Незнам какво да правя!

  • 8 802
  • 137
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: 104
И аз не съм много запозната, но май е нещо от сорта на те ти изпращат всички материали по и-мейла, ти им пращаш ако има някакви курсови работи, а се явяваш лично само на изпитите... Подобно е на задочното, но без очни...

# 61
  • Мнения: 145
Цитат
И аз не съм много запозната, но май е нещо от сорта на те ти изпращат всички материали по и-мейла, ти им пращаш ако има някакви курсови работи, а се явяваш лично само на изпитите... Подобно е на задочното, но без очни...
Благодаря, малко ми се изясни картината.

# 62
  • Мнения: 589
Без спам,моля! Naughty

# 63
  • Мнения: 145
Цитат
Без спам,моля! :naughty
:
Ха,ха... ОК-няма. Извинявам се.

# 64
  • Мнения: 2 563
Не всеки родител има пари за всичко за детето си, но всеки родител е длъжен да подкрепя детето си емоционално. Злобеене, вменяване на вина и прочие изпускания на нервите не са простими, все едно колко ти е било трудно да отгледаш детето си. Родил си го, за да го обичаш и да го подкрепяш, а не за да правиш сметки колко ти е струвало да го отгледаш.

Приказки от сорта на "трябва да си благодарен, че са те отгледали" за мен са безсмислени. Който ражда деца, след това си ги и гледа. Това си е чисто задължение, а не нещо необичайно, за което трябва да се благодари.

Последна редакция: нд, 28 сеп 2008, 04:09 от Hear Again

# 65
  • Мнения: 145
Не всеки родител има пари за всичко за детето си, но всеки родител е длъжен да подкрепя детето си емоционално. Злобеене, вменяване на вина и прочие изпускания на нервите не са простими, все едно колко ти е било трудно да отгледаш детето си. Родил си го, за да го обичаш и да го подкрепяш, а не за да правиш сметки колко ти е струвало да го отгледаш.

Приказки от сорта на "трябва да си благодарен, че са те отгледали" за мен са безсмислени. Който ражда деца, след това си ги и гледа. Това си е чисто задължение, а не нещо необичайно, за което трябва да се благодари.

1.
Цитат
изпускания на нервите не са простими,
-ако някой мисли че е безгрешен, то нека пръв вдигне ръка.
2.
Цитат
Злобеене, вменяване на вина и прочие
-никъде в поста си авторката не казва че майка и и вменява вина.
3.
Цитат
Родил си го, за да го обичаш и да го подкрепяш, а не за да правиш сметки колко ти е струвало да го отгледаш.
- това вече ми се струва много цинично и доста хитлериско. Лозунга който попказваш е верен, но едва лима тази насока /т.е. лов на черни вещици/.
Що се отнаця да бъде благодарна, че го е отгледала, да така е. Ти не си ли благодарна на твойте родители че са ти дали живот и са те направили човек, независимо лесно или трудно в този живот.Погледни зад себе си и около себе си и ще видиш колкодеца деца се молят да имат родители или най-малко да получат малък подарък за Р.Д, колко майки са си оставили децата и прочие.
Поста ти е доста повърхностен. Не съм съгластна с него.

# 66
1.Искам да разесня нещата за телефона от 300ле.!
4 месеца майка ми не ми е дала една стотинка, до преди това ми е давала по-голяма сума всеки месец. Обаче на всеки рожден или имен ден подаръците са били дрехи или обувки и т.н. и прецених, че след като тя 4 месеца не ми е далавала пари, ще може да си позволи да ми купи телефон, а и ги има парите.
Моя телефон даже няма камера, а и до сега не бях искала друг, телефона на майка ми е за 700лв. ама нея я виждали хората пък мен кой ме гледал за да имам хубав телефон.
2.От морето съм спестила пари естествено, но няма да са ми достатъчни за да отида в друг град, защото като си взема квартира искат един наем и един предплата
3.На майка ми от морето и бях купила една страхотна запалка, гривничка от миди и ръчни шоколадови бонбони.
4.Искам да уча маркетинг и реклама, защото това съм учила и през средното си образование.
5.Ясно ми е, че има деца които нямат родители, но тук говорим, че имам майка с финансови възможности и може да си позволи да ми купи подарък, но не..

