането. Ако не бях взела хапчето, нямаша да се откажа. При мен то беше необходимо психологическо условие, за да го направя. Дечко започна да спи по цяла нощ - изуми ме, да яде повече, да не прескача ядене, да заспива без сучене - с приказка, песен, разказче и гушкане. Случва се да се събуди от зъб /предполагам/, но не иска нищо, само успокоение - вода много рядко.
Помня, че съжалявах, че няма да го чуя как би се отказал сам и какво точно би казал, но вече не мисля за това.
Гледам си го отново сама, посветила съм му се както и от началото. Водя го на разходки, играя с него и другите /та ми лепват името детска учителка /, давам му от нашата храна. Адапте така и не пропи това дете . И други кърмачета познавам в това положение. На този етап яде само едни yogo-та на Нестле /а ядеше и кисело преди по малко/, но какво да се прави, аз отдавна не се тръшкам за яденето - каквото и колкото.
Ами това се сещам като най-важно. Мисля, че беше хубаво, че не можех да влизам във форума по това време - щях много да се разстроя /така чувствам/, та това е един съвет от мене. Да четеш и да виждаш картинки на кърмещи, когато ти спираш да го правиш, е тежко.
Ако се сетя за още нещо итересно, ще пиша.
Благодаря ви от цялото си сърце!
 ЦЕЛУВАМ ВИ ВСИЧКИ, МНОГО МИ ПОМАГАХТЕ, ОКУРАЖАВАХТЕ, ДАДОХТЕ МИ ЕДНА НЕЗАМЕНИМА РАДОСТ! АЗ И БЕБО ВИ БЛАГОДАРИМ ОЩЕ ВЕДНЪЖ.
КАЗВАЛА СЪМ И ДРУГАДЕ, ЧЕ СИ ПОЖЕЛАВАМ ТРИ ДЕЦА /И АЗ СъМ ОТ ТАКОВА СЕМЕЙСТВО/ И ДАНО ГОСПОД МЕ ДАРИ. ДАНО ИМ ДАМ И НА ТЯХ ТАЗИ ТОПЛОТА, ГРИЖА И ВНИМАНИЕ КАТО НА ПЪРВОТО СИ ДЕТЕ.

Анна и мама, а на колко всъщност е малката госпожица? Аха, видях, на 14 месеца, така ли? Според мен няма как да стане отбиването с недаване. Още по-малко пък нощното кърмене. За нощното може да пробваш да се намажеш с Даум Ексол или Цитросепт и да й обясниш, че циците са уморени и искат да спят и затова горчат или нещо такова. Но не съм сигурна, че на тази възраст ще те разбере. Дневните едниствено номера е да ги разреждаш, но не пак като не даваш, а като се опитваш да удължаваш интервала между две поисквания. Като потърси, започвай да й измисляш някакви занимания за отвличане на вниманието. И така, докато ситуацията не стане неудържимва, тогава й дай.
От друга страна, щом е крива покрай никненето на зъбите, едва ли това е най-подходящия момент за отбиване. И на мен ми е писвало, ама като си помисля, че все пак се успокоява на цицата и  другия вариант е да реве и мрънка безспир...Но ти си знаеш. Питай, ще помагаме със съвети и идеи. Но няма как да стане изведнъж отбиването, дай си поне месец време.

Микки за мрънкането , да така е, все пак се успокоява, въпреки че има случаи, когато нищо не помага, както е  напоследък, сякаш "метода"не действа, може би кърмата е малко
Аз през деня не я кърмя.Но колкото пове4е й давам ве4ер, тя толкова пове4е иска и се ядосва, че не й давам по 10 пъти на нощ,ами я оставям да си повика и да си заспи с бибата.Давам най-много нещо за пиене. Майка ми предлага да се нацапам с нещо черно,жалко,че тя не е тук да ни помогне да се справим с този проблем,както бих го нарекла.
Тези медикаменти незнам дали ще ги намеря тук, незнаеш ли някакви народни средства или тем подобни?
А за никненето на зъбките, мога само да кажа, 4е и аз съм се радвала, 4е не съм я отбила досега след като зъб4ето пробие, но питам се ако трябва да 4акам вси4ки зъбки, какво ще се полу4и в един момент-ще трябва да кърмя до 3 години или поне до 2, което не искам, защото трябва да започна работа ве4е и такива ми ти неща

Анна и мама, ама съм отнесена, изобщо не съм погледнала, че си в САЩ За народни методи, аз пробвах с чесън, но тя най-демонстративно го облиза и продължи да суче  Лично мое мнение, но след 1г и 6м като че ли е по-лесно да се отбие. Детето разбира по-добре, а и "проблемните" зъби в повечето случаи са пробили.

Аз не съм много за пример, но ще споделя. Много ми беше мъчно, че отбиването ни се наложи, тъй като трябваше да замина за чужбина, а Гого и моят съпруг дойдоха едва 1 месец по- късно. Гого беше на 1 година и 6 месеца. Накърмих и тръгнах и ми се късаше сърцето- по това време кърмех само нощем и вечер. Свикна с млякото, сега даже нощем не се буди. Това не означава, че не ми е малко сърдит, но след 1 седмица заедно взе да му минава. Не е потърсвал сега да суче.

Такова отбиване не е за пример, просто така се стекоха нещата. Другото бебе, живот и здраве, повечко ще го кърмя!

Микки, с чесън все пак "звучи по-добре", отколкото с лютива чушка, и въпреки това пак ми е жал да я отбивам по този на4ин.Най-много ми се е искало и продължава да ми се иска-да се отбие сама Но на този етап  предполагам е ве4е късно за това. Прекалено много е пристрастена.

Ами ако сложа някаква лепенка на зърното?

