сред вас има ли вегетарианци

Ти питаш за веганите с какво го заместват...Тук повечето са лакто-ово-вегетарианци и ядат масло...както и мляко и яйца...Веганите не го заместват-просто консумират други растителни мазнини,а и човек няма да умре,ако не яде сандвичи или филии с масло...Има и растителни маргарини...е,те не са здравословни,но поне ги има...

ами взех да готвя като станах вегетарианка - преди 20 години като ядяхме месо не готвехме, защото маахме само луканки, пастърми и филета, както и печени на грил пилета и пържоли (за мен грил и скара не е готвене, то е аламинут) - не смятахме, че трябва да се храним с разни яхнии и кавърми, които ни бяха блажни и противни. Сега готвя, въпреки че трудовият ми ден е от 8 сутрин до 20 вечер. Нямам желание за тема в готварския, защото си има книги бол за целта, някога като нямаше интернет в първите години на вегетарианството ми , си направих тетрадка (имах време, няколко месеца бях на една специализация) и в тетрадката ми имаше около 400 ястия - супи, основни и предястия......

П.П. Разбира се не мога да се меря с жени, на които готварството им е хоби или са предпочели да стоят в къщи. . Моето хоби е кариерата, а не готвенето - и това е свободен избор също, както и вегетарианството.

За соевите семена при първа възможност, защото те интересува покрай детето ти - ще съдействам да получа информация (но не от гугъл или по веригата "една жена каза") кои продукти се внасят в общността и как се проверяват, какво се отглежда в общността. Може да е полезна всекиму, защото знам какъв шок е за месояден родител детето му да откаже месо и да се чуди болно ли е , недоволно ли е и с какво да го храни.

П.П. За месоядците , някога участвах в екипа приватизирал месопреработвателното предприятие Меком  в Силистра - защо ли 2 човека от екипа отказаха месото се чудя..........

Не го замествам. Не съм яла масло от години и не ми липсва. Още повече, че в "маслото" в Бг масло няма, мирише на гранясало и изобщо Зехтин, олио - така...
Мразя да готвя "по задължение". През седмицата караме на салати, яйца и сандвичи. Иначе съм насъбрала стотици рецепти, особено от индийската кухня (те са богове на постните манджи), дано някога ми се отвори време да ги опитам всичките.

препоръчаха този сайт в темата за постите - www.zemianazaem.com - ето ти за вегани и то суровоядци. Момичето , което е направило сайта е и много красиво, не че ще почна да суша, просто нямам на разположение за сега най-вече нагласата.

Мдам и аз тъкмо щах да се включа с препоръката някой като е решил, да спори малко да се поподготви по темата - например веганите са само един от видовете вегетарианци и наистина тук повечето сме лакто-ово, което ще рече че ядем мляко млечни и яйца. За себе си да кажа, че нямам никакъв проблем да готвя месо на мъжа ми и безместни ястия за мен и сина ми. Мъжът ми само сам си приготвя рибата, щот много държи на разнимити специални рецепти. Според мен с изключение на чистата скара и пържено месо манджите с месо могат да са и без такова. Да не давам примери, че има купища готварски книги по темата 
Мъ незнам що някои се чувстват толкоз значими и смятата, че умираме да ги убеждаваме да не ядат месо - това е личен избор, но мразя да ми дрънкат клишета - писна ми да обяснявам за незаменимите аминокиселини, желязото и калция 
Ако някой има въпроси за този вид хранене разбирам да ги повдигне тук, за да могат по-прочелите хора да му обяснят, ама детски заяждания на 34 години вече нямам време и нерви да коментирам

И само да кажа - разгеле! Най-после една тема в която да не трябва да защитавам правото си на избор на хранене, че вече ми беше дошло да гуша и от постоянните обяснения за вегетарианството - тука всички са наясно, а има и хора дето са прочели и повече от мен. Дерзайте момичета, радвам се че ви има   

Защо разгеле, най-после и други такива. Има си отдавнашна тема за вегетарианци тук, но като гледам , никой не пише там с дни и месеци.Ама аз нали съм любопитна и нея съм изчела.

Не не съм вегетарианка. Дори обичам много месо. Децата н ядат месо от манджа и баща им също.
Ядат печено на скара или грил само.

Доста свежо четиво по темата  http://lifestyle.ibox.bg/news/id_1859912091

Не афиширам, че съм вегетарианка. Обикновено крия, че не ям месо до последния възможен момент, сякаш е някаква страшна тайна. Работата е там, че рядко се намират хора, който да реагират нормално.

1) Първата реакция. Мъжете обикновенно питат: "Защо спря да ядеш месо?" и очакват логично обяснение. Простичкото: "Не съм способна да убия животно, затова не ми се вижда логично да го ям" не ги удовлетворява. Те искат да чуят някакъв наистина убедителен мотив, за да се откажеш от най-същественото нещо в живота - яденето на месо. Искат да чуят религиозни, политически или нравствени подбуди. Или поне някоя потресаваща история как си се натровил с месо, изял си нещо ужасно гнусно или си останал потресен от жестокото заколване на някоя животинка. Ако упорито настояваш, решават че криеш истината и започват да измислят легенди.

Жените го приемат като демонстрация от твоя страна, че си къде-къде по-възвишен и морално чист от тях и автоматично се юрват да ти доказват, че не е така. "Ауу, и аз винаги съм искала да спра да ям месо, ама не мога, много ми е слаба волята" - предполага се, че на вегетарианеца му трябва адски силна воля, за да се откаже от невероятно съблазнителното месо, което стои в центъра на вселената. "Аз всъщност съм почти вегетрианка. Не ям сланина, карантии и такива работа. Само чисто месо, без сланини. От време не време хапвам малко шунка или кренвирш, но само по веднъж на ден..." - следва тричасова тирада за диетните навици на събеседничката ви. Предполага се, че всеки вегетарианец изпитва живототрептущ интерес към хранителния режим на околните и представата му за интересен разговор е да му изредите всичко, което сте яли през последния месец.

