- Публикувана: 30 септ. 2008, 11:41 ч.
- Последно мнение: 17 окт. 2008, 07:50 ч.
Есента е вече тук, АПРИЛче все прави нещо напук
Рениииииииии, и аз те мисля много 
./понеже все забравям да напиша/.
Нуни
надявам се сте доста по-добре вече.Какво стана, че се стигна до гърч пак? 
Аз само като си помисля как Юли ми е вдигал с всеки зъб 40 градуса че и 41 и ми призлява....Та повярвайте ми, може Т само от зъб 
.Юли убеди нашата педка.
Хайде де Данчееееееееееееее......разказвай.И успех и удовлетворение на работното място.
Ама как си личи че нямам бач, а....?И колежката с интернетския компютър е в отпуск....
./понеже все забравям да напиша/.Нуни
надявам се сте доста по-добре вече.Какво стана, че се стигна до гърч пак? Аз само като си помисля как Юли ми е вдигал с всеки зъб 40 градуса че и 41 и ми призлява....Та повярвайте ми, може Т само от зъб .Юли убеди нашата педка.Хайде де Данчееееееееееееее......разказвай.И успех и удовлетворение на работното място
.Ама как си личи че нямам бач, а....?И колежката с интернетския компютър е в отпуск....
Най накрая на темата да се включа с подробности от нашето приключение от Италия та до сега.
В Италия гостувахме на приятели с юначе 5 месеца по-голямо от Емо. Естествено бандитите бързо се сдушиха и добре се забавляваха взаимно. Не мина без борба за играчки и рев, но като цяло бяха приятелски настроени. Емо определено беше доста по-спокоен, по-самостоятелен и много по -кротичък - не, че е на мама гарджето, но много си ми бе добро детето. Тъй като отидохме през седмицата първите дни обикаляхме само из квартала и близкия парк, където щурчовците се забавляваха на воля.
Кварталът, където живеят приятелите ни е строен преди 7-8 години, всичко е чисто, подредено, зелено и много, ама наистина много красиво. По две кооперации са в общ двор с красиви паркови алеи между сградите. Специални градинари поддържат тази кокетни алеи. Спокойно можеш да си оставиш детето да тича навън без да се притесняваш от коли, непознати или кучета. Кучета въобще не видях да щъкат из града. Местният парк бе заграден с висока телена ограда и вътре никакви животни не се допускат. Детския кът бе малък, но ако отидеш преди 16 ч е само на твое разположение. Времето бе прекрасно, но деца не видях сутринта никъде, а в 16:00часа се наложи да се прескачаме - та сменихме атракциона. Другото, което ми направи впечатление, че италианците са страшно зиморничави хора. Докато Емо тичаше по къс ръкав, родители и деца бяха с вълнени дебели фланели и зимни якета и шапки. Температурите бяха малко над 20градуса и затова бях леко
Италианците са хора традиционалисти и се изненадах как всяка сутрин закусват едно и също брьош (кроасан) с капучино( или кафе). Като си поръчах за закуска чай от лайка успях да шокирам младежите зад бара и няколко пъти ме питаха дали все пак не се бъркам с поръчката. В последствие разбрах, че италианецът пие лайка само вечер преди сън
като лекарство. Други чайове там не се пият за мой ужас (другия път ще си занеса 
)
През уикенда първия ден ни заведоха на разходка из Милано, а аз за мой срам забравих да си взема фотоапарата и си купих от фотоапаратите за еднократна употреба. Увековечих красотата на Миланската катедрала, замъка Сфорцеско и парка зад замъка с около 80 фотографии, но за съжаление са само на хартия и само малцина ще могат да ги видят. На следващия ден ни заведоха до някакъв общински център за забавления на открито. На огромна площ бе направено изкуствено езеро, където можеш да наемеш ветроходна лодка, кану или каяк и да се отдадеш на водни спортове. НО къпането бе забранено!. Около езерото бе направена алея, където много хора се разхождаха, бягаха, караха велосипеди или ролери. В околностите на езерото бяха изградени множество спортни площадки за всички видове спорт на открито. На цялата тази картина, ако мислите, че е претъпкано със заведения се лъжете - видях само 3-4. Общината е построила и голяма сцена, където често гостували звезди от световна величина и за радост на миланците и гостите на града представленията са безплатни. И там в този рай на спортистите ни заведоха до един детски кът, където малчовците преживяха прекрасни моменти. Пързаляха се, люляха се, кекнаха се къде ли не - забавляваха се страхотно. Документирано е
След това се пренесохме в център с батути, където изкарахме другата половина на деня. Много надуваеми замъци, много видове батути, лабиринти и какви ли не изненади за малките ни щурачета. Накрая в 19:30 хората се чудеха как да ни изгонят, че да затворят детския кът. Незабравимо щастлив ден за всички нас.
