Публикувана: 28 септ. 2008, 05:03 ч.
Последно мнение: 25 окт. 2008, 23:16 ч.

Размисли на глас...

4 660
44
1

# 15 29 септ. 2008, 17:35 ч.

Мнения: 825

Яна, разплака ме.......... smile3518

Всичко това, което си написала се блъска всеки ден и в моята глава, кошмара, .........страховете, които пак ще трябва да преживея.........
Hug

# 16 29 септ. 2008, 19:34 ч.

Мнения: 7 348

Тези неизказани многоточия говорят много повече за страховете ни, отколкото каквото и да било написано.
В ..... виждам и моите мисли, и моите шубета.
Не съм очаквала да бъде друго. Както и Ники е написала: "Не искам да бъда доволна, безстрашна и щастлива бременна - искам да бъда щастлива мама на живо и здраво детенце".

# 17 30 септ. 2008, 18:43 ч.

Нефертити, няма отговор на въпросите, които си задаваме. Преди 3м и 10дни влязох в болницата с мисълта, че след няколко часа ще държа в ръце детето си, но........ Няма отговор на въпросите !
Бях толкова щастлива. Понякога си мисля, че в живота има баланс и никой не получава всичко.
Знам със сигурност едно - от там излязох друг човек. Животът ми се преобърна и сега гледам света с други очи. Колкото и странно да ви звучи, едва след тази загуба аз осъзнах колко много имам - голямата ми дъщеря, съпругът ми , близките и приятелите. И в същото време колко е преходен и крехък живота.
Опитай се да се отпуснеш , и се наслади на всяка секунда от времето, в което детето ти расте в теб. Болката е голяма, но това, което ти се случва в момента заслужава да му се отдадеш.
Аз обичам и двете си деца еднакво силно, но по различен начин - съдбата ми го наложи.
Не се опитвай да сравняваш, да се обвиняваш, да забравяш. Прави всичко каквото трябва и каквото можеш за това дете тук и сега, защото го можеш.

# 18 30 септ. 2008, 23:10 ч.

Мнения: 604

Нефертити

въпроси винаги ще има но.....без отговори·Поне тук за нас·Радост ще изпиташ едва когато премине критичната точка от предишната ти загуба....Радост ще изпиташ, но болката ще остане завинаги·Поне при мен е така·И аз търся Марк в чуждите детски очи и си го представям и си мечтая какво щеше да бъде ако не бях го изгубила........Никога вече няма да сме същите както преди преди да изгубим децата си......Но времето то наистина лекува и ни учи да живеем с болката от преживяното.....Нефертити пожелавам ти да гушнеш своята рожба и да бъдеш щастлива безкрайно дълго..........
Много гушки за всички майчета БЛАГОДАРЯ ВИ ЧЕ ВИ ИМА·

# 19 1 окт. 2008, 10:03 ч.

Мнения: 227

Nefertity,усмихни се мила,през сълзи и продължавай напред.
pluhche,го е казала много точно според мен - Прави всичко каквото трябва и каквото можеш за това дете тук и сега, защото го можеш.
Миналото го помним,
днес можем да моделираме,
за бъдещето може да се надяваме и си го представяме ...

Днес...
Живеем със спомени в минало време,
мечтаем за утре,с надежда за много неща,
а днес се изплъзва и мислим,че имаме време,
а всъщност пропускаме истински важни неща ...

Hug

# 20 1 окт. 2008, 12:10 ч.

Мнения: 515

Nefertity това са и мойте размисли на глас.................... Hug

Въпроси без отговори , страхове, тъга май с всички ни е така.
Знам че докрая нищо няма да купя за бебето не от суеверия не съм суеверна ,а от страх не съм готова.
В декемврийските отчетни не се регистрирах не пиша при тях ,чета ги още от началото и искренно им се радвам на щастието и вълнението жалко ,че немога да се отпусна и да се радвам с тях .Но няма значение както е казала Рони не съм очаквала да е по различно важното е всички да стигнем до финала и да гушнем така чаканите бебчета сигурна съм ,че тогава няма да има по щастливи от нас нали Нефертити, нашата мечта толкова чакана ще е реалност.

Цитат на: rita_zita в пн, 29 сеп 2008, 07:54

Всички тези въпроси не спираха да се блъскат в главата ми, за щастие в момента чувам как гука и мрънка горе в стаята , която същевременно беше приготвена с много любов. Hug

Рита

# 21 1 окт. 2008, 13:26 ч.

Мнения: 656

Цитат на: Мери Попинз в ср, 01 окт 2008, 10:03

Днес...
Живеем със спомени в минало време,
мечтаем за утре,с надежда за много неща,
а днес се изплъзва и мислим,че имаме време,
а всъщност пропускаме истински важни неща ...