По-възрастните хора са загрижени за товоето здраве, започват да ти обясняват, че без месо ще се разболееш и ще умреш или ще хванеш анемия и няма да можеш да имаш деца. Понякога се вайкат: "Такова хубаво момиче, пък не яде месо! Какво им става на децата в днешно време!". Започват да ти предлагат заешко, риба или дробчета, защото “това не е месо”.

2) Митовете. От вегетарианеца се очаква да е върл защитник на животните и специалист по диетите и здравословния начин на живот. Не твърдя, че няма и такива вегетарианци. Вероятно повечето са такива. Но аз пък, например, не съм. Много хора сериозно се стряскат от това, че аз, един вегетарианец, пуша цигари и пия алкохол. Следва въпросът, изречен с възмутен тон: "Уж много се грижиш за здравето си, не ядеш месо, пък пушиш цигари!". Чакайте бе хора, кога съм твърдяла, че не ям месо, понеже много ме е грижа за зравето ми? От вегетарианеца също така се очаква да убеждава всички останали да спрат да ядат месо и да се просълзява при вида на яхния. Развихри ли се спор на темата - а спор винаги се развихря в присъствиетио на извратен вегетарианец - от вас се очаква да вземете правилната страна - т.е., да се разчувставте и да дръпнете трогателна реч за правата на животните. Когато не го направите, на останалите им е все едно и се държат, сякаш вече сте го направили.

3) Странни реакции. Преди време в компания някой от познатите ми ме издаде, че не ям месо. Някаква девойка ме попита от колко време - почти година, отговорих аз. Девойката веднага се нахвърли отгоре ми с крясъци и започна да ме обвинява, че не съм истински вегетарианец. Тя познавала едни истински вегетарианци и много добре знаела, че те месо не ядат от рождение. Опитах се да успокоя девойката, като си признах, че да, аз съм един фалшив вегетарианец и само заблуждавам хората и че нейните познати определено са единствените истински вегетарианци. Въпреки това девойката не спря да се заяжда с мен цяла вечер. Кофти е да ти се кръстосат пътищата с някой, който познава истински вегетарианци.

Друга порода екземпляри са такива като вуйчо ми. В момента, в който кракът ми стъпи в неговата къща, той започва да се кара с мен защо не ям месо, за каква се мисля, да не би да съм нещо повече от останалите и т.н. Моят отговор, че за никаква не се мисля и че решението ми да не ям месо няма нищо общо с него, естествено, няма ефект.

4) Мили шегички. Много е смешно, когато сте на маса с тъп вегетарианец да говорите за клане, кръв и сурово месо. Също така е върхът на остроумието да твърдите, че в неговото ядене има месо – ха-ха-ха, със сигурност тъпият вегетарианец ще хукне да повръща. Но и да не го направи, все така е ужасно смешно. Бъдете сигурни, че сте първите, на които им е хрумнала подобна отлична идея. Никoй друг не се беше сетил досега.

Другото, което ще оживи вечерта, е да “съблазнявате” тъпия вегетарианец със сочно месце и да го изнудвате да опита поне едно парченце. Ако откаже, приемете го за лична обида и се карайте с него до края на вечерта.

 

Смейте се вие, но моя близка приятелка ми разказваше как в студентски стол в Гърция, когато казала, че не яде месо, получила отговор: "О, горкичката! Да, имаме пуйка!"
Извинявам се на вегетарианците за оф-топика, ама се сетих от по повод горния пост. Сигурно не е лесно постоянно да се обясняваш, но предполагам, че вече отдавна сте прескочили този етап.

Яко  една част от ситуациите съм ги изпитала на гърба си, за щастие и майка ми и баща ми са вегетарианци, така че поне на тях не се налага да се оправдавам, свекърва ми след кратка схватка каза - ти си най-лесния ми гост - и от тогава двете си хапваме постен борш и си пийваме винце заедно  малко повече драма направи за вегетарианството на малкия, но аз съм упорит и образован вегетарианец и я убедих че няма да хване анемия, рахит или слабоумие от липсата на месо в храната му  Тези неща се получават по други причини, недай си боже, не го пожелавам никому 

Детето само ли си избра да е вегетарианец?

На 6 месеца винаги избира майка му с какво да го захрани, но ако питаш дали посяга сега вече когато е на 3 г. към месо - не! За него това не е храна, а и не проявява любопитство към нея, не му мирише добре

E, ти си знаеш, но поне според мен това е наложено вегетарианство, а не осъзнат личен избор.Също така ми е интересно как ще реагираш, ако в един момент, след време реши да прояде месо?

Така е, но изборът да яде месо също е наложен, така или иначе има налагане и всяка майка решава кое е най-доброто за детето й и прави точно това - избира и после носи отговорност. Не бих дала месо на детето си, защото считам че е вредно, по същата причина не бих му дала алкохол или цигари или всяко друго нещо което считам за вредно и което мога да му спестя. Познавам майки които дават на децата си алкохол, не им се бъркам но никога не бих направила това със собственото си дете  може пак да бъда обвинена в налагане на избор, но приемам да нося отговорността за това

Както казва баща ми аз имама извратено чувство за лична свобода така че уважавам както своя така и чуждия избор - като отговор на въпроса ти - бих се опитала с всички сили да го разубедя, но ако не успея разбира се ще приема изборът му, той е свободен човек и има свободата да прави собствените си грешки, стига достатъчно да осъзнава отговорноста която носи всяко решение което взима