Дени 1 година и 6 месеца никак не е малко, било ти е тъжно, защото ти се е наложило спешно, сигурно.

Ина4е в Бг много се дразнех на майки- комшийки и разни познати, които ме гледаха като 4е ли не съм добре, като им казвах, 4е още кърмя, в смисъл след 5,6 тия месец някъде. Едва ли не ние сме толкова по-изостанали от тях, и аз не съм се справила с отбиването нещо
Спомням си тона, с който една съседка ми изскочи, като й казах, че Анна още суче.
Нещо от рода на "оооооооо няма такова нещо, нееееееее ", придружено  демонстративно с един неодобрителен поглед.
За това много се радвам, 4е намерих пове4е инфо за дълготрайното кърмене, именно в бг.мама и открих много други майки, които не обръщат внимание на хорските приказки!

Много хубава темичка      Ще я следя. 

anna i mamma, напротив, като порастне детето отбиването става по-лесно. Съдейки по опита на доста познати има един период, когато е лесно да се отбие преди годинката, но тогава отбиването става като се замести гърдата с биберон. После следва "труден" за отбиване период, когато детето е "пристрастено" към кърменето и все още не е достатъчно голямо да му се обяснява. И после вече става по-лесно да се обяснява, да му се отвлича вниманието и да се отбива постепенно. Но това е след година и половина-две... Ти си прецени все пак, какво е твоето желание. Щом си решила да отбиваш точно сега-ще се справиш Просто действай на етапи. И аз мисля, че ще помогне тактиката с отвличане на вниманието, както и ако напр. нощем някой друг спи с детето вместо теб. Също така можеш да опиташ да излизаш без детето и да я оставяш на някого. Пак с идеята да свиква, че гърдите ти не са на разположение непрекъснато. Чувала съм и за слагане на лепенки, но нямам позната, която да е пробвала.

Аз така да се каже насилствено отбих Ива точно на 2 годинки като стана. Още ми е леко гадничко, като се сетя - намазах се с Даум ексол, тя опита и веднага изплю като каза, че е гадно. И това беше. Но просто вече не можех да издържам на денонощните кърмения по не знам колко пъти, отслабнах 2 кг под обичайното ми тегло, таткото и бабите непрекъснато ми бучаха да спирам, че ще се съсипя... А беше супер пристрастено кърмаче - независимо къде и кога, си искаше. Даже съм спирала да шофирам насред пътя, за да я кърмя 

За съжаление смученето на пръстчето след отбиването се задълбочи и то доста, но това е друга тема...

Копирам си поста от другата тема, че май е било за тук :

Ние за сега не сме се отбили, честно казано нямаме и намерение, но ще разкажа как намалихме без абсолютно никакъв проблем кърменията.
Поли винаги е сучела на поискване и никога не съм я ограничавала. Миналата зима започнах да и отказвам да суче навън, по простата причина,че ми беше студено. Тя мрънка първия , втория път, но точно мрънка, нищо сериозно. После дойде пролетта , а навън така и не разреших да се суче (тя не се и сещаше).Давам  само по мое желание ако нещо много лошо падне или се удари, защото все пак това е най- лесния начин за успокояване на едно кърмаче.
Така тя продължаваше да не си иска навън. Когато си бяхме у дома обаче си искаше доста често.  Дойде лятото и ние бяхме все повече навън - съответно все по - много време без сукане. Та така докато запладня малко. Не,че пак не сме много време навън, но вече е малко по- малко, защото се стъмнява рано. Преди една - две седмици установих, че тя вече не се сеща в къщи да си иска освен сутрин, за приспиване и по време на сън. Понякога си иска и по друго време, но по скоро е, за да ми види реакцията, защото когато и кажа, че сега не може изобщо не протестира.
Та за сега сме до тук. Сутрин, на обяд преди заспиване, на обяд понякога по време на съня, вечер за приспиване и по някое време ( различен брой пъти) нощем.
Та според мен има такова чудо естествено отбиване на кърмачето, аз в нашия случай подпомагах, но много малко. Нататък ще видим кога и как ще е...

П.П. Аз сложих лепенките някъде  малко преди  Поли да стане на година и половина. Казах и , че титите са болни и след малко ще оздравеят. Така се удължи малко периода между сученията. Ако много си искаше обаче, махах лепенката, казвах че още малко боли и да внимава, но и давах.Никога не съм я оставяла да плаче, защото не и давам.

Ето как отбих бебето Вероника на 2 години и четири месеца - казах и че е порастнала и млякото вече се е развалило и и обещах ако не суче една нощ да и купя 5 близалки.
Тя помрънка няколко часа, после ми се разсърди и спа на отделно легло.
На сутринта се събуди и хайде за близалки!

На мен определо среднощното кърмене ми е неприятно. Ето като снощи например пак сука около 5,6 пъти и то по много продължително време. Аз преди я оставях да спи така и аз самата спах така. НО ве4е е голяма, много силно дърпа и е като едно вампир4е, което ме изцежда и не иска да спре. Когато се дръпна се събужда, крещи, пла4е и протестира и аз й давам пак, ако нищо друго не помага(биберон, вода).
А тъкмо бях я отту4ила да су4е през ноща, бяха останали само 2 кърмения-и сега пак старата песен на нов глас, защото е лекоооо настинала и аз  пак омекнах. И да кажа още, че когато не су4еше пове4е след като заспи до сутринта, спеше много по-хубаво и не се събуждаше толкова 4есто. Също и аз, разбира се си по4ивах.
Аз не издържам ве4е, искам да отбивам, много ми пре4и това, 4е е толкова силна ве4е и дори усещам зъбките й. И ще го направя в скоро време, само 4е как,как ще е най-добре???
С обикновени лепенкище стане ли?
Или има специални за  целта?