Мери Попинз всякаш е вместила последните две години от живота ми в тези четири реда.Отварям няколко пъти темата и искам да пиша,но днес не мога да си събера мислите.
Нефертити Hug

# 22 1 окт. 2008, 20:31 ч.

Мнения: 404

Към всичко това, което е абсолютно вярно, бих прибавила и огромната умора, която усещам още преди да съм започнала всичко отначало. Нищо и никога няма да бъде същото, но ще трябва да се научим да живеем с това.

# 23 2 окт. 2008, 22:42 ч.

Мнения: 611

Яна тези така тягостни мисли ще бъдат с теб до края. Нормално е да си мислиш такива работи , след всичко което ти се е случило , но това си е нашата съдба , нашия кръст , които са ни утредени да носим.
Само с думи знам че няма да ти помогна , искам да те гушна силно , да си поговорим , да си поплачем дори , двете заедно...... дано това се случи , ще съм истински щастлива.
Сега ще ти кажа само " Дръж се мила , дай цялата любов на чудото , което расте вътре в теб и вярвай в щастливия край " Hug

Гушкам те силно и те целувам , кураж миличка Heart Eyes

# 24 3 окт. 2008, 02:44 ч.

Мнения: 138

нефертити

аз вече се научих да живея с тази болка, че нямам бебче и всеки 29 аз ставам друг човек... но за съжаление много от нас са изтеглили късата клечка. милички, радвайте се че сте се осмелили да опитате пак, радвайте се заради животът, който расте във вас. а страховете винаги ще има.
аз искам да споделя с вас, че нямам смелост да забременея пак...страховете и спомените са по-силни от желанието ми да имам друго дете. всички ме питат няма ли да опитаме пак, не искам ли друго, а моят отговор е ''не'' това нормално ли е? сега имам чувството, че се опитвам да си подредя живота, а друго дете не се вписва в моите планове #Crazy

. този въпрос ме мъчи от много време, но нямам сила да го споделя с никой.....помогнете ми със съвет...

# 25 3 окт. 2008, 08:52 ч.

Мнения: 515

dachi18 Hug

мила ,нормално или не сигурно с повечето момичета се случва това ,след като загубих бебчето си повече от половин година изобщо недопусках мисълта да опитаме пак беше ме страх даже и да си помисля за това ,но малко по малко събирах сили защото повече от всичко искам да имам детенце.Виждах как тук във форума момичетата тези силни мами преживели какви ли не трагедиии успяваха да се преборят и да прегърнат така мечтания подарък радвам се за всяка една сякъш съм аз.
Знам много е трудно и сега не ми е лесно ,ако можеше тези девет месеца бременност да заспя и да се събудя когато всичко свърши и да държа в ръцете си бебче ,но неможе затова ще чакам търпеливо.Както го е казала Ники "Не искам да бъда доволна, безстрашна и щастлива бременна - искам да бъда щастлива мама на живо и здраво детенце".
Така че мила dachi18 мисля ,че е нормално да те е страх ,може би все още не си готова ,на някои им трябва повече време на някои по - малко ,но ще дойде ден когато ще е различно и желанието да опиташ пак ще се върне Hug

# 26 3 окт. 2008, 11:32 ч.

Мнения: 3 016

Цитат на: dachi18 в пт, 03 окт 2008, 02:44

нефертити

. този въпрос ме мъчи от много време, но нямам сила да го споделя с никой.....помогнете ми със съвет...

Аз се чувствам по-същият начин .Нямам сили. Измина година и 2 мес вече.

# 27 16 окт. 2008, 12:50 ч.

Мнения: 3 621

Момичета, ако още някой ми каже ЧЕ ТАКА МИ Е БИЛО ПИСАНО.... имам чувството че съм в състояние да стана и агресивна, да точно преди половин час през офиса ми мина една позната , разбрала какво е станало и като че ли дойде само да ми каже че така ми било писано, и като я попитах защо според нея точно на мене така ми е писано, остана безмълвна .... постоя още 5 минути и си тръгна гузна гузна ... Не искам да повярвам че аз съм най-грешната и трябва да изкупвам грешките си с живота на детето си .... или е така ... Къде ли съм сгрешила ...

Последна редакция: чт, 16 окт 2008, 12:56 от Nefertity