На следващия ден приятелчето Патрик беше със запушено носле и остана с майка си в къщи, а ние тримцата се поразтъпкахме из Милано. И тъй като се страхувах, че снимките с еднократните апарати може и да не са станали, за всеки случай минахме край замъка и направихме малко снимки пред миланската катедрала. Пропуснах да спомена, че площада пред Дуомото(катедралата) е пълен с гълъби и щъкащи тарикати от африкански държави. Един изсипа една шепа ориз и купчина гълъби връхлетя върху нас и изкараха акъла на Емо, който се разпищя "кокошките, кокошките" и досега на сън се случва да прохленчи "кокошките". На всичко отгоре дойде и пари да ми иска да екшъна. Аз разбира се го изгоних. На негово място цъфна друг навлек, който искаше да ми продаде преплетени конци за африкански амулет. И той отнесе благословии и се изнесе. Но след него дойдоха други тарикати да си просят пари за зърно и снимки с гълъбите, а детето се дере от ужас. Едвам го успокоихме, та с баща му направихме няколко снимки за спомен. Такива навлеци има из целия град. Добре поне, че на друго място гълъби няма.
На връщане преживяхме голямо приключение. Бяхме заредили италианска СИМ карта на единият телефон, а другия си стоеше чинно прибран в багажа ни и очакваше завръщането ни в БГ. Та въоръжени с един телефон щъкахме спокойно из града. След като слязохме от метрото трябваше да хванем автобус за квартала, където живеят приятелите ни. Питаме първия автобус дали отива до квартала на приятелите ни и шофьорът най-любезно ни насочва към задния автобус. Отиваме до задния и пак питаме дали отива до квартала и шофьорът ни връща на първия. Ние на бегом до първия автобус и тъкмо се насочваме да качваме количката като шофьорът затвори вратите под носа ни и автобуса тръгна. Обръщаме се да отидем до задния автобус - гледаме и той потегля. Решавам да звънна на приятелката ми да търся помощ и се оказва, че телефонът е умрял тотално и сме откъснати от света. Докато се чудим какво да правим дойде следващ автобус и за наш късмет шофьорът каза, че отива до така желания от нас квартал. Обаче... По пътя си говорим помежду си и на една непозната спирка една жена слизайки ни подхвърли на български, че трябва да слезем с нея, защото автобусът не отивал до желаната от нас спирка. Наложи се да обиколим целия квартал и да питаме няколко човека докато стигнем до познато място. Съответно беше вече мръкнало и домакините се бяха притеснили страшно много, защото същата вечер трябваше да летим обратно.
Полетите минаха леко, Емо спа и в двете посоки. Но за нещастие на връщане вдигна висока Т и от летището директно отидохме в болницата. Там доктора ни изписа инхалации с аерозол апарата и витамин С. След 3 дни на инхалации вечерта Емо ми вдигна 39,6 и на другия ден отидохме при педито, който констатира остър бронхит и му изписа антибиотик. Но нали съм си твърда глава, реших да се доверя на новия апарат и продължих с инхалациите. Детето повече не вдигна Т и му изчезнаха хриповете и зелените сополи с магическа пръчка. Кашлицата много се разреди. За мен Емо си беше вече здрав след 4 дена на инхалации (на аеросол както казват в Италия). За всеки случай вечер преди лягане правя все още по една серия на всички ни, защото този проклет вирус ни събори и тримата. Инхалациите ги правим с 3мл NaCl (физиологичен р-р) с 10 капки Проспан.