# 67
  • Мнения: 145
Цитат
1.Искам да разесня нещата за телефона от 300ле.!
4 месеца майка ми не ми е дала една стотинка, до преди това ми е давала по-голяма сума всеки месец. Обаче на всеки рожден или имен ден подаръците са били дрехи или обувки и т.н. и прецених, че след като тя 4 месеца не ми е далавала пари, ще може да си позволи да ми купи телефон, а и ги има парите.
Моя телефон даже няма камера, а и до сега не бях искала друг, телефона на майка ми е за 700лв. ама нея я виждали хората пък мен кой ме гледал за да имам хубав телефон.
2.От морето съм спестила пари естествено, но няма да са ми достатъчни за да отида в друг град, защото като си взема квартира искат един наем и един предплата
3.На майка ми от морето и бях купила една страхотна запалка, гривничка от миди и ръчни шоколадови бонбони.
4.Искам да уча маркетинг и реклама, защото това съм учила и през средното си образование.
5.Ясно ми е, че има деца които нямат родители, но тук говорим, че имам майка с финансови възможности и може да си позволи да ми купи подарък, но не..
Именно, това се опитваме да ти обясним, че независимо дали родителя има финансови възможности или не, то ти вече си пълнолетен човек и би трябвало да помислиш как и по какъв начин да си задоволиш нуждите и потребностите, без да очакваш за всяко нещо което искаш мама да ти го купи.Другото нещо което е- струва ми се че се опитваш да водиш една натпревара като/по,по, най/, което не е правилно. В дадената ситуация разбирам, че скоро ще имаш рожден ден и желаеш да разнообразиш малко подаръците които ежегодно получаваш от мама. Хубаво, но защо не седнеш да поговориш с нея за това, и да се опиташ да замениш думичката / искам/ с друга.
Трето. Сама казваш, че имаш спестени пари от морето, но ти е свидно да ги дадеш за телефон какъвто желаеш. Какво всъщност ще бъде предназначението на спестената сума от теб???
Мами, хайде да помогнем на детето да разреши проблема. Явно се чувства малко объркана/в добрия смисъл на думата/.
Да разгледаме какво имаме:
1. Момиче, 18 годишно - най-вероятно много красива и привлекателна дама
2.Работен сезон на морето в който тя е спестявала средства / въпроса е - за какво са спестени/
3. Желание за кандидатстване което е платимо
4. Майка която е дала старт в живота на детето си
5. Рожден ден и желанието за нов телефон.

Последна редакция: нд, 28 сеп 2008, 10:14 от tobeornottobe

# 68
  • Мнения: 466
Живяла съм в малък град , където миналата година добре платена работа беше 250,00 лева  Mr. Green,тази година да е най-много 300,00 лева,така че момичето надали ще може да спести нещо . Единственото което ми идва на акъл е ако имаш някой познат , приятел в голям град на квартира та отидеш при него и да си делите наем и разходи , пък ти да почнеш работа ,пък като си стъпиш на крака малко от малко да почнеш и да учиш

# 69
  • Мнения: 104
Дано не засегна авторката по някакъв начин, но не предпочиташ ли вместо майка ти да ти купи телефон за 300лв. или някоя дрешка, по-добре да ти даде 50 или 100лв., или колкото има възможност и да си ги спестиш и тях за следването? Ако си спестяваш малко по малко всеки месец, до юни месец ще си събрала поне за наема. В къщи плащаш ли сметки и купуваш ли храна? Защото, ако майка ти поема тези разходи, колкото и да е малка заплатата в малкия град, все ще успяваш по нещичко да заделиш... А може просто майка ти да иска да види как ще се справяш сама и ако й покажеш, че си упорита и няма да се откажеш от следването, в последния момент да си промени мнението. Успех!

