Стачките подкрепям яд ме е, че в България народът е толкова покорен. Народопсихология? Преди няколко години попаднах в следната ситуация: пътувахме от София за Варна навръх Бъдни Вечер и самолетът се оказа, че е повреден, точно преди да излетим. Върнаха ни в терминала и се започна едно чакане. Никой не обяснява, никаква информация. Имаше доста млади хора, родители с деца, бебета, всички стоят покорно и чакат (и аз : ) Перспективата беше "розова": Коледа на летище София с кроасан и сокче. Единствено един грък се зае да се разправя, като преди обработваше мен да ходя да питам, и после ме пита: защо сте такива, никой не се интересува, седите и чакате. Не че направи нещо съществено, нито ускори пътуването, но поне опита, ходи и ги тормози, защото най-малкото ни дължаха информация.
За изблиците на нежност и целувки от не толкова близки, и аз се стряскам още, въпреки че отдавна съм се запознала отблизо с маниерите им. Опитвам се и аз да се лиготя, ама пусто не ми се удава Сигурно ме мислят за темерут, преди време един колега ме беше нарекъл "груба", ама аз май че наистина го бях насмела за нещо, сега сме първи дружки За целувките, от малка имам навика да си бърша бузката ако някой ме олигави, засрамвах майка си повсеместно. Сега търпя докато изчезнат и се забърсвам с влажни кърпички (шегувам се) Има и по-зле, да знаете, в арабския свят мъжете се целуват по бузата, ужас, добре че не съм мъж, а ръкуването е просто неизбежно. Е, местните жени подават ръкав вместо ръка, или изобщо не откликват, но ако си на професионална среща, е малко конфузно и не върви.
За разлигавянето на децата, един виц ми се върти в главата, като си го спомня, ще го постна.