Но да не мислите, че одисеята ни свърши дотук. На 14-ти Емича трябваше да тръгне на ясла, а аз на работа. Но... В 17:30 Емо редеше кубчета на земята и аз се хванах да готвя. По някое време го чух, че си приказва нещо и решавам да го видя. Нашия хубосник бе застанал прав на горния ръб на фотьойла, който се огъна и Емо полетя с главата надолу. Докато стигна до него теракота го посрещна с трясък и веждата на Емо се спука. Шурна кръв, Емо пищи, а аз не знам на кой свят съм. Та в крайна сметка търчахме до болницата, където веждата бе залепена. Емо бе прегледан основно и се надяваме наистина нищо лошо да не е станало. Освен сцепената вежда се беше обзавел и с огромна цицина, която след намазването с олио спадна, но остана синина да напомня за случката. Та сега си имам ранено юначе, което днес бе пратено на ясла с много рев. След като сме били 3 седмици заедно и много е бил гушкан и целуван щурчо много се противеше на раздялата ни. Днес е ревал през целия път, но като е влязал в градината се е успокоил. Нямам търпение да е прибера да го нагушкам, че и на мен днес ми липсва.
Опитах се да бъда максималкно кратка, но пустата ми мания за писане пак си направи шега
Ето първата част от снимките
Скоро ще видите и втората част от предпоследния ни ден в Милано.
В Италия гостувахме на приятели с юначе 5 месеца по-голямо от Емо. Естествено бандитите бързо се сдушиха и добре се забавляваха взаимно. Не мина без борба за играчки и рев, но като цяло бяха приятелски настроени. Емо определено беше доста по-спокоен, по-самостоятелен и много по -кротичък - не, че е на мама гарджето, но много си ми бе добро детето. Тъй като отидохме през седмицата първите дни обикаляхме само из квартала и близкия парк, където щурчовците се забавляваха на воля.
Кварталът, където живеят приятелите ни е строен преди 7-8 години, всичко е чисто, подредено, зелено и много, ама наистина много красиво. По две кооперации са в общ двор с красиви паркови алеи между сградите. Специални градинари поддържат тази кокетни алеи. Спокойно можеш да си оставиш детето да тича навън без да се притесняваш от коли, непознати или кучета. Кучета въобще не видях да щъкат из града. Местният парк бе заграден с висока телена ограда и вътре никакви животни не се допускат. Детския кът бе малък, но ако отидеш преди 16 ч е само на твое разположение. Времето бе прекрасно, но деца не видях сутринта никъде, а в 16:00часа се наложи да се прескачаме - та сменихме атракциона. Другото, което ми направи впечатление, че италианците са страшно зиморничави хора. Докато Емо тичаше по къс ръкав, родители и деца бяха с вълнени дебели фланели и зимни якета и шапки. Температурите бяха малко над 20градуса и затова бях леко
Италианците са хора традиционалисти и се изненадах как всяка сутрин закусват едно и също брьош (кроасан) с капучино( или кафе). Като си поръчах за закуска чай от лайка успях да шокирам младежите зад бара и няколко пъти ме питаха дали все пак не се бъркам с поръчката. В последствие разбрах, че италианецът пие лайка само вечер преди сън
като лекарство. Други чайове там не се пият за мой ужас (другия път ще си занеса )През уикенда първия ден ни заведоха на разходка из Милано, а аз за мой срам забравих да си взема фотоапарата и си купих от фотоапаратите за еднократна употреба. Увековечих красотата на Миланската катедрала, замъка Сфорцеско и парка зад замъка с около 80 фотографии, но за съжаление са само на хартия и само малцина ще могат да ги видят. На следващия ден ни заведоха до някакъв общински център за забавления на открито. На огромна площ бе направено изкуствено езеро, където можеш да наемеш ветроходна лодка, кану или каяк и да се отдадеш на водни спортове. НО къпането бе забранено!. Около езерото бе направена алея, където много хора се разхождаха, бягаха, караха велосипеди или ролери. В околностите на езерото бяха изградени множество спортни площадки за всички видове спорт на открито. На цялата тази картина, ако мислите, че е претъпкано със заведения се лъжете - видях само 3-4. Общината е построила и голяма сцена, където често гостували звезди от световна величина и за радост на миланците и гостите на града представленията са безплатни. И там в този рай на спортистите ни заведоха до един детски кът, където малчовците преживяха прекрасни моменти. Пързаляха се, люляха се, кекнаха се къде ли не - забавляваха се страхотно. Документирано е
След това се пренесохме в център с батути, където изкарахме другата половина на деня. Много надуваеми замъци, много видове батути, лабиринти и какви ли не изненади за малките ни щурачета. Накрая в 19:30 хората се чудеха как да ни изгонят, че да затворят детския кът. Незабравимо щастлив ден за всички нас.