# 70
  • Мнения: 5 710
Нещата от живота..
Гадно е..НО..на 19 вече би трябвало отдавна да се оправяш сама..

E, чак пък отдавна....

Авторката, много мразя някакви мрънкащи за пари дечиня. Вземи се малко в ръце, разсъждаваш, като 12 годишна.
Сядай на задник да учиш, да влезеш държавна поръчка ( защо майка ти трябва да плаща 'платено' за твоя мързел), после намираш общежитие и работа в университетския град и това е. Много бързо ще ти се наместят приоритетите 'с камера или без' на телефони и други такива работи. А майка ти сигурна съм, че ще ти дава едно рамо ( какво всички родители на младежи от провинцията, които идват да учат в големия град). Това са нещата от живота, няма да си нито първата, нито последната.


Последна редакция: нд, 28 сеп 2008, 13:29 от 10cent's

# 71
  • Мнения: 589


Авторката, много мразя някакви мрънкащи за пари дечиня. Вземи се малко в ръце, разсъждаваш, като 12 годишна.
Сядай на задник да учиш, да влезеш държавна поръчка ( защо майка ти трябва да плаща 'платено' за твоя мързел), после намираш общежитие и работа в университетския град и това е. Много бързо ще ти се наместят приоритетите 'с камера или без' на телефони и други такива работи. А майка ти сигурна съм, че ще ти дава едно рамо ( какво всички родители на младежи от провинцията, които идват да учат в големия град). Това са нещата от живота, няма да си нито първата, нито последната.



   newsm10

# 72
  • София
  • Мнения: 53
Не разбрах от кой малък град си, но наблизо няма ли по-голям такъв, в който да работиш и да пътуваш сутрин и вечер до в къщи - със сигурност пътуването ще е по- кратко, отколкото от единия край на София до другия. Така ще спестиш от квартири.

# 73
  • София
  • Мнения: 278
Добре, а защо не седнеш да си направиш сметката как да действаш оттук нататък, а продължаваш да се оплакваш от майка си.
Колко пари ти трябват за да преживееш един месец?  Смятаме само въпросния наем и половина + храна, транспорт и най-необходимото.(без телефони от 300лв, дискотеки и други глезотийки) . Колко си спестила от лятото? Вместо да искаш подаръци от майка си, я помоли да ти даде колкото има възможност жената. Ако пак не стигат, вземай смело назаем от някой близък. Номера е да се престрашиш и да започнеш веднъж. Не казвам, че няма да е трудно в началото, но поне тук в София има вариант да учиш, да работиш, а и колкото и странно да ти звучи да остава и за забавления, и за дрешки, и за.... всичко. Достатъчно голяма си за този риск. Започни работа, свикни малко и без това тази година си закъсняла за учене.

За справка, дойдох в София през 2001, учех редовно в ТУ, работех 2 на 2 по 12 часа на ден и някак си оцелях. Бях на 17 години.

Последна редакция: нд, 28 сеп 2008, 15:06 от sisilia

# 74
  • Мнения: 2 467
just_she мъничка си още. Нека майка ти прецени, как и за какво да изхарчи спечелените от нея пари. Явно има някаква причина, да не ти купи телефон или да не ти дава пари. Колкото до ученето, освен стипендия можеш да получиш и студентски кредит. Той започва да се изплаща след, като завършиш образованието си и си намериш работа. Можеш да си намериш и почасова работа за студенти. Можеш да кандидатстваш за общежитие.. Има много възможности. Не е толкова страшно и много млади хора се справят сами, без помощта на родителите си. Да не споменаваме и колко сираци се справят добре.

Общи условия

Активация на акаунт