На следващия ден приятелчето Патрик беше със запушено носле и остана с майка си в къщи, а ние тримцата се поразтъпкахме из Милано. И тъй като се страхувах, че снимките с еднократните апарати може и да не са станали, за всеки случай минахме край замъка и направихме малко снимки пред миланската катедрала. Пропуснах да спомена, че площада пред Дуомото(катедралата) е пълен с гълъби и щъкащи тарикати от африкански държави. Един изсипа една шепа ориз и купчина гълъби връхлетя върху нас и изкараха акъла на Емо, който се разпищя "кокошките, кокошките" и досега на сън се случва да прохленчи "кокошките". На всичко отгоре дойде и пари да ми иска да екшъна. Аз разбира се го изгоних. На негово място цъфна друг навлек, който искаше да ми продаде преплетени конци за африкански амулет. И той отнесе благословии и се изнесе. Но след него дойдоха други тарикати да си просят пари за зърно и снимки с гълъбите, а детето се дере от ужас. Едвам го успокоихме, та с баща му направихме няколко снимки за спомен. Такива навлеци има из целия град. Добре поне, че на друго място гълъби няма.
На връщане преживяхме голямо приключение. Бяхме заредили италианска СИМ карта на единият телефон, а другия си стоеше чинно прибран в багажа ни и очакваше завръщането ни в БГ. Та въоръжени с един телефон щъкахме спокойно из града. След като слязохме от метрото трябваше да хванем автобус за квартала, където живеят приятелите ни. Питаме първия автобус дали отива до квартала на приятелите ни и шофьорът най-любезно ни насочва към задния автобус. Отиваме до задния и пак питаме дали отива до квартала и шофьорът ни връща на първия. Ние на бегом до първия автобус и тъкмо се насочваме да качваме количката като шофьорът затвори вратите под носа ни и автобуса тръгна. Обръщаме се да отидем до задния автобус - гледаме и той потегля. Решавам да звънна на приятелката ми да търся помощ и се оказва, че телефонът е умрял тотално и сме откъснати от света. Докато се чудим какво да правим дойде следващ автобус и за наш късмет шофьорът каза, че отива до така желания от нас квартал. Обаче... По пътя си говорим помежду си и на една непозната спирка една жена слизайки ни подхвърли на български, че трябва да слезем с нея, защото автобусът не отивал до желаната от нас спирка. Наложи се да обиколим целия квартал и да питаме няколко човека докато стигнем до познато място. Съответно беше вече мръкнало и домакините се бяха притеснили страшно много, защото същата вечер трябваше да летим обратно.
Полетите минаха леко, Емо спа и в двете посоки. Но за нещастие на връщане вдигна висока Т и от летището директно отидохме в болницата. Там доктора ни изписа инхалации с аерозол апарата и витамин С. След 3 дни на инхалации вечерта Емо ми вдигна 39,6 и на другия ден отидохме при педито, който констатира остър бронхит и му изписа антибиотик. Но нали съм си твърда глава, реших да се доверя на новия апарат и продължих с инхалациите. Детето повече не вдигна Т и му изчезнаха хриповете и зелените сополи с магическа пръчка. Кашлицата много се разреди. За мен Емо си беше вече здрав след 4 дена на инхалации (на аеросол както казват в Италия). За всеки случай вечер преди лягане правя все още по една серия на всички ни, защото този проклет вирус ни събори и тримата. Инхалациите ги правим с 3мл NaCl (физиологичен р-р) с 10 капки Проспан.
Но да не мислите, че одисеята ни свърши дотук. На 14-ти Емича трябваше да тръгне на ясла, а аз на работа. Но... В 17:30 Емо редеше кубчета на земята и аз се хванах да готвя. По някое време го чух, че си приказва нещо и решавам да го видя. Нашия хубосник бе застанал прав на горния ръб на фотьойла, който се огъна и Емо полетя с главата надолу. Докато стигна до него теракота го посрещна с трясък и веждата на Емо се спука. Шурна кръв, Емо пищи, а аз не знам на кой свят съм. Та в крайна сметка търчахме до болницата, където веждата бе залепена. Емо бе прегледан основно и се надяваме наистина нищо лошо да не е станало. Освен сцепената вежда се беше обзавел и с огромна цицина, която след намазването с олио спадна, но остана синина да напомня за случката. Та сега си имам ранено юначе, което днес бе пратено на ясла с много рев. След като сме били 3 седмици заедно и много е бил гушкан и целуван щурчо много се противеше на раздялата ни. Днес е ревал през целия път, но като е влязал в градината се е успокоил. Нямам търпение да е прибера да го нагушкам, че и на мен днес ми липсва.
Опитах се да бъда максималкно кратка, но пустата ми мания за писане пак си направи шега
Ето първата част от снимките
Скоро ще видите и втората част от предпоследния ни ден в Милано. 
Ааааа, Юлче, не се гърми, ще переш и още как! 
Милата тя, аз без пералня седмица изкарах и бях зарязала всичко - казах че като се намери кой да я оправи тогава и мен ще ме намерят да пера. И Саш на 4-тия ден ли беше, кога не помня, я отвори и отстрани повредата.
Вчера заведох Тони при частната лекарка /джи-пи/, която го прегледа и установи, че АБ зинат, който съм давала е бил в някакво неадекватно количество за него и възрастта му. Демек малко било, все едно нищо
Мислеше да изпие шишето до край вече в адекватната доза от 5 мл на прием, но щом разбра, че Саш се е тръшнал болен каза да продължаваме още с лечението. Дала съм му толкова отхрачващи - Тусавит, Мукосолван, после пак Тусавит, черна ряпа и домашен сироп, че щял да кашля дълго време 
, но иначе според нея сме направили сага от един ларингобронхит ли там какво се води.
Между другото каза, че Тони не е подходящ за ясла, понеже там като застанел на ясленото течение и яслените бацили щял все болен да го кара и защо аз бременна не си го гледам. Е, обясних й накратко как ако не го водя ще изгубим мястото и как нямам пари за частна градина и детегледачки, а аз с бебе на ръце и вампир няма да издържам.
Да сме обърнели внимание на дисциплината, оти наш Тони издържа кротък около 20 мин след което останалите 20 ни направи луди. Ами то 40 мин в кабинетчето как се издържа не ми е ясно, но да кажем, че детето беше малко непослушна - искаше това, искаше онова да пипне....
Както и да е, сега ще търся направление за алерголог, който да изпише по ЗК едни прахчета Сингулар /ако прецени за удачно/, това било според тази подходящо за дете, което очевидно има алергичен привкус на заболяванията.
Минахме от вчера вечерта на Вентолин, пием си Зиртека и така. Оплаках ви се.
Милата тя, аз без пералня седмица изкарах и бях зарязала всичко - казах че като се намери кой да я оправи тогава и мен ще ме намерят да пера. И Саш на 4-тия ден ли беше, кога не помня, я отвори и отстрани повредата.Вчера заведох Тони при частната лекарка /джи-пи/, която го прегледа и установи, че АБ зинат, който съм давала е бил в някакво неадекватно количество за него и възрастта му. Демек малко било, все едно нищо
Мислеше да изпие шишето до край вече в адекватната доза от 5 мл на прием, но щом разбра, че Саш се е тръшнал болен каза да продължаваме още с лечението. Дала съм му толкова отхрачващи - Тусавит, Мукосолван, после пак Тусавит, черна ряпа и домашен сироп, че щял да кашля дълго време , но иначе според нея сме направили сага от един ларингобронхит ли там какво се води.Между другото каза, че Тони не е подходящ за ясла, понеже там като застанел на ясленото течение и яслените бацили щял все болен да го кара и защо аз бременна не си го гледам. Е, обясних й накратко как ако не го водя ще изгубим мястото и как нямам пари за частна градина и детегледачки, а аз с бебе на ръце и вампир няма да издържам.
Да сме обърнели внимание на дисциплината
, оти наш Тони издържа кротък около 20 мин след което останалите 20 ни направи луди. Ами то 40 мин в кабинетчето как се издържа не ми е ясно, но да кажем, че детето беше малко непослушна - искаше това, искаше онова да пипне....Както и да е, сега ще търся направление за алерголог, който да изпише по ЗК едни прахчета Сингулар /ако прецени за удачно/, това било според тази подходящо за дете, което очевидно има алергичен привкус на заболяванията.
Минахме от вчера вечерта на Вентолин, пием си Зиртека и така. Оплаках ви се.
За напикаването и връщането назад - Мати започна да се напишква в яслата след обедния сън. Тъй като не се енапишквал вече няколко месеца, мисля, че го прави нарочно. Някакъв вид съпротивление може би към това, че го карат да сяда под час, а не когато му се пишка. Незнам! Но е проблем, защото искат да донеса памперси и да му слатаг на обяд! На мен не ми се връща назад детето и за сега отказвам, но ми е неудобно да перат всеки ден! Незнам какво да правя! Всеки ден повтаряме как ще каже на лелите като се събуди, но нищо - пак си пика в леглото. А съм сигурна, че не е да не се сдържа! Има нещо!
Аги, при Мати повечето зъби излязоха с температури и болести, демек знаеш зъба сваля имунитета и детето става податливо на иначе тлеещата в него болест.
По въпроса за градината и смяната - днес е сряда, приетото дете преди нас още не е записано, до петък трябва да реша какво да правя, а Милен е категорично против местенето.[/color]
Да, може имунитета да е паднал наистина щом казваш, но това не означава, че не я тръшка вирус. И вчера , вече трети ден е вдигнала 38,5, а на лекар не е водена. Пъхала си ръката в устата , зъб било. Може пък и така да й мине, но Саш се разболя с гърлобол жесток, хрема и кашлица, а са били контактни с малката.
Сега да кажеш на МИлен, че съм му сърдита. И в тази ясла има хубави мами
, с какво пък онези ни превъзхождат, че иска да го кара в съседния квартал? 
Ставам сега, че имам обикаляне по квартала.
Момичета, препоръчайте ми капки за уши. Искам да му капвам профилактично на Вальо, че има хрема. Две от дечицата в групата на Валката, които го хванаха тоя вирус с много висока Т и кашлица преди него, имат вече възпаление на ушите, з-то инфекцията се е разпространила натам, а аз хич не искам и ние да стигаме до това положение. Минахме през лекарката, ама там някакво стълпотворение от кашлящи хора и реших да не чакаме.
Ние тоя път се лекуваме с хомеопатия, педито така реши, че нали миналата седмица пак беше болен и да не го тровим повече с лекарства. Ама нещо това не е сякаш моя начин на лекуване.
И моят мушморок почна да се напишква понякога. Педито каза, че при много деца се случва есенно и пролетно време, особено ако има и някакви стресови ситуации.
Ние тоя път се лекуваме с хомеопатия, педито така реши, че нали миналата седмица пак беше болен и да не го тровим повече с лекарства. Ама нещо това не е сякаш моя начин на лекуване.
И моят мушморок почна да се напишква понякога. Педито каза, че при много деца се случва есенно и пролетно време, особено ако има и някакви стресови ситуации.
Добро да е,
работят по проблема с достъпа до форума от 4ужбина, та дано в най скоро време да мога и аz да пиШа и 4ета като бял 4овек
Ра4е, какво да ти кажа......ниЩо не е ясно. Говоря аz да се реШава ве4е, но кой ли ме слуШа. С удоволствие ви помагам с поръ4ката, но като няма и грам съдействие от ваШа страна, ми минава мерака. Все пак не съм ви у4ителка, която да ви строява. Аz нямам интерес да поръ4вам, вие искате, и не мога да раzбера zаЩо аz трябва да ти4ам след вас и да ви тормоzя
Стегнете се малко
А снимките от Италия са мн хубави, радвам се 4е сте иzкарали така добре
юл4е, съ4увствам ти. НаШата пералня се раzвали в понеделник, във вторник купихме нова, която доставиха 4ак в петък......поzнай как прекарах уикенда след това
С глада4ната дъска сме като дупе и гаЩи
Какво става с Бубка, в БГ ли е оЩе? Някой успя ли да се види с нея?
работят по проблема с достъпа до форума от 4ужбина, та дано в най скоро време да мога и аz да пиШа и 4ета като бял 4овек
Ра4е, какво да ти кажа......ниЩо не е ясно. Говоря аz да се реШава ве4е, но кой ли ме слуШа. С удоволствие ви помагам с поръ4ката, но като няма и грам съдействие от ваШа страна, ми минава мерака. Все пак не съм ви у4ителка, която да ви строява. Аz нямам интерес да поръ4вам, вие искате, и не мога да раzбера zаЩо аz трябва да ти4ам след вас и да ви тормоzя
Стегнете се малко А снимките от Италия са мн хубави, радвам се 4е сте иzкарали така добре
юл4е, съ4увствам ти. НаШата пералня се раzвали в понеделник, във вторник купихме нова, която доставиха 4ак в петък......поzнай как прекарах уикенда след това
С глада4ната дъска сме като дупе и гаЩи Какво става с Бубка, в БГ ли е оЩе? Някой успя ли да се види с нея?
Ренка, последно ползвах "Отипакс" за малкия - болкоуспокояващи са.
Хайде девойки да се организираме и да решаваме от 1 или от 2 сайта ще поръчваме. Гледам, че за първия и последния има по 6 гласа. За сега съм нахвърляла няколко неща от тези 2 сайта.
Между другото открих и царевичките в първия сайт.
Хайде девойки да се организираме и да решаваме от 1 или от 2 сайта ще поръчваме. Гледам, че за първия и последния има по 6 гласа. За сега съм нахвърляла няколко неща от тези 2 сайта.
Между другото открих и царевичките в първия сайт.
Привет, момичета.
Раче, добре завърнали се
Вени, в градината при нас се е освободило място, казаха да пускаме изследванията, другата седмица ще видим дали ще я вземат Маги. Та затова и тази седмица се занимавам с точене на кръв, носене на мат`риал до лабораторията и така.
И понеже няма кой да я гледа дребната, докато не тръгне на градина, съм си вкъщи.
Не че не ме тормозят от работта, де.
Но не мога да им обърна кой знае какво внимание, Маги и като говоря по телефона се катери по мен.
Сложих я да спи още преди 40 минути, а я чувам, че още си пее нещо.
Иначе слагането да спи е общо-взето лесно - слагам я в креватчето с поне 10 играчки, които тя ще приспива и излизам - случва се да ме викне няколко пъти, обаждам й се, че мия чиниите иил нещо такова и тя си заспива сама, обикновено не отнема повече от 10 минути, но днес е изключение. Като се наспи, става в креватчето и почва да ме вика - "Мамо, наспах се" и така. Покрай заспиването драми особени нямаме. Даже си спи нощем сама в нейната стая и за мое най-голямо очудване в креватчето, в което не искаше даже да припари. Само да не чуе дявола.
Вени, ако Мати напишква креватчето в детската по-добре занеси протектор за леглото, отколкото да го връщате пак към памперса. Мое мнение, естествено. Но не мисля, че е нужно да го връщате назад в това отношение. А ако си мокри само неговите си дрешки - ами да ти ги дават от градината да си ги переш, защо те ги перат. Или нещо не съм разбрала
Аги, като чета какви неща е изпил Тони Аз повечето даже не съм ги чувала, бе, жена
Ей, много пак са се разболяли - малки, покрай тях и големи, дано оздравяват всички бързо
Юлче, страхотни са ти малките сладури, само за гушкане и целувки, а татко им съвсем е отслабнал тоз човек, продължава ли с диетата?
Ванчето дали и тя е още на диета?
Рени, мила, очакваме включване с бебешка новина
Нуни, представям си какъв ужас си изживяла Пращам ти много
Жени, поздравления за зъбките на кака Рая
Радвам се, че притесненията ти са се оказали напразни
Ей, това дете още не е заспало То вече 2 часа стана, кога ще спи, кога ще излизаме да гоним слънцето.
Бягам да пускам пералня
П.П. Забравих да питам - някой да е срещнал мозайка в третия сайт
Иначе ако се поръчва от първия сайт съм се спряла на това - http://www.leiselsbach.de/_py_Spielwaren-Spielwaren-nach-Marken- … d0616102008010322
А ако се поръчва от третия това - http://www.spielzeug-world.de/eichhorn-holzbahn-abstellgleis-2046-p-1184.html
Раче, добре завърнали се
Вени, в градината при нас се е освободило място, казаха да пускаме изследванията, другата седмица ще видим дали ще я вземат Маги. Та затова и тази седмица се занимавам с точене на кръв, носене на мат`риал до лабораторията и така.
И понеже няма кой да я гледа дребната, докато не тръгне на градина, съм си вкъщи.
Не че не ме тормозят от работта, де.
Но не мога да им обърна кой знае какво внимание, Маги и като говоря по телефона се катери по мен.Сложих я да спи още преди 40 минути, а я чувам, че още си пее нещо.
Иначе слагането да спи е общо-взето лесно - слагам я в креватчето с поне 10 играчки, които тя ще приспива и излизам - случва се да ме викне няколко пъти, обаждам й се, че мия чиниите иил нещо такова и тя си заспива сама, обикновено не отнема повече от 10 минути, но днес е изключение. Като се наспи, става в креватчето и почва да ме вика - "Мамо, наспах се" и така. Покрай заспиването драми особени нямаме. Даже си спи нощем сама в нейната стая и за мое най-голямо очудване в креватчето, в което не искаше даже да припари. Само да не чуе дявола.
Вени, ако Мати напишква креватчето в детската по-добре занеси протектор за леглото, отколкото да го връщате пак към памперса. Мое мнение, естествено. Но не мисля, че е нужно да го връщате назад в това отношение. А ако си мокри само неговите си дрешки - ами да ти ги дават от градината да си ги переш, защо те ги перат.
Или нещо не съм разбрала Аги, като чета какви неща е изпил Тони
Аз повечето даже не съм ги чувала, бе, жена Ей, много пак са се разболяли - малки, покрай тях и големи, дано оздравяват всички бързо
Юлче, страхотни са ти малките сладури, само за гушкане и целувки, а татко им съвсем е отслабнал тоз човек, продължава ли с диетата?
Ванчето дали и тя е още на диета?
Рени, мила, очакваме включване с бебешка новина
Нуни, представям си какъв ужас си изживяла
Пращам ти много Жени, поздравления за зъбките на кака Рая
Радвам се, че притесненията ти са се оказали напразни Ей, това дете още не е заспало
То вече 2 часа стана, кога ще спи, кога ще излизаме да гоним слънцето. Бягам да пускам пералня
П.П. Забравих да питам - някой да е срещнал мозайка в третия сайт
Иначе ако се поръчва от първия сайт съм се спряла на това - http://www.leiselsbach.de/_py_Spielwaren-Spielwaren-nach-Marken- … d0616102008010322
А ако се поръчва от третия това - http://www.spielzeug-world.de/eichhorn-holzbahn-abstellgleis-2046-p-1184.html
Аз съм си харесала неща и от първия и от третия сайт. Хайде ако някой има претенции да си каже, ако пък никой не си каже да си поръчваме и от двата, като се има предвид, че като се разпределим в двата сайта ще ни излезе малко повече доставката, но аз лично не искам да се отказвам от leiselsbach, където има огромен избор и най-вече чаревички ?
?